Колко струва справедливостта, или кога и защо накърненият имидж на Бойко Борисов струва повече от незаконно обвинение, поддържано от прокуратурата цели 17 години?

22-08-2014; категория: Данните говорят; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дарик

Снимка: Дарик

Справедливостта не е абстракция, ако я няма – това веднага се забелязва. А според правото, тъкмо защото е винаги постижима, тя е отправна точка и основен критерий, когато се определя стойността на обезщетението за увреждането на личността. С други думи справедливостта изисква личността да намери удовлетворение за незаконно причинените си страдания, неудобства, стрес и т.н. За съда, който се произнася по такива искове по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съществуват съвсем конкретни критерии, по които да направи преценката си какво е справедливото обезщетение, което дължат гражданите, общините и държавата, ако неправомерно са увредили някого.

Справедливостта изключва изначално дискриминацията или пък привилегироваността на едни пред други, защото хората са равни по достойнство. Затова и всички сме компетентни да оценяваме дали съдът е отсъдил правилно при “остойностяване” на справедливостта. А размерът на присъжданите сума на различните увредени може да се ползва като лакмус за състоянието на върховенството на закона у нас. Бегъл преглед на съдебната практика по граждански дела показва, че чувството за дефицит на справедливост в обществото не е безпочвено.

Колко струва справедливостта с ищец Бойко Борисов

След подаването на оставката на правителството на Пламен Орешарски на Бойко Борисов му провървя с правосъдието. Двете емблематични наказателни разследвания, свързвани с него, за осуетена митническа проверка (т.нар. “Ало, Ваньо”) и за убийството на Тодор Димов Тодоров – Чакъра, които бяха възобновени в началото на мандата на Орешарски, след оставката бяха прекратени от прокуратурата. Междувременно в същия месец август съдът му присъди огромно обезщетение за накърнено достойнство. “Винаги съм казвал, че вярвам в българската съдебна система” призна удовлетворението си Борисов още в деня на новината за съдебното решение. Софийският градски съд (СГС) оцени претърпените вреди от лидера на ГЕРБ в заведено от него срещу лидера на „Атака“ Волен Сидеров гражданско дело на 180 хил. лв.

Справка на „Съдебни репортажи“ по други подобни дела показва, че сумата, присъдена на Борисов, е изключение от обичайната съдебна практика, не само по отношение на високата сума.

Фактите

От решението на СГС с председател Теодора Нейчева*, с което „Съдебни репортажи“ разполага, става ясно, че Борисов е предявил искове по ЗЗД**, според които е претърпял неимуществени вреди от четири различни твърдения на Сидеров, публикувани в негово интервю от 7 юни 2013 г. за в. „Монитор“.

Всъщност четирите различни претенции на Борисов се събират в едно единствено изречение на Сидеров. „Аз съм убеден, че Борисов също трябва да бъде подведен под отговорност за редица неща, които са правили заедно (с Цветан Цветанов – б.а.). Най-крупните от тях са покровителство и пряко облагодетелстване от контрабанда, канали за проститутки, наркотрафик, а и в резултат е цял поток от черни пари, които престъпната дейност осигурява“, са точните думи на лидера на „Атака“. По делото са представени куп документи, които целят да докажат общественият статус на лидера на ГЕРБ – бил е два мандата кмет, министър-председател, главен секретар на МВР и е удостоен със звание „генерал-майор“.

Разпитани са двама служители на ПП ГЕРБ, чиито показания съдът кредитира (с отбелязване, че те са непротиворечиви и достоверни, макар двамата да са в служебна зависимост от Борисов). С тях, сочи съдът, се установява причинно-следствената връзка между всяко едно от четирите твърдения на Сидеров с вредите, които ищецът претърпял. Двамата свидетели (Десислава Замфирова и Никола Николов***) казват, че работят с Борисов и отблизо са наблюдавали емоционалните му и психологични реакции, когато прочел интервюто. Борисов го възприел много тежко, защото твърденията в него били клеветнически и целели да го злепоставят „като родител и баща на дъщеря“, от чиято реакция особено много се притеснявал и с която имал силна емоционална връзка. Лидерът на ГЕРБ бил много ядосан и засегнат, чувствал се несправедливо опетнен, омерзен и унизен, като това състояние продължило много дълго.

Други двама свидетели (Венцислав Лаков – бивш депутат от „Атака“ и Миглена Александрова – бивш пиар на партията) разказват, че казаното от Сидеров е повлияно от множество журналистически разследвания, свързващи Борисов с незаконен трафик, датиращи още от 2002 г. (по делото са представени и въпросните статии – 18 на брой, 17 от които, според експертизата, са достъпни в интернет). Съдът обаче не приема тезата на Сидеров, че се касае за преразказ, защото никъде в интервюто това не било съобщено, а изявленията му са представени като факти, а не като мнение по обсъждан въпрос. Освен това изявлението му е достигнало до широк кръг от хора, „като се има предвид тиража на посочения вестник“ (който по публични данни е под 8000 бр.).

Съдия Нейчева приема, че съобщеното от Сидеров е засегнало Борисов „като човек и личност“, унизило е неговото достойнство, накърнило е авторитета му и затова отсъжда, че лидерът на „Атака“ е разпространил клеветнически твърдения, които са нанесли вреди на ищеца, „обемът, на които е доказан по делото“. В решението обаче липсва обосновка кои доказателства водят до извод за този обем. Липсва обсъждане и на значението на множеството публикации, както и позиция по въпроса от гледна точка на обществения интерес каква е правилната реакция на гражданите, ако в медиите са разпространени множество твърдения, слухове, внушения, че бивш министър-председател има тежко криминално минало – кой е длъжен да провери дали са верни и въобще верни ли са?

Разполагал ли е с механизми и възможности Волен Сидеров, също участник във властта, да провери истинността на твърденията, за които твърди, че ги е прочел в медиите. Тези въпроси по същество представляват и самият предмет на делото, доколкото, за да бъдат едни твърдения клевета, трябва да се докаже не само че са позорни, но и че са неверни, а когато страните са държавници с голям властови ресурс (включително да се/или да не се разследват) нещата според Европейския съд по правата на човека стават по-сложни.

В тази насока съдът отбелязва, че не приема за безспорно доказано изложеното от Сидеров, че съществуват множество статии с подобно съдържание. Обсъжда правото на свобода на печата и средствата за масова информация, като признава, че всеки има право да бъде информиран, но уточнява, че фактите следва да бъдат излагани обективно. „Доброто име на всеки човек в обществото, личната и професионална чест, достойнството са субективни права, които обаче имат и обективно измерение…За да бъдат засегнати тези права, следва у обществото или част от него да бъде създадена отрицателна представа или отрицателно впечатление за името на конкретния човек“, мотивира се съдия Нейчева, като отново не споменава, че “отрицателната представа” трябва да е резултат от неверни факти.

След това идва първата изключителност по делото – за изказване в рамките на едно интервю, са уважени 4 иска (т.е. приемат се 4 отделни клевети) на Борисов, като за първите две твърдения са му присъдени по 50 хил. лв., а за третото и четвъртото по 40 хил. Лв. Иначе казано – цялото изречение на Сидеров му струва 180 хил. лв., а защо приписаните престъпления на Борисов са оценени с разлика от 10 хил. лв. помежду си от съда – не става ясно.

Юристи с дългогодишна практика по гражданско право, коментираха пред “Съдебни репортажи”, че решението на съда да раздели на 4 различни самостоятелни искове за клевета едно цялостно изявление на ответника е необичайно и те не са срещали подобен подход досега.

За да мотивира размера на обезщетението, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, според която е длъжен да присъди обезщетението „по справедливост“. Съдът е посочил, че е взел предвид степента и вида на негативните емоционални преживявания (които в решенията са описани като “ядосване и притеснение”), продължителността им (дълго след публикуване на интервюто, но колко – не става ясно), постовете, които е заемал Борисов и факта, че изявленията/то на Сидеров „са разпространени чрез медиите пред неограничен брой хора и то по време на политическа и икономическа нестабилност на страната, характеризираща се с многобройни граждански и партийни изяви, което предпоставя…наслагване на негативен облик на ищеца в обществото, което неминуемо води до дискредитиране личността на ищеца Борисов и на представлявана от него политическа партия“. С други думи съдът приема, че в разгара на протестите изявленията на Сидеров са имали дори по-голям ефект.

Как стои въпросът с цената на достойнството, когато то не е на Борисов, пет месеца по-рано

Пет месеца по-рано съдия Теодора Нейчева се произнася по друго дело за уронено достойнство, което прилича на това на Борисов. Този път то е заведено от Иво Прокопиев, съиздател на „Дневник“ и „Капитал“, срещу „Ню медиа груп“, която издава вестниците „Уикенд“ и „Всеки ден“. Подобно на Борисов Прокопиев претендира обезщетение в размер на 200 хил. лв., но за твърдения, изнесени в три статии. Първата публикация е от 4 август 2011 г. във „Всеки ден“ със заглавие „Олигархът Прокопиев се върна тайно от изгнание“. В нея пише, че Прокопиев е избягал от страната „поради стотици милиони кредити“, той е „кредитен мултимилионер“ и „провален бизнесмен и издател“, с „псевдозелени напъни…да граби отново и отново“. Втората публикация е във „Уикенд“, а издателят е наречен „фалирал бос“, като в статия-продължение (със заглавие „Капитал лъже и манипулира“) квалификациите и твърденията са допълнени: „се сринаха карикатурни образи като Иво Прокопиев“, който „е карикатурна фигура“, „сина на слуга в провинциалното стопанство на Тодор Живков“, който „хитрува на дребно“.

За разлика от делото на Борисов, тук е проведено доказване в смисъл на опровергаване на твърденията, изнесени в публикациите. Свидетелите по делото казват, а това е потвърдено и от официални справки в МВР и от Централен кредитен регистър, че Прокопиев често се прибирал в страната, не се криел, а кредитите на фирмите му се обслужвали редовно. „Невярно се внушава в обществото, че ищецът извършва действия…които са измамни, укорими“, приема съдът. Съдия Нейчева казва, че публикациите го поставят в „неизгодна позиция спрямо клиенти, колеги“ и поставят „под съмнение качествата му свободно да развива и управлява бизнеса си“.

Останалите изрази са определени като обидни и унижаващи достойнството му, а издателят на „Всеки ден“ и „Уикенд“ не е положил усилия да провери публикуваните факти, пише в решението. Съдия Нейчева отбелязва и по това дело, че в статиите няма позоваване на друг източник. Според показанията на свидетелите пък, публикациите са се отразили на семейството на Прокопиев отрицателно, то било “разбито” след разпространяване на информация, че съпругата му „има проблеми с виното“. Злепоставящите твърдения се отразили негативно и на бизнеса и емоционалното му състояние. По делото има допусната и съдебно-психологическа експертиза (такава не е изготвена в казуса с Борисов), която сочи, че Прокопиев коренно се е променил след тези събития – изпитвал тревога, ниско самочувствие, затваряне в себе си.

В заключение съдът отсъжда – за два от исковете присъжда обезщетение от по 2 хил. лв. и ги отхвърля до пълния им размер от 50 хил. и 60 хил. лв, а за третия (публикацията от “Всеки ден”) определя обезщетение в размер от 4 хил. лв, като отново отхвърля иска в останалата част до 90 хил. лв. Общо претендираната сума от Прокопиев е 200 хил. лв, а присъдената – 8 хил. лв.

Сравняването на двете решения открива следните разлики – по делото на издателя на “Икономедиа” разликата между исканото и полученото е 120 хил. лв., по делото на лидера на “Герб” от 200 хил. лв. поискани – 180 хил. лв. са присъдени. В първия случай, при Борисов, се касае за едно изречение с клеветнически твърдения, от които ищецът се приема, че е “притеснен и ядосан”, а във втория – за три статии в два различни вестника с един издател, които според съда трайно променят психическото състоянието на ищеца и пречат на бизнеса му.

Цената на честта на Пенгезов

Пак по външни белези, при сравнение на делата, изглежда, че статусът на някои пострадали при решаването на такива дела е от значение. Високо оценени са от съда и вредите на вече бившия председател на Софийския апелативен съд (сега обвиняем) Веселин Пенгезов в резултат от накърненото му достойнство от оклеветяване от публикация във в. “Уикенд”.

Той успява да осъди в. „Уикенд“ за 50 хил. лв. за статия от ноември 2011 година със заглавие “Пенгезов – съдията на мафията”, в която се твърди, че “скандалният висш магистрат живее в палат, вдигнат с тлъсти рушвети” и е “потулил кражба за 100 милиона”. Твърди се също, че е ползвал влиянието си, за да облагодетелства Христо Ковачки; че “новите сигнали за далавери на Веселин Пенгезов затвърждават образа на висшия магистрат като съдия №1 на мафията”; “в последните 5-6 години Пенгезов се забърка в няколко корупционни скандали”, а “за несметните богатства на генерала се носят легенди и то още преди дъщеря му Ана да бъде разкрита като собственик на палат в Панчарево, точно копие на Белия дом”.

Делото се пада на съдията Асен Воденичаров****, който приема, че няма основание да се отведе от разглеждането на делото на горестоящия председател на съд, който може да го предлага за наказание и да го командирова. Делото приключва в натоварения СГС за няколко месеца, нетипично бързо за движението на останалите дела.

В оплакването си Пенгезов посочва два ключови елемента – че публикацията засяга достойнството и авторитета му като съдия и председател на САС, а твърденията на вестника са имали широк отзвук в обществото, защото изданието е с тираж 324 000 броя (за сравнение припомняме, че в. „Монитор“ излиза в тираж под 8000 бр). Съдът приема доводите му за основателни. “Авторът на статията е засегнал ищеца като човек и личност, унизил е неговото достойнство, накърнил е авторитета му както в личен, така и в професионален план ” се казва в мотивите на съдия Асен Воденичаров., който присъжда изцяло поисканото от Пенгезов обезщетение.

Цената на половин живот

Във всеки от изброените случаи съдът е присъждал обезщетение за неимуществени вреди „по справедливост“. Преглед на делата по ЗОДОВ срещу прокуратурата, заведени от граждани, чиито имена не са така публично известни, показва, че присъжданите по тях суми са значително по-малки и едва ли могат да компенсират преживяното от тях. Такъв е случаят със служител на Министерството на отбраната, който през 1994 г. е привлечен като обвиняем (присвояване по чл. 203 от НК), а година и няколко месеца по-късно е задържан в следствен арест в Русия, където се намирал тогава (запазваме името му, защото той е не е публична личност и за да не му създаваме допълнително незаслужени неудобства).

През април 1995 г. е прехвърлен в България, където прекарва две години в килия без осветление и прозорци, забранено му е да се разхожда в ареста и да получава вестници. Делото срещу него приключва през 2012 г. – 17 години и 6 месеца, след като е бил подведен под наказателна отговорност. Първата му присъда е 20 години лишаване от свобода и 23 години лишаване от правото да заема държавна или обществена длъжност, впоследствие горестоящи съдилища връщат няколко пъти делото за ново разглеждане заради допуснати съществени процесуални нарушения, докато най-накрая влиза в сила оправдателната му присъда.

В следствие на процеса мъжът получава хипертония, професионалната му кариера приключва, а имуществото му е запорирано за всичките тези години. Разследването е отразено в няколко всекидневника, което се превръща в пречка да си намери друга работа. „Не е човекът, който беше“, споделя пред съда близък негов приятел. „По справедливост“ съдът оценява незаконните действия на прокуратурата и 17-те съсипани години на 100 хил. лв. (решението е потвърдено на втора инстанция).

По друг казус – за приключил с оправдателна присъда процес след 18 години (две от които гражданинът прекарва в арест, в килия без пряка слънчева светлина), съдът присъжда обезщетение от 50 хил. лв. През времето, в което обвиняемият е в ареста, и двамата му родители умират, а на него не му е разрешено да отиде на погребението им.

В друго идентично дело – отново за продължил близо 18 години процес, приключил с оправдателна присъда, съдът присъжда 32 хил. лв. В делото е доказано, че в ареста ищецът развива остра форма на гастрит, обострено бъбречно заболяване, които налагат да стане чест пациент в болници.

Във всички изброени случаи съдът на думи взима предвид изключително дългия период, в който са водените делата, медийното им отразяване дори, задържането под стража, здравословните и психични проблеми на ищците, невъзможността да издържат семействата си и др.

Простата сметка показва, че в последните изброени три случая обезщетенията, присъдени от съда, взети заедно, са по-ниски от присъденото на бившия премиер заради накърнения му имидж. Във всеки един от случаите става въпрос за унижени хора, като никак не е трудно да преценим каква е тежестта на причиненото страдание на всеки един от тях. Е, тежестта съвсем не изглежда съответна на аритметиката на съда, която не третира хората като “еднакви по достойнство” независимо от имущественото, социалното им положение и това дали упражняват власт. И не, не е справедливост.

* Съдия Теодора Нейчева започва кариерата си в съда през 2008 г. в Окръжен съд Разград. Според регистъра на командированите съдии през март 2012 съдийката е командирована в Софийския градски съд от председателя Владимира Янева. Последното удължаване на командировката й е от март 2013 г. Според публикация в „Дневник“ съдия Нейчева е една от първите в съдебната система, които правят опит да се възползват чрез председателя на СГС от прокараната тихомълком поправка в Закона за съдебната власт от тогавашните управляващи от ГЕРБ. Поправката допуска да се прехвърлят работни места в по-натоварените съдилища, като изискването това да става в същия съдебен район вече е “по възможност” (т.е. може от Разград в София без конкурс за преместване). През 2011 г. Нейчева кандидатства неуспешно за съдия в Софийския градски съд, Окръжните съдилища в Пловдив, Бургас, Велико Търново, Габрово, Варна и военния съд в Пловдив. Командироването й в София, на практика, лишава 54 магистрати, изкарали по-високи оценки от нея, да правораздават в СГС.

** чл. 45 от ЗЗД – Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

***Кой е Никола Николов: http://www.bnews.bg/article-13468

**** съдия Асен Воденичаров става съдия в Софийския районен съд без конкурс (старата разпоредба предвиждаше случаи, в които това можеше да стане „по изключение”), докато баща му – Александър Воденичаров (бивш декан на Правно-историческия факултет в Югозападния университет в Благоевград) е член на ВСС. След около година Асен Воденичаров е повишен в СГС (отново без конкурс) по предложение на Светлин Михайлов. Това предизвика масово недоволство и подписка от над 100 възмутени съдии.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

vks

Без прецедент 292-ма съдии с обръщение към гражданите: Обругаването на съда е нетърпимо в правова държава и не носи обществена полза, а само краткосрочни политически дивиденти

Магистратите призовават за осъзнато и отговорно поведение в защита на основните демократични ценности, човешкото достойнство и обществения мир
vss

Съюзът на съдиите към ВСС по казуса “Полфрийман”: Дадохте знак, че съдия, който не се съобразява с общественото мнение и политическите лидери, ще бъде обругаван

Снимка: Дневник

Вместо да защити съдиите по казуса “Джок Полфрийман”, Съдийската колегия се присъедини към атаките към съдебния състав

Кадровиците споделят усещането за “нарушен баланс между правото и справедливостта”
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Висшият адвокатски съвет: Иван Гешев не притежава необходимите качества за главен прокурор

Адвокатурата призовава ВСС за нова процедура за избор на обвинител №1
Снимка: Капитал

Сигналите срещу Иван Гешев били опит за компрометиране на кандидата и процедурата за избор на главен прокурор

Гешев притежава високи нравствени качества, заключи Етичната комисия

Вашият коментар