Кой се интересува от случайното разпределение на делата? Не и Висшият съдебен съвет

11 месеца след като Висшият съдебен съвет (ВСС) задължи всички съдилища в страната да изпращат протоколите от случайното разпределение на делата до сървър в съвета, се оказва, че е възможно решението на кадровия орган да не се спазва и никой да не забележи. Проверка на „Съдебни репортажи“ в публичния регистър на ВСС показва, че в регистъра не е качен нито един протокол от случайно разпределение на дело от Административния съд София град (АССГ).

В края на миналата година в очакване на поредния критичен доклад на Европейската комисия и след сериозен натиск от неправителствените организации ВСС реши да въведе в съдилищата доработена версия на компрометирания софтуер за случайно разпределение на делата „LawChoice“. В опит да потуши критиките съветът предвиди от 1 януари всички протоколи от случайното разпределение да бъдат изпращани на базиран във ВСС сървър. Мотивите бяха, че така ще се преодолеят съмненията за манипулации при случайното разпределение. Мярката, както нагледно показа скандалът с делото „КТБ“, не проработи – протоколът от разпределението на делото за несъстоятелността на банката не бе изпратен близо 24 часа до ВСС, а официалното обяснение от Софийския градски съд гласеше, че причината е срив в интернет връзката (обяснение, което бе категорично опровергано от проверката на айти специалиста Васил Величков). Този проблем обаче не беше забелязан от ВСС преди да гръмне в медиите. А след като принудително го забеляза, съветът чака скандалът да затихне в избухването на следващия.

Оказа се, че ВСС и преди инфекцията с разпределението на делото за несъстоятелността на КТБ е разполагало с много по-лесно забележими доказателства, че пращането на протоколите във ВСС всъщност няма никакво значение, защото никой не ги следи и анализира. Върховният кадрови орган на магистратите не е забелязал цели 11 месеца, че в публичния регистър липсват всички протоколи от разпределените тази година дела в АССГ.

„Съдебни репортажи“ изпрати въпроси до председателя на АССГ съдия Радостин Радков, за да разберем каква е причината за липсата на протоколи от съда на сървъра на съвета. Оттам ни отговориха, че председателят на АССГ е назначил спешна проверка по случая след нашето запитване (факт, който сам по себе си говори, че ръководството на съда 11 месеца също не е знаело за проблема). Проверката показала, че причините за липсата на протоколите в регистъра са извън съда. Според айти специалиста Марин Кошутов – един от създателите на деловодната система АСУД и модула за случайно разпределение на делата към нея, която се използва от АССГ, протоколите всъщност са изпратени до ВСС и са налични на техния сървър. Те обаче не са видими заради техническо недоглеждане – за да бъдат публични, от сайта на съвета е необходимо да се включи пренасочване на търсенето за протоколи от софтуера „LawChoice“ към този на АСУД.

Пред „Съдебни репортажи“ Кошутов обясни, че АСУД се използва в близо 20 съдилища, а конкретният проблем с АССГ е поради недоглеждане. Действително протоколите от останалите съдилища (сред които и Върховният касационен съд и Софийският апелативен съд) се намират на сървъра на ВСС И са видими.

Източници на „Съдебни репортажи“ в кадровия орган обясниха, че съвсем доскоро част от членовете на ВСС изобщо не са знаели къде се намира публичният регистър на протоколите, нито че съществува проблем с качването на тези от АССГ. И макар конкретният казус да изглежда някак дребен на фона на големия проблем със сигурността на софтуера „LawChoice“ и с концентрираното разпределение с криминален привкус на обществено значими дела при няколко съдии в Софийския градски съд, той показва ясно, че мерките, предприети от ВСС преди малко по-малко от година са били не заради желанието на мнозинството му да осигури честно определяне на съдиите по делата, а за да хвърли прах в очите.

И няма защо да се изненадваме, че съседката ни по мониторинг от ЕК Румъния има други резултати в борбата с корупцията. Защото страната има стремеж органите и процедурите да са истински, а не фасадни – измислени с цел да придадат приличен вид на иначе неприлични по съдържание процеси и лица, и да отклонят вниманието. В интервю за „Нова телевизия“ главният прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния (D.N.A.) Лаура Кьовеши на въпроса какво биха си помислили, ако един прокурор обяви в своята декларация, че е спечелил на борсата 40 хил. евро и то през годината, когато всички губят на борсата (б.а – въпросът препраща към късмета на зам.-градския прокурор на София Роман Василев), отговаря просто – “При нас всички имуществени декларации на прокурорите се проверяват от Националната агенция по интегритет. Когато проверяваме даден прокурор или съдия и имаме подозрения в корупция, винаги проверяваме имуществената декларация. Проверяваме приходите, които имат. Тази информация се проверява много лесно, като се изисква информация от борсата или от други институции.”

У нас обаче нито публичните регистри, нито декларациите за имуществото на магистратите засега са гаранция за действителна прозрачност и ефективност на управлението на системата. Ако регистърът на протоколите за случайно разпределение беше измислен като такъв, ВСС щеше да създаде механизъм някой да го следи, да прави проверки и да съобщава резултатите. Ако това беше така, нямаше да се разчита на разкрития отвън.