Висшият съдебен съвет (ВСС) избра Таня Райковска за изпълняващ функциите на председател на Върховния касационен съд (ВКС). Райковска е зам.-председател на съда, ръководител на Търговското отделение и един от кандидатите в провалената процедура за наследник на проф. Лазар Груев.
Решението обаче директно нарушава Закона за съдебната власт (ЗСВ), според който за и.ф. се назначава заместник-председателят по старшинство. В случая това е ръководителят на Гражданското отделение на ВКС Красимир Влахов. В чл. 168, ал. 6 от ЗСВ се казва, че „административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство”. Според чл. 237, ал. 1 от съдебния закона се уточнява, че при равни длъжности и ранг старшинството се определя от продължителността на прослуженото време на същата длъжност, а при еднакво прослужено време на същата длъжност – от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател.
Още в началото на заседанието предложението на члена на ВСС Светла Петкова (един от петимата членове на съвета, които внесоха кандидатурата на Райковска) предизвика спор сред кадровиците. Тя изтъкна, че Райковска е с най-дълъг стаж като зам.-председател на ВКС, защото според нея, в изчисленията се включва и времето, през което върховната съдийка е била и.ф. зам.-председател. През март 2012 г. тя е определена за и.ф. зам.-председал, а три месеца по-късно ВСС я назначава официално като заместник на Груев. Другият зам.-шеф на ВКС и ръководител на Гражданската колегия Красимир Влахов е назначен от кадровия орган през април 2012 г. – тоест преди Райковска.
Калин Калпакчиев възрази на изчисленията на Светла Петкова, като обясни, че времето, прослужено на длъжността зам.-председател, започва да тече от решението на ВСС. „Стажът на длъжността се изчислява от момента на избирането на заместник-председателя с решение на ВСС. Това е правопораждащият юридически факт, с който той започва да изпълнява функциите“, подкрепи го Юлия Ковачева, която допълни, че Таня Райковска е заела длъжността, считано от 10 май 2012 година – близо месец след като Красимир Влахов е станал зам.-председател.
Калпакчиев пък изтъкна и още един аргумент срещу предложението на Петкова – в практиката си съветът вече е приел, че назначеният за изпълняващ функциите не бива да е сред конкурентите за поста, защото така кадровият орган му дава аванс. Той припомни и конкретен случай – определянето на временно изпълняващ длъжността градски прокурор на София през миналата година. Тогава същият довод е изтъкнат от главния прокурор Сотир Цацаров, който предлага Евгени Диков за и.ф., тъй като той няма да участва в надпреватата. “Винаги, когато някой изпълнява функциите на административен ръководител по някакъв начин, даваме една крачка напред, ако този и.д. е кандидат. Нека на бъдещите кандидати да дадем равен старт”, мотивира се тогава Цацаров.
Калпакчиев призова колегите си да не дават поредния лош знак, след като вчера мнозинството във ВСС бламира предложението за промяна на правилата за избор на председател на ВКС и запази компрометираната система за електронно гласуване. Той предложи точката да бъде отложена, за да не остава впечатление за прибързаност при взимането на решения. Калпакчиев припомни, че на този етап членовете на ВСС не разполагат с подробните биографични данни на тримата заместници.
По време на дебата Галина Карагьозова официално предложи за и.ф. председател да бъде назначен Красимир Влахов. Точката бе отложена за по-късно, а след почивка заседанието продължи с втори опит членовете на ВСС да мотивират предложението за Райковска, което нарушава закона. Аргументите бяха повече от необясними. Галя Георгиева цитира писмо на Съюза на съдиите от 2012 г., с което се възразява на начина, по който е назначен Влахов (като извънредна точка в дневния ред, включена в последния момент), защото той нанасял “нов удар върху интегритета на съдебната власт“. Тогава от ССБ изразяват неодобрението си, че назначаването на Влахов директно от председател на Софийския районен съд за заместник- председател на Върховния касационен съд е станало “в условията на пълна липса на прозрачност и предсказуемост.”
Не стана ясно обаче как позоваването на Георгиева може да пренапише закона, който пределно точно посочва критериите за старшинство. „Следва писмото да ви впечатли и му обърнете внимание“, каза Георгиева и допълни, че Райковска много преди Влахов е била съдия във ВКС.
Проф. Лазар Груев обаче изтъкна, че в случая е много по-важно е законът да се уважава. Камен Иванов заяви, че въпросът за старшинството е обективен въпрос и не зависи от аргументи кой колко дълго е бил съдия във ВКС или колко по-положителни качества има. Светла Петкова обаче настоя, че прослуженото време на Райковска е по-дълго от това на Влахов, като дори изтъкна неясно защо, че предложенията за заместници на Груев били внесени във ВСС в един и същи ден, но съветът се забавил с назначаването на Райковска. Този довод няма как да има значение, защото ЗСВ свързва правните последици с назначаването, а не с предложението за назначаване, което може да бъде отхвърлено от ВСС.
„Опитвам се да проследя логиката на дебатите, а логиката трябва да отговаря на закона. Ако ще прилагаме принципа на старшинството, определящ е моментът на встъпване в длъжност. Този който е назначен първи е Красимир Влахов. Кога някой е бил предложен няма никакво значение“, категоричен бе Калпакчиев. Той определени дебата като „абсурден“, защото се води спор дали да се спази или не законът. При гласуването обаче предложението за назначаване на Таня Райковска като и.ф. председател събра 14 гласа „за“, а това за назначаване на Влахов – едва 7 гласа „за“.
Освен че решението на ВСС дава преднина на съдия Райковска в бъдещото състезание, то демонстрира и решимостта на мнозинството в съвета да лансира кандидатурата й, която не може да бъде спряна и от закона. В предишната процедура едва два гласа не достигнаха на Райковска да оглави ВКС. Конкурент й бе третият зам.-председател на съда и ръководител на Наказателното отделение Павлина Панова. Нейната кандидатура консолидира съдийското съсловие, а един от предложителите на кандидатурата на съдия Райковска Мария Кузманова призна, че втората кандидатка е била потърсена, след като станало известно, че Панова ще приеме да участва в конкурса.
Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди
Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част
Ключово решение на Страсбург за времената на Цветанов: Съдът не може да крие мотивите си
Вечен шеф в съда е единствен кандидат за поста председател на Апелативен съд – Пловдив
Ново начало и в Софийския градски съд. Конкурсът за председател на съда изглежда предрешен
Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?
Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“
В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?
Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград
Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?
Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор




