Преди година и половина прокуратурата прожектира на ефектна пресконференция страници от тефтера на бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. На нея заместник-главният прокурор Борислав Сарафов съобщи, че записките отразяват „определени цели” – „оказване на въздействие на политически кариери, върху публичния имидж на някои хора от обществения ни живот или дори натиск върху определени лица”.
Още тогава от държавното обвинение бяха категорични, че е известно кои са поръчителите на „директивите” в тефтера на Златанов, но отказаха да съобщят имена заради ранния етап на разследването.
Скандалът избухна на 17 юли 2013 г. И досега поръчителите на Златанов така и не бяха назовани, въпреки уверенията на прокуратурата, че ще стигне докрай в разследването. В същото време на пресконференцията от държавното обвинение спестиха информацията, че делото срещу бившия шеф на комисията за конфликт на интереси започва по сигнал на гражданин (Павел Ганев), който в показанията си в досъдебното производство твърди, че негова приятелка му разказала, че в комисията се случват нередности. Според сигнала „по нареждане на Фидосова са образувани преписки срещу съдията Мирослава Тодорова и други членове на Съюза на съдиите, на съпругата на члена на ВСС Калин Калпакчиев, на председателя на Съюза на съдиите съдията Таня Маринова, на опозиционерите в ГЕРБ Емил Димитров, Мирослав Найденов, Иван Петров и много други”, а председателят на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов „злоупотребява с правомощията си и изпълнява политически поръчки, като укрива документи и е инструмент за упражняване на рекет на неудобни политици, магистрати, бизнесмени”.
Бившият шеф на Комисията за конфликт на интереси бе осъден на първа инстанция за престъпления по служба (делото протече по съкратената процедура, без разпит на свидетели в съдебната зала). Златанов бе предаден на съд само за три от случаите, описани в тефтерите – за това, че в периода от 21 септември 2012 г. до 9 юли 2013 г. не е изпълнил и е нарушил служебните си задължения, като от действията му се облагодетелствал президентът Росен Плевнелиев, а вредата била нанесена на Димана Ранкова, бивш съветник на президента, както и на Лилия Бунева, бивш главен одитор на Сметната палата (по това обвинение той получи оправдателна присъда).
През януари тази година от делото са отделени материали и е образувано ново разследване – за търговия с влияние, което продължава да е на ниво досъдебно производство, като две събития от последните десетина дни засилиха подозренията, че, както други щекотливи дела срещу висши представители на властта (справка – „Ало, Ваньо”), и това ще завърши с крах. “Ще се търси отговорност от всички замесени в престъплението лица, като подбудители и помагачи може да бъдат привлечени и хора, които нямат статут на длъжностни лица”, увери преди година и половина Борислав Сарафов.
В опит да обясни избирателната публичност на прокуратурата, зам.-главният прокурор каза, че не може да бъде показан целият бележник на Златанов, „тъй като в него са замесени имена на хора, които не желаем към момента да огласяваме, най-малкото, защото с тях ще бъдат извършени процесуално – следствени действия, ще бъдат разпитани и като свидетели”. По информация на „Съдебни репортажи” част от сочените като потърпевши в сигнала на Павел Ганев така и не са викани, за да дадат показания – дали не са били притискани или изнудвани, например.
Междувременно тефтерите станаха два, а впоследствие изчезнаха/бяха откраднати от колата на вещото лице Стефан Бенчев. Прокуратурата твърди, че е разбрала за кражбата седмица по-късно, като прехвърли отговорността за гафа на полицията (самият Бенчев даде няколко интервюта, от които става ясно, че освен двата тефтера е изчезнала и тетрадка на Златанов – факт, който също не беше известен досега. В последното си интервю Бенчев казва, че е уведомил следовател за инцидента още същия ден). Въпреки поредицата странни съвпадения, голямото забавяне по досъдебното производство и назначаването на експертизата едва след като Софийският апелативен съд назначи такава по първото дело, главният прокурор определи случая като обикновен „криминален акт”.
Точно десет дни след кражбата на тефтерите бТВ съобщи, че в страниците, показани от прокуратурата и тези, които бяха публикувани във faktor.bg и „Капитал”, има несъответствие. На прокурорската пресконференция на едно от ксерокопията се чете фразата „Е. Димитров да се съгласува с ИФ и 10” (според печатните субтитри, сложени от прокуратурата за улеснение на медиите, под ръкописния текст фразата е „Е. Димитров да се съгласува с ИФ и ???”),
Във факсимилетата, разпространени впоследствие от медиите faktor.bg и „Капитал”, ясно се вижда, че на мястото на „10” стоят инициалите „ДП”, което породи обосновани съмнения, че някой, който е имал досег до веществените доказателства (а те са се намирали в следствието и прокуратурата), е преправил тази част от записките. Припомняме, че според „Капитал” в тефтера на Златанов фигурират още две подобни записки – в единия случай „ДПеевски”, а в другия – „Делян Пеевски”. Официален коментар от ръководството на прокуратурата все още няма.
Ето защо „Съдебни репортажи” изпрати въпроси до главния прокурор Сотир Цацаров. Публикуваме ги с уточнението, че обществената значимост на събитията около тефтерите, криминалните обстоятелства около съмнителното им изчезване, съмненията за манипулиране на излъчените от прокуратура слайдове със снимки от единия тефтер, не позволяват на прокуратурата да продължи да не изнася информация под претекста на следствената тайна. Това е още по-валидно и заради това, че прокуратурата сама избра в началото на разследването да прожектира избрани картинки.
1. По повод медийни публикации, от които става ясно, че между страниците от тефтера на Филип Златанов, показани от прокуратурата на пресконференция на 17.07.2013 г. и тези, публикувани по-късно в медиите, съществува несъответствие, ще бъде ли инициирана проверка от прокуратурата, която да изясни преправяни ли са инициалите Д.П. в 10?
2. Какви действия са предприети от следователи и прокурори по досъдебното производство срещу неизвестен извършител, водено в Следствения отдел към Софийската градска прокуратура?
3. Кога и какви експертизи са назначени? От кого?
4. Кога и кои свидетели са разпитани? От кого?
5. Извършвани ли са други процесуално-следствени действия по досъдебното производство? Кога и какви?
(Въпросите от №2 до №5 целят да осъществят публичен контрол върху причините за забавянето на делото – дали действително е извършвано разследване или то е било на „замразено”)
6. Предприети ли са действия за проверка на данните, съдържащи се в сигнала на Павел Ганев до главния прокурор?
7. Съществуват ли ксерокопия на цялостното съдържание на двата тефтера на Филип Златанов и къде се съхраняват?
8. Назначеното от Софийския апелативен съд вещо лице Валери Костадинов заявява на 20.11.2014 г., че е работил по цифрово копие. Вярно ли е това, как и от кого е изготвено цифрово копие на тефтерите? Създава ли способът гаранции, че при преноса на цифрова информация на хартия е невъзможна намеса/манипулация на данни?
9. Каква е причината прокуратурата да не предостави оригиналите на тефтерите по искане на Софийския апелативен съд? Според заместник-председателя на САС Петя Шишкова, цитирана от „Правен свят” съдът е поискал пет пъти от прокуратурата веществените доказателства.
10. Предвид натрупалите се съмнения за съдържанието на двата тефтера и необходимостта да се защити авторитета на държавното обвинение, предвижда ли прокуратурата да даде пресконференция, на която да бъде показано цялото съдържание на тефтерите?
11. Главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че изчезналите тефтерчета са „територия за упражнение на политиците”. Какви действия ще предприеме главният прокурор, за да осигури възможност на народните представители да се запознаят със съдържанието на тефтерите, за да се изключат спекулациите и да се способства дебатът за политическата отговорност за бележките в тефтерите да е информиран?
12. Защо двете дела (едното вече в съдебна фаза) се разследва от Следствения отдел при Софийската градска прокуратура, а не от Националната следствена служба?
Питане дали ще бъде изразено становище по скандала, който дискредитира прокуратурата, изпратихме и до Асоциацията на прокурорите в България. Според чл. 3, ал.1, т. 6 от Устава на Асоциацията на прокурорите в България една от целите на асоциацията е да защитава професионалния имидж на прокурорите: Предвид натрупаните съмнения в медиите за политическа или друга целесъобразност в действията на прокуратурата и за фалшифициране на копията от тефтера на бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, които накърняват авторитета на институцията, предвижда ли АПБ да вземе становище по случая?
Развитието на разследването с изчезването и вероятното преправяне на тефтерите е важно и поради друг акцент в случилото се. Първо, защото прокуратурата спести информация, че в записките присъстват инициалите ДП, а на места и „Д. Пеевски”.
Второ – защото за първи път след мистериозната кражба на оригиналните веществени доказателства, премиерът Бойко Борисов се усъмни, че тефтерите са фалшиви (в тях присъстват инициали, съвпадащи с тези на Борисов, Цветан Цветанов, Искра Фидосова – “ИФ->ЦЦ->ББ”). Досега единствено Искра Фидосова прекрати активната си политическа кариера, макар този акт официално никога да не бе свързан от ръководството на ГЕРБ със скандалите около тефтера.
И трето, защото мълчанието на прокуратурата е в синхрон с развиването на защитна версия в ползва на Делян Пеевски. Вчера в сайта на в. „Труд” бе публикувана статия, според която фалшификацията е направена „обратно в копието” – в оригиналния тефтер фигурирало числото 10, което било преправено в ДП. Създателите на тази версия разчитат на факта, че оригиналите са изчезнали и няма как да бъде направена истинска проверка какво пише в тях. Но пък остава абсурдността на тезата – защо в тефтерче, пълно с инициали до „ИФ” и съюза „и” ще стоят не други инициали, а числото 10?
Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди
Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Ключово решение на Страсбург за времената на Цветанов: Съдът не може да крие мотивите си

Вечен шеф в съда е единствен кандидат за поста председател на Апелативен съд – Пловдив

Ново начало и в Софийския градски съд. Конкурсът за председател на съда изглежда предрешен

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор
