Привиден ли е консенсусът за съдебна реформа?

Участниците в обсъждането на актуализираната Стратегия за съдебна реформа демонстрираха днес консенсус, че е необходимо разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии, които отделно да решават кадровите въпроси на съда и на прокуратурата. В обсъждането се включиха бивши министри на правосъдието, вицепремиерът Меглена Кунева, политици, главният прокурор Сотир Цацаров, членове на Висшия съдебен съвет, представители на магистратските организации, съдии и прокурори.

Съвсем доскоро главният прокурор Сотир Цацаров и три от казионните съсловни организации изразяваха категорично несъгласие с предлаганите промени, чиято цел е да гарантират в по-голяма степен независимостта на съдиите. Както „Съдебни репортажи” писа, през август Българската съдийска асоциация (БСА), Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и Камарата на следователите се противопоставиха на разделението на ВСС като изтъкнаха, че то ще капсулира отделните гилдии и ще прокара съмнителни гилдийни интереси. Позоваха се и на аргумента, че такова разделение противоречи на Конституцията. Становището им бе в пълен синхрон с позицията на главния прокурор Сотир Цацаров, според която отделянето на колегиите във ВСС е крачка към изваждане на прокуратурата от съдебната власт.

Противопоставянето продължи в началото на този месец, когато ВСС по предложение на главния прокурор поканислужебния правосъден министър да даде обяснения какво предвижда Стратегията. “До момента не е имало случай Министерство на правосъдието да планира такива важни изменения, без да ги обсъди, не с нас, а със съдиите, прокурорите и следователите. Не бива у тях да остава впечатлението, че нещо се приема на тъмно, в края на мандата на един служебен кабинет, предложено от един служебен министър на правосъдието”, мотивира се тогава Цацаров.

Вчера обаче изненадващо на сайта на прокуратурата бе публикувано становище на държавното обвинение, придружено с предложения за промени, част от които съвпадаха с тези на Министерството на правосъдието, включително за разделяне на ВСС (междувременно Христо Иванов остана на поста в новосформираното правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок). На днешното обсъждане главният прокурор Сотир Цацаров изложи накратко предложенията на прокуратурата и се обяви категорично за преструктуриране на ВСС и пряк избор на членовете на кадровия орган от магистратската квота. Той обаче не поясни какво е преобърнало доскорошната му позиция. Обясни обаче, че според прокуратурата разделението може да бъде продължено и в Инспектората към ВСС, където да се сформират групи инспектори с компетентност да проверяват отделно прокурори и съдии.

Различия между становището на прокуратурата и предложеното от МП има и по отношение на вижданията дали съветът да бъде постоянно действащ. От прокуратурата смятат, че ВСС трябва да продължи да функционира както досега, докато в Стратегията е залегнала визия за ВСС, заседаващ на сесии. Дисциплинарната дейност, смятат от държавното обвинение, трябва да бъде „изнесена” в Дисциплинарен съд, чиито членове са магистрати, избирани по подобие на членовете на ВСС. В документа, предложен от правосъдното ведомство, се предлага да бъде създадена постоянно действаща Дисциплинарна комисия.

По-късно в дискусията се включи и председателят на БСА Богдана Желявска, която призова реформата да не бъде „на парче”. Желявска пропусна да коментира дали към настоящия момент от БСА поддържат предишното си становище, с което се противопоставят на разделянето на ВСС, но обяви, че е против съветът да заседава на сесии, тъй като според нея, по-добрият модел е постоянно действащ орган. Председателят на БСА посочи, че от асоциацията смятат, че партийната квота в съвета трябва да се избира „друстепенно” – магистратската квота да посочва кандидатури, а парламентът да избира измежду тях. Така щяло да се предотврати усещането, че парламентарната квота се избира на тъмно и по неясни критерии. Желявска изрази категорично несъгласие с предложението на прокуратурата за създаване на Дисциплинарен съд, който, според нея ще доведе до „създаване на една съдебна номенклатура”. „Нека не заменяме едно противоречие в закона с друго”, посочи тя и се мотивира, че няма гаранции, че членовете на дисциплинарния съд няма да оказват натиск върху магистратите.

В края на обсъждането думата взе и председателят на АПБ Евгени Иванов, който единствен от доскорошните противници на реформата на ВСС, защити публично оповестената позиция на асоциацията против разделянето на кадровия орган с мотив, че това е въпрос на конституционни промени. Той поздрави министъра на правосъдието, че е успял да организира такава дискусия и отправи упрек към него, че дебатът е трябвало да изпревари проекта за стратегия. Поздрави и ръководството на прокуратурата за предложенията. „Оставам с впечатление, че прокуратурата е обект на реформа, а не субект”, посочи Иванов и подчерта, че не може да се съгласи, че държавното обвинение „е най-големият проблем на съдебната система”.

Иванов не вижда опасност от прокурорска намеса в кариерните въпроси на съда в рамките на ВСС и направи сметка, че в настоящия съвет има 11 съдии, които не могат да се „страхуват” от петима прокурори. Препрати и към становището на Венецианската комисия с уточнението, че настоящият кадрови орган изцяло отговаря на изискванията на комисията във ВСС да има по-голям брой съдии. Подобно на главния прокурор и председателя на БСА, и в АПБ са на мнение, че ВСС трябва да остане постоянно действащ, защото това била най-силната гаранция за независимостта на системата. В края на изказването си Иванов изрази несъгласие с предложението на прокуратурата за разделяне на етичните правила на две – за съдии и прокурори, тъй като, по думите му, това са общовалидни норми, които магистратите трябва да спазват. Това е първият случай, в който АПБ изразява различно мнение от това на ръководството на прокуратурата.

Зам.-председателят на Върховния административен съд Боян Магдалинчев каза, че принципно подкрепя разделението на ВСС, но смята, че трябва да се постави въпросът дали то не изисква конституционни промени.

Напрежение във Върховния касационен съд

От името на Наказателната колегия Капка Костова посочи, че проектът за Стратегия е с „респектиращ потенциал” и представи официалното становище на ВКС, качено на сайта на правосъдното министерство, което изцяло подкрепя документа. „Приемането на този документ при ясна и неоттеглима политическа ангажираност за изпълнението му е очакван и неотложен шанс за промяна и тест за държавническа зрялост и отговорност пред обществото”, се казва в него. Върховните съдии смятат, че “постигането на качествено самоуправление на системата като основна характеристика на независимостта й е от особено значение, а в началото на този процес е преструктурирането на ВСС по начин, който да гарантира взимане на решения по ключовите въпроси относно кариерата, отговорността на съдиите и финансирането на съда от колегия, включваща мнозинство от съдии, избрани от съдии”.

Очевидно обаче становището на ВКС е предизвикало негодувание у ръководството на съда – и. ф. председателя Таня Райковска. В отговор на запитване на „Правен свят”, публикуван на сайта на съда, Райковска сочи, че обща позиция на съдиите от ВКС се формира на пленум или общо събрание, а такива за обсъждане на стратегията не са свиквани. Още в провалената процедура за избор на председател на ВКС, в която Райковска бе фаворит, тя даде да се разбере, че не одобрява подготвените реформи, позовавайки се също на факта, че структурата на ВСС е записана в Конституцията. От отговора на Райковска става ясно, че предишният председател на съда Лазар Груев е разпоредил всяка от колегиите да направи организация за изразяване на становище по стратегията. И.ф. ръководителят сочи също, че като председател на Търговската колегия е свикала общо събрание на колегията за обсъждане на документа на 27.10 и за определяне на представители за обсъждането на 24.11.

Меглена Кунева: От избора на председател на ВКС и главен съдебен инспектор зависи доклада на ЕК

Вицепремиерът Меглена Кунева заяви в началото на обсъждането, че изборите на председател на ВКС и главен съдебен инспектор са въпросите, от които до голяма степен зависи предстоящият доклад на Европейската комисия. Тя препоръча по въпросите за съдебна реформа винаги да бъде слушан правосъдният министър Христо Иванов. Кунева обеща, че ще работи за това актуализираната Стратегия за съдебна реформа да влезе в парламента до края на годината. Документът бе приет положително и от бившите министри на правосъдието Диана Ковачева и Зинаида Златанова, която възкликна: „Най-накрая гробището оживя!” (препращайки към изречението „Да реформираш съдебната система е все едно да преместваш гробища. Не чакай помощ отвътре!”). „Остана политиците да видят, че това, което искат магистратите, е правилно”, посочи Златанова.