Демонстрация на случайното разпределение на делатa в Софийския градски съд пред журналисти не изясни нито един въпрос, а добави нови

В опит да потуши скандала около случайното разпределение на делото за несъстоятелността на Корпоративна търговска банка (КТБ) ръководството на Софийския градски съд (СГС) организира вчера демонстрация на системата за случаен подбор. Пред журналисти от БНР и Нова телевизия зам.-председателят на СГС и ръководител на Гражданското отделение Богдана Желявска обясни, че софруерът „LawChoice”, с който се извършва разпределението, и интернет-връзката на съда търпят постоянни сривове.

Именно такова бе обяснението на СГС на въпроса защо протоколът от случайното разпределение на делото „КТБ” не бе получен на централния сървър на Висшия съдебен съвет (ВСС) повече от 24 часа, след като бе определен съдия-докладчик по него. Както „Съдебни репортажи” писа, от съда съобщиха, че срив в системата е попречил това да се случи. Заради медийни публикации, че процесът ще се разглежда от командирован магистрат съдията-докладчик Калинка Илиева се отведе и делото бе преразпределено на ръководителя на Търговското отделение Иво Дачев.

И това случайно разпределение обаче събуди множество въпроси – оказа се, че, за да „мине” отново през системата „LawChoice” делото получава нов фиктивен номер. Съдии от Софийския районен съд и Софийския градски съд обясниха пред „Съдебни репортажи”, че тази практика буди недоумение, защото софтуерът позволява преразпределение на делото на нов докладчик при отвод на първия съдия, без да се налага да се генерират кухи дела.

Богдана Желявска, която по заповед на председателя на СГС Владимира Янева разпределя всички граждански и търговски дела в съда (не разпределя само наказателните), въпреки че Търговското отделение има друг председател, повтори пред медиите вече известното – след отвод на съдията, делото се пуска за ново разпределение, но системата му дава нов, фиктивен номер. На въпрос как от ВСС могат да проследят протокола за новото разпределение по конкретното дело, Желявска каза, че това може да стане по входящия му номер (различен от генерирания от системата). С други думи входящият номер винаги е един и същ. Оказва се обаче, че това не важи за делото „КТБ” – в първия прокотол за разпределение входящият номер на делото е 131498, във втория протокол от разпределението входящият номер е различен – 132714. Каква е причината, така и не става ясно. Но пък е пределно ясно, че заради различните входящи номера ВСС не би могъл да проследи движението му.

Желявска казва също, че причината тя да бъде определена да разпределя освен гражданските и търговските дела в съда, също била техническа и се дължала на несъвършенствата на софтуера. По думите й, ако в едно и също време от два компютъра двама души разпределяли дела, то системата ще генерира еднакви номера, което налагало това да се прави само от един човек и от един компютър.

Дори това да е така („Съдебни репортажи” изпрати въпроси до председателя на Софийския районен съд, за да провери дали там стотиците дела на всички отделения се разпределят от един човек заради твърдяната липса на техническа възможност) обяснението на Желявска пак не обяснява липсата на организация – трябва да бъде създадена такава, че всеки от ръководителите на отделения да отговаря за разпределението на делата по съответната материя, за да не се концентрира разпределението само в ръцете на един зам.-председател. Защото съвсем резонно възниква въпросът, ако само през един минават всички дела, тогава защо има четирима зам.-председатели в този съд.

Източници на „Съдебни репортажи”, които са разпределяли дела обясниха, че действително „LawChoice” не може да е активен едновременно на два компютъра, тоест едновременно да се разпределят дела на два компютъра. Това потвърждава думите на Желявска в едната им част, но пак не влияе на необходимостта да се създаде организация , която да позволи да се разпределят делата от съответния председател на отделение. Още повече че ръководителят на Гражданско отделение не разпределя делата на третото отделение – Наказателното, което значи, че колко човека имат достъп до разпределението е единствено въпрос на управленско решение. В останалата му част обаче обяснението на Желявска е под въпрос – ако софтуерът не позволява едновременен достъп на две лица и не позволява едновременно да се разпределят дела на две отделения, как тогава е възможно да се генерират еднакви номера на различни дела.

Лайтмотивът в демонстрацията на Желявска е, че софруерът и интернет-връзката на съда създават редулярно проблеми с разпределението. От една страна, това било заради многото различни дела, които се гледат в градския съд и заради огромната им бройка – около 300-400 дела на ден, а от друга – заради сривовете в системата. До този момент обаче (преди да избухне скандала с КТБ) ръководството на СГС не е сигнализирало нито за проблеми с връзката, нито от системата за разпределение на делата. Според публикация на „Капитал” обаче интернет връзката на съда е надежда – обезпечена е със 100 мегабитовата оптика (специалистите определят такава връзка като високоскоростен интернет).

Желявска обаче подчертава: “Доста често се срива системата. Преди 2-3 години изключи цялата система и изобщо не можеше да се разпределят дела. Цяла нощ работиха, за да я оправят”. Вероятно думите й препращат към обяснението на СГС за липсващите протоколи за случайно разпределение за периода преди 2010 г., дадено по време на проверките, извършени от неправителствената организация – Български институт за правни инициативи. Тогава от съда твърдяха, че компютърен срив, е изтрил архивът на случайното разпределение.

Срив е имало и в деня, в който е разпределено делото „КТБ”, твърди Желявска. „Имало е срив и компютърен, включително”, уточнява тя и допълва: „Понякога системата тотално отказва да разпределя. Включваме наново интернета, ако не стане – пак затваряме системата”. По думите й обаче, когато има срив в системата, следа остава – в един от протоколите дори пишело разпадането на интернет връзката. По време на самата демонстрация как се разпределят делата, още на първото дело системата забила, съобщава БНР. „Няма връзка със сървъра на ВСС”, обяснява Желявска на журналистите и казва, че проблемите са се изострили сред като е въведено задължителното изпращане на протоколите във ВСС. Тя призовава проблемът със случайното разпределение да се реши „специално и отделно” за СГС.

Желявска дава свой прочит и на съмненията при второто разпределение на КТБ, когато делото се пада на съдия Иво Дачев – председателя на Търговско отделение, който въпреки че го оглавява, не разпределя делата на съдиите в него. Той е единственият от 22-мата съдии в отделението с 40 % натовареност – факт, който намалява и статистическата възможност делото да се падне на него. По думите й, за да не се претрупат с дела съдиите, които са в дълъг отпуск или имат заложена по-ниска натовареност, системата им генерира „кухи” дела, тоест несъществуващи, така че да симулира по-високи бройки.

Справка на „Съдебни репортажи” показа, че и в двата протокола от разпредeлението на делото КТБ е записано, че съдия Дачев работи на 40% натовареност, а в следващата графа той има еднакъв брой с останалите съдии, които работят на 100% натовареност. В следващата графа обаче „приравнени дела на 100% натовареност” е записано, че съдия Дачев има двойно повече дела от колегите си – те имат между 23-26 дела, а той – 55 дела. Затова резонно стои въпросът защо 100-те% на Съдия Дачев, формирани от реално разпределените му до момента дела и “кухите” бройки, не е равен на получените от останалите, каквато е била целта, а формира 200% натовареност? И оттук и следващият въпрос – влияе ли това на статистическата възможност той да получи пуснатото за разпределeние дело?