По-малко от 100 съдии са участвали в изследването за натовареността

Едва 73 съдии от цялата страна са попълнили докрай анкетните карти в първото изследване за натовареността. Около 300 са тези, които са започнали да отговарят на въпросите, а около 100 съдии само са отворили картите, но не са ги попълнили. Това стана ясно днес на заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС). Изследването започна през юни, а крайният срок за попълване на картите е 1 ноември. За да бъдат събрани достоверни данни за това за колко време един съдия решава различни видове дела, анкетните карти трябва да бъдат попълнени най-малко от 1000 магистрати.

Заради слабия интерес на съдиите Комисията по натовареността предложи днес ВСС да укаже на административните ръководители да окажат съдействие и да направят организация, така че колегите им да попълнят анкетните карти. Изследването е важно, защото ще бъде база за съставяне на норма на натовареността и ще помогне съветът да реши търси решение за неравномерната натовареност на съдиите в страната.

Част от проблема, докладва председателят на комисията Калин Калпакчиев е, че част от съдиите се притесняват, че данните, които ще предоставят, ще се отразят на атестациите им. Той обаче увери, че информацията се събира с друга цел и няма да повлияе на оценката на съдиите. „Ако няма обективни данни, изработването на нормата за натовареността ще е произволно“, посочи Калпакчиев. Проблем при събирането на анкетните карти е и фактът, че не всички съдии имат служебни имейли, на които да бъдат изпратени въпросниците. Той даде за пример подобно изследване, проведено сред прокурорите, в което са се включили всички държавни обвинители, но те разполагат със служебни имейли.

Всички тези проблеми бяха известни на ВСС още при стартиране на изследването. Тогава обаче съветът категорично се противопостави на предложението да бъдат ангажирани и административните ръководители, така че съдиите да бъдат мотивирани да попълнят анкетните карти.

Изследването трябваше да стартира на 15 май, но членовете на ВСС бламираха точката, внесена от Комисията по натовареността с мотив, че не разбират какво е свършила досега комисията, оглавявана от Калпакчиев. В крайна сметка се наложи освен основния доклад за дейността по изследването комисията да представи и втори доклад с обяснения какво съдържа първият. Спорът тогава започна с изказване на главния прокурор Сотир Цацаров, който заяви, че нещо му е „безкрайно неясно”. Цацаров посочи, че не разбира и какво е финансирането на изследването, „кой го прави, защо го прави и с каква цел го прави”.

Именно той е и най-сериозният противник на идеята да бъдат включени и административните ръководители. „Как се мотивират съдии и прокурори, които си имат работа колкото искате, да попълват анкети? Със заповед се мотивират, ей така се мотивират. Така че не говорете за „мотивиране” ами направо да си ги кажем нещата едно към едно”, повишава тон Цацаров и допълва, че „всеки от нас знае какво значи да ти тръснат, който е бил административен ръководител, един куп анкети, иди 60 съдии ги карай да ги попълнят”.

Всички опити на Калпакчиев да внесе яснота по въпросите, зададени от главния прокурор и подкрепени от Милка Итова, Мария Кузманова, Светла Петкова, Соня Найденова и Васил Петров, удрят на камък. Соня Найденова възразява, че наистина не разбира и се нуждае от „допълнително осмисляне” на информацията, а в нейна подкрепа дори членове на Комисията по натовареността се обаждат, че не знаят какво е свършено.

По-малко от месец по-късно се разразява подобен спор, този път подхванат от председателя на ВАС Георги Колев, който възразява, че ВСС не може да задължи ръководителите да окажат съдействие за попълване на анкетните карти от редовите съдии и това предложение отпада.

Сега, няколко месеца по-късно, изненадващо за наблюдателите, предложението на Калпакчиев за ангажиране на административните ръководители се прие единодушно. В негова подкрепа се изказват Милка Итова и Незабравка Стоева. „Съдиите са недоволни от атестирането, недоволни са от конкурсите, недоволни са от неравномерната натовареност, а не показват никаква активност“, казва Итова. И в крайна сметка ВСС взима решение председателите на съдилища да укажат съдействие за изследването.