От втори опит: Тръгва изследването на натовареността на съдиите

Започва изследването на натовареността на съдиите, което ще обхване всички съдилища. Това стана ясно на днешното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС). Изследването е първото по рода си и трябва да събере достоверна информация за това колко време отнема на съдиите да се справят с различните видове дела. Освен това ще се изследват и другите задължения на съдиите – например колко време отнема запознаването и произнасянето на административните ръководители по искания за използване на СРС-та или колко време отнема на съдия произнасянето по дела на другите съдии от съдебния състав. „Никога досега това не се е отчитало”, обясни пред колегите си председателят на Комисията по натовареност във ВСС Калин Калпакчиев.

За целта съдиите ще попълват анкетни карти, разделени по видове дела. До септември изследването трябва да приключи, а след това ще последва анализ на резултатите и определяне на норма и правила за натовареността. Свръхнатовареността и неравномерната натовареност са един от съществените проблеми в съдебната власт. Докато, например, съдиите в София и големите областни градове решават стотици дела на година, техни колеги от по-малките населени места решават в пъти по-малко. Натовареността е сочена и като един основните индикатори за забавянето на делата и съответно налагането на дисциплинарни санкции на съдии.

Точката бе отложена на заседанието на 15 май, когато част от членовете на съвета остро възразиха, че не разбират какво е свършила досега комисията, оглавявана от Калпакчиев, как се финансира пилотното изследване, което предшества същинското такова и какви експерти са работили по него. Спорът тогава бързо прерасна в караница, а тон на разговора даде главният прокурор Сотир Цацаров, след като Калпакчиев докладва точката.

Тогава Калпакчиев представи доклада от пилотното изследване, проведено в 39 съдилища, а целта му бе да бъдат тествани методите на събиране на информация, които ще бъдат използвани в „голямото” изследване. Включва се главният прокурор Сотир Цацаров, който казва, че нещо му е „безкрайно неясно”. „Имаме – „Анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт”, имаме комисия. Кой го прави това нещо? Комисията ли? Като отварям бланките по-нататък виждам емблемата „Norway grants”, норвежкият проект ли го прави? Сега чувам някакъв Център за изследване на демокрацията!? Тя, демокрацията, добре че има кой да я изследва, тя затова е в това ниво!? И той нещо прави”. После главният прокурор продължава, че не разбира и какво е финансирането на изследването, „кой го прави, защо го прави и с каква цел го прави”.

Без връзка с темата и обърквайки адресата на забележката Цацаров продължава: „И понеже ще си кажа и другото, което мисля, бих Ви призовал този театър, който беше разигран с Районна прокуратура и Районен съд – Балчик да не го повтаряте повече. Защото това са живи хора, които четат, безпокоят се и някак си не разбират. А с анкети, как да кажа!?”

Както „Правен свят” писа, Комисията по предложенията и атестирането, оглавявана от Милка Итова, предлага закриване на РС-Балчик заради ниска натовареност. Предложението на КПА обаче не е прието от Комисията по натовареността, тъй като е необосновано и немотивирано. Оказва се, че магистратите от Балчик работят приблизително колкото и тези от Каварна, където иска да ги премести КПА след закриването на РС-Балчик. “Всички въпроси във връзка с реформата на съдебната карта на районните съдилища трябва да се решат едновременно, комплексно и при наличие на анализ на възможно най-пълна информация и данни, които имат отношение, както за честотата на съдебните дела (демографски тенденции, социално-икономически фактори, инфраструктура и т.н), така и за достъпа до правосъдие (пътна инфраструктура, разстояние между населените места, достъпност и качество на интернет услугите и т.н.)”, аргументира се Комисията по натовареността и отказва да разглежда предложения за закриване на магистратури на парче.

Цацаров възразява и по друг пункт – предложението административните ръководители да бъдат задължени да оказват съдействие при попълването на анкетните карти за натовареността. „Как се мотивират съдии и прокурори, които си имат работа колкото искате, да попълват анкети? Със заповед се мотивират, ей така се мотивират. Така че не говорете за „мотивиране” ами направо да си ги кажем нещата едно към едно”, повишава тон Цацаров и допълва, че „всеки от нас знае какво значи да ти тръснат, който е бил административен ръководител, един куп анкети, иди 60 съдии ги карай да ги попълнят”. Връща се и на темата „Балчик”: „И последното е, не ми стана известно, как тръгна цялата тази история „Балчик”? Но разбирате ли ние тази община, колегите, ние ги хвърлихме в потрес. Предполагам всеки от Вас го е усетил”.

Отговаря му Галина Карагьозова с изречението, че това не е работа на Комисията по натовареността и предизвиква ответната реакция на главния прокурор: „Моля? Това е работа на Висшия съдебен съвет. Недейте така. Не сме тука да си играем на комисия след комисия. Пак ще ми кажете, че Ви повишавам тон, но това е най-безотговорното, извинявайте, да ми кажете – това не е работа на комисия. Това е работа на Съвета! Разбира те ли!?! Знаете ли как реагират хората в Балчик, в Чепеларе, когато виждат какво става? Това е работа на всички ни. Ако твърдите, че „не ни е работа”, ще го повторя втори път – да си ходим! Не, ние си играем на комисии. На това си играем! Идете в Балчик и тогава говорете от комисия за комисия!”

Разправията продължава, а Калин Калпакчиев казва, че именно в тази връзка подопечната му комисия е излязла с препоръка към всички членове на ВСС да се въздържат от такива поединични предложения за закриване на съдилища. Прекъснат е неколкократно от Милка Итова, която възразява, че такава препоръка не е давана и проблемът е създаден от „някои хора”. Всички опити на Калпакчиев да внесе яснота по въпросите, зададени от главния прокурор и подкрепени от Милка Итова, Мария Кузманова, Светла Петкова, Соня Найденова и Васил Петров, удрят на камък. Той обяснява, че ВСС е приел нарочно решение, с което към Комисията по натовареност са създадени работни групи – за съдиите и прокурорите, по изследването работят и външни експерти, а заплащането им – 20 хил. лв., е осигурено от Норвежкия фонд заради липсата на средства в бюджета на ВСС. Дава и пример с подобно изследване в Германия, което е струвало 3 млн. евро.

Възраженията продължават с думите на Соня Найденова, която казва, че наистина не разбира и се нуждае от „допълнително осмисляне” на информацията, затова предлага отлагане на точката. Калпакчиев пък репликира, че не разбира въпросите от страна на Милка Итова (също член на Комисията по натовареността), тъй като всички те са обсъждани на заседанията. „Аз не мога да докладвам на всеки един от вас, 22-ма човека, всеки един ден или всяка една седмица какво съм направил, както и вие не го правите! Аз се опитвам да обобщя”, казва той и допълва, че извършените дейности са включени в графика на правителството за изготвяне на новата пътната карта, включени са в годишната програма на Комисията по натовареност и в програмата на ВСС и пряко се следят от Европейската комисия. „Искам да ви кажа, че ако ние по този необоснован начин не само че не съдействаме на процеса, а го стопираме, по този начин вие не бойкотирате мен лично, тъй като аз съм един изпълнител в този процес, вие бойкотирате дейността на ВСС, дейността на правителството и ако щете дори на Европейската комисия по съдебната реформа! Съжалявам, че така може би с апломб се изказах, но това е самата истина”, обобщава Калпакчиев.

Стига се и до размяна на реплики. Думата взима Соня Найденова: „Г-н Калпакчиев, много се извинявам, но ще взема микрофона с едно конкретно предложение. Много се извинявам. Защото в момента говорим неща, които и да приемем, че, говоря за себе си, не искам да ангажирам другите, но…Намесва се Калин Калпакчиев: „Аз разбирам, че искате да се изкажете против мен! Това е ясно! Стига приказки, приказки, приказки!”

„Не, г-н Калпакчиев, престанете да обръщате нещата в лични, седнете, приемете, че аз съм проста и не съм разбрала какво… Ами при такъв тон насреща, трябва да … малко внимание, ако нещата се кажат хронологично и с ангажименти какво е извършено и предстои… (Калин Калпакчиев казва, че всичко това е написано, „но кой да ги прочете”)…Напротив, г-н Калпакчиев, прочела съм ги всичките и ми е ясно, че все още има неща за дообработване в анкетните карти”, заявява Соня Найденова. Оказва се, че доработването е извършено.

Включва се и Галина Карагьозова, която отсича, че Найденова познава проекта из основи и е странно, че не са й ясни някои неща. „Г-жо Карагьозова, аз се учудвам защо г-н Калпакчиев така лично ги приема нещата и едва ли не казва: нищо не сте прочели! Г-н Калпакчиев, съвсем простичко нещо предложих – да отложим приемане на решение по тази точка…”, отвръща Найденова.

Предложение прави и Мария Кузманова, която е прекъсната от Юлия Ковачева с думите: „Г-жо Кузманова, Вие също сте член на тази комисия. Ако Вие в комисията не сте разбрали как е направено това изследване, за какво изобщо сме се събрали и си говорим днес тук! Г-жа Итова досега имаше въпроси по същото това изследване и по работата на комисията”.

Итова отвръща: „Предизвиквате ме да говоря, а не е много добре да започна да говоря защо не сме разбрали!”. Калпакчиев пък се обръща към нея и казва, че не е разбрала, защото не идва на заседанията на комисията. „Или като идваме, не разбираме, че се вземат решения, които се диктуват от председателя на комисията, без да са гласувани!”, отправя обвинение Милка Итова.

В крайна сметка след огромния отпор на членовете на ВСС съветът взима решение Комисията по натовареността да изготви доклад към доклада й и да посочи стъпка по стъпка какво е извършено по изследването. По-малко от месец по-късно, на днешното заседание, пак се разразяват спорове. „Комисията изготви доклад за финансирането, ангажираните лица и извършените дейности. Този път се надявам да сте се запознали”, обясни Калпакчиев и допълва, че отлагането на точката е забавило проекта с около месец. Председателят на ВАС Георги Колев обаче възразява, че ВСС не може да задължи ръководителите да окажат съдействие за попълване на анкетните карти от редовите съдии. Каролина Неделчева пък направи предложение задължението да се превърне в пожелание. Отвръща й Калпакчиев, който каза, че не вижда проблем да се задължат административните ръководители. „Правили сме го стотици пъти. Целта е да се осигури масовост. Не разбирам тази предпазливост”, казва той. Намесва се отново Георги Колев, който пита след като ръководители се задължават, ако не изпълнят това задължение, ще последват ли дисциплинарни санкции.

„При положение, че този проблем е главен за системата и от него зависят дисциплинарната отговорност и атестациите, мисля, че се дължи от страна на асдминистративните ръководители и всички магистрати да се ангажират”, казва Незабравка Стоева. В крайна сметка се възприемат аргументите на Георги Колев и задължението е преобразувано в пожелание.