Как под опаковката на отлично оценен председател на съд с малка натовареност се крият 65 забавени дела

„Всички колеги живеят с усещането, че атестациите са нещо формално. Всеки се катери по стълбичката по какъвто начин може и намери, за да получи по-добра атестация”. Това са думи на един редови прокурор пред членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), изречени през март тази година. Припомняме ги отново, защото оценяването на магистратите от Комисията по предложенията и атестирането (КПА) към ВСС е дейност, която засяга всички съдии, прокурори и следователи. На основата на тези оценки трябва да се преценява кой от тях е добър професионалист.

Освен че е персонална оценка, използвана за повишаване, тя може да бъде и стимул за подобряване на качеството на работа на редовите магистрати, може да бъде коректив на недостатъците им. Много често обаче се оказва, че атестацията е напълно формален документ, в които са отразени привидности, а не действителни факти. Такива примери от последните години има много – предишният състав на ВСС оцени работата на бившия зам.-градски прокурор Роман Василев като отлична, макар за четири години обвинителят да нямаше нито един написан обвинителен акт. Отлична бе атестацията на бившия ръководител на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, който в рамките на четири години бе решил осем дела по същество, а за да обоснове изводите си КПА бе произвела немалко неверни факти, а други бе интерпретирала превратно – например, бе преброила в полза на Пенгезов делата, решени от членовете на съставите, в които е влизал.

Оказва се, че в атестирането ВСС може да приложи и друг трик – да заличи обстоятелства, които биха въздействали неблагоприятно на оценявания магистрат. Такъв е случаят с председателя на Районния съд (РС) в Сливен Ангел Гагашев, който е кандидат за административен ръководител на Окръжния съд (ОС) в града. От атестацията му е видно, че в периода 2011-2012 г. в подопечния му съд е извършена планова проверка на Инспектората към ВСС (ИВСС) на наказателните дела. По същото време и ОС-Сливен извършва проверка на съда. Препоръките за предприемане на мерки за насрочване на делата и изготвяне на съдебните актове в законоустановените срокове, препоръчани от окръжните съдии, не са изпълнени в цялост, информира атестацията на съдия Гагашев в частта експедитивност и дисциплинираност на магистрата.

Тези свенливо поднесени факти обаче изглеждат различно в становището на административния ръководител на ОС-Сливен, в което се казва, че актът на ИВСС установява, че съдия Гагашев има просрочено изписване на мотиви по 7 наказателни дела от общ характер за 2011 г. и 11 дела за 2012 г. Просрочени са и изписването на решения по 45 административно наказателни дела за 2011 г. (от общо 243 дела за съответната година) и 2 през следващата година (от общо 181 дела). Никъде в атестацията на съдия Гагашев обаче не е отразено доколко сериозни са просрочията.

Затова пък КПА оценява съдия Гагашев с отлична оценка за работата му – 139 т. от максимални 150 т. Ако се доверим на оценката на комисията, това би трябвало да означава, че забавянията в работата на магистрата не са големи. Това обаче не е така. Актът на ИВСС от проверката на РС-Сливен, с който „Съдебни репортажи“ разполага, показва, че за 2011 г. съдия Гагашев има забавени седем наказателни дела. Сред тях има и такива, чиито мотиви са изписани с между 3 и 9 месеца закъснение. За следващата година председателят на съда има забавени 11 наказателни дела, най-сериозното, от които – със седем месеца.

Що се касае до нарушаването на сроковете по административно-наказателни дела, инспекторатът сочи, че е направен опит да се изследва фактическата и правна сложност, за да може проверяващият екип по някакъв начин да извлече причината или причините за констатираните закъснения и евентуално да се дадат препоръки, тъй като ръководството на СлРС изтъква „определени причини…, които трудно биха се споделили“. Статистиката показва, че за 2011 г. съдия Гагашев не е решил в срок 45 дела. От тях инспекторатът приема, че 5 са с фактическа и правна сложност като най-сериозното забавяне е с 5 месеца.

Останалите дела, сочи актът „трудно би могло да се приеме, че са сложни от фактическа и правна страна“, като са посочени просрочия от 9 месеца. Според обясненията на съдия Гагашев причината за забавянията са нерегулярното постъпване на административно-наказателни дела. В акта обаче се казва, че „останалите съдии, разглеждащи от тези дела не са допуснали закъснения, обстоятелство което само по себе си опровергава този извод“. Затова като основен извод ИВСС сочи необходимостта от подобряване на организацията на работа на посочените съдии допуснали визираните закъснения. Следващата година съдия
Гагашев има две просрочени дела, едно от които с 3 месеца.

Всичко дотук е известно на ВСС, затова би следвало да стане напълно ясно защо ИВСС и кадровият орган са преценили, че нарушенията на съдия Гагашев не са от такова естество, че спрямо него да бъдат предприети дисциплиниращи мерки. Според атестация на магистрата той работи с натовареност равна на тази на Наказателното отделение на съда и по-ниска от тази на съда и съдилищата в областните градове. Според източници на „Съдебни репортажи” до преди няколко месеца натовареността на председателя е била близо 29% от тази на редовите магистрати.

Опитът дотук показва, че редови съдии, които работят с много по-голямо натоварване са наказвани за по-малък брой просрочия. Казусът показва за пореден път системен проблем – липсата на критерии на ИВСС и ВСС при определянето на действията и бездействията на магистратите, които представляват нарушение и в още по-голяма степен – толерирането на административните ръководители, които често не гледат дела, а би следвало да бъдат пример за колегите си.

За сравнение другият кандидат за поста председател на Окръжния съд – досегашният административен ръководител Къню Жеков работи на 100 % натовареност, а за три от четирите години е бил с по-висока от средната натовареност на магистратите от съда. Атестацията му също е отлична – той е получил 148 т. от възможните 150 т. С други думи съдия Гагашев е получил само 9 точки по-малко от колегата си в окръжния съд, макар обективните данни да сочат сериозни проблеми в бързината на делата, разглеждани от него.

В концепцията си за управление на Окръжен съд Сливен Ангел Гагашев залага изключително много на срочността на правосъдието. И посочва като важен етап от биографията си участието си в проект по Опак „Консултативен форум на районните съдилища” като експерт по дейност „анализ на продължителността на разглеждане в съда и разработване на времеви стандарти”. Отбелязва също, че тези стандарти по-късно са възприети от ВСС като препоръчителни времеви стандарти за разглеждане и приключване на делата. Затова предвижда въвеждане на времеви стандарти и в другите районни съдилища, извършване на проверки на шест месеца относно неприключили дела в разумен срок и обсъждане и анализ на Общи събрания за причините за забавянията.

Действително дисциплинирането на съдиите да решават делата в разумни срокове е един от приоритетите на всеки административен ръководител. А както съдия Гагашев декларира –„длъжността Административен ръководител – председател на Окръжен съд – Сливен изисква и задължава поемането на професионална и личностна отговорност, проявяване на инициативност за разработване и/или утвърждаване на нови политики и добри практики в духа на реформа на съдебната система, упоритост при утвърждаване на принципите за качествено и бързо правораздаване, кураж за налагане на позитивен обществен облик на органа на съдебната власт, включително и през личен пример“.

В документите за конкурса за председател на Окръжния съд в Сливен има и още един смущаващ факт. В становище до ВСС на Иван Киряков – държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при СлРС се твърдят сериозни нарушения на съдия Гагашев. Според Киряков през февруари миналата година от канцеларията на Съдебно-изпълнителната служба (СИС) в районния съд са иззети четири изпълнителни дела по устно разпореждане на съдебен администратор в съда и не са върнати, което е забавило изпълнението им. Юристи обясниха, че изземването на оригиналните дела няма как да не спре изпълнението, а когато изпълнителни дела се изискат от СИС, например за проверка, то се предоставят копия, а не оригиналите. Киряков обаче твърди, че изобщо не е бил уведомен за това. Източници на „Съдебни репортажи” обясниха, че по случая се води проверка в Министерството на правосъдието, а част от материалите са докладвани и на ИВСС, защото в тях се твърди нарушение от страна на административния ръководител. Резултат от проверките до този момент няма.

В традициите на редколегията

В концепцията на съдия Гагашев има и един любопитен момент – той акцентира върху необходимостта от назначаване на служител „връзки с обществеността“. Причината за това е следната (правописът е запазен – б.а.): „Практиката ми като Административен ръководител на районен съд – Сливен, налага извода от необходимостта, на медиите да бъдат предоставяни системно новини за работата на съда. Такива новини са любопитни за тях, провокират ги и в крайна сметка те ги чакат с нетърпение. Същевременно е от особена важност как ще се поднесе новината на медията, както поради склонността да се акцентира на по-пикантното, така и поради специфичността на използваната от съда терминология. Тук ролята на пресаташето е неоценима – от една страна, той подбира дела, които според професионалната му преценка биха представлявали интерес за медиите, а от друга страна подаваната до медиите информация ще бъде редактирана от него, така че да се отстранят коментираните по-горе проблеми”. Вижданията за медийната политика и подбора на новините от съда на съдия Гагашев в голяма степен прилича на наскоро обявената готовност на ВСС да създаде редколегия от членове на съвета, които да подобрява комуникацията на кадровия орган с обществото заради лошия медиен имидж. Съдия Гагашев пък залага на преразглеждането на медийната политика на ОС-Сливен с цел предприемане на конкретни мерки за „подобряване на имиджа на съда в обществото”.