Прокуратурата привлече Цветан Василев като обвиняем и го обяви за издирване

Шефове на КБТ ще отговарят за умишлена безстопанственост в големи размери
12-08-2014; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;

Снимка: Дневник

Снимка: Дневник


Председателят на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка (КТБ) е привлечен задочно като обвиняем за длъжностно присвояване в особено големи размери, съобщиха от държавното обвинение. Това се е случило на 28 юли – преди близо две седмици. Любопитна подробност е, че прокуратурата обяви новите обвинения на рождения ден на Цветан Василев, който е днес. В края на юли се появиха неофициални твърдения, че мажоритарният собственик на банката е станал обвиняем, но от прокуратурата се въздържаха от коментар.

В съобщението се уточнява, че началното обвинение на Василев е за това, че през периода от декември 2011 г. до 19 юни 2014 г. умишлено е склонил Маргарита Петрова – главен касиер на КТБ, и Орлин Русев – изпълнителен директор, да се разпоредят със сумата от 206 милиона лева.

Василев е извън страната от юни и поради тази причина веднага след привличането му като обвиняем за него е издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) и той е обявен за издирване в Шенгенската информационна система (ШИС). Предприети са съответните действия и за издирването му в системата на „Интерпол“, информират от прокуратурата.

Три дни по-рано – на 25 юли, прокуратурата е привлякла като обвиняеми и Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев (временно отстранени от длъжност изпълнителни директори на КТБ), както и Георги Зяпков (ръководител управление „Кредитиране“ в банката) за умишлена безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. На Зафиров, Русев, Христов и Панталеев са определени мерки за неотклонение „парична гаранция“ в размер на по 10 000 лв., а за Зяпков – в размер на 5 000 лв. На петимата обвиняеми е наложено и ограничение да напускат пределите на страната.

Юристи, с които „Съдебни репортажи“ разговаря обясниха, че привличането на отстранените от длъжност членове на Управителния съвет на банката е спорно, тъй като те са част от колективен орган на управление и като такива не могат да носят персонална наказателна отговорност. Припомняме, че прокуратурата заведе редица дела срещу членове на борда на директорите на общинското предприятие „Общински имоти“ за неизгодни сделки и безстопанственост, но част от тях завършиха с оправдателни присъди именно заради това, че решенията за сделките са взимани от колективен орган. По подобен начин завършиха и делата, заведени срещу управителни органи на фалирали банки през 90-те години.

Цветан Василев е привлечен като обвиняем шест дни след като Софийския апелативен съд остави в ареста главната касиерка на КТБ Маргарита Петрова и зам.-главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова. Третата обвиняема за присвояването на близо 206 млн. лв. от банката – главната счетоводителка Мария Димова, остана под домашен арест.

Прокуратурата не протестира паричната гаранция на четвъртия обвиняем по делото – изпълнителния директор на КТБ Орлин Русев, който, според държавното обвинение, е извършител на престъплението заедно с Петрова, а останалите обвиняеми са помагачи. Тогава в определението си САС записа, че не може да коментира липсата на обвинение към Василев, каквито бяха критиките на адвокатите, но „няма как да се избяга от темата за Цветан Василев“. Защитниците на обвиняемите твърдяха, че никъде прокуратурата не е посочила в полза на кого са присвоени липсващите 206 млн. лв.

Първоначално държавното обвинение твърдеше, че парите са изнесени в чували по разпореждане на Русев към Петрова, но впоследствие тази версия бе отхвърлена. Според прокуратурата банката е източвана от неустановена дата през месец декември 2011 г. до 19 юни тази година чрез прехвърляне на средства от КТБ към дружества, свързани с мажоритарния собственик на банката Цветан Василев и по-специално към фирмата му „Бромак“.

Прокуратурата се позовава на протокол-разписка, според която „Бромак“ признава задължение от 206 млн. лв. към банката и се задължава да ги възстанови до 30 юни тази година, както и на счетоводна експертиза, която установява липсата на парите. В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на Бисер Лазов (управител на някои от дружествата, близки на Василев, като “Мел финанс”, ПФК “Ботев”, “Бромак” Телеком инвест”) и Теодора Танева (управител на “ТЦ-Име”, “Си Ди Дивелопмънтс”, “ПМ Проджект”, “Кен трейд”, “Новинар медиа”, “Обединени български вестници”, “ИПК Родина”, “Родина тауър”).

Днес от прокуратурата уточняват, че след анализ на данните от докладите на трите оторизирани от БНБ одиторски компании и на доказателствата по делото, е назначена финансово-счетоводна експертиза. Разследващите ще възложат извършването й „международна организация с безспорен експертен опит“.

Освен това са иззети документи, „които длъжностни лица при банката са укрили от квесторите и разследващите органи“. „Така например, в помощно помещение на банката в кашон са били скрити части от кредитни досиета и счетоводни документи на различни дружества със залепени на тях бележки с текст„да се махнат при проверка“, „да не се дават на одиторите“ и други подобни“, сочат от прокуратурата. Иззети са и 14 броя чували с нарязани (шредирани) оригинални документи, като от държавното обвинение са установили, че унищожаването им е станало на 21 юни – ден след решението на УС на БНБ за поставяне на КТБ АД под специален надзор. „Това е станало по устна заповед на един от изпълнителните директори на банката. Изнесени от сградата на банката и укрити оригинални документи са установени и при претърсване (след съответно разрешение на съд) в помещение в сграда в столицата“, допълват от държавното обвинение.

За опит за укриване на документи говореше и наблюдаващият прокурор Иван Гешев по време на заседанието в САС. По време на претърсването и изземването на кабинета на Георги Христов (член на Управителния съвет на КТБ) бил намерен лист А4 с ръкописните му записки, на който било написано „недопускане и/или изземване на кредитни досиета“.

В съобщението на прокуратурата изрично е подчертано, че „действията на прокуратурата и разследващите органи по настоящото досъдебно производство се организират и изпълняват по начин, който не препятства текущата дейност на квесторите и банката“. „Неоснователни са разпространените в публичното пространство твърдения за изнасяне на оригинални документи (включително кредитни досиета) от банката и прилагането им по следствени дела, в резултат на което се създавали предпоставки за нарушаване на банковата тайна“, сочат оттам и допълват, че всички действия с такава информация се извършват при стриктно спазване на разпоредбите на Закона за кредитните институции и след съгласуване с назначените квестори.

В началото на разследването от БНБ съобщиха, че от КТБ са изчезнали кредитни досиета за 3,5 млрд. лв., които вероятно са унищожени. По-късно това бе опровергано от прокуратурата. „Резултатите от извършени претърсвания показват, че има изнесени и унищожени документи, но не от разследващите органи или от квесторите, а по разпореждане на длъжностни лица от КТБ АД, някои от които вече привлечени като обвиняеми“, информират от прокуратурата. Допълват също, че разследването по делото няма отношение и по никакъв начин не влияе на осъществяването на специалния надзор спрямо банката, защото то не е фактор, с който е необходимо да бъдат съобразявани решенията на компетентните органи за изплащане на депозитите.

Продължава и работата по трите основни направления на разследване – длъжностни престъпления на служители от БНБ – Управление „Банков надзор“, длъжностни присвоявания от служители на КТБ АД на сумата от 206 милиона лв. и престъпления против стопанството, извършени от длъжностни лица при КТБ АД, във връзка и с констатациите на одиторските доклади.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: ПРБ

Иван Гешев пред депутати: Главният прокурор няма как да извърши престъпление – почти невъзможно е

Обвинител №1 не отговори конкретно на нито един въпрос за обществено значими разследвания
vss

ВСС отказа да обсъди евентуално стартиране на процедура за отстраняване на главния прокурор

Дебатът по искането на Съюза на съдиите ще се проведе на 22 октомври
ek

Докладът на Европейската комисия за България: Недосегаемост на главния прокурор, проблеми в независимостта на съда и структурирането на ВСС

Комисията е обезпокоена за непрозрачната собственост на медиите и заплахите срещу плурализма
Снимка: Дневник

След протест на съдии ВСС стопира работата с проблемната ЕИСС

До края на годината разработчикът ще трябва да отстрани пропуските и грешките в софтуера
geshev

На Националното съвещание на прокуратурата: прокурорите се възмутиха от призивите за реподбор на състава на държавното обвинение

Колкото по-обединена била прокуратурата, толкова повече били атаките към нея, приеха "делегатите" в предварително подготвена декларация
vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

Вашият коментар