Съдът: Прокуратурата решава кого да обвини, но от темата за Цветан Василев не може да се избяга
Софийският апелативен съд (САС) потвърди изцяло определението на Софийския градски съд (СГС), с което миналата седмица на главната касиерка на Корпоративна търговска банка (КТБ) Маргарита Петрова и зам.-главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова бе наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Третата обвиняема за присвояването на близо 206 млн. лв. от банката – главната счетоводителка Мария Димова остава под домашен арест заради тежкото си здравословно състояние.
Промяна няма и в мярката за неотклонение на четвъртия обвиняем по делото – изпълнителния директор на КТБ Орлин Русев, парична гаранция в размер на 10 хил. лв. Причината е, че от прокуратурата не протестираха решението на СГС за него, макар според обвинението именно Русев и Петрова да са извършители на престъплението, а останалите обвиняеми да са помагачи.
Първоначално държавното обвинение твърдеше, че парите са изнесени в чували по разпореждане на Русев към Петрова, но на заседанието на СГС миналата седмица прокурор Иван Гешев обясни, че тази версия е отхвърлена. Сега, според прокуратурата, банката е източвана от неустановена дата през месец декември 2011 г. до 19 юни тази година. Това се е случвало като средства от КТБ са били прехвърляни към дружества, свързани с мажоритарния собственик на банката Цветан Василев и по-специално към фирмата му „Бромак“.
Прокуратурата се позовава на протокол-разписка, според която „Бромак“ признава задължение от 206 млн. лв. към банката и се задължава да ги възстанови до 30 юни тази година. Обвинението разчита и на счетоводна експертиза, назначена след първото заседание по делото, според която в банката е установена липса от 206 млн. лв. В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на Бизер Лазов (управител на някои от дружествата, близки на Василев, като “Мел финанс”, ПФК “Ботев”, “Бромак” Телеком инвест”) и Теодора Танева (управител на “ТЦ-Име”, “Си Ди Дивелопмънтс”, “ПМ Проджект”, “Кен трейд”, “Новинар медиа”, “Обединени български вестници”, “ИПК Родина”, “Родина тауър”).
В началото на съдебното заседание прокуратурата представи нови шест тома доказателства, в които се съдържа счетоводната експертиза и разпити на свидетели.
Защитниците на обвиняемите твърдяха, че обвинението на прокуратурата е несъстоятелно, защото никой не би източвал пари от собствената си банка и не би съставил протокол-разписка, с която да признае присвоеното като задължение. Освен това, посочиха защитниците, прокуратурата на този етап разполага предимно с хипотези, но не и с данни и доказателства за извършено престъпление. Наблегнаха и на факта, че двамата основни свидетели, които подкрепят тезата на прокуратурата, са заинтересовани от изхода на разследването.
Съдебният състав с председател Мая Цонева, докладчик по делото Алексей Трифонов (любопитна подробност е, че през 2010 г. съдия Алексей Трифонов си прави отвод по делото срещу Мирчо Петков за източване на „Държавния резерв“ и процесът почва отначало две години след своя старт. Причина за отвода е искане на прокуратурата, която се позовава на факта, че съдия Трифонов е избран за член на Централната избирателна комисия по предложение на ДПС) и Пламен Дацов приеха, че на този етап от разследването има обосновано предположение, че тримата обвиняеми са извършили престъпленията, в които са обвинени. От определението на съда стана ясно, че съществува опасност тримата да извършат и друго престъпление, но не и да се укрият. Тази възможност САС обоснова с тежестта на повдигнатите от прокуратурата престъпления и в тази връзка цитира практика на Европейския съд по правата на човека.
Съчинение, наречено експертиза
В пледоариятa си адвокат Татяна Дончева, която защитава Маргарита Петкова, заяви, че в постановлението за привличане на обвиняемата има множество неясноти и противоречия, а в определението на СГС от миналата седмица е допуснато „недопустимо разширение извън предмета на делото“ заради констатацията на съдия Пенка Велинова, че има данни срещу Цветан Василев за съучастие. В диспозитива на постановлението обаче той не е посочен нито като трето лице, в полза на което са присвоявани средствата, нито като съучастник.
По думите на Дончева доказателствата са обсъждани от съда тенденциозно, в нарушение на НПК. Тя наблегна и на факта, че двамата свидетели – Лазов и Танева, са разпитвани многократно, но в разпитите им не фигурират данни, касаещи делото. Ситуацията се променила ден преди заседанието по делото, когато двамата свидетелствали по своя инициатива и се позовавали както на казаното на другия, така и на писмените доказателства по разследването. Двамата нямало как да бъдат наясно със счетоводството на банката, защото не са нейни служители, а показанията им били „недостоверни и нелогични“.
„Това престъпление се доказва с писмени доказателства, които се намират в квесторите и разследващите. Моята подзащитна не може да манипулира доказателства, нито да повлияе на свидетелите, нейните властови възможности не го позволяват“, посочи адвокатът.
Дончева обори и „съчинението, наречено експертиза“, като обясни, че заключението на вещите лица не установява действителна липса на средства. В него експертите единствено не приемат протокола-разписка за счетоводен документ и на базата на този извод сочат разминаване в наличностите. Освен това, допълни адвокатът, експертизата анализира документацията само за датите между 16 и 19 юни тази година, като в първите три дни не установява несъответствия. “Експертиза, в която няма анализ на паричните потоци, не е доказателство. А дали протокол-разписката е първичен счетоводен документ, няма отношение към липсата на пари“, посочи Дончева и допълни, че липса на пари се установява като се сравнят влезлите пари от БНБ и тези, които излизат от трезора на КТБ. По думите й в експертизата има и грешка – записано е, че една от счетоводните операции за 23 млн. лв. е извършена на 27 юни, всъщност датата отразявала деня, в който справката е поискана, а операцията е извършена 7 дни преди това.
Дончева попита също защо прокуратурата не е установила в чий интерес е присвояването и дали престъплението е продължавано, след като се е случвало от декември 2011 г. Адвокатът постави и друг въпрос – в КТБ имало една главна каса и три оперативни, като само последните работели с разходно-оправдателни документи, каквито прокуратурата твърди, че липсват, но за главната каса. „Направете проста сметка – от декември 2011 г. до сега има 660 работни дни, това означава, че всеки от обвиняемите, без да си взимат отпуск, си е взимал всеки ден по джобовете близо 310 хил. лв. През камерите, счетоводството, охраната и контрола на БНБ“, каза Дончева и допълни, че от разговори с различни банкери тя е разбрала, че банките държат в наличност между 5 и 10 млн. лв., „но в никакъв случай по 206 млн. лв“.
Тя се спря подробно и на контрола, който БНБ извършва върху банките, проверките, които са правени. И хипотетично заяви, че ако се приеме тезата на прокуратурата и обвиняемите са присвоявали пари, то това значи, че са ги присвоявали в полза на „Бромак“. „На кого е „Бромак“? На Цветан Василев. На кого е банката? На Цветан Василев. Тогава за какво присвояване става дума?“, каза Дончева.
„Тази война на две силни групировки за подялба на дълготрайни материални активи не може да бъде за сметка на две счетоводителки“, обобщи адвокат Татяна Дончева.
Адвокатът на Мария Димова – Николай Рангелов посочи, че подзащитната му не е извършила престъплението, в което е обвинена – нито от субективна, нито от обективна страна. Ревизиите на КТБ от 2010 до 2013 г. показали, че липси на пари няма, а дружеството „Бромак“ е признало за задължения в размер на 206 млн. лв. „Ако някой иска да присвои, не прави това – не съставя разписка, с която се задължава да върне тези пари“, каза Рангелов. Той направи анализ и на показанията на Лазов и Танева, като заяви, че едва в последния си разпит говорят за нередности. „Редица свидетели казват, че са били поканени от двамата да станат управители на фирми. Те са заинтересовани и дават показания, за да избегнат да се уличат“, посочи адвокатът и наблегна на факта, че Лазов и Танева са защитени свидетели и им е назначена охрана.
Подобен анализ на показанията на двамата свидетели направи и адвокат Христо Ботев, който защитава Борислава Тренева. Той акцентира на показанията на Теодора Танева, която в последния си разпит твърди, че с Тренева са много близки и тя й споделила, че е притеснена, че липсват пари, а после в нейно присъствие съставяла документи, с които да оправдае липсите.
Прокуратурата готова да помогне на БНБ с експертен потенциал
В пледоарията си обвинителят Иван Гешев заяви, че не смята за нужно да обяснява на адвокатите разликата между физическо и юридическо лице в контекста на тезата на Дончева, че няма как Василев да е източвал собствената си банка. Гешев обясни, че през цялата си 20-годишна кариера на магистрат не бил срещал случай, в който разследващите да са събрали такъв огромен обем доказателства за толкова кратък срок, а това било възможно, тъй като през първите четири дни той работил денонощно, „на ръба на физическите си възможности“.
Затова обемът доказателства бил близък до този за изготвяне на обвинителен акт, а не в производство за разглеждане на мярка за неотклонение. Прокурорът призна, че действително е необходима допълнителна експертиза, която задълбочено да изследва финансовото състояние на банката, но заради началния етап на разследването прокуратурата не можела да прецизира обвиненията.
Обвинителят обясни, че протоколът-разписка, с който „Бромак“ признава задължения, е неистински (теза, който прокуратурата защитаваше още на първото заседание по делото). И добави нов щрих – по време на претърсването и изземването на кабинета на Георги Христов (член на Управителния съвет на КТБ) бил намерен лист А4 с ръкописните му записки, на който било написано „недопускане и/или изземване на кредитни досиета“. Освен това счетоводни операции били извършвани и след изричната забрана на квесторите. Всичко това показвало целта на обвиняемите – да прикрият липсите на средства чрез „организиран отпор на обективното разследване“ .
Прокурор Гешев намекна и за нередности в действията на БНБ, като изрази недоумение как през годините Централната банка не е установила липсите на пари в КТБ. В крайна сметка от защитните пледоарии стана ясно, че един от квесторите в БНБ дал на Маргарита Петрова декларация, с която тя признава, че е изнесла парите в чували, а по-късно в паниката решила, че най-доброто решение е да поддържа тази версия и пред разследващите. В този контекст обвинителят изтъкна, че може да се разсъждава по философския въпрос за вината, а в наказателно-правния й аспект дали трябва да се носи отговорност по чл. 282 от НК. Другата хипотеза, според Гешев била, че от БНБ явно „имат нужда от невероятния експертен потенциал на прокуратурата”. И изрази готовност да помага.
Така прокурор Гешев стигна до основния въпрос, според него, по делото. „Той беше казан от министъра на финансите. Тук докладчикът по делото съдия Трифонов попита дали страните могат да останат в рамките на делото, защото оставал с впечатление, че те очакват съдът да се произнесе с присъда. Обвинителят обаче все пак обясни кой е основният въпрос – “Дали е пирамида или банка?“ и посочи, че разбира мотивировката на обвиняемите да извършат престъплението, в което са обвинени, но това не ги спасявало от носене на наказателна отговорност.
Вторият прокурор по делото Таня Поповска се съсредоточи върху опасността обвиняемите да се укрият и извършат ново престъпление, но най-същественото в изказване й бе, че има опасност за националната сигурност, тъй като вложителите в КТБ не можели да си теглят парите, а в обществото „цари усещане за банкова нестабилност, атмосфера на страх и паника“. Адвокат Ботев пък я репликира: “Ако тези обвиняеми са заплаха за сигурността на страната, Бог да пази България”.
Усещане, че някой от БНБ не си е свършил работата, от темата за Цветан Василев не може да се избяга
В началото на определението си съдът се спря върху два принципни въпроса. Първият е докъде се простира въззивната проверка на определенито на СГС. Съдия Трифонов посочи, че САС няма да обсъжда положението на Орлин Русев, тъй като прокуратурата не е протестирала наложената му мярка. Вторият въпрос бе провокиран от казаното от адвокат Дончева, че Цветан Василев не може да точи собствената си банка. „В правния мир има огромна разлика между физическо и юридическо лице…. Последната (КТБ) не може да се нарече банка на Цветан Василев“, посочи съдия Трифонов и допълни, че действително „Бромак“ притежава 51% от банката, а Василев е имал съществена роля в управлението й, но банката е имала самостоятелно имущество.
САС посочи, че доводите на защитата за непълноти в постановлението за привличане „до известна степен“ са основателни и „има какво да се желае като прецизиране“, но в практиката на ВКС е въведено понятието работно обвинение или първоначално обвинение, което може да бъде изменено впоследствие от прокуратурата. В конкретния случай постановлението за привличане като обвиняем било „годно да породи правни последици, макар и в него да има минимален обем от конкретика“. Действително, посочи съдия Трифонов, в него не е посочено в чия полза са присвоени средствата, темата за изнасянето на парите в чували „не е актуална“, защото такова обвинение не фигурира по делото. Факт е обаче, че държавното обвинение е работило по различни версии, като първоначално на 27 март делото е образувано по чл. 219 – за умишлена безстопанственост срещу неизвестен извършител. Затова и прокуратурата търпяла известни критики, но съдът припомни, че привлечен като обвиняем е и подуправителят на БНБ Цветан Гунев.
„Очевидно в случая остава усещането, че някое длъжностно лице не си е свършило работата, когато са анализирани отчетите на КТБ“, сочи съдът. САС обаче не приема тезата на защитата, че двамата основни свидетели – Лазов и Танева са заинтересовани и към този момент няма никаква причина показанията им да се изключат от доказателствената съвкупност. В тази връзка, посочи съдия Трифонов, трябва да се отбележи, че въпреки доводите на защитата, които заострят вниманието на тези свидетелски показания и ги коментират като недостоверни, нито един от обвиняемите не е дал обяснения по разследването и не е оборил Лазов и Танева. Освен това, казва САС, в материалите съществуват и други свидетели, които подкрепят тезата на прокуратурата – например Георги Кортенски, който казва, че Борислава Тренева го е карала да антидатира финансови записи от 26 юни. След това пък Тренева отказала очна ставка с него.
„Съдът като цяло не вижда прокуратурата да се бори злоумишлено срещу обвиняемите“, посочи съдия Трифонов и даде пример – 80% от свидетелите са разпитани в присъствието на адвокатите – което досега от САС не били виждали по други дела. С уговорката, че в това производство е трудно експертизата да бъде коментирана по същество, САС уточни, че няма причина експертното заключение да не бъде взето предвид – друго, което да го оборва нямало. Освен това то касае само завършващия етап от престъплението, а не целия период от 2011 до 2014 г.
„Не е сериозно да се очаква пълно и всестранно експертно заключение за толкова кратък период“, заяви съдия Трифонов и вметна, че съдът дори бил учуден, че изобщо има такова. САС изрично посочи, че събитията не са се развивали само в периода от 5 дни през месец юни. „Да не забравяме, че обвинението е за поредица от присвоителни действия“, сочи САС.
Що се касае до частта на определението на СГС, в която се коментира участието на Цветан Василев като съучастник, съдиите от САС посочиха, че в компетенциите на прокуратурата е да прецени какво обвинение и срещу кого да повдигне. В този смисъл, при липса на обвинение срещу мажоритарния собственик на банката, САС не може да се произнася „в повече, но от друга страна няма как да се избяга от темата за Цветан Василев“, заключи съдът.
След заседанието прокурор Иван Гешев не пожела да уточни дали обвинение ще бъде повдигнато на Цветан Василев, като каза, че ако това се случи, медиите ще бъдат уведомени. Той обаче доразви тезата си: „Основният въпрос по това дело го каза финансовият министър – това дали е банка или пирамида, бих добавил, ако е пирамида – кой е фараонът. Това е въпросът, който седи не само от съдебната власт, а от много други органи.“
2 коментара
Pingback: Прокуратурата привлече Цветан Василев като обвиняем и го обяви за издирване | Съдебни репортажи
Pingback: Съдът: Прокуратурата трябва да изясни как КТБ е източвана в продължение на три години и половина | Съдебни репортажи