Защо прокуратурата вече не иска да разбере подготвяно ли е посегателство срещу Делян Пеевски?

15 дни след искането за задържане на тримата обвиняеми държавното обвинение вече смята, че доказателствата срещу тях не са достатъчни
19-08-2014; категория: Данните говорят, Мнение; автор: Галина Гиргинова;

delqn-peevski

Прокуратурата се е отказала да разследва дали срещу Делян Пеевски е подготвяно покушение, въпреки че по делото има данни в такава посока, които могат да бъдат проверени. А постановлението за прекратяване на разследването е дотолкова неясно, че съдът не може да отговори на нито един въпрос по същество – има ли действително доказателства за извършено престъпление и евентуално какво.

Такъв е изводът от определението на съдия Мариета Райкова, с което е отменено прекратяването и делото е върнато на прокуратурата за продължаване на процесуалните действия. Първоначално Георги Христов (който, по думите на адвоката му, се познава с Цветан Василев, а фирмата му търгува с „Булгартабак“), Красимир Методиев и Венцислав Върбанов бяха обвинени, че са направили опит да убият депутата от ДПС “през май”. На 12 юни тримата бяха задържани за 72 часа, а на 13 юни прокуратурата влезе в офисите на КТБ и на свързаното с Цветан Василев дружество “Бромак”.

На 15 юни съдът отказа да вземе мярка за неотклонение задържане под стража на тримата обвиняеми, като прокуратурата беше толкова напориста в искането си за арест, че и влошеното здравословно състояние на Методиев и влизането му в болница, не я спря. В крайна сметка заседанието се проведе в МВР болница. След определението на СГС, което така и не беше оповестено, прокуратурата се отказа да протестира, а главният прокурор призна, че е допусната грешка, тъй като нямало доказателства за опит за убийство. На 30 юни, само 15 дни по-късно, наблюдаващият прокурор Илиян Рангелов прекрати делото заради недоказаност. От определението на Софийския градски съд (СГС), с което то се отменя, става ясно, че на практика след процедурата по задържането прокуратурата не е продължила да събира доказателства.

Недоволни от прекратяването на делото се оказват и пострадалият Пеевски, и защитниците на обвиняемите, които имат интерес съд да потвърди постановлението на прокуратурата, за да стане то окончателно (постановленията, които не са потвърдени от съда, подлежат на отмяна от горестоящата прокуратура до изтичане на давността за разследване). Адвокатите оспорват основанието за прекратяването на делото и искат от съда да приеме не че обвинението е недоказано, а че не е извършено престъпление въобще. В жалбата на Пеевски се настоява държавното обвинение да продължи да работи и да изясни дали е подготвяно покушение.

Около това има ли или няма жалба от бившия шеф на ДАНС засега има неизвестност. По информация на „Дневник“ първоначално Пеевски бил оттеглил жалбата си – това се е случило на 8 юли, ден след като я е подал. 10 дни по-късно – на 18 юли той отново подал жалба.
От прокуратурата заявиха, че не знаят за такъв казус, а пресаташето на Софийския градски съд е в отпуск.

Така или иначе, видно от определението, СГС се е произнесъл по негова жалба. Ако се окаже обаче, че действително има оттегляне, за което СГС не е знаел, казусът ще стане заплетен пред втората инстанция – Софийския апелативен съд. Защото без жалба на пострадалия, съдът не би могъл да върне делото, тъй като това влошава положението на обвиняемите, които са съгласни с края на делото, но не и с официалната причина, посочена от прокуратурата.

В определението си СГС приема, че изводите на прокурора са противоречиви, а изискващият се от закона правен анализ на фактите и доказателства липсва. Въпреки че съдът обобщава, че актът е дотолкова неясен, че проверката му по същество би означавала недопустимо заместване на вътрешното убеждение на прокурора, от мотивите на определението става ясно с какво е разполагала прокуратурата по делото, какво е могла да направи и какво не е направила.

Прокуратурата приемала в постановлението, че Георги Христов е бил мозъкът на „операцията“, а Върбанов и Методиев извършвали логистиката. Обвинението вижда няколко паралелни сюжета в доказателствата, които обаче завършват в нищото, без да е изяснено дали са достоверни и има ли връзка помежду им, защото не ги разследва.

В единия случай “логистиците” се срещнали със свидетеля Бисер Димов и го изпратили да разговаря с охранителите на Пеевски – Георги Георгиев и Георги Тодоров. На първата среща Димов поискал от Георгиев да носи проследяващо устройство. Той обаче отказал и подал сигнал в полицията. На втората среща Тодоров дал уклончив отговор и казал, че ще помисли. В другия сюжет анонимен свидетел разказва пред разследващите, че на протестите пред Народното събрание се запознал с мъж на име Краси и друг, пълничък мъж, които му предложили 20 хил. лв., за да постави взривно устройство за Пеевски. В СРС-та по делото присъства и трета сюжетна линия – за подготвяне на катастрофа, в която да попадне Пеевски. Точно на тези интересни места обаче приключват и трите истории.

В определението са възпроизведени мотивите на прокуратурата да се откаже от разследването:

Първо – „не може да изведен единствен възможен извод да е започнало изпълнение на деянието от тримата обвиняеми, насочено към умишлено умъртвяване на Пеевски, липсват и категорични доказателства, че обвиняемите са предприели активни и целенасочени действия в тази посока”. Тоест – не е доказано, че обвиняемите са се опитали да убият депутата от ДПС.

Второ – има доказателства за приготовление за убийство, защото тримата обвиняеми са извършили действия по вербуването на конкретни лица от охраната на Пеевски с цел неговото проследяване; предприели са действия по вербуване на трето лице със задачата да постави взривно устройство на място, което е част от маршрута на придвижване на Пеевски и са обсъждали и договаряли ПТП с участието на Пеевски.

Да, обаче, макар да има доказателства за приготовление, прокурорът смята, че това престъпление не може да се докаже по категоричен начин, тъй като показанията на анонимния свидетел, който казва за поставянето на взривното вещество, не можели да бъдат проверени. Непроверими, според прокурора, са и данните за подготвяно ПТП, които се извеждат пък от СРС-та по делото.

Заради това прокурорът приема, че делото трябва да бъде прекратено, като се мотивира със забраната в НПК присъда и повдигане на обвинение да се основават само на показанията на анонимен свидетел или само на данни от СРС-та (б.а. въз основа и на двете – може).

Съдия Райкова не се съгласява с логиката на наблюдаващия прокурор, нещо повече – посочва, че той е допуснал нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, защото не го е обосновал въз основа на обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, не е съобразил законовите изисквания за оценка на доказателствения материал и е застъпил противоречиви изводи.

Съдът пояснява, че не разбира, например, дали опитите за вербуване на охранителите с цел поставяне на проследяващо устройство и вербуването на друго лице за поставяне на взрив, както и версията за причиняване на ПТП са свързани и каква е тяхната последователност, дали те представляват “последователна и активна дейност” именно на трите обвиняеми лица, насочена към подготвено покушение на Пеевски.

Друг пропуск, според съда, е, че прокуратурата никъде не споменава защо се доверява на анонимния свидетел, без да е проверила достоверността на показанията му, нито обяснява защо приема безусловно, че той говори именно за тримата обвиняеми по делото. “Такова съдържание коментираният разпит няма – анонимният свидетел е казал, че на протестите се запознал с лице с малко име „Краси“ от Перник и един друг, пълничък мъж, които му предложили да изкара пари (20 хил. лв.), срещу това възнаграждение след като му дадат информация кога и къде ще се намира Пеевски, свидетелят трябвало да постави малко взривно устройство; уговорката с двете лица била, когато дойде моментът, да потърсят свидетеля на протестите пред НС“, сочи съдът. С други думи прокуратурата не е доказала, че „Краси от Перник“ е Красимир Методиев, а Венцислав Върбанов е „един друг, пълничък мъж“.

Съдът пояснява, че анонимният свидетел е разпитан непрофесионално – „разпитът му е общ и неконкретизиран и по начина, по който е направен, е изначално непозволяващ да бъде проверен за достоверност“. Но вместо да проведе нов разпит, за да установи кои са
лицата, за които свидетелят споменава, кога, къде и по какъв повод са проведени срещите с тях, как е трябвало да се осъществява контакт с „поръчителите“, какво е било взривното устройство и къде е следвало да бъде поставено, прокурорът се примирил, че разказът му не може да бъде проверен. Съдът намира и друг пропуск – показанията на свидетеля с тайна самоличност не са „засечени“ с другите доказателства, не е потърсена връзката между него, обвиняемите, свидетеля, опитал се да вербува охранителите, Бисер Димов и доказателствата от СРС-та, а прокуратурата дори не е уточнила каква е последователността на действията и дали целта на поставянето на проследяващото устройство е да помогне за слагането на бомбата.

Подобно е и положението с подготовката на ПТП. Според съда „семплото посочване“, че такъв извод може да се направи от доказателствата от СРС-та, е в разрез с процесуалния закон, защото въобще не ставало ясно кое СРС има предвид прокурора, какви са точните изрази и действия, от които може да се заключи, че тримата обвиняеми задружно са искали да причинят произшествие срещу пострадалия.

Съдия Райкова намира противоречения в тезата на обвинението и по генералните въпроси – кое престъпление прокуратурата приема, че не е било извършено въобще (може би – опитът за убийство) и кое – за недоказано (може би – приготовлението за убийство).
Става въпрос обаче за различни престъпления, с различна специфика и затова прокурорът е следвало да посочи основанията си за прекратяване на наказателното разследване за всяко едно от тях.

За сметка на това прокуратурата просто констатира, че е изчерпала възможностите да разследва приготовлението за убийство, въпреки че в същото време е записала, че то се доказва от показания на Георги Тодоров, Георги Георгиев , Бисер Димов и анонимния свидетел, както и от приложените СРС-та. Съдът допълва, че по делото има и други лица, които имат отношение към него и биха могли да бъдат разпитани.

Що се касае до допълнителния мотив за прекратяването, че обвинението и присъдата, според НПК, не могат да се основават само на анонимен свидетели или само на СРС-та, съдия Райкова припомня, че това притеснение на прокуратурата е твърде прибързано, защото не е изчерпана възможността да се съберат доказателства, а и не е изяснено дали има връзка между данните от СРС-та и показанията на тайния свидетел – ако има такава, то тогава не би имало проблем за обосноваността на обвинението.

Поради всички посочени недостатъци на разследването и постановлението за прекратяване съдът обобщава, че не споделя становището на прокуратурата за изчерпани възможности за събиране на доказателства.

Иначе казано, макар прокуратурата да разполага с различни възможности да провери достоверността на тезата, че тримата обвиняеми или дори не те – а други мъже – единият също с име Краси от Перник, а вторият – пълничък, са извършили приготовление за убийство или друго престъпление спрямо Пеевски, непонятно защо на фона на първоначалния устрем се отказва да разследва. Съвсем отделен е въпросът, че има още едно тежко противоречие в действията на прокуратурата – защо едни и същи доказателства, първо, приема, че са достатъчни, за да поиска задържане под стража на трима човека, а веднага след това казва, че те дори не позволяват да се продължи разследването. Ако доказателствата са еднакви, значи разликата трябва да се търси извън делото.

Официално обяснение за секналия интерес на прокуратурата към това разследване засега няма. Засега отговорът е липса на отговор – „Делото не е постъпило в Софийската районна прокуратурата, тъй като определението на СГС е обжалвано и делото се намира в Софийския апелативен съд. След постъпването му в прокуратурата, ще се прецени дали разследването ще продължи“, казаха пред „Съдебни репортажи“ от пресцентъра на прокуратура.

Неофициално от прокуратурата споделиха, че причината делото изцяло да се прекрати е медийният шум по него и фактът, че първоначално обвинението е било сбъркано.

Разбира се, факторът “непрофесионализъм” не може да бъде изключен, но обикновено той се преодолява другояче, а не със слагане на край на шумното разследване, който беше предизвестен от позицията на Цацаров след отказа на съда обвиняемите да бъдат задържани. Междувременно обаче наблюдаващият прокурор спечели конкурс за прокурор в СГП (до този момент беше командирован).

Но във всички случаи констатираната в определението на СГС липса на каквато и да е активност за събиране на доказателства не може да намери оправдание в закона – причините й са извън правото и отново напомнят за тежките проблеми на зависимост на държавното обвинение. Няма как при това положение да бъде прогонена мисълта, че ролята на разследването е била да произведе ефекти в рамките на 15 дни – медийни и зад кадър. Не сме допуснати да разберем какви са ефектите, но пък това носи известно успокоение – ако делото не е истинско, може и опасността никога да не е била реална, т.е. никой няма да пострада.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Съдийската колегия на ВСС защити съдия от Софийския районен съд, атакуван от телевизия “Алфа”

Няма да допуснем обругаване срещу български магистрати, основаващи се на голословни твърдения, декларират кадровиците
Снимка: Дневник

Изборът на конституционен съдия мина под знака на политически разпри между ГЕРБ и БСП

Красимир Влахов влиза в Конституционния съд
Снимка: Дневник

Всички, с изключение на БСП, подкрепиха Красимир Влахов за конституционен съдия

Снимка: Дневник

Емилия Русинова се отказа от конкурса за ръководител на Апелативната специализирана прокуратура

Следователят Бойко Атанасов не получи нито един глас в своя подкрепа
em-rusinova

Внезапно заболяване на Емилия Русинова отложи избора за шеф на Апелативната специализирана прокуратура

Снимка: Дарик

Прокуратурата тепърва ще установява кой е ръководил престъпната група по случая “Карнобат”

Обвинението ще иска постоянен арест на Миньо Стайков
Tregistrur

Директорът на Агенцията по вписванията не знае нито кога ще тръгне Търговският регистър, нито защо се е сринал

Снимка: Дарик

След месеци забавяне ВСС отказа да образува дисциплинарка на председателя на Софийския апелативен съд

Syd

Апелативният съд намери достатъчно доказателства, за да остави в ареста бившия съдия Мария Иванова

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Без дебат Прокурорската колегия назначи Иван Гешев за заместник на главния прокурор

Вашият коментар