ВСС ще се справя с критиките към дейността си в медиите, като на първо време уволни шефа на пресслужбата си

С неочакван маньовър Висшият съдебен съвет (ВСС) уреди уволнението на директора на Дирекция „Публична комуникация” към съвета Светла Иванова. Това стана по познатия тертип – точката беше вкарана като допълнителна и под претекст – добри намерения – председателят на Комисия „Съдебна администрация” Димитър Узунов докладва, че предложението е за промени в длъжностната характеристика на позицията с цел завишаване на изискванията за заемането й.

Оказва се обаче, че завишаването на изискванията се изразява в отпадане на изискването за хуманитарно и юридическо образование. Като ново изискване е въведено, че кандидатите за поста трябва да имат магистърска степен по журналистика и масови комуникации.

Още в началото на заседанието, при гласуването на дневния ред, на предложението възрази Магдалена Лазарова, която е председателка на Комисията „Публична комуникация”. По думите й предложението не е минало през подопечната й комисия, не й е искано и становище. Въпреки това точката остана в дневния ред и впоследствие предизвика ожесточени дебати. При обсъждането Магдалена Лазарова изрази остро несъгласие, като обясни, че такова решение пряко ще рефлектира върху дейността на комисията. „В случая няма завишаване, а стесняване на изискванията за заемане на длъжността”, посочи тя и допълни, че точката не е мотивирана, а последиците от приемането й ще засегнат не само Комисията „Публична комуникация”, но и дейността на целия ВСС по проекти, които съветът изпълнява по европейски програми. С уточнението, че ще говори в прак текст, Лазарова поясни какво има предвид. Според нея точката цели да бъде уволнен един човек – директорът на Дирекция „Публична комуникация”. “Помислете за последиците”, призова колегите си тя и обясни, че в дирекцията работят трима служители – директорът и двама експерти, един от които е в дълготраен болничен, а другият – със стаж от три месеца в съвета. „Това ще блокира дейността на комисията. Няма как да очакваме чудеса и геройства при този състав на дирецията”, посочи Лазарова и изброи в какви дейности участват експертите и директорът в „Публична комуникация”. Нещо повече, според нея един от шестте проекта, спечелени от съвета, ще бъде поставен под въпрос, тъй като Светла Иванова е координатор и експерт по него и движи 5 дейности, и не може да бъде сменена за ден. Проектът е на стойност 500 хил. лв.

Лазарова имаше и други аргументи – позова се на последния мониторингов доклад на ЕК и устното докладване на комисията, в които ясно се казва, че съветът трябва да има по-последователна политика към медиите, а критиките към процедурата за избор на председател на ВКС могат да бъдат преодолени само при гарантиране на пълна прозрачност на процедурата. „Ние ще направим точно обратното, ако приемем това решение”, категорична бе Лазарова. Тя каза, че от анкетата на сайта на ВСС се вижда, че съдиите, прокурорите и следователите дават най-висока оценка именно на комуникационната политика на съвета.

Подкрепи я Галина Карагьозова, която допълни, че не може да си обясни предложението на Узунов, защото председателстваната от него комисия е дала отлична оценка на работата на дирекцията преди година и половина. Освен това Светла Иванова е спечелила конкурс за длъжността, след като първият се е провалил поради липса на кандидати. „Сега не се сочи нито едно основание за предлаганото решение”, мотивира се Карагьозова.

Галя Георгиева пък помоли колегите си да подкрепят предложението и упрекна Комисия „Публична комуникация”, че в отчета си е посочила дейности, извършвани от целия ВСС. „Виждате как ежедневно ни критикуват”, каза Георгиева и така изясни действителния смисъл на “завишаването” на изискването към длъжността. Критиките на медиите обаче не са плод на нарушена комуникация с отдела за връзки с обществеността, а на наблюденията на работата върху самия кадровия орган и на възмущението от някои от непонятните му решения.

Георгиева допълни, че според нея директорът трябвало да бъде специалист в областта на журналистиката и комуникациите и било крайно време ВСС да спре да назначава хора, които нямат специално образование. Надеждата, че журналистическото или пиар образование ще помогне за създаване на спецефекти, които да отклонят вниманието от нелицеприятния обект на медийното наблюдение, някак подминава факта, че Иванова има 10 годишна журналистическа практика, която би следвала да е по-ефективна от теорията. Георгиева не коментира и факта, че директорът на Дирекция „Публична комуникация” е назначена, след като е спечелила конкурс и работи в администрацията на ВСС дълги години. „Трябва да променим медийната политика. Изготвянето на бюлетин не е кой знае каква работа”, допълни тя и каза, че съветът трябвало да бъде представен в медиите „такъв, какъвто е”. Тя даде и допълнителна тема на размисъл с изречението, че директорът трябвало да общува активно с журналистите, които „обсаждат съвета на всяко заседание”. Обсаждането все пак е резултат от един от малкото успехи в реформирането на дейността на ВСС – заседанията му станаха публични, така че журналистите вече могат да проследяват дебатите и решенията им в реално време.

Румен Георгиев започна изказването си с уточнението, че не е специалист по трудово право. „Но ми се струва, че отпадането на изискването за специалност „Право” при завишаване на изискванията е трудно защитима теза”, посочи той, а приемането на подобно решение ще е „напълно неадекватно”. „И духът на Алеко (Константинов – б.а.) да слезе, няма да оправи медийния образ на съвета”, каза Георгиев. Това било така, тъй като около ВСС имало „много страсти, включително политически”. „Ние самите се конфронтираме. И някой от Светците да би отразил нашите конфронтации, няма да може да каже, че съветът е добре действащ механизъм”, допълни той. Георгиев бе категоричен, че „това рязко движение в началото на летния сезон” няма да се отрази положително на облика на ВСС. Освен това бил на мнение, че директорът на „Публична комуникация” си вършел добре работата. „Решението няма да се възприеме положително, специално в тези среди, в които ние искаме да се представим добре”, каза членът на съвета и определи предложението за решение като „още една тухла в стената”.

Медийното присъствие на съвета се гради от решенията на ВСС, а не от директора, обобщи Юлия Ковачева. „Смяната на директора няма да допринесе с нищо”, категорична бе тя. Допълни, че предложението на комисията на Димитър Узунов, което определи като „нецелесъобразно”, не е коректно, защото единственият компетентен да предложи промени в длъжностната характеристика на някой от администрацията е главният секретар на ВСС.

Включи се и Калин Калпакчиев, който каза, че не разбира как предложението ще доведе до посочените цели. Той застъпи тезата, че то е и незаконосъобразно, защото не е мотивирано, а вместо повишаване на изискванията за длъжността, ги занижава. Освен това, посочи той, „истинските мотиви са много смущаващи”. „Опитваме се да стоварим проблемите на главата на директора, което не е нито правилно, нито справедливо, нито честно”, каза Калпакчиев и допълни, че в дирекцията се работи в условия на кадрови дефицит и много голямо напрежение. „Ако има проблеми в медийната политика, те до голяма степен се дължат на нашата дейност”, посочи той. Добави също, че ВСС дължи смислен и аргументиран отговор на писмото на десетте неправителствени организации по повод процедурата за избор на председател на ВКС.

„Проявете разум! В очертаващия се много наситен от към събития месец септември, ще нанесем много вреди”, призова колегите си Калпакчиев. Допълни го Магдалена Лазарова, която посочи, че ако решението бъде прието, не знае как би се гарантирало медийното отразяване на процедурата за избор на председател на ВКС.

Юлияна Колева призна, че се чуди „дали някой съзнателно не работи в тази посока” – да руши медийния образ на съвета. „Не мога да си представя, че е колегиално и почтено такова предложение да се прави сутринта, без знанието на комисията. Отношенията между членовете на ВСС са много голям риск, ако това стане практика”, възмути се Колева.

Галя Георгиева призова колегите си да дадат за себе си оценка дали са доволни от работата на тази дирекция (Публична комуникация) и дали не смятат, че директорът й трябва да притежава журналистическо образование, „което ще рефлектира върху доброто име на съвета”. Соня Найденова я допълни със загриженост – „публичният образ на съвета не е добър и явно има проблем” и трябвало да има промяна „в начина, по който ни възприемат”. Юлия Ковачева поиска думата отново, което възмути Милка Итова – „по колко пъти ще се изказваме”. „По отношение на публичния образ всеки да си даде сметка, че какъвто и директор да дойде няма да промени този образ”, категорична бе Ковачева.

Според Михаил Кожарев решението на ВСС нямало автоматично да доведе до уволнението на Светла Иванова (б.а. това няма как да е вярно, защото Иванова няма журналистическо образование, което я прави несъответна на изискванията за длъжността). „Предишният състав на ВСС също бяха обвинявани във всички грехове – задкулисие, дори политически забежки. В този състав прави впечатление, че има диалог, което означава, че няма съглашателство”, разсъждаваше той. И каза, че „това, че има важни избори, не значи, че трябва да оставим нещата така”. „От изказванията на колегите разбрах, че става дума за незаменима личност”, посочи той и изтъкна, че внушения като това, че една майка с деца ще остане без работа, били неотносими. Социалните аргументи, че Иванова е майка на малки деца, обаче нито един член на съвета до този момент не беше изказал.

„То е очевидно – работата на съвета не е добре представена пред обществото, а и пред магистратите. Те не знаят какво работим”, каза Милка Итова. И упрекна индиректно Иванова, че работата на част от комисиите на ВСС е представена по-добре от тази на други. „Само защото ние сме очерняни от обществото, не значи, че това се дължи само на нашата дейност”, умозаключи Михаил Кожарев.

В крайна сметка 11 от членовете на съвета гласуваха извънредната точка на Узунов, въпреки че не беше минала през ресорната комисия и с това показаха, че не разбират основополагащия проблем на комуникацията си с медиите – незащитимата политика по управление на съдебната власт.