Съдът позволи в съдебната система да има вечни началници (обновена)

Окончателно: Изборът на Ванухи Аракелян е законен
12-06-2014; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;

vanuhi-arakelqn

Върховният административен съд (ВАС) обяви избора на Ванухи Аракелян за председател на Апелативния съд във Варна за законен и официално разреши възпроизвеждането на съдебна номенклатура. Решението на тричленния състав на ВАС с председател Милка Панчева и членове Александър Еленкова (съдия-докладчик) и Георги Георгиев е окончателно.

Жалба срещу избора подаде загубилият кандидат – апелативният съдия от Варна Вилиян Петров. В нея той твърди, че Аракелян няма право на нов мандат като ръководител, тъй като до този момент е била два пъти административен ръководител на Окръжния съд във Варна. Съдия Петров се позовава на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията, която гласи, че “административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2 (председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор), се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване”. “Тясното и стриктното й тълкуване води до извода, че административните ръководители имат право на два последователни мандата в органите на съдебната власт. Тълкуване, че имат право на повече от два последователни мандата, ако ръководната длъжност е в различни органи на съдебната власт, не намира опора в конституционната разпоредба, а и би напълно дерогирало смисъла и целта й да ограничи мандатността на административните ръководители до максимум два последователни (без прекъсване) мандата”, пише съдия Петров и твърди, че ВСС тълкува превратно Конституцията.

Спорът можеше да се реши и от Конституционния съд, каквото предложение отправи до колегите си докладчикът по делото съдия Александър Еленков с мотив, че разпоредбата е неясна и по нея продължава да има дискусии. Въпросът е поставян многократно за обсъждане в съдебната система заради задълбочаващата се тенденция за производство на т. нар. съдебна номенклатура – съдии и прокурори, които прекарват по-голямата част от кариерата си като административни ръководители. В случая, ако съдия Аракелян изкара пълен мандат на поста шеф на Апелативния съд във Варна, тя ще е ръководител от 15 години.

Предложението му обаче не бе прието от председателя на състава съдия Милка Панчева и съдия Георги Георгиев с мотив, че конституционната разпоредба е достатъчно ясна и не се нужда от тълкуване. Както „Съдебни репортажи“ писа, определението на съда от 29 април обаче е предшествано от едно извънредно събитие. Първоначално член на съдебния състав, който разглежда делото, е съдия Анелия Ананиева, която е сменена за конкретното произнасяне от председателя на Шесто отделение Милка Панчева (отделението, което разглежда дела по Закона за съдебната власт б.а.). От ВАС обясниха, че смяната на член на състава се е наложила, тъй като съдия Ананиева е поискала с молба до председателя на съда да бъде преместена във Второ отделение на ВАС, но не можаха да уточнят от коя дата е молбата на съдия Ананиева.

Любопитно в случая е, че в деня, в който съдебният състав се произнася с определение и отказва да отнесе въпроса за мандатите до Конституционния съд, председателят на отделението съдия Милка Панчева си саморазпорежда съдия Ананиева да бъде заместена от…Милка Панчева. Заповедта на председателя на съда Георги Колев за преместване на съдия Ананиева от Шесто във Второ отделение пък носи последващата дата – 4 май, тоест до този момент съдийката официално е правораздавала във Шесто отделение и не е имало пречка да бъде част от състава по делото.

В решението си ВАС казва, че назначаването на Аракелян на поста не нарушава правилата в Конституцията. Съдът прави разбор записаното в разпоредбата, като подчертава, че членуването на прилагателното “ръководна” с определителния член “-та” в този текст е направено с цел да се подчертае (да се обяви), че съществителното име “длъжност” е вече познато. „Според правилата за членуване в българския език, ако пред подлежащото на членуване съществително име има прилагателно име, определителният член се поставя само на прилагателното име, а съществителното остава непроменено. В случая, ако съществителното име “длъжност” не беше определено с прилагателното име “ръководна”, определителният член “-та” щеше да бъде поставен върху съществителното име “длъжност”. Затова, ако временно (само за нуждите на граматическото изследване) премахнем прилагателното име “ръководна”, текстът на чл. 129, ал. 6 от Конституцията ще бъде такъв: “административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на длъжността (по чл. 167, ал. 1 ЗСВ) за срок от пет години с право на повторно назначаване”“, сочи съдът.

И допълва, че същественият въпрос при тълкуването на чл. 129, ал. 6 от Конституцията е кое от двете възможни продължения на израза “с право на повторно назначаване” законодателят е счел като подразбиращо се (имплицитно) и поради това се е въздържал да го изрази изрично – “с право на повторно назначаване на същата ръководна длъжност” или
“с право на повторно назначаване на същата или на друга ръководна длъжност”. Според съда отговорът на този въпрос се съдържа в граматическото (смислово) тълкуване на израза “повторно назначаване”. „В българския език прилагателното име “повторен” (за мъжки род), “повторно” (за среден род), означава нещо, което се извършва за втори път. В хипотезата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията това, което може да се извърши за втори път (т.е. повторно) е назначаване на същата ръководна длъжност, защото назначаването на друга, макар също ръководна длъжност, е друго назначаване и поради това не може да бъде повторно (за втори път) назначаване“, пише в решението на ВАС.

Съдът допълва, че в подкрепа на този извод е „и правилото, задължително при логическото тълкуване на правните норми, според което тежести и санкции не могат да бъдат изведени и аргументирани чрез разширително тълкуване на правните норми“. С други думи съдът приема, че един магистрат не може да има трети мандат като административен ръководител на един съд или прокуратурата, но Конституцията не забранява той да стане началник на друг съд или прокуратура.

ВАС намира аргументи и в в преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, с който е създадено въпросното правило за мандатите. § 5 гласи, че „административните ръководители в органите на съдебната власт, които са заемали съответната ръководна длъжност повече от пет години до влизането в сила на този закон, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат”, а в мотивите за промяна е записано: „Мандатността на ръководните длъжности е друга принципна характеристика, която засяга структурата на съдебната власт – ръководството на служебните дейности. Проявява се като правило, че ръководна длъжност в съдилища, прокуратури и следствени служби се заема за определен срок, след който процедурата по заемане на тази длъжност отново се задейства и т. н. Мандатността характеризира самата длъжност, самия ръководен пост в системата на съдебната власт. Мандатността не е елемент от правното положение на магистрата. Тя е характеристика на длъжността, а не на титуляра й.”

ВАС не приема и оплакването на съдия Вилиян Петров, че Ванухи Аракелян е била протежирана от съвета. В жалбата си той твърди, че в законоустановения срок за подаване на документи за участие в конкурса съдия Аракелян не е притежавала и не е представила пред ВСС удостоверение за правоспособност – такова удостоверение се издава след полагане на изпит пред Министерство на правосъдието за завършен едногодишен стаж в органите на съдебната власт. Както „Капитал” писа, съдия Аракелян е завършила образованието си през 1988 г., когато действа Законът за устройство на съдилищата и изпитът не е бил условие за придобиване на правоспособност. Съдът обаче казва, че тя не е имала задължение да предоставя такъв документ пред съвета.

Както „Съдебни репортажи” писа, въпреки солидните критики в последния мониторингов доклад на ЕК, в който остро се постави въпросът за предизвестените избори за ръководители в съдебната система, ВСС направи поредното показно как фаворитът за поста може да е известен още преди да бъде обявен конкурсът. Съдия Аракелян спечели доверието на ВСС въпреки неизяснените въпроси около смяната на банката на Варненския окръжен съд. Съдия Аракелян е взела изключително изгоден кредит от Корпоративна търговска банка (КТБ), която поначало не работи с физически лица, три месеца, след като е преместила сметките на съда от „Уникредит Булбанк” в „КТБ”. Съвпадението на събитията и необичайно изгодните условия за кредитополучателката (нисък процент лихва и гратисен период от 8 години), обаче не заинтересуваха особено Етичната комисия, която реши, че председателят на ВОС не е в конфликт на интереси и не е нарушила етичните правила на магистратите, тъй като била отразила кредитите в декларациите си по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Това е и един от доводите на съдия Петров да обжалва конкурса с твърдението, че макар и публичен, той е проведен непрозрачно, тъй като договорът между Аракелян и банката не е изискан от ВСС за проверка и така въпросът дали възможността за финансова облага не нарушава Кодекса за етично поведение на българските магистрати е останал неизяснен.

В решението си ВАС изтъква, че материалът в „Капитал“ насочва към въпроса дали в този случай съдията и административен ръководител – председател Ванухи Аракелян е спазила принципа за почтеност и благоприличие, дефиниран в Етичния кодекс на магистратите (“Почтен е този магистрат, който извън рамките на закона не приема материални или нематериални облаги, независимо от естеството им и които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност. Благоприличието е въздържане от всякакви действия, които биха могли да компроментират честта на магистрата в професията и обществото” – б.а.). Тази дефиниция, според съда, води до извода, че всяка облага, която компрометира честта на магистрата в професията и обществото, е неблагоприлична, дори когато е приета от магистрата в рамките на закона.

„Поради това същественият въпрос, имплицитно съдържащ се в посочения материал, е дали едновременното осъществяване от страна на Ванухи Аракелян на служебни и частни отношения с Корпоративна търговска банка – като административен ръководител и законен представител на юридическо лице (окръжен съд), страна по договор за финансови услуги с тази банка и като физическо лице, страна по договор за ипотечен кредит със същата банка – представлява действие, което би могло да компрометира честта на магистрата в професията и обществото“, сочи ВАС.

И мотивира решението си да не приеме довода на жалбоподателя с изводите на Етичната комисия и Комисия по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет, че нарушение, осъществено от съдия Аракелян няма. Съдът се позовава и на отговора на Комисия „Бюджет и финанси“ до изданието, че смяната на обслужващата банка е съгласуван с ВСС, както и със становището на Етичната комисия, че кандидатката притежава необходимите качества за административен ръководител.

Като аргумент ВАС посочва изслушването на съдия Аракелян на заседанието на ВСС, изказванията на членовете на съвета и резултатите от проведеното гласуване за избор на председател на Апелативен съд – Варна, от които може да се направи извод, че съветът е приел, че действията на кандидатката не компрометират честта на магистрата в професията и обществото и не са нарушение на принципа за почтенност и благоприличие на магистратите.

Освен това, казва съдът, Етичният кодекс на магистратите е одобрен от ВСС, изготвен е в съответствие с Конституцията, Закона за съдебната власт, препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа за статута на съдии, прокурори и разследващи органи, а по делото „няма данни съсловна или друга организация на български магистрати да е изразила обратно становище по обсъждания въпрос“.

Следователно, счита съдът, всички, участвали в изработването и одобряването на Кодекса за етично поведение на българските магистрати приемат, че случаят не е нарушение на етичните правила. Решението на ВАС е окончателно.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Сигналите срещу Иван Гешев били опит за компрометиране на кандидата и процедурата за избор на главен прокурор

Гешев притежава високи нравствени качества, заключи Етичната комисия
Снимка: Дневник

Очаквано и единодушно Комисията за атестирането и конкурсите прие: Иван Гешев притежава професионални качества за главен прокурор

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Цялата Прокурорска колегия номинира Иван Гешев в мръсното и кално състезание за нов главен прокурор

miroslava

След ВСС и съдебният инспекторат със “специално” отношение към съдия Мирослава Тодорова

ИВСС публикува личните данни на съдийката и семейството й, оттам твърдят, че се касае за пропуск
Снимка: Дневник

Няма внесени кандидатури за главен прокурор

vss

Съветът на Европа: Проектът “Кирилов” не осигурява независимо разследване на главния прокурор и би могъл го затрудни

Снимка: Капитал

ВКС: Създаването на механизъм за отговорността на главния прокурор минава през промени в Конституцията

Данаил Кирилов: Утре ще искате да извеждаме на линч главния прокурор
Syd

Неправителствени организации за предложенията на правосъдния министър: Създава се механизъм за натиск върху председателите на върховните съдилища

Данаил Кирилов: Целта не е да се удари Лозан Панов
Снимка: Капитал

След разрешение от ВСС градски или спецпрокурор ще разследва тримата големи

Не става ясно как проектът за промени отговаря на критиките за липса на механизъм за независимо разследване на обвинител №1
Снимка: Дневник

Лозан Панов: Липсата на контрол над главния прокурор го прави най-силната политическа личност

1 коментар

  • Гриша Димов на 12.06.2014 в 15:36:15

    От ИБДП знаем, че мандатността у нас е въдведена от правителството на Александър Стамболийски-ректорите да са избираеми на една и съща длъжност не повече от два мандата. Решението на ВАС е порочно, тъй като касае само назначаването, е не визира избирането. Назначаваноте става от Президентът, не от ВСС, нещо, което ВАС са пропуснали да анализират.Едно е избираем, съвсем друго е назначаване, нали? Нормата в КРБ следва да се промени в изказания по-горе смисъл, че избираемостта на една и също длъжност е до два мандата най-много. Същата политика следва да се пренесе и в състава на Народното Събрание, тъй като там вече се оформят кланове от неколцина. А пък при кметовоте, има избран и шесторно?! Тази разлика в нормите говори само за една порочна кадрова политика, даваща възможността на управляващата партия да подбира верните си членове, така че в крайна сметка номенклатурата, която бе критикувана по време на т.нар.преустройство ,не доведе до нещо положително.

    Отговор

Вашият коментар