Неправителствени организации: Непрозрачната процедура за избор на ad hoc съдии за съда в Страсбург е неприемлива и обидна

Министерство на правосъдието и ВСС показаха пълно пренебрежение към ролята и значението на европейските институции за укрепването на правовата държава
19-06-2014; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

espch

Начинът, по който Министерството на правосъдието (МП) и Висшият съдебен съвет (ВСС) прехвърлиха отговорността на председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) да определят за два дни резервни (ad hoc) съдии към Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), е абсолютно неприемлив и обиден към съдийското съсловие. Това се казва в писмо на Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Български хелзинкски комитет, Програма за развитие на съдебната система, Съюза на съдиите в България, Фондация РискМонитор, Център за изследване на демокрацията, адресирано до правосъдното министерство и ВСС.

„Професионалната и широката общественост не разбраха защо точно тези кандидати бяха избрани и какви са техните качества. За пореден път неглижирането на важна кадрова процедура остави усещането за предварителни договорки „на тъмно” и избор, който се е състоял много преди да бъде действително проведен”, категорични са неправителствените организации.

Както „Съдебни репортажи” писа, само два дни преди крайния срок (31 май), в който списъкът на българските съдии е трябвало да бъде изпратен в ЕСПЧ, Комисия „Международна дейност” към ВСС внася извънредна точка в дневния ред на заседанието на съвета с предложение, кадровият орган на съдебната власт да делегира правомощия на председателите на ВКС и ВАС да посочат кои трима съдии ще бъдат „резерва”, ако съдия се оттегли по някое дело в ЕСПЧ.

Председателят на ВАС Георги Колев определя съдиите Анна Димитрова и Таня Куцарова, заради познанието им по чужди езици, а проф. Лазар Груев заради липсата на време препотвърждава номинацията на съдията Павлина Панова, която и до този момент е съдия ad hoc и е беше класирана втора на публичния конкурс за избор на българския съдия в ЕСПЧ (първа беше настоящата съдия в Страсбург Здравка Калайджиева). Списъкът с резервните съдии се подновява на всеки две години.

В позицията на НПО-та се казва, че аргументът, че за избирането на резервни съдии няма предвидена нарочна процедура, е несъстоятелен. Припомня се Становище № 5 относно правото и практиката за назначаване на съдии в Европейския съд по правата на човека, в което Консултативният съвет на европейските съдии (КСЕС) изрично посочва, че „значението за националните правни системи и съдиите на задълженията, произтичащи от международни споразумения, като Европейската конвенция и договорите за Европейския съюз, налагат при назначаването и повторното назначаване на съдиите в тези съдилища, които тълкуват тези споразумения, да се изисква същото доверие и да се съблюдават същите принципи както в националните правни системи”.

Наред с това, отбелязват НПО-та, чл. 21 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, изрично посочва, че “Съдиите трябва да притежават високи морални качества и да отговарят или на изискванията, необходими за заемане на висши съдебни длъжности, или да са юрисконсулти с призната компетентност.” „Тези изисквания предполагат прозрачен процес по номиниране на кандидати, които са безспорни авторитети сред професионалната общност и с доказани задълбочени познания в областта на правата на човека и практиката на ЕСПЧ”, се сочи в писмото.

Затова формалността, с която МП и ВСС възлагат този избор да бъде направен в рамките на два дни от председателите на ВКС и ВАС, показват „липса на концепция за управлението на човешките ресурси в съдебната власт и пълно пренебрежение към ролята и значението на европейските институции за укрепването на правовата държава”. „Този подход не само не отговаря на националните и международните стандарти за избор на висши длъжности, но показва откровено нежелание за съобразяване с тях. Бихме искали да подчертаем, че възмущението ни не е насочено конкретно към избраните съдии, а към начина, по който Вие се отнесохте към една процедура, която би трябвало да покаже зрелостта на държавата ни при използването на основни демократични принципи и механизми, както и отговорното й отношение към една от знаковите европейски институции за защита правата на човека”, категорични са от неправителствения сектор и припомнят, че именно на този фон Европейската комисия отправя непрекъснати критики към процедурите за избор на лица на ключови позиции в съдебната власт. Затова поведението на върховния кадрови орган на съдебната власт – ВСС, и на релевантния орган на изпълнителната власт – Министерство на правосъдието е „абсолютно неразбираемо”, се казва в писмото.

То завършва с призив МП и ВСС сериозно да се замислят какъв образ на страната градят пред ЕСПЧ, защото както декларира Становище № 5 на КСЕС „От това зависи почтеността и доброто име на Съда, а също и на Конвенцията.” „Очакваме от Вас да работите за утвърждаване авторитета на съдебната власт, като вземате обосновани решения при всеки избор на висша длъжност, които да се основават на обективни и предварително обявени критерии и да са разбираеми за обществото”, обобщават НПО-та.

Непрозрачната процедура за избор на ad hoc съдии за съда в Страсбург предизвика пореден кадрови скандал. Още през 2007 г. страната ни забърка унизителен скандал с избор на съдия в ЕСПЧ „на тъмно”. Тогава Парламентарната асамблея на съвета на Европа отхвърли българските кандидати за съдии в ЕСПЧ, защото бившият министър на правосъдието Георги Петканов сформира комисия, чийто състав и дейност бяха непрозрачни и предизвикаха недоверие в юридическите и правозащитните среди. Комисията избра зам.-правосъдния министър Маргарит Ганев, Снежана Сапунджиева и професора по право Момяна Гунева. Тримата обаче бяха отхвърлени от институцията на Съвета на Европа заради непрозрачната процедура, по която бяха избрани.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Висшият адвокатски съвет: Иван Гешев не притежава необходимите качества за главен прокурор

Адвокатурата призовава ВСС за нова процедура за избор на обвинител №1
Снимка: Капитал

Сигналите срещу Иван Гешев били опит за компрометиране на кандидата и процедурата за избор на главен прокурор

Гешев притежава високи нравствени качества, заключи Етичната комисия
Снимка: Дневник

Очаквано и единодушно Комисията за атестирането и конкурсите прие: Иван Гешев притежава професионални качества за главен прокурор

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Цялата Прокурорска колегия номинира Иван Гешев в мръсното и кално състезание за нов главен прокурор

miroslava

След ВСС и съдебният инспекторат със “специално” отношение към съдия Мирослава Тодорова

ИВСС публикува личните данни на съдийката и семейството й, оттам твърдят, че се касае за пропуск
Снимка: Дневник

Няма внесени кандидатури за главен прокурор

vss

Съветът на Европа: Проектът “Кирилов” не осигурява независимо разследване на главния прокурор и би могъл го затрудни

Снимка: Капитал

ВКС: Създаването на механизъм за отговорността на главния прокурор минава през промени в Конституцията

Данаил Кирилов: Утре ще искате да извеждаме на линч главния прокурор
Syd

Неправителствени организации за предложенията на правосъдния министър: Създава се механизъм за натиск върху председателите на върховните съдилища

Данаил Кирилов: Целта не е да се удари Лозан Панов
Снимка: Капитал

След разрешение от ВСС градски или спецпрокурор ще разследва тримата големи

Не става ясно как проектът за промени отговаря на критиките за липса на механизъм за независимо разследване на обвинител №1

Вашият коментар