ВСС и Министерството на правосъдието на път да пренесат инфекцията на авторитарното определяне на съдебните състави във ВАС и в съдa в Страсбург

Висшият съдебен съвет (ВСС) и Министерството на правосъдието разиграха посредствена постановка днес, за да оправдаят непрозрачната процедура за избор на ad hoc съдии за представителството на България в съда в Страсбург. Само два дни преди крайния срок (31 май), в който списъкът на българските съдии е трябвало да бъде изпратен в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), Комисия „Международна дейност” внася извънредна точка в дневния ред на заседанието на ВСС. Според предложението, гласувано в съвета ВСС делегира правомощия на председателите на Върховния касационен съд (ВКС ) и Върховния административен съд (ВАС) да посочат кои трима съдии ще бъдат „резерва”, ако съдия се оттегли по някое дело в ЕСПЧ, съобщи днес „Дневник”.

Председателят на ВАС Георги Колев определя съдиите Анна Димитрова и Таня Куцарова, заради познанието им по чужди езици, а проф. Лазар Груев заради липсата на време препотвърждава номинацията на съдията Павлина Панова, която и до този момент е съдия ad hoc и е беше класирана втора на публичния конкурс за избор на българския съдия в ЕСПЧ (първа беше настоящата съдия в Страсбург Здравка Калайджиева). Списъкът с резервните съдии се подновява на всеки две години, а според публикация в „Правен свят” няма никакъв вътрешен регламент за определяне на съдията ad hoc.

Хронологията

На 24 април в Министерството на правосъдието е получено писмо от секретаря на ЕСПЧ Ерик Фриберг, който уведомява правителствените агенти на всички държави членки, че двегодишният период на списъците с ad hoc съдии изтича на първи юни.

На 14 май правосъдният министър Зинаида Златанова праща писмо до ВСС, в което уведомява “за възможността списъкът да бъде разширен до пет магистрати с доказана експертиза и авторитет и с необходимите езикови познания”, а с въпросът се заема Комисия „Международна дейност” с председател Соня Найденова. От отговора на ВСС до „Дневник” става ясно, че писмото е разгледано “в последващи датата на постъпването му заседания на 21, 28 и 29 май 2014 г.”, но до днес протоколите от тези заседания не бяха качени на сайта на съвета.

Справка на „Съдебни репортажи” показа, че по-късно през деня на сайта на съвета е качен протокол от 29 май. От него става ясно, че тогава (в деня на пленарното заседание на ВСС) Комисия „Международна дейност” е преразгледала „решението на комисията по т. 13 от заседанието на 28.05.2014 г. относно необходимост от определяне на магистрати, които да бъдат включени в списъка с ad hoc съдии на Европейския съд по правата на човека” и го е изменила както следва: „предлага на председателя на Върховния касационен съд да определи 1 съдия и на председателя на Върховния административен съд да определи 2-ма съдии, които да отговарят на изискванията по член 21, ал.1 от Европейската конвенция за правата на човека, за което да уведомят Министерство на правосъдието в срок до 31 май 2014 г., по възможност”. Какво е било първоначалното решение не е ясно. По информация на „Дневник” от ВСС забавянето на внасянето на точката се наложило и заради “извършен превод на български език на придружаващата го информация”.

От Министерството на правосъдието обясниха, че през 2008 г. страната е представила утвърден списък с три кандидатури за национален съдия – на Здравка Калайджиева, Павлина Панова и Румен Ненков. „С оглед на съществуващата възможност за разширяване на списъка до петима кандидати за ad hoc съдии, министърът на правосъдието г-жа Зинаида Златанова уведоми на 14.05.2014г. Висшия съдебен съвет за възможността списъкът да бъде разширен до пет магистрати с доказана експертиза и авторитет, и с необходимите езикови познания”, сочат от ведомството и уточняват, че „министърът на правосъдието не само не прави промяна в списъка, но и дава възможност, като израз на добра воля, ВСС и административните ръководители на върховните съдилища да определят достойни магистрати за ad hoc съдии”.

Всичко дотук поставя въпроса защо решението е взето в последния момент, как е проведено обсъждането в комисията на ВСС и защо е било необходимо съдиите да се определят еднолично от председателите на върховните съдилища. Още повече, когато вече България е спретвала скандал по непрозрачен избор на съдия в ЕСПЧ. През 2007 г. Парламентарната асамблея на съвета на Европа отхвърли българските кандидати за съдии в ЕСПЧ. Тогавашният министър на правосъдието Георги Петканов сформира комисия, чийто състав и дейност бяха непрозрачни и предизвикаха недоверие в юридическите и правозащитните среди.

Комисията избра зам.-правосъдния министър Маргарит Ганев, Снежана Сапунджиева и професора по право Момяна Гунева. Тримата обаче бяха отхвърлени от институцията на Съвета на Европа заради непрозрачната процедура, по която бяха избрани. Пример за добра промяна след срамния епизод беше изборът на Здравка Калайджиева за съдия в ЕСПЧ през 2008 г. Тогава по инициатива на правосъдния министър Миглена Тачева бе приета специална наредба за избор на български съдия в ЕСПЧ и бе организиран публичен конкурс, в който изборна комисия от авторитетни юристи – тогавашния декан на Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” Тенчо Колев, адвокатите с добра репутация в сферата на правата на човека Йонко Грозев и Ина Лулчева, наказателния съдия Галина Захарова и преподавател по английски език в СУ избраха в открита състезателна процедура с проведено събеседване пред публика най-достойния представител на страната. За честността на процедурата говореше и фактът, че първата класирана беше адвокат, втора стана редовия съдия Павлина Панова, а едва на трето място – тогавашният зам.-председател на ВКС Румен Ненков.

Сега ВСС показва сериозно отстъпление от това демократично постижение, като даде властта на председателите на двата върховни съдии по своя преценка да определят съдиите, които ще могат да се включват в съставите на ЕСПЧ по някои дела, когато за българския съдия-титуляр има пречка (например – основание за отвод). Лазар Груев все пак е преценил, че ще потвърди номинацията на съдия Панова, която вече е била класирана в състезанието за съдии в Страсбург, но за избора на Георги Колев не могат да бъдат намерени никакви оправдания. Въпреки краткия срок той трябваше да измисли регламент, по който състезателно да излъчи съдии от Върховния административен съд или да върне отговорността на ВСС той да проведе конкурс.

В последните години многократно имаше поводи да се сещаме колко е вредна едноличната власт на Георги Колев да определя петчленните състави на ВАС, които са последна инстанция по административни дела, или да мести съдиите от отделение в отделение. Няма как обаче това да мине в ЕСПЧ, който засега е единствената правозащитна институция, която може да стане коректив на тази опасна зависимост на съда от административния му ръководител.