Георги Колев позна: С три гласа срещу два съдебен състав на ВАС отмени “опасното” за прокуратурата решение по делото на отстранения бургаски прокурор Емил Христов

Съдът указваше на ВСС да контролира разследванията срещу „неизвестен извършител-магистрат”
31-05-2014; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;

Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) (Боян Магдалинчев, Ваня Анчева, Иван Раденков (съдия-докладчик), Павлина Найденова и Даниела Мавродиева*) отмени решението на тричленния състав на съда, с което бе отменено отстраняването на апелативния прокурор на Бургас Емил Христов, научи „Съдебни репортажи”. Решението на съда е взето с две особени мнения – на съдиите Найденова и Мавродиева. Актът на съда е секретен, тъй като в делото били приложени материали от досъдебното производство, касаещо Христов.

Прокурорът бе отстранен през юли миналата година, а предложението бе на главния прокурор Сотир Цацаров заради висящи досъдебни производства срещу апелативния прокурор на Бургас. Казусът започна, след като в медиите контролирано изтекоха разговори между висши магистрати (сред тях уволнения член на ВСС Камен Ситнилски, окръжният прокурор на Хасково Иван Ванчев и прокурор Емил Христов), които част от членовете на ВСС разчетоха като лобиране при избора за членове на ВСС от прокурорската квота, в частност – на избрания член на съвета Камен Ситнилски.

Както „Съдебни репортажи” писа, решението на ВСС се позоваваше на чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт, според който съветът може да отстрани от длъжност магистрат, срещу когото е образувано досъдебно производство, но не е привлечен като обвиняем. За целта кадровият орган на съдебната власт прие за достатъчно копие от постановлението на наблюдаващия прокурор от 16 юли (ден преди главният прокурор да внесе предложението си във ВСС по отношение на Емил Христов), с което две досъдебни производства –по чл. 282 от НК за престъпление по служба срещу Емил Христов и по чл. 294, ал. 1 за лично укривателство срещу неизвестен извършител, са обединени с цел процесуална икономия. Първото досъдебно производство е “за това, че на неустановена дата в периода 2005 г. – 2011 г. в град Бургас, в качеството си на длъжностно лице – административен ръководител на Апелативна прокуратура – град Бургас, е нарушил служебните си задължения и е превишил властта си с цел да набави облага – недвижим имот за свой низходящ и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици”. Според разследващите на 21 юни 2011 г. Христов е отвел подчинената му в Апелативна прокуратура-Бургас прокурорка Иванка Козарева от надзора и решаването на преписка, водена срещу кмета на Несебър Николай Трифонов.

В материалите по това досъдебно производство се съдържали и данни за лица, заемащи магистратски длъжности в Бургас, които оказвали помощ на хора от криминалния контингент в града и региона, за да избегнат наказателно преследване или да въздействат върху други лица от съдебната власт, за да не изпълнят задълженията си по служба (лично укривателство по чл. 294 НК). По-късно от досъдебното производство са отделени материали, а през януари миналата година е образувано ново досъдебно производство за лично укривателство срещу неизвестен извършител. Новото дело е за това, че “неизвестният” „на неустановени дати в периода 2005 г. – 2011 г. в гр. Бургас, спомогнал на лица, извършили престъпления, да избегнат и/или срещу тях да бъде осуетено наказателно преследване и/или да останат ненаказани, без да се е споразумял с тези лица преди да са извършили престъпленията”. През юли, само ден преди главният прокурор да внесе предложение за отстраняването на Христов, наблюдаващият прокурор решава, че между двете дела има връзка и те отново трябва да бъдат обединени.

Всички тези факти бяха подробно описани и обсъдени в решението на тричленния състав на ВАС с докладчик съдия Александър Еленков. От решението ставаше ясно, че ВСС е допуснал съществено нарушение на основните принципи на процеса за съразмерност и истинност, а в него съдебния състав обсъждаше няколко особено щекотливи принципни въпроса – за независимостта на магистратите при заведени срещу тях наказателни производства, по които те нямат никакви средства за защита, защото не са обвиняеми, но които могат да ги държат в несигурност години наред, като срокът на разследването бъде удължаван до изтичане на давността. “Такъв магистрат очевидно е уязвим и неговите професионални решения лесно могат да бъдат манипулирани от хора, имащи някаква власт (процесуална или друга, например нерегламентирана) върху бързината на разследването. Несъмнено срещу всеки магистрат може да бъде образувано наказателно (досъдебно) производство, срокът на разследването по което да бъде безкрайно удължаван”, сочи съдия Еленков.

Решението слагаше спирачки срещу безкрайните разследвания срещу магистрати, а съдът указваше на ВСС, че е длъжен да провери обосноваността на образуваното досъдебно производство срещу Христов, защото срещу всеки магистрат може да бъде образувано дело, без то да почива да доказателства за извършено престъпление. Съдебният състав разяснява на кадровия орган, че проверката на обосноваността на разследването срещу един магистрат е дължима и няма да е намеса в работата на следствието и прокуратурата, нито пък ще засегне тяхната независимост. Напротив – то представлява дължимото добросъвестно, справедливо и разумно изпълнение на правомощията на ВСС (според чл. 6 от АПК). Като не е изпълнил това си задължение кадровият орган на съдебната власт е нарушил процесуалните правила, тъй като не е отговорил на няколко съществени въпроса за решаването на случая, казва съдът.

Освен това в решението се повдигаше и друг въпрос – ако прокурор Христов е извършил лично укривателство, то това обективно става с действия или бездействия по служба. Съгласно чл. 132 от Конституцията обаче съдиите имат функционален имунитет и не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Поради това съдът обяснява, че логиката на Конституцията изисква, за да бъде отстранен един магистрат за служебна действия, то той трябва да бъде привлечен като обвиняем.

Тричленният състав намери и друга неяснота в изводите на прокуратурата – няма как Христов да е извършил престъпление по служба като апелативен прокурор в периода 2005 – 11.05.2009 г. понеже фактически е стъпил в длъжност на 11.05.2009 г., т.е. когато престъплението е довършено. Отделно от това е припомнена и практиката на Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд, че прокурор, когато извършва престъпление в работата си, не може да бъде обвинен за извършване на общото престъпление по служба по чл. 282, тъй като не е длъжностно лице по смисъла на тази разпоредба и извършва престъпление срещу правосъдието.

Съдът засяга и въпроса как ВСС защитава независимостта на съдебната власт. Съдът подчертава, че усиленото разпространение на негативна информация за прокурор Христов и липсата на краен резултат по разследването срещу него създава недоверие към него и актовете му. Независимо дали позорната информация е вярна, вредите за авторитета на съдебната власт вече са нанесени, припомня съдът.

На практика с решението си тричленният състав изрично казва, че е недопустимо апелативен прокурор да бъде разследван повече от година, без да му бъде повдигнато обвинение, а след това да бъде отстранен, без кадровиците да направят каквато и да било преценка на обвинението му и действията на прокуратурата.

Това решение, което поставя принципни граници по няколко от съществените въпроси за независимостта на съдебната власт, обаче е отменено от петчления състав на ВАС. Не без значение е фактът, че двама от петимата съдии са подписали решението за отмяна с особено мнение, защото не са били съгласни с мнозинството.

По информация на „Съдебни репортажи” като мотив за отмяната на решението на долната инстанция ВАС е посочил, че ВСС няма право да проверява основателността на образуваното досъдебно производство срещу магистрата. Особеното мнение пък застъпвало тезата, че предложението на главния прокурор не е било мотивирано и затова решението на ВСС е незаконосъобразно.

За ефекта от решението на тричленния състав за независимостта на съда и за преодоляване на зависимостта от не винаги прозрачната прокуратура можем да съдим по съвсем скорошните дебати, които възникнаха на заседание на ВСС, на което беше обсъждано временното отстраняване на съдиите Веселин Пенгезов – шеф на Софийския апелативен съд и Петър Петков – председател на Военно-апелативния съд, които се сдобиха с обвинения за длъжностно присвояване на пари по програма ОПАК. Преди гласуването няколко от членовете на съдебния съвет Камен Иванов, Галина Карагьозова и Калин Калпакчиев повдигнаха въпроса по кой член следва да бъдат отстранени двамата магистрати, позовавайки се на принципните разсъждения на ВАС.

Дискусията се завъртя отново около чл. 230 от Закона за съдебната власт и по-точно по коя от двете алинеи следва да бъдат отстранени Пенгезов и Петков. Разликата между двете е, че при алинея 1-ва ВСС задължително отстранява магистрата, докато при алинея втора прави самостоятелна преценка дали това се налага – разлика, която подробно е анализирана в решението на тричленния състав на ВАС по делото „Христов”. Галина Карагьозова обясни на колегите си, че както съдът е казал в това решение, в хипотезата на алинея 2 ВСС е длъжен да обсъди основателността на образуваното производство, без да се меси в работата на прокуратурата.

Изказването й обаче предизвика остри реакции – председателят на ВАС Георги Колев изненадващо предположи, че това решение може да бъде отменено, защото предстои произнасяне на петчленен състав на съда – така и стана. Милка Итова пък дори сметна, че било неетично да се цитира решение на съда, което не е влязло в сила.

Показателна бе и реакцията на главния прокурор Сотир Цацаров, който неколкократно подчерта, че не смята да дава допълнителни данни от досъдебното производство на ВСС, защото прокуратурата не била длъжна да го прави. „Такова право ВСС няма, няма и прокуратурата, Слава Богу, в тази държава такова право има само съдът (да преценява основателността на повдигнатото обвинение – б.а.). Моля ви, не влизайте в ролята на съд. Няма да стане!“, заяви Цацаров тогава.

*Съдия Боян Магдалинчев е председател на Втора колегия във ВАС, името му се свърза с немалко скандални случаи. Той председателстваше седемчленният състав на (ВАС), който отмени влязлото в сила решение, с което лифтът на Платото в ски зона Банско бе окончателно признат за незаконен , Иван Раденков пък бе съдията, който отказа да подпише решението за отмяна на назначаването на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд, след като съдебният състав вече се бе произнесъл в полза на конкурентката й Величка Цанова и внесе отвода си – действия, които се случваха за първи път в правото. Ваня Анчева е председател на Седмо отделение на ВАС.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Висшият адвокатски съвет: Иван Гешев не притежава необходимите качества за главен прокурор

Адвокатурата призовава ВСС за нова процедура за избор на обвинител №1
Снимка: Капитал

Сигналите срещу Иван Гешев били опит за компрометиране на кандидата и процедурата за избор на главен прокурор

Гешев притежава високи нравствени качества, заключи Етичната комисия
Снимка: Дневник

Очаквано и единодушно Комисията за атестирането и конкурсите прие: Иван Гешев притежава професионални качества за главен прокурор

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Цялата Прокурорска колегия номинира Иван Гешев в мръсното и кално състезание за нов главен прокурор

miroslava

След ВСС и съдебният инспекторат със “специално” отношение към съдия Мирослава Тодорова

ИВСС публикува личните данни на съдийката и семейството й, оттам твърдят, че се касае за пропуск
Снимка: Дневник

Няма внесени кандидатури за главен прокурор

vss

Съветът на Европа: Проектът “Кирилов” не осигурява независимо разследване на главния прокурор и би могъл го затрудни

Снимка: Капитал

ВКС: Създаването на механизъм за отговорността на главния прокурор минава през промени в Конституцията

Данаил Кирилов: Утре ще искате да извеждаме на линч главния прокурор
Syd

Неправителствени организации за предложенията на правосъдния министър: Създава се механизъм за натиск върху председателите на върховните съдилища

Данаил Кирилов: Целта не е да се удари Лозан Панов
Снимка: Капитал

След разрешение от ВСС градски или спецпрокурор ще разследва тримата големи

Не става ясно как проектът за промени отговаря на критиките за липса на механизъм за независимо разследване на обвинител №1

Вашият коментар