Делото „Цонев, Сантиров, Попов” е било монтирано

31-05-2013; категория: Дела; автор: galina.girginova;

Шефът на Столичното следствие откровено лъгал пред съда, Роман Василев – пред Цацаров

Полицията и прокуратурата съзнателно са участвали в провокация към подкуп, а основният свидетел Петьо Петров по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров е действал като служител под прикритие без да има такова качество. Това са част от изводите в дългите 150 страници мотиви на Софийския градски съд (СГС) към оправдателните присъди на тримата подсъдими.

Делото нашумя след бруталните арести на Тенчо Попов и Николай Цонев през април 2010 година. Тогава клип на МВР показа как бившият военен министър бе поставен на колене при ареста във Военно-медицинска академия, а наблюдаващият прокурор по делото Роман Василев го нарече „абсолютен престъпник”, с което наруши презумпцията за невиновност, но и закона и професионалната етика. Провинението му бе наказано с „порицание” от ВСС. Прокуратурата повдигна обвинения за това, че Цонев в съучастие с Попов и чрез Сантиров е трябвало да предадат на следователя Петьо Петров 20 000 евро подкуп, за да „смачка дело” срещу бившия военен министър.

Още от самото начало възникнаха съмнения, че процесът е монтиран, а следователят, който по-късно оглави Столичното следствие, сам си е поискал пари. От мотивите на СГС става ясно, че магистратът, известен като професионален прокурорски свидетел, откровено е лъгал в показанията си пред съда, за да не бъде уличен в престъпление. Освен това разследващите са погазвали и заобикаляли закона, като с това са лишили подсъдимите от правото им на справедлив процес. Основна роля в това е играл заместник-градският прокурор Роман Василев, каквато информация нееднократно бе оповестявана в медиите. Въпреки това нито един компетентен орган не реагира и „провиненията” му останаха без последици.

Основният прокурорски свидетел лъгал на поразия

Делото започва, след като на 16 март 2010 г. с резолюция на вътрешния министър е разпоредено използването на СРС-та по отношение на Петьо Петров. В резолюцията е записано: “Мотиви и основания за използване на СРС: Петьо Петров е обещал подкуп на длъжностно лице от органите на съдебната власт – престъпление по смисъла на чл. 304а от НК”. На практика, отбелязва съдия Коев, първоначалните съмнения са били, че именно Петров възнамерява да предложи и даде подкуп на подсъдимия Сантиров, в качеството му на съдия в СГС.

Датата на резолюцията съвпада с датата, на която Петров подава сигнал срещу Сантиров, въпреки че първият разговор между двамата е проведен няколко дни по-рано. Затова съдът заключава, че не е изключено свидетелят да е заинтересуван от уличаването на подсъдимия като извършител на престъплението „подкуп“, „доколкото това несъмнено разрешава неговия личен проблем с правоохранителните органи”. Съдия Коев категорично не приема тезата на прокуратурата, че резолюцията е плод на „техническа грешка” в изписване на обстоятелствата. „Касае се не за една, а за две грешки, а именно – по отношение на лицето и по отношение на основанието, на което се иска прилагане на СРС. Немислимо е подобна „двойна” грешка да е била допусната и на практика е невъзможно да е останала незабелязана”,
сочи СГС.

Съдът подчертава, че не може да кредитира свидетелските показания на Петров и върху тях „в никакъв случай не би могла да почива една осъдителна присъда, за каквато претендират представителите на държавното обвинение в пледоариите си”, защото е напълно нормално свидетелят да излага защитната си версия, за да оневини себе си. Съдия Коев отбелязва изрично няколко пъти, че свидетелят е заинтересуван от изхода на делото и „крайно предубеден”, „осъществил е целенасочена и тенденциозна провокация към подкуп”, бил е в зависимост от прокуратурата и затова не може обективно да пресъздаде случилото се. Освен това през целия период, касаещ действията на подсъдимите, свидетелят е действал съгласувано, по указание и под надзора на прокуратурата и разследващите органи, преследвайки „предварително и съвместно начертаната цел” – да уличи тримата подсъдими в престъпления. Показанията на Петров влизат в противоречие с всички останали доказателства по делото, а съдия Коев пише, че „на места се констатират откровени лъжи”.

В мотивите категорично се заявява, че всичко това е основание да не се дава вяра на показанията на Петьо Петров, дори и без да е нужно да се изследват факти от миналото му (следователят е разследван и успешно прикрит от колегите си, след като катастрофира след употреба на алкохол, например). „За съда е вън от всякакво съмнение, че в случая личността и показанията на Петров не могат да се ползват с нужното доверие”, обосновава се съдия Коев и напомня, че цялостното поведение на свидетеля говори за извършена „преднамерена, тенденциозна провокация към подкуп, целяща да уличи подсъдимите в престъпление, което те иначе не биха извършили”. Подобни действия наказателният закон забранява с нормата на чл. 307 НК. Пред съда Петров признава, че акцията е била напълно съгласувана с ДАНС и прокуратурата, като на съвместни съвещания е обсъждано как точно да се действа, как да се държи и какво да говори той при срещите си с подсъдимите. От всички събрани доказателства съдът заключава, че инициативата за срещите и разговорите за подкупа е била изцяло на Петров, а подсъдимите Сантиров и Попов дори не са знаели за съществуването на дело срещу Цонев.
„Цялостното установено по делото поведение на Петров е било насочено към създаване на улики срещу тримата подсъдими. При това положение няма как показанията му да се считат за непредубедени, обективни и достоверни”, се посочва в мотивите на СГС.

По отношение на откровените лъжи на следователя-свидетел съдът посочва, че „житейски недостоверно, нелогично и неправдиво изглежда твърдението на свидетеля, че е подал докладната си (сигнала срещу Сантиров – б.а.) до своя ръководител чак на 16.03.2010 г., тъй като денят 12.03.2010 г. е бил петък, а след това – на 15.03.2010 г., ръководителят му бил ангажиран и нямало как да сведе до знанието му случващото се”. Според съда Петров е разполагал с достатъчно време да уведоми компетентните органи за срещата и разговора си с подсъдимия Сантиров, изобщо не е било нужно това да става с официален нарочен документ – докладна записка. И още: „Несериозно е да се твърди и мисли, че той не е подал сигнал за предстоящо извършване на тежко умишлено престъпление, каквото несъмнено е подкупът, тъй като ръководителят му бил ангажиран и предстояли почивни дни. Първо, сигналът не е било задължително да се подаде до ръководителя на НСлС. Второ, сигналът не е било задължително да се подаде в работен ден. Съдът намира за нужно да отбележи, че в Република България са конституирани и функционират достатъчно правоохранителни органи, в които дежурни служители има и през почивните дни, денонощно. Бидейки следовател в НСлС, свидетелят Петров много добре е знаел това. Предвид изложеното този съд застава на мнението, че Петров не е уведомил никого за срещата си с подсъдимия Сантиров единствено и само защото не е искал да стори това”, се казва още в мотивите.

Според СГС Петров категорично е излъгал и за това, че по онова време не е имал втори телефон – обстоятелство, от което би станало ясно кой кого е търсил, дали са провеждани допълнителни разговори извън тези, които има по делото. „Невъзможно е органите на досъдебното производство, които са работили съвместно с колегата си – свидетеля Петров, да не са знаели, че той ползва повече от един мобилен телефон. Напълно неясно е за съда защо данни за разговорите от втория мобилен телефон, ползван от Петров, не фигурират по делото. При наличието обаче на сигурна информация за използването на такъв телефон, съдържаща се в представените от самото държавно обвинение веществени доказателствени средства – протоколи от прилагането на СРС, съдът не може да изключи като възможна и дори като по-вероятна версията, лансирана от подсъдимия Сантиров, а именно – че свидетелят Петров го е потърсил”, пише съдът.

Във връзка с това съдия Коев подчертава, че поведението на разследващите органи е било в пълно противоречие с правилата на НПК. „У съда няма как да не остане впечатлението, че разследващите органи тотално са пренебрегнали задължението си да приложат по делото доказателствата, оневиняващи подсъдимите. Вместо това, направен е опит същите да бъдат укрити от подсъдимите, тяхната защита и съда. Притеснителен е и фактът, че голяма част от данните, получени при използване на СРС, са били унищожени, видно от протоколите, предоставени на съда от СДОТО-МВР. Несъблюдаването на изискванията на НПК за събиране и преценка на доказателствата следва да бъде отчетено от съда при тяхната оценка”, мотивира се СГС.

За сметка на това думите на Петров, записани с помощта на СРС, „разкриват една целенасоченост, настоятелност и последователност в преследването на крайната цел – да се провокира ситуация на даване на подкуп”. „Тук е мястото да се подчертае, че констатираната провокация към подкуп доказано е осъществена със знанието, съдействието и под методическото ръководство на органите на прокуратурата и ДАНС. Несъмнено извън правомощията на този съд е да дава указания на държавното обвинение как следва да извършва разследването по досъдебните производства. Няма как обаче да бъде подминат фактът, че със знанието и под надзора и указанията на прокуратурата и ДАНС се е стигнало до осъществена провокация към подкуп. Подобен начин на процедиране би следвало да бъде недопустим в една правова държава”, пише в мотивите на СГС.

Според съда основният свидетел на прокуратурата е излъгал и по отношение на плика, в който, по думите му, са се намирали парите от подкупа. „Категорично неверни са показанията на свидетеля, че не е отварял плика, приложен по делото, за който се твърди, че му е предаден от подсъдимия Попов. Видно от заключението на изготвената дактилоскопна експертиза, от вътрешната сгъната страна на плика е налице пръстов отпечатък, оставен от свидетеля Петров. Това недвусмислено сочи, че той е отварял въпросния плик”, пише съдът.

Освен това съдия Коев се съгласява с доводите на защитниците на подсъдимите, че Петьо Петров е действал през цялото време като служител под прикритие, защото на практика е извършвал всички действия, присъщи на служител под прикритие. Съдът отбелязва, че единственото условие, с което свидетелят-следовател-служител под прикритие не покрива изискванията на закона, е да е служител на МВР или ДАНС. Де юре не е бил, де факто е действал като служител под прикритие, заключва съдия Коев.

Излъга ли Роман Василев?

В мотивите на съда за пореден път се затвърждава фактът, че Василев сам е писал разрешенията за прилагане на специални разузнавателни средства и е излъгал тогавашния председател на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров, че един от подсъдимите се готви да извърши престъпление на територията на града. Именно така се е сдобил с разрешение за използване на СРС-та.

Последното дори стана причина срещу журналиста от „Медиапул” Борис Митов да започне прокурорска проверка заради две публикувани в негова статия факсимилета на документите, подготвени от Роман Василев. Прокуратурата реагира мигновено и го привика два пъти на разпит, за „да сподели” откъде се е сдобил с разрешенията. Нещо повече – първоначално главният прокурор призна, че Василев действително го е заблудил, а само ден по-късно след светкавична проверка от прокуратурата се самоопровергаха и заявиха, че по делото е имало данни за готвени престъпления в Пловдив.
СГС отбелязва, че по делото няма нито едно доказателство, което да накара разследващите да поискат разрешения за ползване на СРС-та от съда в Пловдив – данни за това не е имало нито в МВР, нито в ДАНС. „С оглед на това, следва да се приеме, че далият разрешенията – председателят на Окръжния съд – Пловдив очевидно е бил въведен в заблуждение от наблюдаващия прокурор относно фактическите основания, налагащи даването на разрешение за прилагане на СРС”, се казва в мотивите. Това тотално опровергава изводите на проверката на прокуратурата по случая.

Освен това с тези действия Роман Василев е осъществил съществено и грубо нарушение на изискванията Закона за СРС-та. Нарушения са констатирани и при исканията, отправени до съдия Емилия Нешева – председател на Апелативния съд в Бургас, тъй като в тях също не са описани факти, обосноваващи връзка между Бургаския съдебен район и воденото досъдебно производство. „Общото между двете групи искания е, че изобщо не са били адресирани до компетентните да дадат разрешение за прилагане на СРС магистрати”, подчертава съдия Коев. А компетентните органи, които е следвало да дадат разрешенията на използването на СРС-та, са СГС и Софийският апелативен съд (тъй като подсъдимият Сантиров е бил съдия в СГС, разследващите е трябвало да се обърнат към председателя на САС).

„Непонятно за този съд остава по какви причини настоящият председател на Софийския апелативен съд не се ползва с доверието на държавното обвинение, за да се пренебрегне неговата законоустановена компетентност да даде разрешение за прилагане на СРС. Ако прокуратурата е имала предвид конкретни факти, свързани с личността на административния ръководител на САС и неговата надеждност, следвало е да ги релевира в процеса по съответния начин”, подчертава съдът. И въпреки че пред разследващите органи е съществувала потенциалната възможност, предоставена от НПК, за промяна на съдебния район, в който да бъде извършено разследването, прокуратурата не се е възползвала от нея. „Вместо това прокуратурата е предпочела да заобиколи закона, опорочавайки събраните посредством използване на СРС доказателствени средства”, пише в мотивите на СГС.

Заради грубите нарушения на закона „недобросъвестността на прокуратурата следва да бъде „санкционирана“, като й се отнеме възможността да се ползва от порочно събраните доказателства в подкрепа на обвинителната й теза”. Съдът отбелязва, че съществуват и другите посочени от защитата нарушения при прилагането на СРС, но тяхното подробно обсъждане е безпредметно заради обстоятелството, че доказателствата, събрани с тях, не биха могли да се използват в процеса. Въпреки това „не могат да не бъдат отчетени драстичните нарушения и порочни практики, допуснати в хода на досъдебното производство във връзка с прилагането на СРС”. Съдия Коев ги описва – разрешенията за използване на СРС са били изготвени лично от заместник-градския прокурор Роман Василев в София, а не от председателя на Бургаския съд, което се вижда от написаното на всички тях – в долния им ляв ъгъл е отбелязано: „Изп.: Р. В.;***, 17.03.2010 г.“. „Съдържанието и реквизитите им са били предварително предрешени от страна на държавното обвинение”, се казва в мотивите.

Нещо повече, от заключението на комплексната експертиза става ясно, че „ръкописните текстове в исканията и разрешенията за използване на СРС са написани от едно и също лице, със сходно черно мастило, като пишещият прибор вероятно е бил един и същ”. Тоест на разрешенията допълнително са дописвани дати и други реквизити, на част от тях не е отбелязан часът, в който са подписани, затова и не може да се прецени „дали събраните конкретно на дата 17.03.10 г. СРС са преди или след даването на разрешението”.

„Съдът категорично отрича и се дистанцира от подобна практика, която очевидно влиза в противоречие със закона и препятства възможността да се прецени волята на далия разрешението магистрат. Предвид начина, по който е процедирал наблюдаващият прокурор, не е ясно каква част от приложените по делото разрешения съставляват волеизявление на председателя на АС-Бургас и каква на самия наблюдаващ прокурор”, мотивира се съдия Коев.

Що се отнася до видеозаписа от срещите между Петьо Петров и подсъдимите Попов и Сантиров, експертизата сочи, че той може да е бил манипулиран, тъй като ясно личи, че е бил изрязан – записът е спиран и пускан от оператор в службите, по негова преценка. „С оглед становището на защитата, което се споделя от съда, че в случая е била извършена и провокация към подкуп, не е ясно дали „изрязаните“ части от записа не свидетелстват именно за това. В обобщение, няма как да бъде взет предвид като решаващо доказателство запис, в който има прекъсвания, осъществени по човешка преценка и усмотрение. Следвало е проведените разговори да бъдат записани изцяло и именно в този си вид да бъдат предоставени на решаващия съд”, пише в мотивите на СГС. Освен това по делото не са приложени всички записи на телефонни разговори, проведени от свидетеля Петров. Нещо повече – доказателствата за тях са унищожени.

„При наличието на сигурни данни, че свидетелят Петров е действал под ръководството и указанията на ДАНС, както и с оглед на това, че според този съд в случая е била осъществена целенасочена провокация към подкуп, тези разговори са от особено важно значение. Не може да се изключи вероятността, която е с немалък процент, липсващите записи да съдържат доказателства, които са в интерес на подсъдимите и именно поради това да са били унищожени. Категорично това противоречи на изискването за справедлив процес, приложимо и към досъдебната фаза на производството”, пише съдът.
По този повод съдия Коев подчертава, че съдът е положил всички възможни и необходими усилия да бъде проверена достоверността на приложените по делото записи, което е наложило многократно отлагане на делото и е принудило СГС „да влиза в абсурдна кореспонденция с различни държавни институции”. „Във връзка с това, съдът счита, че с действията си е извършил максималното възможно и допустимо от закона, за да осигури на подсъдимите правото им на справедлив процес”, пише в мотивите.

Подменени ли са доказателствата?

Както стана ясно от делото, уговореното предаване на „подкупа” се е случило в кантората на съпругата на Тенчо Попов, като, според обясненията му, които са напълно кредитирани от съда като достоверни, той е занесъл на Петьо Петров плик, в който имало неденоминирани банкноти, за да му покаже, че не може да бъде рекетиран толкова нагло от следователя. Именно там е арестуван Тенчо Попов, като от записите на камерите в кантората се вижда, че маскирани полицаи го повалят, а той удря главата си в рамката на вратата и губи съзнание.

В мотивите си съдът е записал, че доказателствата по делото създават сериозно съмнение у съдебния състав, че пликът, в който се твърди, че е бил подкупът, е бил подменен. Причините за това са няколко – доказано е, че Тенчо Попов е пипал плика с голи ръце, но по приложения по делото плик няма пръстови отпечатъци. На записите се вижда, че Попов хвърля плика на масата, а Петьо Петров го взима и го прибира в джоба си. Вместо обаче след ареста на подсъдимия на място, в кантората, да бъде извършен оглед на парите, Петров си тръгва, отива в ДАНС (където премахват закачените за него микрофони) и чак след час и половина отива в кабинета на водещия следовател, където предава парите. В този период от време, отбелязва съдът, няма никакви гаранция, че основното доказателство – парите не са подменени.

Съмненията се засилват, защото пликът, приложен по делото, никога не е бил запечатван, а този, който Петров е предал на следователя, е бил неразпечатан. „Касае се следователно за различни пликове”, заключва съдът. Освен това „от състоянието на плика е очевидно, че е бил сгънат, като отпечатък от свидетеля Петров е констатиран от неговата вътрешна (сгъната) страна. Това е сигурна индиция, че Петров е разгъвал плика, което прави възможно подмяната на съдържанието му, като същевременно опровергава показанията му пред съда, че не е отварял плика”, сочи СГС. Разследващите дори не са спазили изискването на закона веществените доказателства да се изземат в присъствието на свидетели – поемни лица, да се опаковат и запечатат с подписите на лицата, участвали при изземването. „Налице е заобикаляне на законовите изисквания, поставящо под сериозно съмнение достоверността и автентичността на веществените доказателства”, пише в мотивите на СГС.

Най-сериозният извод, който прави съдия Коев, е, че „извършената подмяна на плика е станало в хода на настоящото производство”. „След като е възможна подмяната на плика, напълно възможна е и подмяната на неговото съдържание. Във връзка с това съдът не споделя съображенията на прокурора, че е безспорно установено съдържанието на плика и че същият е съдържал именно 20 хил. евро. Да, вярно е, че тази сума е открита в плика, донесен от свидетеля Петров в НСлС и предаден там с протокол за доброволно предаване от 01.04.10 г. За наказателната отговорност на подсъдимите обаче е от значение съвсем друг факт – какво е съдържал пликът, донесен от подсъдимия Тенчо Попов в кантората на нотариуса. Този въпрос не може да намери еднозначен отговор, предвид вече изложените съображения”, се казва в мотивите.

Затова СГС заключва, че обвиненията към тримата подсъдими са останали недоказани. По отношение на Цонев не са събрани никакви косвени доказателства, че е бил инициатор на корупционната афера, а от това следва, че останалите двама няма как да бъдат му бъдат „помощници” в даването на подкуп. „Няма как съдът, при наличие на множеството целенасочено допуснати в хода на досъдебното производство нарушения, непълноти и провокации, да възприеме за меродавна обвинителна теза. Извършването на едно престъпление и виновността на подсъдимите не могат да бъдат установявани и доказвани с цената на игнориране на принципите и правилата на наказателния процес”, заключва СГС.

Текст: Галина Гиргинова

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vss

Съветът на Европа: Проектът “Кирилов” не осигурява независимо разследване на главния прокурор и би могъл го затрудни

Снимка: Капитал

ВКС: Създаването на механизъм за отговорността на главния прокурор минава през промени в Конституцията

Данаил Кирилов: Утре ще искате да извеждаме на линч главния прокурор
Syd

Неправителствени организации за предложенията на правосъдния министър: Създава се механизъм за натиск върху председателите на върховните съдилища

Данаил Кирилов: Целта не е да се удари Лозан Панов
Снимка: Капитал

След разрешение от ВСС градски или спецпрокурор ще разследва тримата големи

Не става ясно как проектът за промени отговаря на критиките за липса на механизъм за независимо разследване на обвинител №1
Снимка: Дневник

Лозан Панов: Липсата на контрол над главния прокурор го прави най-силната политическа личност

Снимка: Дарик

Бившият зам.-министър Христо Ангеличин оправдан на втора инстанция по делото за телефонните централи

Снимка: ClubZ

Присъда на спецсъда: 20 години затвор за Десислава Иванчева

Снимка: Дневник

Съдебният инспекторат прекрати проверката срещу председателя на ВКС по делото “Иванчева”

Няма данни за нарушения на Лозан Панов
miroslava

Изненадващо ВСС не се саморазправи със съдия Мирослава Тодорова

Никое от предложенията за дисциплинарно наказание не събра достатъчно подкрепа
Снимка: Дневник

Делото КТБ опря до личностните характеристики на подсъдимите

Основният свидетел по делото никога не бил виждал Пеевски в кабинета на Цветан Василев

6 коментара

Вашият коментар