Главният прокурор на съдиите

Обвинител № 1 не показва притеснения да решава кадрови въпроси на съдии
21-02-2014; категория: Мнение; автор: Галина Гиргинова;

sotir-cacarov

Епичният сблъсък на депутата от ГЕРБ, бивш вътрешен министър и обвиняем Цветан Цветанов с медийния магнат, следовател без практика, народен представител от ДПС и за кратко шеф на ДАНС Делян Пеевски от миналата седмица фокусира вниманието върху влиянието на главния прокурор във Висшия съдебен съвет (ВСС). По думите на замесените в публичната разпра от Сотир Цацаров зависят важни решения на кадровиците. Публичните протоколи от заседанията на съвета потвърждават, че Цветанов и Пеевски не живеят с погрешна представа и думата на Цацаров по правило е решаваща. Обикновено 16 от членовете на ВСС, а понякога – при особено ключови назначения – и 18, се съобразяват с избора на главния прокурор. Как се формира това влияние е въпрос, чийто отговор може би не е труден, като се има предвид историята с тъмни петна на прокуратурата от последните две десетилетия и голямата репресивна власт, съсредоточена в ръцете на главния прокурор, чийто мандат се простира в мандатите на две правителства.

Протоколите от заседанията на ВСС показват и явните форми на намесата на Цацаров по отношение на съдии и председатели на съдилища – област, в която прокуратурата не би следвало да се меси въобще.

За необходимостта от здравословна отдалеченост на членовете на ВСС, избрани от прокурорската квота, от кадровото израстване или наказване на съдии, в последните години има препоръки в множество становища на международни институции и докладите на Европейската комисия Само преди няколко седмици в последния доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и оценка изискването съдиите да не бъдат зависими от прокурорите отново беше отбелязано. Разумът на всички тези препоръки е ясен – прокуратурата е страна в процеса, която заради функциите си се изисква да бъде близо до службите и от която съдът е недопустимо да зависи по какъвто и да било пряк или косвен начин. Това означава, че трябва да не бъде поставен в положение да се опитва да се хареса на прокуратурата или пък да изпитва страх, че ако началникът й не го одобрява, негативната му преценка ще му се отрази зле на кариерата.

Свободата на съда от прокуратурата е в основата на всяка адекватна система от гаранции за защита на основните човешки права. Румъния, която също е обект на мониторинг от страна на ЕК, но бележи значими успехи в реформирането на съдебната си власт, отдавна е разделира управлението на съда от това на прокуратурата.

За някои видими намеси на Цацаров и резултатите от тях

Като бивш съдия, Сотир Цацаров несъмнено има изградено становище за качествената работа на съдията. Но понеже вече е настоящ прокурор неговото мнение за съдиите не би следвало да има значение, а той би следвало да се контролира да го изразява публично. Как е на практика?

1. Първата намеса, регистрирана в протоколите на ВСС, е от 18 април миналата година по възражение на съдия Илияна Балтова от Окръжния съд в Бургас по изготвената й комплексна оценка от атестацията. Освен Даниела Костова, която е докладчик по въпросното възражение в Комисията за атестиране, думата взима и главният прокурор Сотир Цацаров. „Аз също ще Ви призова, уважаеми колеги, да уважим възражението. Познавам добре съдия Балтова, познавам добре и работата й, включително и като преподавател. Само ще кажа, че “Част 8″ (б.а. от формуляра на атестацията) за мен звучи така – в нея няма нищо негативно, никакви забележки, или общо взето дадените оценки от комисията дори и по начина, по който са изписани според мен общо взето звучат така: Отличен 4,50”, отбелязва Цацаров, с което изразява мнението си, че и числото трябва да стане отлично. Възражението на съдия Балтова е прието от ВСС без нито един глас против или въздържал се.

2. На 27 юни 2013 г. главният прокурор отново взима думата по повод предложение на атестационната Комисия за периодична оценка на Ивайло Йорданов – председател на Районен съд – Ихтиман, «много добра» (най-високата). Макар съдия Ивайло Йорданов да е председател на РС Ихтиман, на практика е командирован в Окръжния съд в София и в продължение на шест години не е изпълнявал ефективно фунциите си на административен ръководител. Заради това на заседанието се оформя дискусия, която е стартирана от Сотир Цацаров: „Извинете, къде работи той? Председател на Районен съд Ихтиман?”. От залата му отговарят, че съдията е командирован в София.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Кой го управлява този съд?

Той в какво качество на административен ръководител го атестираме? За него са неприложими критериите за административен ръководител.

Предложението за атестиране на съдия Йорданов е отхвърлено с 11 гласа против, 4 – въздържали се и 5 гласа – за.

3. По време на изслушването на Георги Георгиев – съдия от Софийския районен съд, по повод възражение срещу атестацията му на 12 септември, главният прокурор влиза в спор със съдията по отношение на прилагането на закона.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Определено не е предмет на атестацията правилността на прилагането на материалния ипроцесуалния закон, но развивате тук едни много подробни съображения, които са свързани с твърдението за непознаване на процесуалните норми и в конкретни случаи за насрочване по реда на глава 28….Вие казвате: кои процесуални норми, да, т.е. преди изменението наказанието е било “лишаване от свобода до три години”, посочили сте и съответното решение, че наличието на предпоставките на чл. 78 “а” се преценяват към момента на извършване на съответното деяние. Ама наличието на предпоставките на чл. 2, ал. 2, демек, че трябва да приложите по-благоприятния закон, ако бъркам някъде, ме поправяйте, и този по-благоприятен закон за него е освобождаването от наказателна отговорност, защото доколкото разбирам от казуса към момента на извършване на деянието то е било извършено, когато е действала по-благоприятната норма, него кога го преценяваме – в началото или чак накрая, когато постановяваме съдебен акт?

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Тъй като имаше състави, които приемаха различни варианти за провеждане на производство по глава 28 “а”, реших да променя становището си и да приема това, което приема и Градският съд, така че няма смисъл …

СОТИР ЦАЦАРОВ: Извинявайте, но аз не Ви разбрах. Казвате – няма смисъл да го дискутираме, след като създава проблем и Вие сте го посочил много подробно. Ако няма смисъл да го дискутираме, защо сте го развил толкова подробно?

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Нали все пак имам право на писмено възражение. Ползвал съм това право. Посочил съм и решение на други състави. /не се чува/ Мисля, че бях приложил и решение на друг колега, който беше подходил по същия начин.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Аз няма да продължа с въпросите, защото рискуваме да изпаднем в спор по приложението на закона, което не е целта на Вашата атестация. Така бих го казал.
В крайна сметка ВСС възлага на атестационната Комисия да изготви нова оценка.

4. На предишното заседание на съвета е изслушан и друг съдия Мариета Христова Райкова – Пашова, понастоящем командирована в Софийския градски съд, която възразява срещу констатациите в атестацията си.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Извинявайте, това, което казахте, аз се опитах да го прочета. Да разбирам, че становището на Атестационната комисия е, че при съкратено съдебно следствие нямате право на оправдателен диспозитив частично?

МАРИЕТА ПАШОВА: Ами да, то е съвсем изрично посочено това в констатацията.

СОТИР ЦАЦАРОВ: „След като е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, е налице оправдателен диспозитив за част от обвинението.” Това имате предвид, нали?

МАРИЕТА ПАШОВА: Точно така. И мога, ако искате, да допълня.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Не, ясно е.

Възражението на съдия Пашова е уважено.

5. Сериозна дискусия с участието на главния прокурор се заформя и на 24 октомври, когато се обсъжда предложението на административния ръководител на Окръжен съд гр. Бургас за периодично атестиране на Веселин Белев – административен ръководител на Районен съд гр. Поморие.

ЮЛИАНА КОЛЕВА: В момента сме на точката за атестация на председателя на РС Поморие. Известно ви е на всички, че срещу двама от съдиите, които гледат дела и от гражданскоправна материя и от наказателна, двамата съдии имат много сериозни просрочия по своите дела за един продължителен период от време и спрямо двамата има образувани дисциплинарни производства. Това означава, че този административен ръководител, според мен, не е упражнил в достатъчен обем своите правомощия на административен ръководител да контролира тези действия. Най-малкото, не беше представена в тази насока някаква негова заповед или за обръщане на внимание, или за организация на процесите в този съд. Така че аз не зная как бихме могли да му дадем само с 2 точки по-ниска от максимума за административен ръководител оценка при това положение.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Аз бих казал, че познавам много добре работата на колегата Веселин Белев от времето, когато съм работил в съда и мисля, че се справя отлично със задълженията си на административен ръководител. Това, че двама от съдиите му са с висящи дисциплинарни производства, задавам въпроса: Следва ли да бъде негативно отражение за самия него? И с какви други възможности разполага административният ръководител, освен да се стигне до крайната възможност за санкция – образуване на дисциплинарно производство. Извинете, но ние ще стигнем при това положение до ситуацията, при която командира на една войскова част трябва да бъде съден за това, че двама от неговите подчинени са с висящи дела! Хайде поне да се концентрираме върху висящи дисциплинарни производства на хората, чиито повишавания и атестирания разглеждаме, а не на техните подчинени. Иначе ще изглежда, че сме повишили сума ти административни ръководители, чиито подчинени са били с висящи дела. И задавам въпроса: Какви мерки имат възможност да вземат те? Да ги отстранят или нещо друго?

ЮЛИАНА КОЛЕВА: Аз не зная кой документ на какво противоречи, но всички вие много добре знаете, че има образувани дисциплинарни производства. И аз си позволявам да опонирам на главния прокурор по посока на атестацията, в частта за организация на работата. Точно затова на административния ръководител се предоставят допълнителни 50 точки (б.а. максималният брой точки на административен ръководител е 150, а на редови съдия – 100). Неговата атестация като съдия може да е 100 точки. Той има допълнителни 50 точки във връзка с организацията на работата. И за Ваше сведение, г-н Главен прокурор, а и на всички останали, дисциплинарните производства не са по сигнал от административния ръководител и няма никакви данни административният ръководител да е предприел нещо. А какво може да предприеме – смятам, че всеки един от нас тук следва да знае.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Изключително благодаря на г-жа Колева за допълнителните сведения. Задавам следния въпрос и я моля да ми отговори: Ако тя е административен ръководител на РС Поморие, какви действия ще предприеме спрямо двамата съдии? Говоря общо за организация на работа, организация на работа, организация на работа!! Познаваме всички правомощията на административния ръководител, може би някои от нас, в това число и аз, сигурно сме ги чели по-малко от Вас. Като ги познавате тези правомощия и като знаете техния обем и възможности, с които разполага административният ръководител и имате двама съдии, които не работят, много ми е интересно какво бихте направили с този обем правомощия. Тези съдии, в момента имат дисциплинарни производства, защо трябва да прехвърляме техните нарушения върху нарушенията…Не защитавам конкретния Веселин Белев, така ще реагирам за всеки административен ръководител, бил той на съд или прокуратура. Но какво правим ние?! Прехвърляме греховете на другите върху гърбовете на техните ръководители, чиито правомощия са нулеви. Отговорете ми просто, съвсем ясно, без да ми разяснявате закона, Вие на негово място какво ще направите с организацията на работата? Моля Ви, концентрирайте се точно върху това.

ЮЛИАНА КОЛЕВА: Най-малкото, с което бих се заела, е, ако след проведени колегиални разговори, те продължават да са в забава, да обърна внимание на колегите, което е първата стъпка преди налагането на дисциплинарно наказание. Ако това би било направено от административния ръководител, може би тези колеги, защото от поведението им в дисциплинарните производства не личи да са систематически недобросъвестни, може би те биха коригирали поведението си и не биха допуснали забавяне на толкова много дела. Пак повтарям – това, че ние бихме намалили оценката, която е в момента 148 точки, не означава неоценяване на неговата работа. Само че, вие знаете, че 148 точки, това означава не добра, не адекватна, не отлична, ами изключителна работа на този административен ръководител. Аз не съм против неговата оценка да бъде „много добра”, но тук очевидно има някакъв недостатък в точковата система.

СОТИР ЦАЦАРОВ: И да я прехвърлим върху него ли?

ЮЛИАНА КОЛЕВА: Ама защо да я прехвърляме върху него? Ако той получи 130 или 140 точки върху него ще бъде ли прехвърлена, просто ще бъде дадена някаква по-обективна оценка за неговата работа като административен ръководител.

Тезата на главния прокурор е подкрепена и от шефа на ВАС Георги Колев, от председателя на Комисията по атестирането Итова и от представляващата ВСС Соня Найденова. След гласуване Белев е атестиран с оценка „много добра” с подкрепата на 14 от членовете на ВСС. От тяхното решение можем да се объркаме, че председателите на съдилища не са задължени да отстраняват пречки за срочното разглеждане на делата, да подпомагат съдиите, да следят за равномерното натоварване, да вземат мерки при неравномерно натоварване и ако са изчерпали всички подпомагащи мерки, да преминат към санкционните мерки.

6. На 25 април миналата година Цацаров се намесва и по искане от председателя на Военен съд гр. Варна за даване на съгласие трудовото му правоотношение на младши сержант Слави Василев Славов, заемащ длъжността „шофьор”, след освобождаване от военна служба, да продължи при условията на Кодекса на труда. Цацаров задава серия въпроси, които ескалират до застрашаващи председетеля на съда – “А този кадрови военнослужещ какво прави във Военния съд, ако може някой да ми обясни, бих се подписал първи под едно предложение за дисциплинарно наказание на председателя на Военния съд???”

ВСС гласува единодушно за отлагане взимането на решение по поставения въпрос.

7. Главният прокурор не остава безучастен и по въпроса кой да бъде председател на Военно-апелативния съд на 20 юни. Единствен кандидат за поста е и.ф. административния ръководител Свилен Александров. На заседанието Цацаров задава два въпроса на съдията – „Единият касае щатната обезпеченост на съда. От цифрите, които са във Вашата концепция и от това, което изложихте, виждам че общо взето съотношението магистрати – съдебни служители е, грубо казано, едно към три. Интересува ме Вашата оценка на тази степен на кадрова обезпеченост на съда? Вторият ми въпрос е в малко по-широк план от длъжността, за която кандидатствате в момента. Ако си представим, че законодателно всичко това, за което говорим, не се случи, аз мисля че няма да се случи, имам предвид по отношение на връщане на подсъдността на МВР, на Главна дирекция „Охрана”, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и прочие, каква е Вашата обща визия и представа за перспективата пред военните съдилища в страната и, разбира се, съответно военните прокуратури?”. След отговора на Александров Цацаров заявява, че всичко му се е изяснило, тъй като съдията е бил „пределно изчерпателен”.

8. От одобрението на Сотир Цацаров зависеше и избора на председател на Районен съд в Пловдив. Както „Съдебни репортажи” писа, този конкурс е от поредицата предизвестени избори, за които ЕК критикува съвета. Цацаров се обръща към сочения предварително за фаворит Иван Калибацев, който до този момент е председател на Районния съд в Асеновград. Постът в Пловдив се освободи, след като предишният председател на РС Пловдив Веселин Хаджиев също толкова очаквано наследи Цацаров за шеф на Окръжния съд в града (Хаджиев е човекът занесъл на ръка на Цацаров делото за клевета срещу Цветан Цветанов, заведено от съдия Мирослава Тодорова, още преди то да бъде разпределено на съдия-докладчик. Въпреки меко казано скандалното признание на Хаджиев, той бе предпочетен от ВСС пред дългогодишния окръжен съдия Симеон Захариев, получил подкрепа и на колегите си от Апелативния съд в Пловдив).

„Уважаеми колеги, само едно изречение, което няма нищо общо с избора – по отношение на зададените въпроси от НПО Разград. Същите въпроси (Знаете ли защо гражданите заплащат една от най-високите банкови комисионни за платена съдебна такса в ОС и РС Пловдив – 3, 50? Ще договорите ли нова по-ниска такса под 1 лев? Ще публикувате ли договора с обслужващата банка, каквато препоръка има в доклада за гражданско наблюдение от 2012 г.?), помня много добре, бяха задавани и на мен по отношение на комисионните в ОС Пловдив. Не искам да оправдавам нито съда, който едно време съм ръководил, нито колегата, който беше поставен тук. Задаващият въпросите и тогава, и сега, въобще не е отчел възможността да се плащат такси с ПОС терминали в ОС Пловдив, той просто ги задава..(Намесва се К. Неделчева: За да бъдат зададени./ ..за да бъдат зададени./оживление/)”, е записано в протокола на ВСС от избора на Калибацев.

Цацаров задава въпрос и към другия кандидат – прокурора от РП-Пловдив Петко Минев. „Сам казахте, което е абсолютно правилно, че административният ръководител трябва да стои зад колегите си, да познава техните проблеми и когато, и по какъвто начин може – да ги подкрепя. Посочихте конкретни имена на съдии, които едва ли не искат да напуснат Пловдивския районен съд. Хайде да Ви попитам така: Като административен ръководител как ще мотивирате, казвам първото име посочено от Вас – Валентин Борисов, съдия, който е командирован от 5 години в РС София, и който, всъщност работи в РС София. Как ще го мотивирате да не участва в конкурс или да не желае преместване в София от Пловдив? Как ще го задържите в Пловдив?. След това главният прокурор задава втория си въпрос: „Говорихте за административния ръководител, който трябва да застане зад колегите си и по този начин да им вдъхне увереност, включително и по отношение на налагането на наказания, независимо от страха, че те ще бъдат изменени тези съдебни актове от въззивната инстанция. Извинявайте, Вие не присъствате в съдебната зала. Възможността да влияете в съдебната зала е само по делата, които Вие лично ще разгледате. Не мога да не скрия, ще повторя въпроса на г-жа Георгиева, изложеното в концепцията Ви на два пъти, за възможността прокурори да си избират съдии, малко ме смущава. Удобни съдии.….Защото единия съдия бил такъв, другия такъв, единия бил по-муден, другия бил по-експедитивен. Единият има, явно, по-твърда наказателна политика, другият – няма. Ако можеха и съдиите да си избират прокурори, сигурно щеше да бъде прекрасно”.

ПЕТКО МИНЕВ: Никога не съм си избирал съдия и никога няма и да си избера.

След това кандидатът обяснява, че е имал предвид графиците за дежурни съдии, които позволяват прокурора да си избере съдия и така да заобиколи случайното разпределение на делата: “В деня, в който дойде бързото производство, имаме тридневен срок. С колеги, с които сме коментирали, когато искат по-експедитивно да се изгледа едно дело, казват: „Абе по-добре да го внеса утре, защото днес, примерно, съдията по-бавно, по-обстоятелствено разпитва, по-бавно вървят нещата, пък аз имам три бързи.”, но това са си приказки на кафе с колеги, не е нещо сериозно, което да бъде поставено като остър проблем. Но от гледна точка на случайния принцип би било добре като идея. Мисля, че това е изначално и е нещо, което трябва да се промени, независимо кой ще бъде административен ръководител.”

Отношението на Цацаров към избора проличава и в дискусията преди гласуването, когато членът на ВСС Калин Калпакчиев изразява принципно становище, че редовите магистрати очевидно не желаят да участват в конкурсните процедури за председатели заради съмненията, че те не са докрай състезателни и честни. Изказването му предизвиква острата реакция на главния прокурор Сотир Цацаров и размяна на реплики. „Аз единственото, което не разбрах, е по принцип ли бяха разсъжденията на г-н Калпакчиев или бяха с оглед конкретните кандидатури”, каза Цацаров и след отговора, че са били по принцип, той репликира: „Айде стига с тия обсъждания, дайте да почнем да правим нещо”. Отбеляза, че в процедурите така или иначе има възможност редовите магистрати да изразяват становища. „Значи, айде да си говорим така – ако нещо ще намекваме, да си го говорим директно, ако ще говорим по принцип, намеквайки – да караме към кандидатурите. Имало е процедура, имало е срок, а а защо никой не се е престрашил…този въпрос го задавате така сякаш, как да кажа, е налице едно общо недоверие към всички, които избират. И за пореден път ще припомня, че и вие сте част от тия всички”, объща се Цацаров към Калпакчиев. Калибацев е избран с 16 гласа „за”.

9. Показателен и е конкурсът за шеф на Окръжния съд в Пазарджик, който се състоя на 25 юли. Тогава ВСС не избира никого от кандидатите, макар досегашният ръководител на съда Ивена Парпулова да е получила подкрепата на съдиите. Конкурентът й за поста е Веселин Петричев – председател на Районен съд Велинград. Тогава Цацаров се включва с молба за уточнение: „Колеги, само едно уточнение, просто за фактите – нито „за”, нито „против”, който и да било. По отношение на становището на колежката Ивета Парпулова е записано следното: „В отдел „Инспекторат” при ВКП са образувани 2 преписки срещу Ивета Парпулова – административен ръководител – председател на ОС Пазарджик.” Така, както е посочен текстът, излиза, че срещу нея има 2 висящи преписки. Оставям настрани въпроса доколко въобще е редна практиката, ние сме в процес на преразглеждането й, Инспекторатът при ВКП да проверява съдии, но става дума за следното: и двете преписки, мисля, че г-н Тодоров ще го каже след мен (ние сме изпратили на г-жа Парпулова и на комисията, съответните документи), касаят жалби, които са били оставени като неоснователни, защото от текста може да остане впечатление, че едва ли не лицето е с висящи дела, ако мога така да се изразя.”

Процедурата се повтаря на 11 ноември, когато ВСС отново не гласува доверие на Парпулова. Като основен аргумент за това е посочено решението й един от съдебните помощници да съвместява функциите и на служител по сигурността. Негативни становища изразяват Димитър Узунов и Соня Найденова, а въпросът на Узунов към Парпулова е допълнен от главния прокурор. „Аз щях да Ви попитам същото. Вие казахте едно изречение, че на съдебните помощници трябва да се възлагат задачи, които са свойствени и съответни на длъжността. Моля Ви само да уточните, в допълнение на въпроса г-н Узунов, колко съдебни помощника има в Пазарджишкия окръжен съд? Какви функции изпълняват те в момента и какво имате предвид? И само за нечулите като мене, моля Ви да повторите още веднъж броя на съдиите във всяко отделение? Говорихте за диспропорцията в наказателното”.

По време на дискусията Цацаров отново взима отношение: „Аз само ще допълня, че поради факта, че съм работил в съседен окръг, ми е известно кой е заемал длъжността „служител по сигурността на информацията”, преди тя да бъде възложена на съдебен помощник и ще Ви кажа, че това е бил съдия от наказателното отделение на съда. Много нестандартно решение. Малко по-нестандартно от това да бъде съдебен помощник. …Иначе съм изключително доволен, без да визирам персонално г-жа Парпулова, от развитието във възгледите на колегата. Слава Богу, не чух думите „съдебна номенклатура” по отношение на ръководител, който вече има един мандат, защото ги чух за много други места. Но в конкретния случай явно оценката за човека не налага това. Но ако това е развитие на възгледите, аз го оценявам изключително положително (думите са отправени към Калин Калпакчиев). За съдебните помощници. По-добре съдебен помощник отколкото съдия, ама най-добре истински управител на съдебна сграда”.

Въпреки че председателят на ВКС Лазар Груев призовава ВСС да се съобрази със становището на съдиите от Пазарджишкия район, които подкрепят Парпулова, за шеф на ОС – Пазарджик е избран другият кандидат – Елеонора Серафимова, редови съдия в съда и командирована от Софийския градски съд от година.

10. През юли се състоя и друг избор – за председател на Районен съд в Свиленград, а името на един от кандидатите Христо Георчев е замесено в скандала „Ситнилски”. Процедурата изцяло е доминирана от въпросите на главния прокурор и диалозите му с двамата кандидати, които приличат на разпит. Прави впечатление, че и съдиите се държат като на разпит. Пресъздаваме въпросите и отговорите изцяло по протокола от заседанието:

СОТИР ЦАЦАРОВ към една от кандидатките съдията Кремена Стамболиева: Може да Ви прозвучи малко лично въпросът, който ще Ви задам, но въпреки всичко той има отношение към работата на съда. В концепцията си съвсем ясно сте записали, че съзнавате, как да кажа, да я нарека условно, границата между съдебната и изпълнителната власт. Вашият съпруг е служител на ДАНС, нали така, в Териториална дирекция-Хасково. /Кремена Стамболиева: Да./ СОТИР ЦАЦАРОВ: Кажете ми, известно ли Ви е срещу него да има образувано дисциплинарно производство, което да е свързано с негови действия, свързани с , общо казано, нерегламентирано запознаване с дела в съда? Имало ли е проблеми, които са свързани и със становището на председателя на Хасковския окръжен съд, че.. Не ме разбирайте грешно, не атакувам съпруга Ви, задавам въпрос за един служител от ДАНС. Имало ли е проблеми, които са свързани с необясним, аз ще го нарека така, негов достъп до дела в съда, оправдан с оперативен интерес, който не е бил прекратен от председателя на съда и който малко или много е бил причинен и от факта, че Вие сте негова съпруга? Казано по друг начин, как се отнасяте към възможността един служител на ДАНС да може да преглежда съдебни дела и да влиза свободно, и да има свободен достъп до сградата на съда и делата в нея?

КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА: Най-напред искам да кажа, че до сградата на съда има свободен достъп всеки един гражданин на Република България. Не би трябвало въпросът така да се третира … /Намесва се Сотир Цацаров: Колежке, не Ви питам за сградата на съда. Питам Ви за достъп до съдебните дела. Разбрахте въпроса ми много добре!/

КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА: Разбрах въпроса.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Ясно е, че в сградата на съда може да влезе всеки. /Кремена Стамболиева: Разбира се, това искам да кажа./

СОТИР ЦАЦАРОВ: Питам Ви, вярно ли е, че съпругът Ви е проверявал съдебни дела, оправдани с оперативен интерес, улеснен от Вашето качество?

КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА: Не, не, не.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Добре. Благодаря за отговора.

КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА: Само, ако мога да допълня. Въпросният нерегламентиран достъп, за който говорите, касае въпросното цитирано в становището на комисията към Висшия съдебен съвет секретно дело. И аз продължавам да настоявам, че не би трябвало въобще ние да обсъждаме подобно секретно дело тука. Аз не съм запозната с това дело. Това, което го знам, аз го научавам по същия начин, както твърди и съдия Тянкова, в нейното становище, което е публикувано, го научавам от сайта на Висшия съдебен съвет. Моят съпруг, каквото и да си мислите за него, ми каза само крайния резултат от решението на Административен съд-Хасково. Мотиви аз не знам. Дори не знам защо е наказан. Това аз го научавам впоследствие. Както и, разбира се, колкото и грубо да Ви прозвучи, от слухове, които се носят във всеки един град, както и във всеки един съд. Но категорично Ви заявявам, че нито аз, нито съм по някакъв начин съдействала на съпруга ми да се запознава с дела. Освен това, другото, което е, какви дела с оперативен интерес би могло да има в Районен съд-Свиленград на първа инстанция?

СОТИР ЦАЦАРОВ: И аз това питам?

КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА: Ами според мен няма такива.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Но според него май има!?!

КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА: Митнически дела. Наказателни постановления на митницата? Не виждам никакъв оперативен интерес, поне за мен, да има. Хванали го някой с цигари, направили му акт!?!

СОТИР ЦАЦАРОВ: Абсолютно единодушни сме, че няма оперативен интерес.

Въпрос на Цацаров към Христо Георчев:

СОТИР ЦАЦАРОВ: В стратегията Ви Вие сте посочили, Вие го казахте преди малко, че в Районен съд Свиленград е въведена интегрирана система за управление и контрол, посочили сте и всички документи, които са утвърдени със заповед на административния ръководител. Нали така? Изредени са. В елемента “контролна среда” и в процеса “професионална етика и почтеност” е посочен като утвърден с Ваша заповед следният документ: Етичен кодекс на съдебните служители и българските магистрати. Бихте ли ми обяснили какво е това? Това е първият ми въпрос. И вторият ми въпрос е следният – зная, че съдът е технически много добре съоръжен, включително и с изключително добра система за видеонаблюдение. Бихте ли ми казали системата за вътрешно-видео наблюдение на канцелариите на съдебните служители, коридорите и т.н., като монитори къде е изведена, в чий кабинет? Нали ме разбирате – обикновено при служител от “съдебна охрана” има изведен монитор, който дава кадри от всички камери. Бихте ли ми казали има ли в съда друго работно място, на което може да се наблюдава всичко онова, което става там.

ХРИСТО ГЕОРЧЕВ: Г-н главен прокурор, по отношение на Кодекса за етичното поведение. Какво представлява – именно поведението на магистрата, неговия образ, който трябва да има в обществото, всички негови действия и поведения в системата и извън системата да олицетворяват един вид човека, който фактически осъществява една от формите на държавната власт, като част от съдебната система. /не се чува нищо/ Одобрявал съм, да (Кодекс за етично поведение).

СОТИР ЦАЦАРОВ: Мисля, че не ми разбрахте въпросът. Със заповед Вие сте одобрил Етичен кодекс на съдебните служители и българските магистрати. В същото време има Кодекс за етично поведение, който е одобрен от ВСС, отделно има Етичен кодекс на съдебните служители, който също е одобрен от ВСС. Това Ваш частен документ за Свиленградския съд ли е и защо в него сте сложили и служителите, и магистратите. Разбирате ли? Разбирам какви норми има в този кодекс, но не мога да проумея защо го утвърждавате със заповед – Кодекс на служители и магистрати, при положение, че ВСС …/прекъснат/

ХРИСТО ГЕОРЧЕВ: Защо съм го утвърдил със заповед.

СОТИР ЦАЦАРОВ: И аз това питам – защо сте го утвърдил със заповед? Що за документ е?

ХРИСТО ГЕОРЧЕВ: Това, което е приел ВСС, с оглед спазването, стриктното спазване, където пристигат указания от ВСС и други, просто такава практика съм наследил, когато трябва да се наблегне върху някои пунктове, да се оформи като заповед…

СОТИР ЦАЦАРОВ: Т.е. от Вашия кодекс има последици от неизпълнението, от Кодекса на етично поведение на българските магистрати, приет от ВСС, няма последици от изпълнението?

ХРИСТО ГЕОРЧЕВ: Не, просто да конкретизирам може би. Да се наблегне.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Добре. Хайде на втория въпрос.

ХРИСТО ГЕОРЧЕВ: На втория въпрос ще Ви отговоря така – аз когато се извършваха мащабните ремонтни дейности на съда, нямаше стая за съдебната охрана. Единствената възможност, която моят кабинет можеше като по-голям кабинет и имаше една колона вътре, където бяха всички кабели поставени, единствената възможност беше да бъде поставена в моя кабинет. След две години мисля или на следващата година тогава вече със съответни разрешения имаше една козирка отпред, която е преустроено във фоайе и там се помещаваше “Бюрото за съдимост”, “Службата по призоваване” и единствено мисля, че в другите районни съдилища нямат такива условия, стая за съдебната охрана. С ръководителя на ОЗ “Охрана”, въобще на мен не ми е нужен този монитор. Знам,…/прекъснат от Соня Найденова – г-н Георчев, конкретно на въпроса. В колко помещения има монитори?/

СОТИР ЦАЦАРОВ: Г-н Георчев, ще Ви попитам директно. Чуйте. Вие до момента ни убеждавате, че няма районен съд, който да разполага, в малко районни съдилища сте бил, извинетеь ако Ви обиждам. Сега Ви задавам въпроса, следния – системата за видеонаблюдение вътре в съда функционира ли и от Вашето работно място. Моля Ви кажете ми “да” или “не” и не ми обяснявайте …

ХРИСТО ГЕОРЧЕВ: Функционира.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Да. Можете ли Вие от Вашето работно място да следите това, което правят съдебните служители?

ХРИСТО ГЕОРЧЕВ: Не.

СОТИР ЦАЦАРОВ: А какво функционира? Имате ли монитор, който е свързан с охранителните камери вътре в съда?

ХРИСТО ГЕОРЧЕВ: Само коридорите.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Само коридорите. А служителят на съдебната охрана има ли го?

ХРИСТО ГЕОРЧЕВ: В момента правим всичко възможно да се прехвърли долу, но е трудно.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Г-н Георчев, аз останах с впечатление, че в следващите 20 години нямате какво да правите!
Изборът се проваля, тъй като нито един от двамата съдии не събира нужните гласове.

10. На 5 декември миналата година ВСС трябва да избере председател на Районния съд в Асеновград – управляван от Иван Калибацев преди да бъде избран за шеф на РС Пловдив. За поста кандидатства изпълняващият длъжността председател на РС Асеновград Мария Пейчева. По време на изслушването й Димитър Узунов й задава въпрос дали живее на семейни начала с един от прокурорите в РП Асеновград и как това се отразява на разпределението на делата.

МАРИЯ ПЕЙЧЕВА: По никакъв начин не се отразява. Разпределям наказателните дела чрез системата за случайно разпределение на делата. Случаите, в които се падне негово дело за разглеждане от мен, аз си пиша отвод и се разпределя отново на друг колега. Освен това личното ми мнение е, че в никакъв случай в нашата професия не трябва да допускаме смесване на личните отношения и служебните. Аз съм съдия до пет часа и след това съм човек като всички вас… /оживление, усмивки/

СОТИР ЦАЦАРОВ: Сега, за човека и съдията няма да коментирам, защото за мен и съдията е човек и човекът понякога може и да е съдия. Само преди въпроса да кажа още нещо. Това, за гражданското наблюдение, доста добре ми прозвуча, още повече че този въпрос се задава, поне аз го чувам вече за 14-ти път, той е дежурен, но както и да е. Сега, вече сериозно. Да Ви задам въпроса съм провокиран от становището Ви за закриване на щата за заместник на административния ръководител. Не ме разбирайте грешно, стори ми се, че Вие предлагате само един административен ръководител-председател, 100% натовареност и т.н. Това звучи много хубаво като за изслушване. Сега, искам да ми отговорите откровено или поне Ви моля да ми отговорите откровено. Вие, до настоящия момент в продължение на доста голям период от време сте заместник на административния ръководител на този съд. Правили ли сте предложение до административния ръководител, че щатът за заместник е абсолютно излишен. Тоест тази теза обосновавали ли сте пред председателя на съда или я обосновавате за първи път тук?

МАРИЯ ПЕЙЧЕВА: За първи път я обосновавам, но искам да Ви обясня защо. Това ми дойде като идея в момента, в който прочетох решението от 21 ноември 2013 г., че се дължи възнаграждение на съдията, който замества.

Главният прокурор има въпроси и към другите кандидати – към съдията от РС Асеновград Иван Шейтанов за преместването на сградата на съда в нова сграда, в която в момента се намират и полицията, и Районна прокуратура – Асеновград, и към съдията от същия съд Мария Караджова.

СОТИР ЦАЦАРОВ към Караджова: То не е въпрос, а е само уточнение. Предложението на това, което изложихте, беше свързано с териториалното преминаване на Община Куклен към Община Асеновград.

МАРИЯ КАРАДЖОВА: Не към общината, към съдебния район.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Грешка! Към съдебния район на РС Асеновград, с оглед местоположението, населението, близостта и всичко друго.

МАРИЯ КАРАДЖОВА: И с оглед на това, че според мен, би се получила по-оптимална натовареност на РС Асеновград.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Може би по-добро обслужване на населението. Добре, аз само това исках да уточня, разбрах.
Малко по-късно на Караджова е зададен въпросът как гледа на „семейното правосъдие” – концентрация на близки и роднини в един съдебен район да упражняват различни юридически професии.

МАРИЯ КАРАДЖОВА: Аз си признавам, че много мислих по този въпрос и може би пак идеалистично би прозвучало, но, според мен, това не може да бъде нещо лошо или не може да бъде обвинен някой в това, защото всеки човек има професия и не виждам нищо лошо да я упражнява там, където е бил назначен. Има и хиляди други обяснения от рода, че е съвсем нормално запознанството между мъж и жена, които упражняват една професия, от което последва брак. Не е казано, че бракът предшества назначаването им. Още повече че назначаването става от централизиран орган, а не на местно ниво, за да … Има, случва се, няма да крия, може би всички знаете, баща ми е прокурор. Нормално е детето да избере същата професия. Не виждам нещо, което да е притеснително.

СОТИР ЦАЦАРОВ: Но гледате граждански дела…

МАРИЯ КАРАДЖОВА: Е, да, аз гледам граждански дела. (б.а. – по гражданските дела по правило не участва прокурор).

В крайна сметка избор няма, дори и след проведен балотаж между кандидатите, получили най-много гласове – Иван Шейтанов и Мария Караджова (която получава подкрепата на Лазар Груев). Протоколът от заседанието издава една любопитна подробност – след интереса на главния прокурор към конкурса за председател на съда в Асеновград, следва избор на районен прокурор на Бургас. При започването на процедурата Сотир Цацаров излиза от залата и се връща малко по-късно и не проявява досегашната активност – не задава нито един въпрос към кандидатите да оглавят Районната прокуратура в Бургас.

10. Един от последните случаи, в които се забелязва особен интерес на главния прокурор към избора на шеф на съд, става и емблематичен пример за кадровата политика на ВСС. Това е конкурсът за председател на Апелативния съд във Варна, в който участват двама кандидатите – Ванухи Аракелян (дотогава шеф на Окръжния съд във Варна и Вилиян Петров редови съдия в Апелативния съд). Заради медийни публикации и на двамата им се наложи да обясняват възникнали съмнения в почтеността им.

В дълго изложение съдия Аракелян даде своя прочит на фактите около изключително изгодния кредит от Корпоративна търговска банка (КТБ), взет от нея три месеца, след като е преместила сметките на съда от „Уникредит Булбанк” в „КТБ”.

По време на дискусията се намесва и Сотир Цацаров (пълният стенографски протокол все още не е качен на сайта на съвета, цитатите са записани с диктофон и възпроизведени така, както се чуват):

СОТИР ЦАЦАРОВ: Аракелян каза всичко онова, което имаше да каже, представено по един доста емоционален начин, понеже не само аз, но и доста от вас са го изпитали на гърба си. Този вид представяне, което е предшествано от една много дирижирана кампания, приветствам казаното и от господин Тодоров, и от г-н Калпакчиев. В същото време си мисля, че това, което имаме да си казваме, трябва да си го кажеш тука или да го кажем публично пред всички. Изразяването на позиции, които са, как да кажа, услужливи към една или друга публикация, г-н Тодоров съвсем ясно каза тези публикации, общо взето как и къде се диктуват, не е в интерес на колегите ни. Едно е да кажем колко хубаво е сега, че колегата е изразила и е казала истината и ние сме разбрали тази истина. Едва ли не е трябвало да отреагираме навреме, ще кажете пак (б.а. Цацаров се обръща към Калин Калпакчиев), че персонално се обръщам към вас, но във блога ви съм в момента (б.а. вижда се на монитора пред главния прокурор, че той е влязъл в интернет и в блога на члена на ВСС Калпакчиев), уважаеми колеги от трите комисии, публикувана е на 8 ноември в седмичника „Капитал” статия със заглавие „Съдиите са ни скъпи” и подзаглавие „Как председателят на Варненския окръжен съд..”, ако отида на следващия ви постинг или там предложение, отново статия от седмичника „Капитал” – „Не съвсем етично, не съвсем законно”, „Как главният прокурор и ВСС се опитват да скрият доклад за делата за корупция в съдебната система”. Не ме разбирайте грешно, блогът си е ваш, кой го чете е отделен въпрос, аз го чета, защото общо взето оттам разбирам къде почвате да продължавате да… статиите. Ако имате нещо да казвате, казвайте го тук. Това унижение, на което подложихме тази колежка сега, ще се повторя още и още, и още. Всички знаете какво ни очаква през тази година – чакат ни множество избори на административни ръководители и ако продължаваме тук да казваме, че истината се е разкрила, а в същото време услужливо пишем предложения, някак си не допринасяме за добрия тон. Точно, защото съм изпитвал на гърба си това, което сега изпитва Ванухи Аракелян и семейството ми беше обвинено в какво ли не – включително и в данъчна измама, разбира се пак услужливо, пак от медиите, помня, да си припомня онова, което четохте при моя избор. Айде да си говорим достойно и да спрем с този двоен стандарт. Ако имате нещо – кажете го тука. Иначе – пишете си.”

Да припомним – главният прокурор упреква по този своеобразен начин колегата си от ВСС, че е поискал от комисиите на ВСС да проверят фактите по две публикации във вестник “Капитал”, свързани със съдия Аракелян и председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров . Предложенията си Калпакчиев публикува в личния си блог, създаден след встъпването му в длъжност член на ВСС, за да информира съдиите, прокурорите и следователи за дейността си. Освен споменатите от Цацаров предложения Калпакчиев е публикувал и други свои предложения до комисии на ВСС за проверка на съмнения за други магистрати по други поводи. Едно от предложенията му беше свързано със защита на независимостта на съда от поведението на прокуратурата по делото на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов (прокурорите поискаха отвод на съдията по медийни публикации, позоваващи се на анонимни източници от прокуратурата). И още едно уточнение – Калин Калпакчиев е съдия от Софийския апелативен съд, избран за член на ВСС от съдийската квота – т.е. той е един от шестимата представители на съдиите. А както в последните години припомнят еднозначно и Съюзът на съдиите, и останалите неправителствени организации, според всички стандарти за независимостта на съда, независимо какъв е моделът на кадровия орган на съдебната власт, мнозинството в него следва да е избрано от съдиите. В българския модел съдиите, избрани от съдии, във ВСС са 1/4 от целия му състав. Като останалите 3/4-ти разполагат и с мощната фигура на главния прокурор.

И така – една от страните на отчета на началото на мандата на главния прокурор непременно трябва да включва участието му като член на ВСС и кадровик на съдиите (тук посочени без претенция за изчерпателност). Ако Борис Велчев понякога изрично подчертаваше, че не може да се меси при избора на председател на съд, защото не му е работа, Сотир Цацаров засега не изглежда да изпитва вътрешен дискомфорт, ако взема водещата роля по въпроси за съда. Не е трудно да се забележи, че е самоуверен и че не изпитва несигурност нито в основанието, нито в силата на властта си, нито в ефекта, който тя постига върху всички участници. Няма и причина да е несигурен – протоколите от заседанията на ВСС са запечатали мощта на въздействието – главният прокурор успява да респектира и съдиите, които “разпитва” в заседанията на ВСС, и членовете на кадровия орган. Досега няма случай, в който той да е поискал едно, а ВСС да е решил друго. Резултатът е достатъчен, за да се разсеят и последните съмнения, ако въобще такива са останали – проблем с независимостта на съда от прокуратурата има. Съвсем отделен е въпросът защо политиците не се притесняват от този проблем.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: ClubZ

Присъда на спецсъда: 20 години затвор за Десислава Иванчева

Снимка: Дневник

Съдебният инспекторат прекрати проверката срещу председателя на ВКС по делото “Иванчева”

Няма данни за нарушения на Лозан Панов
miroslava

Изненадващо ВСС не се саморазправи със съдия Мирослава Тодорова

Никое от предложенията за дисциплинарно наказание не събра достатъчно подкрепа
Снимка: Дневник

Делото КТБ опря до личностните характеристики на подсъдимите

Основният свидетел по делото никога не бил виждал Пеевски в кабинета на Цветан Василев
Снимка: Дневник

Основният свидетел по делото “КТБ”: Цветан Василев “оправял” касата на банката по два начина

miroslava

Съдийската колегия решава за наказанието на съдия Мирослава Тодорова на 2 април

Снимка: Капитал

Национално представително проучване: 2/3 от хората смятат, че мандатът на Сотир Цацаров е провал

Снимка: Дарик

Съдийската колегия на ВСС отказа да изслуша съдиите от Благоеврад, които се оплакаха от нетърпима работна обстановка в Окръжния съд

Снимка: Дневник

Без изненади: Съдийската колегия отказа да образува дисциплинарно дело срещу председателя на Апелативния спецсъд

В последния момент искат по-тежко наказание за съдия Мирослава Тодорова
Снимка: ClubZ

Лозан Панов иска дисциплинарно наказание за председателя на Апелативния спецсъд заради указания по делото “Иванчева”

Вашият коментар