Конституционният съд: За да бъде прекратен депутатският мандат на Пеевски, Народното събрание трябва да е гласувало оставката му

За да бъде прекратен депутатският мандат на народния представител от ДПС Делян Пеевски след избора му за директор на ДАНС, Народното събрание е трябвало да гласува оставката му като депутат. Това гласи решение на Конституционния съд по искане за тълкуване на Конституцията от депутати от БСП и ДПС и по присъединеното към него искане на президента Росен Плевнелиев. Казусът възникна на 14 юни т. г., когато парламентът избра Пеевски за шеф на ДАНС, а той положи клетва. Оставката му като депутат бе депозирана, но не бе гласувана, а впоследствие Пеевски я изтегли от деловодството на НС.

Решението на КС, подобно на предишното такова по казуса „Пеевски”, е подписано с особено мнение от съдиите Благовест Пунев (съдебна квота), Цанка Цанкова (парламентарна квота, ГЕРБ), Стефка Стоева (съдебна квота), Кети Маркова (президентска квота – Росен Плевнелиев) и Георги Ангелов (съдебна квота), а съдия Цанка Цанкова е представила и становище.

Решението, което на практика връща окончателно Пеевски като депутат в парламента, е докладвано от съдия Красен Стойчев (парламентарна квота, назначен по време на Тройната коалиция) и е подписано от съдиите съдиите Димитър Токушев (от квотата на президента по времето на Георги Първанов), Пламен Киров (също), Борис Велчев (Росен Плевнелиев), Гроздан Илиев (парламентарна квота, по времето на управлението на ГЕРБ), Румен Ненков (съдебна квота) и Анастас Анастасов (парламентарна квота, ГЕРБ).

По същество решението не е изненада, защото по делото “Пеевски 1″ 11 съдии – мнозинството от шестима и четиримата с особено мнение (съдиите Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Стефка Стоева, Борис Велчев, Гроздан Илиев, Благовест Пунев, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов) вече недвусмислено заявиха, че приемат за съществуващ депутатския статут на Пеевски тъкмо защото липсва изрично решение на НС за приемане на оставката му. Спорът между тях беше дали настъпилата несъвместимост е е причинила вреда за независимостта на законодателната власт. Поради това не е учудващо, че Румен Ненков и Анастас Анастасов са подписали решението на мнозинството сега. Не е изненада също, че Цанка Цанкова е подписала с особено мнение, тъй като единствена по първото решение беше приела, че депутатският мандат на Пеевски е прекратен. Остава да разберем становището на останалите подписали с особено мнение сега, защото то не е публикувано на сайта на КС.

След предишното решение на КС по случая „Пеевски” съдия Румен Ненков изрази остра позиция, като заяви, че авторитетът на съда е поставен под въпрос. “Досега не съм се убедил, че Конституционният съд действа независимо. Не ми се иска да казвам дали съдът е компрометиран. Поставен е под въпрос авторитетът му, мога само да подозирам за политически влияния”, посочи тогава Ненков.

На кратко КС постановява, че Народното събрание има различни по същество правомощия, когато избира ръководител на институция и когато освобождава народен представител. Тези две правомощия не могат да се смесват, защото имат различен характер, затова едното не води след себе си автоматично до другото. Или с други думи – назначаването на народен представител за ръководител на институция в друга власт, не прекратява автоматично депутатския му мандат. За да бъде прекратен, НС трябва да гласува подадената от от народния представител оставка. А ако това не се случи и възникне несъвместимост – въпросът трябва да се отнесе към Конституционния съд.

За да достигне до такъв извод, КС се позовава на факта, че с избора между избирателите и народния представител се учредява отношение на политическо представителство в Народното събрание и в този смисъл депутатът получава пълномощията си директно от избирателите, а не от Народното събрание. „С факта на организирането си Народното събрание не измества избирателния корпус като страна по съществуващото правоотношение на политическо представителство. Негов предмет е застъпването на определени политически разбирания и програми и осъществяването им продължава да бъде ангажимент на народния представител пред избирателите. Народният представител в качеството си на депутат е политически пълномощник на избирателите. Той като носител на „свободен мандат” (чл. 67, ал. 1 от Конституцията) е упълномощен да изразява интересите на националната общност в законодателното тяло”, пише в решението на КС. Затова Конституцията допуска Народното събрание да се произнася относно предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител по точно определи хипотези, предвидени в основния закон. „Няма никакво основание да се поддържа, че избирателите са прехвърлили на Народното събрание право да прекратява предсрочно пълномощията на народен представител. Неговата намеса в съществуващото правоотношение на политическо представителство е ограничена до точно определени хипотези и има своето основание в специалното му овластяване от Конституцията. Когато прекратява отношението на политическо представителство между народен представител и народа, Народното събрание действа на свое основание – в качеството му на народно представителство Конституцията го е овластила да се намеси в точно определени случаи с оглед да гарантира стабилността на институцията. Става въпрос за едно изключително право, което естествено е допустимо дотолкова, доколкото изрично е предоставено и затова може да се упражнява само по повод установени условия и ред”, се казва в тълкувателното решение.

Според мнозинството на КС правомощията на Народното събрание във връзка с предсрочното прекратяване на пълномощия на народен представител и избирането на ръководител на институция, определена със закон, имат разнородна природа и се упражняват с оглед постигането на различна цел. Правните им последици са предопределени от характера на тези правомощия, а сферите на проявлението им не съвпадат. „При това положение липсва база, на която да се стъпи с оглед формулирането на евентуален извод, че на волеизявлението за избиране на ръководител на институция, определена със закон, му е вътрешно присъщо да предопредели автоматично съдбата на правоотношение на народно представителство, като го прекрати. Въобще едното да се позиционира в сянката на другото. Да се поддържа, че осъществяването на избор включва в себе си имплицитно и предсрочно прекратяване на правоотношение на политическо представителство означава да се приеме, че индивидуалният властнически акт като източник на конкретно правоотношение е в състояние да надхвърли своето собствено предназначение и цел”, мотивират се конституционните съдии.

Освен това, според мнозинството, „прекратяването на едно правоотношение с факта на възникването на друго правоотношение няма как да се постигне при условие, че Конституцията допуска правоотношението на политическо представителство да се прекратява предсрочно само на определени, посочени изрично в нея основания”. КС смята, че полагането на клетва от избрания за ръководител народен представител също не може да носи правните последици на оставка.

”Когато народен представител бъде избран от Народното събрание за ръководител на определена със закон институция, се учредява друго правоотношение. Ясно е, че с оглед предмета им става въпрос за две различни правоотношения. Но няма съвпадане и на страните по тях, защото Народното събрание не измества избирателите по правоотношението на политическо представителство. Следователно прекратяването на отношението на политическо представителство няма как да се извърши с волеизявление за встъпване в длъжност по друго правоотношение. От едното не могат да се правят изводи за другото, защото предназначението им и въплътеното във формалния акт съдържание ясно показват, че става въпрос за различни волеизявления. Обратното би означавало да се приеме, че съществува фикция, т.е правните последици на един юридически факт да се привържат към друг, различен юридически факт”, пише в решението на КС.