Конституционният съд не отговори дали Пеевски е бил едновременно депутат и председател на ДАНС

Само един член на съда: Няма такъв въпрос - с избирането си за шеф на ДАНС Пеевски е престанал да бъде депутат
09-10-2013; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

Конституционният съд (КС) обяви дългоочакваното си решение по казуса “Пеевски”. Оказа, че то не разрешава дилемата депутат ли е Пеевски и темата отново стана политическа. Големите очаквания са били безпочвени. Съдът се е произнесъл по искане, което не е за простия въпрос – престанал ли е да бъде Пеевски депутат в момента, в който е избран за шеф на ДАНС, а за това дали е имало несъвместимост между депутатския му статут и оглавяването на агенцията.

Началото

Делото пред КС е образувано по искане на 96 народни представители от ГЕРБ на 24 юни – “За установяване на настъпила на 14 юни 2013 г. несъвместимост с положението на народен представител на Делян Славчев Пеевски поради изпълнение на друга държавна служба и предсрочно прекратяване на пълномощията му на народен представител”. Дословно посочваме предмета на искането, защото съдът може да се произнася само по това, за което го питат – нито в повече, нито встрани. Конституцията (чл. 68) забранява на народните представители да са в несъвместимост – да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението им на депутати. С други думи, искането на ГЕРБ поставя тесен коловоз пред КС, защото отнапред (преднамерено или поради способностите на вносителите) изобщо не поставя под съмнение, че Пеевски е депутат и свежда питането до това дали като депутат е изпълнявал друга държавна служба.

В становището си до КС Делян Пеевски поддържа, че и в момента е народен представител, тъй като Народното събрание не е гласувало оставката му, която той подал във връзка с избора му за председател на ДАНС и впоследствие оттеглил. Твърди, че за да се приеме, че е встъпил на другата държавна служба, е следвало да настъпят няколко обстоятелства, последните от които не се осъществили, защото нямало изрично решение на Народното събрание за прекратяване на пълномощията му като народен представител и той не подписал акт за встъпване в друга държавна длъжност. Пеевски развива и тезата, че дори и да се приеме хипотетично, че на 14 юни 2013 г. е възникнала „несъвместимост”, с последвалата на 19 юни 2013 г. отмяна от НС на решението за избор на председател на ДАНС тази „несъвместимост” била прекратена.

До обявяването на решението на 8 октомври от съда изтичаше информация за разделение на конституционните съдии, което едва ли ще позволи да се обединят около изготвеното още на 22 юли решение от докладчика Румен Ненков (баща на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, единствен неподписал искането за сезиране на КС). Слуховете се оказаха верни – на практика решение няма, защото такова се взема най-малко със 7 гласа, а КС се е разделил на три.

Разделението

– шестима съдии са приели, че е възникнала несъвместимост между депутатския статут на Пеевски и краткото му битие на шеф на ДАНС, но той е предприел всички зависещи от него действия да я отстрани и с действията си не е нарушил Конституцията;

- петима казват, че има несъвестимост (т.е. и те приемат, че едновременно Пеевски е бил и депутат, и шеф на новата разузнавателно-полицейска агенция), която е основание за предсрочно прекратяване на депутатските му пълномощия;

- 1 съдия приема, че това е въпрос, който въобще не е могъл да бъде поставен, защото Пеевски не е имал двойно качество, доколкото с акта на избор на НС едновременно е било прекратено правоотношението му като депутат и е възникнало новото му в изпълнителната власт.

Конституционните съдии са се групирали на смесен принцип – и в двете групи има излъчени от съдебната власт, президента и Народното събрание. Единственото формално отличие е, че сред шестимата, гласували за липса на проблем с несъвместимост, има избрани освен от настоящия президент Плевнелиев и от предишния – Георги Първанов, докато в кръга на петимата, обединили се около срещуположната теза, има само един, посочен от Плевнелиев. В по-голямата група има по един съдия, номиниран от тройната коалиция и от ГЕРБ, а в по-малката парламентарният избраник е на ГЕРБ.

Безспорните факти

КС, независимо от различните тези, се обединява следните факти. С решение на парламента от 14 юни Делян Пеевски е избран за председател на ДАНС и е положил изискуемата клетва. Пеевски е подал оставка като народен представител с искане да бъде приета от Народното събрание. Още на същата дата е осъществил работни срещи с ръководни служители на ДАНС, главния прокурор и министъра на вътрешните работи. В качеството си на новоизбран председател на ДАНС дал интервю за вестник „Преса”, публикувано на 15 юни 2013 г. Със заявление от 17 юни Пеевски оттеглил подадената от него оставка като народен представител. Два дни по-късно НС е отменило решението си за избиране на председател на ДАНС.

Тезата на шестимата: Несъвместимост има, но няма вредни последици и Пеевски я е отстранил веднага

Съдиите Димитър Токушев (от квотата на президента по времето на Георги Първанов), Пламен Киров (също), Красен Стойчев (парламентарна квота, по време на Тройната коалиция), Стефка Стоева (съдебна квота), Борис Велчев (Росен Плевнелиев), Гроздан Илиев (парламентарна квота, по времето на управлението на ГЕРБ) приемат, че за несъвместимост може да се говори само когато има “две паралелни правоотношения, едно от които Конституцията повелява да бъде премахнато.” Според тях решението на парламента не прекратява автоматично пълномощията на Пеевски като народен представител, а самият той не е нарушил Конституцията, защото е извършил “всички зависещи от него действия” да прекрати възникналата несъвместимост между функцията му на депутат и шеф на ДАНС.

Шестимата съдии от КС застъпват тезата, че негативните последици за независимостта на законодателната власт от несъвместимостта (смесването на функции) не настъпват автоматично, а само ако несъвместимостта не е била отстранена по съответната процедура и в срок. Не споделят и разбирането, че несъвместимостта автоматично обвързва Конституционния съд предсрочно да прекрати правомощията на народен представител.

Оправдават позицията си с грижата за избирателите – „прекратяването на правомощията на народен представител не засяга единствено и само неговите интереси, но и политическите интереси на избирателите, които той представлява в Парламента”. И продължават: „Автоматичното прекратяване на пълномощията, без сериозната конкретна преценка на всеки отделен случай… би довело до неблагоприятни последици не само за народния представител, но би представлявало и акт на ревизия на волята на избирателите”.

Затова според тях е важно дали Пеевски е направил всичко възможно да отстрани възникналата с избора му за председател на ДАНС несъвместимост, защото ако бъде прието противното, редица народни представители, които деня на избора си за депутати са били магистрати, кметове или са участвали в управителни и контролни органи на търговски дружества, както и еднолични търговци ще бъдат поставени в безизходно положение. И правят извод, че ако последиците от несъвместимостта за народните представители настъпват незабавно и необратимо, на практика това би ограничило правото им да бъдат избирани в Парламента. Затова, смятат 6-мата, такова тълкуване би дописало условията за избираемост на народните представители, изчерпателно изброени в чл. 65 от Конституцията.

Накрая обобщават, че Делян Пеевски е подал оставката си като народен представител в деня на избора му за председател на ДАНС и в този смисъл е „предприел всички зависещи от него действия да отстрани възникналата несъвместимост и с действията си не е нарушил Конституцията и действащото законодателство”. „Колкото до тезата, че пълномощията на народен представител автоматично се прекратяват, когато той бъде избран от Народното събрание на друга длъжност, тя не може да бъде споделена” смятат 6-шестимата от КС, защото така се дописвала Конситутацията и по-точно чл. 72, ал.1*.

Тезата на петимата: Пеевски е депутат в състояние на несъвместимост и това е основание за прекратяване на депутатските му пълномощия

Конституционните съдии – Благовест Пунев (съдебна квота), Румен Ненков (също), Кети Маркова (президентска квота – Росен Плевнелиев), Георги Ангелов (съдебна квота), Анастас Анастасов (парламентарна квота, ГЕРБ) приемат, че на 14 юни с гласуването на НС и полагането на клетва като председател на ДАНС за Пеевски „са били осъществени всички юридически факти, необходими за заемане на съответната държавна служба”. Което според тях означава, че „за избраното лице не е съществувала никаква правна пречка да започне фактическото изпълнение на възложените му от закона правомощия, както е станало и в действителност”.

Те се съгласяват, че действително, за да възникне служебното правоотношение с държавен служител в ДАНС, законът изисква не само заемане на длъжността, но и формално писмено удостоверено встъпване с полагане на законоустановена по съдържание клетва и подписване на клетвен лист. Това изискване обаче не се отнася за председателя на ДАНС, който се счита за орган на изпълнителната власт, и за него не са приложими изискванията за държавен служител.

По-нататък петимата обясняват, че в изпълнение на службата си непосредствено след избора и полагането на клетвата на 14 юни 2013 г. Делян Пеевски е провел работни срещи с ръководни служители на ДАНС, главния прокурор и министъра на вътрешните работи, на които са били обсъдени въпроси, свързани със задачите на агенцията и взаимодействието й със сродните правозащитни органи и институции. В качеството си на новоизбран председател на ДАНС е дал и споменатото интервю за вестник „Преса”. Така Пеевски фактически е изпълнил правомощията си по организацията, ръководството и представляването на агенцията.

Като реплика към становището на шестимата им колеги тази група конституционни съдии поясняват, че има разлика между уредените в чл. 68 от Конституцията хипотези на несъвместимост. Приложимата за Пеевски (по чл. 68, ал. 1, пр. 1) не е обвързана с изисквания на друг специален закон (т.е. не приемат за относим към въпроса Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси) и не предвижда срок, в който депутатът да може да я отстрани.

Съдиите са категорични, че „състоянието на несъвместимост по смисъла на чл. 68, ал. 1 от Конституцията, независимо от неговото времетраене, опорочава непоправимо депутатския статус”. Затова и не споделят възраженията в становището на Делян Пеевски, че дори и да се приеме, че кратковременно е изпълнявал друга държавна служба, несъвместима с положението му на народен представител, впоследствие това изпълнение е било преустановено и вече не е било налице нито към момента на внасянето на искането в Конституционния съд, нито към момента на произнасянето.

Единственото изключение от това положение според петимата е предвидено при избирането на народен представител за министър, като само в този случай депутатските пълномощия не се прекратяват, а се прекъсват в периода на заемането на поста в изпълнителната власт. Затова обосновават, че „когато народен представител приема да заеме друга държава длъжност, освен министър, той поема и евентуалните неблагоприятни последици при освобождаване от длъжността да не може да бъде възстановен като народен представител”.

За да подкрепят тезата си, съдиите посочват, че съобразяването с продължителността на настъпилата несъвместимост (в смисъл дали е продължила ден или пет години) може да създаде „обективни предпоставки за недопустимо заобикаляне” на конституционните предписания. „Тогава, за да запазят своя депутатски статус, изпадналите в несъвмесимост народни представители биха могли само временно да прекъснат несъвместимата дейност до произнасянето на съда, а след постигането на изгодно за тях решение да я подновят. Според Конституционния съд обаче разпоредбите на основния закон, тълкувани съобразно вложения в тях разум и действителното им съдържание, изключват възникването на такава абсурдна ситуация”, смятат петимата съдии. В заключение заявяват, че резултатът от това дело “представлява неоправдано отклонение от досегашната еднозначна и непротиворечива практика на Конституционния съд, което би могло да създаде проблеми при бъдещото тълкуване на съответните конституционни норми”.

12-тият: Каква несъвместимост? С назначаването си за председател на ДАНС Пеевски е престанал да бъде депутат

Съдията Цанка Цанкова (парламентарна квота, ГЕРБ) смята, че посоченото правно основание в искането на депутатите на ГЕРБ по чл. 72 от Конституцията за предсрочно прекратяване на пълномощия на депутат поради несъвместимост с друга служба не може да се приложи, тъй като няма несъвместимост. Несъвместимостта е изключена със самото решение на Народното събрание, с което се избира народният представител Делян Пеевски за председател на ДАНС, продължава професорката по семейно и наследствено право. Или, казано другояче – Пеевски няма двойно качество, с което да се занимава КС.

По-нататък тя пояснява защо приема искането за несъстоятелно чрез довеждането му до абсурд – ако се приеме, че народният представител Пеевски е в несъвместимост, това би означавало, че Народното събрание с решението си за назначаване на председател на ДАНС нарушава Конституцията, защото допуска да възникнат две несъвместими с нея правоотношения. А конституционно правомощие никога не може да постига противоконституционен резултат.

„Конституцията изключва съвместяването на длъжности от различните власти (чл. 8 от Конституцията). Тя не позволява съвместяване на представителна власт и изпълнителна власт. Да се приеме противното, че с избора не е изключено осъществяването на функции по законодателната власт, означава нарушаване на чл. 8 и чл. 68 от Конституцията. Означава, че Народното събрание нарушава принципа на разделност на властите, а върховният орган има противоконституционно поведение и предизвиква несъвместимост, установявайки при това неокончателност и двусмислие на избора. Това би било флагрантно нарушение на чл. 8 от Конституцията, каквото не може да се съдържа в съждението за избор”, сочи съдия Цанкова.

И след това обяснява, че самият избор на НС и приемането на този избор от Пеевски с полагането на клетвата и подписването на клетвения лист “изключват старото до избора положение за участие в законодателната власт”, т.е. с избора за председател на ДАНС Пеевски престава да е народен представител. А щом не е народен представител още с избора, не може да има несъвместимост и не е било необходимо НС формално с отделен акт да констатира това, поради което и “не е необходимо констатиращото действие на Конституционния съд. Защото то е изключено със самия факт на избор.”

Малко след като на страницата на КС бе публикувано решението (няколко часа след като то е било прието), Делян Пеевски изпрати официалната си позиция, в която се казва, че ще се върне като депутат, за да защитава интересите избирателите си. Цялата позиция можете да видите тук.

Но Пеевски се е объркал – решението на Конституционния съд не му дава “зелена светлина”, а връща ситуацията в точката, в която беше, преди началото на делото – така сякаш такова дело не е имало. Конституционният съд не успя да формира мнозинство дали трябва да прекрати пълномощията на Пеевски като депутат поради настъпила несъвместимост с друга държавна длъжност, както поискаха от него депутатите от ГЕРБ. От момента на избора, предизвикал мощен обществен скандал, обаче въпросът винаги е бил друг и съвсем не се свеждаше до това какво да прави КС с двете длъжности на Пеевски, а до това защо в парламентарна репулика Народното събрание само оспорва суверенната си власт да взема законни решения, т.е да назначи Пеевски за шеф на ДАНС без това да нарушава Конституцията чрез несъвместимост? Несъмнено проблемът на Народното събрание, което само поставя под съмнение властовата си идентификация, е политически, независимо от това какви са истинските мотиви за подобна самоубийствена дейност. Юридически обаче и след неуспеха на Конституционния съд проблемът изглежда все така – законно избраният председател на ДАНС, преди да подаде оставка, не е бил депутат, а оставката не го връща в парламента, както това е предвидено за министрите. Както на 14 юни, така и сега, единствено от Народното събрание ще зависи дали ще се възстанови парламентарната демокрация и законите оттук нататък ще се гласуват само от действителни депутати.

*Чл. 72. от Конституцията
(1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Народното събрание;
2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;
3. установяване на неизбираемост или несъвместимост;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а в случаите на т. 3 – от Конституционния съд.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”

Вашият коментар