ВСС не преизбра председателя на Окръжния съд в Пазарджик, независимо че я е атестирал с най-високата оценка за управленска компетентност

Висшият съдебен съвет за втори път не гласува доверие на досегашния председател на Окръжния съд в Пазарджик Ивета Парпулова, но и не успя да намери смислени аргументи кое в работата на административния ръководител не допада на кадровия орган на съдебната власт. Беше предпочетена за вакантното място съдия, която от около година е командирована в друг съд-Софийския градски. Като основен недостатък в работата на Парпулова бе изтъкнат фактът, че е взела решение функциите на служител по сигурността в съда да бъдат поверени на съдебен помощник. Именно това беше основният аргумент срещу кандидатурата й, въпреки че Парпулова е един от малкото председатели на съдилища, които категорично получават подкрепата на колегите си.

Още през юли, когато бе проведена предишната процедура за поста, стана ясно, че ръководството на Пловдивския апелативен съд, съдиите от Окръжния съд в Пазарджик и районните съдии от региона са изпратили становище във ВСС, с което изказват подкрепата си към нея. Това явно не беше достатъчен атестат за работата на магистрата, като тогава Парпулова получи подкрепата на 11 от членовете на съвета, а за конкурентай – районния съдия от Велинград Веселин Петричев, който се ползваше с благоволението на членовете на ВСС от лобито около председателя на Върховния административен съд Георги Колев, гласуваха 10 от членовете на съвета.

Сега Парпулова се състезаваше с редовия съдия от Окръжния съд Пазарджик Елеонора Серафимова, понастоящем командирована в Софийския градски съд. Любопитното е, че при представянето си Серафимова изрично отбеляза, че няма да натоварва съдебните помощници с нетипични функции. Оказа се, че после при обсъждането на кандидатурите тъкмо този въпрос ще стане фокус на подкрепата за нея.

По време на дискусията преди избора Калин Калпакчиев отбеляза, че от данните, с които ВСС разполага, се вижда, че съдът в Пазарджик се развива изключително добре, а проверките на Инспектората към ВСС не са откроили недостатъци в организацията и работата на съдилищата в целия съдебен район. Калпакчиев открои и други позитиви в ръководството на Парпулова – в мандата й е извършен ремонт на сградата на съда, била е поощрена от ВСС, получава подкрепата на редовите съдии. Затова според него „единственият логичен изход” е ВСС да гласува отново доверие на съдия Ивета Парпулова.

Мнението му обаче не бе споделено от мнозинството. Димитър Узунов отбеляза, че е съгласен, че досегашната председателка притежава нужните професионални и нравствени качества, но не и ръководни. Причината била, че през септември ВСС трябвало да попълва дупки в бюджета на съда в Пазарджик, което показвало, че Парпулова не притежавала необходимата компетентност да ръководи институцията. Узунов изрази недоумение „как е възможно съдебен помощник да бъде натоварен с допълнителни, несвойствени функции”, което той определи като „крайно неудачен управленски акт”. Последва изказване на Даниела Костова, която изчете статистиката за делата в съда, без да я поясни каква е позицията й. Но пък цитира нормата в закона, определяща задълженията на съдебните помощници, и уточни, че не мисли, че това, с което се занимава в момента един от съдебните помощници, обслужва нормата в закона.

В дебата се включи и председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев, който припомни позицията си при предишния конкурс – че трябва да се обърне внимание на положителното мнение на колегите на Парпулова. Последва и реплика от страна на Калпакчиев, който обясни, че нормата в закона, касаеща работата на съдебните помощници, е твърде пестелива и може би се нуждае от преосмисляне.

Отношение по въпроса взе и главният прокурор, въпреки че изборът засяга управлението на съд. Той заяви, че си спомня, че преди съдебният помощник да започне да съвместява функциите на служител по сигурността на информацията, един от наказателните съдии бил натоварен с тази задача. След това репликира Калпакчиев, като каза, че е доволен, защото този път колегата му не е използвал израза „съдебна номенклатура”. И с реторичен похват на повторението продължи, че ако това е развитие във възгледите на Калпакчиев, то тогава той би бил много доволен.

Демонстративната забележка всъщност е препратка към предишни изказвания на Калпакчиев по повод на назначаване на съдии от председателското място на един съд направо на предсесателското място в друг съд, без да са работили като редови съдии във втория.
(Калпакчиев изрази такава позиция по повод друг „странен” избор на съвета – за председател на Окръжния съд в Пловдив.

Калпакчиев обясни за пореден път какво има предвид под „съдебна номенклатура” – заобикалянето на нормата в закона, която урежда, че един магистрат може да бъде на ръководна длъжност най-много два мандата. Това, според Калпакчиев, се постига, като председател на един съд бъде избиран веднага след изтичане на втория му мандат или малко преди това за шеф на друг съд. Цацаров пък отбеляза, че такова заобикаляне се случва и при редовите магистрати – когато при израстването си пропускат едно „ниво”. Не стана ясно какво има предвид главният прокурор, защото в конкурсите за повишаване в длъжност съдиите често упражняват правото си да кандидатстват за позиция, която съответства на продължителността на стажа им, независимо дали тя е в непосредствено по-горната инстанция или в следващата.

Соня Найденова също заяви, че й се струва много странно решението на Парпулова за съдебния помощник. Направило й силно впечатление и това, че в концепцията на Серафимова имало описани дейности, с които работата на съда в Пазарджик може да се подобри. В крайна сметка Серафимова получи 15 гласа за, трима се въздържаха, а петима бяха против. За Парпулова гласуваха 7 за, 9 въздържали се и 7 против. Това решение на ВСС за избор на председател на съд е поредното, в което има неясна логика на управление на кадрите. Именно този състав на ВСС е гласувал атестацията на Ивета Парпулова – тя е оценена с максимален брой точки като административен ръководител – 150, т.е кадровиците са приели, че нямат нито една забележка към работата й. Конкурентката й, която спечели състезанието, е оценена също високо – с 96 точки от максимален брой – 100.

Малкият важен съд на границата

И друг досегашен председател на шеф не получи достатъчно гласове за втори мандат. Председателят на Районния съд в Свиленград Христо Георчев получи едва 6 гласа за, 10 от членовете на ВСС бяха против, а 7 се въздържаха. Името на Георчев нашумя покрай изтеклите разговори между висши магистрати, които станаха причина членът на ВСС Камен Ситнилски да бъде временно отстранен от съветя. Въпреки това по време на дискусията днес нито един от членовете на ВСС не зададе въпрос, свързан с казуса. Това бе вторият опит на съвета да избере председател в съда, който в последните месеци бе затрупан с дела, свързани с бежанската вълна. При представянето си Георчев наблегна именно на този факт – отбеляза, че въпреки сериозното натоварване съдиите са се справили с увеличения брой дела.

Георчев се състезаваше с Иван Йорданов – председател на Районния съд в Крумовград, и Елена Тодорова, която е редови съдия в Районния съд Елхово. Именно тя получи най-много гласове за – 13. Какво точно е впечатлило членове на ВСС не стана ясно – изказаха се Каролина Неделчева, която посочи, че Тодорова има безупречна биография, балансиран характер и притежава толерантност и Соня Найденова, която изтъкна, че й направило приятно впечатление, че кандидатката била наясно с какви проблеми ще се сблъска.