Бившият шеф на Агенцията за бежанците окончателно оневинен

Бившият председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Светлослав Мичев и бившият главен експерт в дирекцията, която отговаря за финансовата дейност, Нарцис Димитров са окончателно оправдани от Софийския апелативен съд (САС). Това става ясно от мотивите на САС, качени на страницата на съда.

Двамата бяха подсъдими за безстопанственост, като прокуратурата твърдеше, че в периода август – декември 2008 година Мичев не е упражнил достатъчно контрол върху два ремонта в сграда на агенцията в село Баня, Нова Загора. Неосъществяването на контрола според прокуратура е било осъществено поради това, че Мичев не е командировал другия подсъдим Нарцис Димитров на място, за да инспектира строително-монтажните работи. Димитров пък е обвинен, че в същия период не е положил достатъчно грижи за повереното му имущество, като не е отишъл на място, за да провери хода на ремонтите. Според обвинителния акт в следствие на бездействието на двамата са настъпили значителни щети в размер на над 43 000 лв. за държавния бюджет. Нарцис Димитров е обвинен също, че е съставил документ с невярно съдържание – протоколи, удостоверяващи завършени и заплатени ремонти на сградата в с. Баня. През януари тази година съдебен състав от СГС с председател съдия Весислава Иванова оправда и двамата подсъдими по всички обвинения.

От решението на САС става ясно, че първоначално прокуратурата протестира оправдателната присъда, но в заседанието пред втората инстанция променя позицията си, не поддържа протеста и приема, че събраните доказателства установяват лошо свършена работа, но не и признаците на престъплението, за които са обвинени двамата подсъдими. Любопитна е позицията и на ДАБ, която пред първата инстанция е конституирана като граждански ищец, а пред САС се солидаризира с прокуратурата, не поддържа протеста срещу оправдателната присъда и се отказва от претенциите си към двамата подсъдими.

Случаят нашумя, след като на 12 февруари 2010 г. бившият премиерът Бойко Борисов съобщи в интервю за БНТ, че “един шеф на държавна агенция рано в понеделник ще бъде или арестуван, или привикан да му кажат, че започва производство срещу него за сериозни нарушения”. Два дни по-късно бившият вътрешен министър Цветан Цветанов заяви: “Най-вероятно в понеделник (15 февруари 2010 г. – бел. ред.) ще бъде арестуван или привикан на разпит Светослав Мичев, който е председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет”. Сагата продължи с думите на Борисов, че на следващия ден ще отстрани тогавашния председател на ДАБ и ще го предаде на прокуратурата. „Ето това е корупция, ето това е източване на държавни пари и европейски пари и затова са ни нямали доверие“, коментира тогава той.

Видно от последващото развитие на събитията, прокуратурата повдига обвинения на Мичев (който е и бивш депутат от БСП), но не за корупция, а за безстопанственост. Две години по-късно подсъдимите са оправдани на първа инстанция, а от мотивите на съдия Весислава Иванова става ясно, че обвинителната теза е крайно противоречива, абсурдна и неаргументирана, а деянията, за които са обвинени двамата държавни служители, са несъставомерни, т.е избобщо не са престъпления.

Оказва се, че прокуратурата e написала обвинителен акт, в който като цяло единственото напълно доказано обстоятелство е, че двамата подсъдими са били длъжностни лица. Всички изводи на първоинстанционния съд са възприети изцяло от САС, като тричленният състав отбелязва, че СГС е извършил изключително задълбочен и прецизен анализ на наличните гласни и писмени доказателства. „Настоящата инстанция напълно се солидаризира с достигнатите правни изводи от първоинстанционния съд и възприетата фактическа обстановка и направените въз основа на доказателствената съвкупност изводи”, пише в решението на тричленния състав с председател Спас Иванчев и членове Петър Михайлов и Елена Каракашева.

В мотивите на двете инстанции подробно е обсъдено, че прокуратурата е обвинила двамата в деяния, които не представляват престъпление, а работата на държавното обвинение по делото е била обречена на неуспех още от самото начало заради непреодолими логически и правни дефицити. В обвинителния акт прокуратурата не е посочила нито едно друго действие или бездействие, с което Мичев да не е упражнил контрол върху ремонтните дейности. СГС неслучайно отбелязва, че задължение за подсъдимия е да „управлява имуществото на агенцията” – обстоятелство, което прокуратурата не намира за необходимо да включи в обвинението на подсъдимия със съответната конкретна фактология. За да обоснове обвинението за причинена вреда за ДАБ, прокуратурата приема за достатъчен факта, че Димитров не е бил командирован от Мичев на място. Сама по себе си абсурдна логика. Абсурдността се засилва и от обстоятелството, че държавното обвинение твърди, че това това е било извършено умишлено. В резюме – подсъдимият Димитров е обвинен, че не е положил достатъчно грижи за разходване на парите за ремонтите, защото не е посетил сградата, докато е ремонтирана. И го е направил умишлено.

По отношение на обвинението на Нарцис Димитров прокуратурата твърди, че ако подсъдимият Димитров е бил командирован и е посещавал обекта, то със сигурност не би приел ремонтните дейности, определени от обвинението като недовършени. Държавното обвинение обаче няма как да докаже подобно предположение. И това е логично, защото подобен развой на несъстояло се събитие не може да е известен никому”, мотивира се СГС.

Освен това в обвинителния акт са записани категорично неверни твърдения – като това, че Димитров никога не е посещавал сградата в с. Баня. По делото е установено, че той е бил на два пъти там. Според прокуратурата Мичев не е упражнил контрол по отношение на лице, на което е било възложено управлението на обществено имущество (парите, предоставени за ремонта) – това обаче практически не отговаря на истината, защото нито в един момент Димитров не е отговарял за средствата или контрола на строителството. Нещо повече – по делото се установява, че Димитров не е имал отношение към нито един от двата ремонта по длъжностна характеристика. Напълно лишено от логика е и обстоятелството, че прокуратурата се спира именно на него, за да го привлече към отговорност, като пропуска далеч по-високите и отговорни позиции в агенцията – на директора на дирекцията, в която работи той или на главния секретар на ДАБ.

Софийска апелативна прокуратура (САП) не протестира решението на САС и то влиза в сила без да стига до Върховния касационен съд. Разликата в позицията на прокуратурата може да се обясни единствено с политическата ситуация в страната – оправдателната присъда на СГС е протестирана от Софийска градска прокуратура по време на управлението на Бойко Борисов. Впоследствие след предсрочното прекратяване на мандата на правителството САП вече не поддържа протеста на долната прокуратура и съответно се съгласява с решението на САС, което потвърждава оправдателната присъда.

Мотивите на двете съдебни инстанции са потвърждение на една от констатациите в доклада на главния прокурор за дейността на прокуратурата и разследващите органи за 2012 г., публикуван в сайта на държавното обвинение. Главният прокурор обобщава, че най-честата причина за оправдателните присъди (валидна при 500 от всичките 872 оправдателни присъди) е, че прокуратурата разбира закона по различен начин от съда: “най-голям дял заемат постановените оправдателни присъди поради различно разбиране на съдържанието на материалноправните разпоредби и различна съвкупна преценка на доказателствата от страна на съда и прокуратурата” 

Присъдата на Светослав Мичев и Нарцис Димитров обаче ще влезе в статистиката за следващата година – безлична бройка за обвинение, в което обективно деянията не са престъпления. Извън статистиката и поредния отчет на числата двамата бивши подсъдими спокойно могат да потърсят правата си по Закона за отговорността на държавата и общините – нарушените им права вече са факт, неизвестен е само размерът на обезщетението, което ще им платим.