Защо се сгромоляса делото срещу бившия шеф на агенцията за бежанците

И как работи прокуратурата, когато не разбира указанията на премиера
24-05-2013; категория: Данните говорят, Дела; автор: galina.girginova;

 

Прокуратурата e написала обвинителен акт, в който като цяло единственото напълно доказано обстоятелство е, че двамата подсъдими са били длъжностни лица. Това става ясно от мотивите към присъдата на Софийския градски съд (СГС) по делото срещу бившия шеф на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Светослав Мичев и бившия главен експерт в дирекцията, която отговаря за финансовата дейност, Нарцис Димитров.

Двамата са подсъдими за безстопанственост, а прокуратурата твърди, че в периода август – декември 2008 година Мичев не е упражнил достатъчно контрол върху два ремонта в сграда на агенцията в село Баня, Нова Загора, като не е командировал Димитров на място, за да инспектира строително-монтажните работи. Димитров пък е обвинен, че в същия период не е положил достатъчно грижи за повереното му имущество, като не е отишъл на място, за да провери хода на ремонтите. Според обвинителния акт в следствие на бездействието на двамата са настъпили значителни щети в размер на над 43 000 лв. за държавния бюджет. Нарцис Димитров бе обвинен, че е съставил документ с невярно съдържание – протоколи, удостоверяващи завършени и заплатени ремонти на сградата в с. Баня. През януари съдебен състав от СГС с председател съдия Весислава Иванова оправда и двамата подсъдими по всички обвинения.

Случаят нашумя след като на 12 февруари 2010 г. бившият премиерът Бойко Борисов съобщи в интервю за БНТ, че “един шеф на държавна агенция рано в понеделник ще бъде или арестуван, или привикан да му кажат, че започва производство срещу него за сериозни нарушения”. Два дни по-късно бившият вътрешен министър Цветан Цветанов заяви: “Най-вероятно в понеделник (15 февруари 2010 г. – бел. ред.) ще бъде арестуван или привикан на разпит Светослав Мичев, който е председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет”. Сагата продължи с думите на Борисов, че на следващия ден ще отстрани тогавашния председател на ДАБ и ще го предаде на прокуратурата. „Ето това е корупция, ето това е източване на държавни пари и европейски пари и затова са ни нямали доверие“, коментира тогава той.

Видно от последващото развитие на събитията, прокуратурата изпълнява указанията на изпълнителната власт и повдига обвинения на Мичев (който е и бивш депутат от БСП), но не за корупция, а за безстопанственост. Две години по-късно подсъдимите са оправдани, а от мотивите на съдия Иванова става ясно, че обвинителната теза е крайно противоречива, абсурдна и неаргументирана, а деянията, за които са обвинени двамата държавни служители, са несъставомерни, т.е избобщо не са престъпления.

През април 2008 г. директорът на Регистрационно приемателния център в с. Баня Георги Георгиев информира тогавашния директор на ДАБ, че сградата има проблеми с отоплителната инсталация и се налага ремонт. Със съгласието на Мичев е изготвено техническо задание за основен ремонт на инсталацията и котела в центъра, което съдържа 12 позиции, очертаващи параметрите на необходимия ремонт и критериите за оценяване на офертите, подадени от фирмите. Заданието е изготвено от Лидия Шипочка, експерт в Агенцията, по указания на главния секретар на ДАБ Стойчо Петров. От делото става ясно, че Шипочка се е съобразила изцяло с указанията на Петров, за да напише параметрите, защото като машинен инженер не разбирала от отоплителни системи, нито била наясно с проблемите с инсталацията в центъра. „Накратко (Шипочка – б.а.) – изготвила заданието в тази му строго техническа част „под диктовката” на свидетеля Стойчо Петров и без да е наясно какво в действителност било необходимо за извършването на ремонта”, пише в мотивите си съдът. От своя страна главният секретар на ДАБ се консултирал с представители на фирмата, която поддържала парната инсталация, откъдето му казали, че изготвяне на проект за цялостен ремонт ще струва близо 20 000 лв. Петров сметнал, че ДАБ не може да си позволи подобен разход, консултирал се неформално колко на практика ще струва ремонтът и издиктувал на Шипочка какво да напише в заданието.

Впоследствие се оказва, че част от предвидените ремонтни дейности няма как да се осъществят. През юли агенцията сключва сделка с фирмата „Енергомонтаж” на стойност 99 300 лв. Договорът буквално преповтаря заданието, в което са записани 12 различни ремонтни дейности – подмяна на горелки, помпи и т.н. В мотивите си съдия Иванова изрично уточнява, че още заданията по ЗОП и съответно договорите са оформени твърде общо – в тях често се говори за „ремонт или подмяна” на колектори, например. Нещо повече – в офертата на фирмата била записана и 13-та позиция „доставка и монтаж на топлоизолация по открити тръбопроводи” на цена 10 000 лв., но такава дейност не била включена в договора между ДАБ и дружеството. Въпреки това цената по договора не била намалена със сумата от 10 000 лева. „В договора не са изброени отделните позиции; цената е договорена в обобщен вид, без разбивки по стойности за отделните дейности”, пише в мотивите на съда.

Управителят на фирмата свидетелства, че предложил прогнозна цена заради твърде общото задание. По време на ремонта от фирмата констатират, че се налага да бъдат свършени и дейности, които не са предвидени в договора – била направена топлоизолация на тръбите, минаващи през котелното, въпреки отсъствието на договорка за това. Други предвидени ремонти се оказали напълно невъзможни – оказва се, че бойлер с обем от 500 л. (какъвто бил описан в заданието) било невъзможно да се монтира без да се разбие една от стените. Затова старият бил ремонтиран.

Освен това предвидените пет броя помпи били закупени и монтирани в два щранга, но…при проведеното изпитване на системата се установило, че тя не работи добре – издавала шум и вибрирала много. След като бил информиран за това, шефът на фирмата разпоредил на работниците да демонтират помпите и да възстановят функционирането на системата по стария начин, защото новото й организиране очевидно не било технически добре замислено. Всичко това се случвало пред очите на шефа на центъра, който обаче не разполагал (!) нито с копие от договора, нито със заданието, за да е наясно какви са параметрите на ремонта.

Пак през юли била открита и втора процедура за възлагане на малка обществена поръчка за ремонт на сградата в Баня. Единствената фирма, която се явява на конкурса и го печели е „Монолитно строителство” ЕООД, като цената на договора е 152 296, 79 лв. без ДДС. През октомври 2008 г. Мичев изрично упълномощил подсъдимия Нарцис Димитров да контролира изпълнението на договора. Заповедта му била връчена срещу подпис, а контролът по изпълнението бил възложен на главния секретар на ДАБ Стойчо Петров.

Служителите на фирмата извършват ремонта, като подменят подовата настилка,  боядисват стените и цоклите, сменят дограмата изцяло, извършват замазки и кърпежи по стените и таваните, обръщат  рамки около прозорците и вратите, слагат ПВЦ первази, лайсни и прочие. По същата схема като с предишния ремонт, фирмата извършва и непредвидени дейности – изработване на фасадата на сградата, ремонтирани са стаи от административната част, направена е и изолация на два от коридорите. Допълнителните дейности обаче не са документирани надлежно.

През април 2009 г. служител на ДАБ се връща от командировка в Баня, възложена му по друг повод, и докладва, че е забелязал редица проблеми в центъра. Румен Сяров уведомява ръководството, че не бил извършен ремонт на баните и тоалетните в сградата (такъв пункт в договора с „Монолитно строителство” изобщо не фигурира), докладва и други забелязани дефекти. По същото време шефът на Инспектората в ДАБ Бойчо Тошков (който според неофициална информация на “Съдебни репортажи” преди да постъпи на работа в ДАБ е бил шеф на РПУ-Банкя) поискал да провери на място центъра в Баня заради слуховете за допуснатите нередности при ремонтите на сградата. Настояванията на Тошков се увенчават с успех няколко месеца по-късно, когато със заповед на Мичев е определена комисия за извършване на проверка. Тя протича противоречиво – директорът на центъра оспорва констатациите, направени след „приблизителни изчисления”, съгласява се само с тези, които касаят отсъствието на 5-те помпи и липсата на нов бойлер от 500 литра.

В доклада на комисията е отразено, че материалите от проверката трябва да се изпратят във Върховна касационна прокуратурата, защото са настъпили вредни последици за ДАБ. Румен Цветков, член на комисията, подписва с особено мнение доклада, тъй като не е съгласен със „стила и метода” на извършване на проверката. „Конкретно посочил, че настояването му замерванията и изчисленията да се извършат от специалист било отхвърлено от Тошков; че последният диктувал на директора на РПЦ какви отговори да даде на част от въпросите в обясненията; че всичките му искания за по-задълбочена проверка били отхвърлени с твърдения на Тошков, че тяхната проверка щяла да бъде последвана от друга, от „по-високо място”, пише в мотивите на съда. Следват над 10 проверки на обекта – повторни проверки от ДАБ, от страна на сертифициращия орган – Специализирана административна дирекция „Финансова – контролна дейност” при МВР, от звеното за вътрешен одит в МВР, проверки от Министерски съвет и накрая – проверка, назначена от новия председател на ДАБ Никола Казаков.

На ход е прокуратурата

Любопитен момент от историята е фактът, че на 18 юни 2010 г. „Монолитно строителство” сключва споразумение с ДАБ да отстрани дефектите при ремонта. Шефът на фирмата се съгласява да извърши за сметка на дружеството поправките, а освен тях и допълнителни дейности – като направа на фуги в една от баните (нещо, което никога не е било предмет на договора), „тъй като се чувствал притиснат от отправяните му забележки за намесата на ДАНС и други правоохранителни органи на фона и на известния в обществото факт за образуваното наказателно производство”.

В досъдебното производство са назначени две експертизи – основна и допълнителна комплексна икономическа и строително-техническа. И двете обаче стъпват на вече проведените проверки, без да се задълбочават с изчисления. Без да е ясно как достигат до този извод, експертите приемат, че на „ДАБ била причинена вреда в размер на 50 416.85 лв.”. Съдът констатира, че заключенията на експертизите не са…експертни – в едната им част не отразяват специални знания, а в другата – въпросът е изясним и без експертиза поради това, че петте броя помпи, предвидени за котелното помещение не са били монтирани, не е бил монтиран и бойлер с обем 500 литра, а договорената и платена за тях цена е известна. „По същината си нито едно от тях (б. ред. нито едно от заключенията) не е експертно. За такова би могло да се ползва само в частта за изчисленията, но с оглед технологично улеснение, доколкото елементарните математически изчисления са в знанието на всеки грамотен човек с основно образование”, сочи съдът и отбелязва, че поради тази причина няма да кредитира заключенията на вещите лица. Назначаването на нова експертиза в хода на процеса е определено като безпредметно, доколкото от ремонта е изминал твърде дълъг период от време и задачата й би била невъзможна за изпълнение.

Освен това докладите от различните проверки не представляват писмени доказателствени средства по НПК, тъй като не са нито протоколи за действията по разследване, нито за други процесуални действия или протоколи за изготвяне на веществени доказателствени средства. В същото време, отбелязва съдът, естеството на обстоятелствата, предмет на доказване, е такова, че те трудно се установяват чрез свидетелски показания. Разпитаните свидетели, в това число и Бойчо Тошков, не разполагат със специфични знания, а и не установяват (убедително) начина, по който са достигнали до определени собствени умозаключения.

В мотивите на съдия Иванова е записано, че за разлика от изводите на свидетелите Тошков и Зафиров (за които Мичев твърди, че старателно са търсили повод да се конфронтират с него), външният одитор Доброслав Диев стига до коренно различно заключение. „Свидетелят Диев изяснява, че за определен род дейности – т.наречените „скрити” – изобщо не може да се отговори точно в какво количество са били извършени”, пише в мотивите. Всъщност, след като върху стените вече е положен латекс, а подовите настилки са сложени, няма как да се установи с точност количеството изкърпвания, измазвания, шпакловки.

Неточните изчисления продължават да се възпроизвеждат – докладът на комисията, назначена от новия председател на ДАБ Никола Казаков, в общи линии повтарят цифрите, отразени в доклада на Бойко Тошков. В този доклад се изведени и заключения, че част от извършеното е заплатено на нереално висока цена.

В мотивите изрично е уточнено, че проверките са извършени в различен период от време след приключване на ремонтните дейности. В този смисъл логиката сочи, че състоянието на сградата към момента на изследването вече е било различно заради това, че в нея са живеели хора и са я експоатирали. Освен това от доказателствата става ясно, че практически не е била водена надлежна документация за ремонта. В крайна сметка, заради цялата бумащина и липса на прокурорска работа, единственото, което установява със сигурност съдът, е щета в размер на 7 500 лв. – стойността на немонтирането на 5 броя помпи и нов бойлер, за които ДАБ при МС е извършила плащане в същия размер. Нещо, което се вижда с просто око.

Къде сгреши прокуратурата? 

Подробният доказателствен анализ, направен от съда, е последван от убийствени критики към работата на прокуратурата по делото. Както накратко отбелязва съдия Иванова, още при прочитане на присъдата, така избраната конструкция на обвинението бележи от самото си начало непреодолими логически и правни дефицити. В мотивите е отбелязано: „Те определят в изначален план, като съществено обективно затруднена до степен на невъзможност, успешната защита на тезата на държавното обвинение”.

Подсъдимият Светослав Мичев е обвинен, че не е упражнил достатъчен контрол върху работата на другия подсъдим по делото Нарцис Димитров. В обвинителния акт липсата на контрол е конкретизирана с факта, че Мичев не командировал подсъдимия Димитров на мястото, на което се извършвал текущият ремонт. И толкова. Прокуратурата не посочва нито едно друго действие или бездействие, с което Мичев да не е упражнил контрол върху ремонтните дейности. Съдът неслучайно отбелязва, че задължение за подсъдимия е да „управлява имуществото на агенцията” – обстоятелство, което прокуратурата не намира за необходимо да вмени на подсъдимия със съответната конкретна фактология. Според обвинителния акт фактът, че Димитров не е бил командирован от Мичев на място е достатъчен, за да обоснове настъпването на вреда за ДАБ. Само по себе си абсурдно твърдение, което се засилва и от обстоятелството, че държавното обвинение твърди, че това това е било извършено умишлено. В резюме – подсъдимият Димитров е обвинен, че не е положил достатъчно грижи за повереното му имущество (за парите за ремонтите), защото не е посетил сградата, докато е ремонтирана. И го е направил умишлено.

Затова съдът отбелязва, че „посочените предели на обвинението разкриват в принципен план неговата негодност”. И пояснява, че командироването не е контролно действие, а стопанисването на определено имущество не може да се изчерпи само с посещение на определено място. „ Така е, защото подсъдимият Димитров, макар и присъстващ на обекта, би могъл да приеме документално ремонтните дейности при пълно игнориране на данните за действително извършените такива. В този смисъл, възражението на защитата, че обвинението е изградено върху фикция, е съвсем основателно. Прокуратурата твърди де факто и де юре, че ако подсъдимият Димитров е бил командирован и е посещавал обекта, то със сигурност не би приел ремонтните дейности, определени от обвинението като недовършени. Държавното обвинение обаче няма как да докаже подобно предположение. И това е логично, защото подобен развой на несъстояло се събитие не може да е известен никому”, мотивира се СГС.

Урок по наказателен процес

В мотивите съдът отбелязва, че няма как да коментира факти извън обвинителния акт, но посочва, че съвсем очевидно в ДАБ не е било организирано осъществяването на експертен непрекъснат контрол върху двата ремонта, че заданията и за двата са били изготвени непълно и също без ползването на съответните специалисти, при положение, че тъкмо заданията са били поставени в основата на обявените поръчки. В тях е заложено „или подмяна, или ремонт” на конкретна техника, а договорените цени не са разбити по пера – изведена е само една обща сума. Съдия Иванова подчертава, че експертният контрол е бил от особено голямо значение, но той не би могъл да бъде осъществен от служител на ДАБ, тъй като няма как чиновниците да изчислят прецизно каква например е била квадратурата за шпакловане, замазване и изкърпване. Всъщност в досъдебното производство прокуратурата не намира за нужно да изследва именно тези факти – по цялостната организация и предприемане на адекватните мерки за контрол, които биха доказали евентуално престъпление, от което би могла да настъпи щета и така биха могли да проследят кой по веригата не е изпълнил своите задължения.

Освен това в обвинителния акт са записани категорично неверни твърдения – като това, че Димитров никога не е посещавал сградата в с. Баня. По делото е установено, че той е бил на два пъти там. Според прокуратурата Мичев не е упражнил контрол по отношение на лице, на което е било възложено управлението на обществено имущество (парите, предоставени за ремонта) – това обаче практически не отговаря на истината, защото нито в един момент Димитров не е отговарял за средствата или контрола на строителството. „Прокуратурата се позовава неубедително на задълженията на подсъдимия Димитров, произтичащи от длъжностната му характеристика”, посочва съдия Иванова. Но държавното обвинение игнорира факта, че в длъжностните характеристики на още няколко служите на ДАБ са записани идентични задължения – на „държавен експерт” в дирекция ФСДУС, заемана от свидетелката Шипочка. „При положение, че на подсъдимия Димитров не е било вменено изрично задължение във връзка с ремонта, извършван от „Енергомонтаж” АД, подходът на прокуратурата да „подбере”, основавайки се на длъжностната характеристика на подсъдимия Димитров, тъкмо него като лице, натоварено с контролна задача, е напълно произволен, а и почива на неточен прочит на длъжностната характеристика”, посочва съдия Иванова. Освен това нито един от двата ремонта не е бил текущ и в този смисъл Димитров не е имал отношение към тях по силата на длъжностната си характеристика. Напълно лишено от логика е и обстоятелството, че прокуратурата се „спира” именно на него като виновно лице, като пропуска далеч по-високите и отговорни позиции в агенцията – на директора на дирекцията, в която работи подсъдимия или на главния секретар на ДАБ. „Именно на главния секретар е било възложено законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата на агенцията”, сочи съдът.

Съвсем отделно – доказаната по единия от ремонтите щета – 7500 лв. не може да се отнесе до понятието „в големи размери”, според съдебната практика (стойността на 70 минимални работни заплати). За да бъде деянието престъпление обаче, Наказателният кодекс изисква причиняването на значителна щета. Кога е такава се преценява винаги конкретно като значение за това има не само абсолютният й размер, но имуществото на предприятието. По-малките вреди се преследват чрез административнонаказателна и дисциплинарна отговорност.

Накратко – прокуратурата е обвинила двама души за деяния, които не представляват престъпление. А ако предположим, че това се дължи на чиста некомпетентност, а не на бързо изпълнение на поръчка на изпълнителната власт, то това не е по-малко вредно и не би трябвало да остава без последици. Защото практиката прокуратурата да води симулиращи дейност дела, да пълни медиите с шумно провалящи се процеси се задълбочава и това води до олекотяване на респекта към закона. Примерите са много, последиците за прокурорите, които стоят зад фалшивите дела  – никакви.

Текст: Галина Гиргинова

 

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

vks

Без прецедент 292-ма съдии с обръщение към гражданите: Обругаването на съда е нетърпимо в правова държава и не носи обществена полза, а само краткосрочни политически дивиденти

Магистратите призовават за осъзнато и отговорно поведение в защита на основните демократични ценности, човешкото достойнство и обществения мир
vss

Съюзът на съдиите към ВСС по казуса “Полфрийман”: Дадохте знак, че съдия, който не се съобразява с общественото мнение и политическите лидери, ще бъде обругаван

Снимка: Дневник

Вместо да защити съдиите по казуса “Джок Полфрийман”, Съдийската колегия се присъедини към атаките към съдебния състав

Кадровиците споделят усещането за “нарушен баланс между правото и справедливостта”
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Висшият адвокатски съвет: Иван Гешев не притежава необходимите качества за главен прокурор

Адвокатурата призовава ВСС за нова процедура за избор на обвинител №1
Снимка: Капитал

Сигналите срещу Иван Гешев били опит за компрометиране на кандидата и процедурата за избор на главен прокурор

Гешев притежава високи нравствени качества, заключи Етичната комисия

Вашият коментар