СЕРИЯ “ИНСПЕКТОРАТ”

Съдиите по правило нямат началници, защото основната им работа е да разглеждат дела и по тях да не може никой да им нарежда. Затова и въпреки повтаряното до тръсване клише в медиите – председателите на съдилища не са “шефове”. Работата им в никой случай обаче не е за подценяване, защото те са длъжни да създадат такава организация в съда, която да гарантира, че делата се гледат възможно най-безпроблемно, бързо и качествено.

Председателите на съдилища не са потънали в административни задължения, защото за това се грижат други – съдебният администратор, административният секретар, а пък системният администратор се занимава с IТ-отдела и поддръжката на компютърните системи. Затова председателите, според логиката на длъжността, трябва да разглеждат дела, за да знаят проблемите при приложението на закона и да следят дали има противоречива практика сред съдиите в съответния съд. Ако има, дори и да няма задължителна тълкувателна практика на върховните съдилища (Върховния касационен съд и Върховния административен съд), председателят на основата на своя професионален авторитет е длъжен да организира дискусии с колегите си и заедно да търсят начини да не будят недоверие у хората, като постановяват противоречиви решения. Тази дейност на председателя стои зад принципа “пръв сред равни”.

А дали “пръв сред равни” може да значи “последен по натовареност”?

Не поставяме под съмнение, че председателите не трябва да гледат толкова дела, колкото гледат останалите съдии заради другите им задължения и заради необходимото време да имат общ поглед върху работата на всички останали. Едно от обичайните обяснения за значително по-малката натовареност с дела на административните ръководители на окръжните съдилища, например, е, че са затрупани с разрешения за използване на специални разузнавателни средства. Макар че, ако вярваме на председателката на Софийския градски съд Владимира Янева, тази работа се изразява в извършване на еднотипно и затова досадно движение по разписване на купчина документи. В интервю пред изданието “Правен свят” тя задава въпрос: “Тук опираме пак до въпроса има ли капацитет и възможност съдът да провери това, което е описано в самото искане за разрешение”. И отговаря: “?Не, няма възможност – при този обем работа, който имаме. Ето за 2012 г. дадените разрешения са 5556, разделете ги на работните дни и ще видите, че не можем да проверяваме това, което пише в исканията.” Отделен въпрос е, че често тези задължения се прехвърлят на заместниците на административните ръководители. Такъв е и случаят с председателката Владимира Янева по нейните уточнения в същото интервю.

По-малко, по-малко, но все пак колко по-малко

Предишният състав на Висшия съдебен съвет обсъжда въпроса за натовареността на председателите на съдилищата на 20 май 2010 г. заради установеното в хода на планови проверки в няколко съдебни района. В анализа, представен от Костадинка Наумова, е записано, че липсват „критерии за начина на разпределение на делата, разглеждани от административните ръководители, съобразен с дейността им по управление на съда, с цялостната натовареност на съответния съд и с неговото инстанционно ниво”. Комисията, съставила анализа, предлага на ВСС да приеме решение, в което да запише критерии и посочва конкретни проценти на минимална натовареност – на председателите на районните съдилища да е 80% от тази на останалите съдии, на председателите в районните съдилища в областните градове да е 75%, на всички председатели на окръжните и апелативни съдилища – да е намалена най-много с 50% от тази на колегите им.

Предложението предизвиква дебати сред членовете на ВСС и се стига до отлагане на точката. Думата взима Георги Шопов (преди това дългогодишен председател на Окръжен съд Пазарджик) с уточнението, че напълно споделя становището, че председателите трябва да разглеждат дела, но предлага процентите, записани в доклада, да бъдат намалени. „Тъй като е видно от справките по натовареността, особено в областните центрове натовареността е много голяма. 75-50% приемаме за апелативни и административни и там може да се помисли. Но 80-75%, колеги, това са си 100%”, аргументира се той. Освен това призовава членовете на съвета да помислят „по-гъвкава форма за участие на председателите в същинската работа, тъй като това е много ангажиращо” и няма да им остане време за никаква друга работа.

„Вие представяте ли си какво ще предизвика в съда, ако това се получи. На случайния принцип те ще са в зала непрекъснато…”, отговаря си Шопов. Подкрепен е от следователя Стефан Петров, който допълва, че разрешенията на СРС-та ще натоварват много председателите. Продължавайки защитата си за по-малка натовареност, Шопов заявява, че знае какъв е мотивът да се иска вземане на конкретно решение на ВСС по този въпрос – има председатели, които изобщо не гледат дела. Представляващата ВСС Анелия Мингова предлага компромис – да има „вариация – долна и горна граница” на процентите.

Главният инспектор на Инспектората към ВСС (ИВСС) Ана Караиванова припомня, че задължението на ръководителите да участват в пряката работа, тоест да решават дела, е залегнало в Закона за съдебната власт. Споменава, че в проверките на Инспектората е станало ясно, че „някои административни ръководители влизат наред с другите си колеги и даже повече от тях в съдебни зали, поддържат квалификацията си на магистрат, а други нямат нито едно влизане в зала”. Караиванова обаче не казва кои са тези неработещи председатели, нито обяснява защо не е уведомила ВСС за тях и не е предложила дисциплинарни мерки.

“Скоро питах един председател на съд какви са качествата за един колега, той каза “Не знам”, десет години не е влизал в зала”, продължава Караиванова. Да разбираме – десет години съдия не е работил като съдия без последствия.

Решението по тази точка е отложено, защото, по думите на Георги Шопов, е „много деликатно”. Два месеца по-късно ВСС приема отложената точка, като препоръчва: „На всички административни ръководители в районните съдилища минималният процент дела, които всеки един от тях следва да разглежда, да бъде от 50% – 80%; на всички административни ръководители в районните съдилища в областните градове минималният процент натовареност да бъде 50%; на всички административни ръководители в окръжните и апелативни съдилища минималният процент натоварване с дела да бъде 50%”.

Възможността да се разтоварят от същинската работа е използвана от повече от половината председатели на съдилища в България, а тъй като в решението си ВСС единствено препоръчва в какви граници да стане това, те разполагат с пълната свобода да решат колко и какви дела да разглеждат или дали изобщо да влизат в зала, показва проверка на „Съдебни репортажи”.

Още по-разнообразно е положението с техните заместници. Въпреки че кадровият орган на съдебната власт не се е занимавал с критериите за тяхната натовареност, големият процент зам.-председатели също поемат по-малко дела, а това (понякога) се официализира със заповед на административния ръководител. Прави впечатление, че в един и същи съд различните заместници имат и различна натовареност.