ВСС в опит да внесе ред в командироването на магистрати

От началниците зависи дали ще „заобикалят” новите правила
29-06-2013; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

VSS

Висшият съдебен съвет прие на последното си заседание Правила за командироване на съдии, следователи и прокурори. Това е първият опит за регламентиране на явлението, което в последните няколко години се превърна в основен способ за заобикаляне на задължителните конкурси в съдебната система.

Според Закона за съдебната власт правото да командироват магистрати се пада на административните ръководители, но Висшият съдебен съвет (ВСС) е органът, който трябва да въведе ред, който не позволява заобикаляне на целта на закона и елиминиране на конкурсното начало. Именно заради това новите правила предизвикаха дебат в съдийската и прокурорската общност. В самото им начало ясно е записана причината, която ги прави необходими: „Висшият съдебен съвет предлага настоящите правила на оправомощените лица с цел уеднаквяване на практиката за командироване на съдии, прокурори и следователи.”

Правилата обаче действително само очертават добрите практики и създават известна публичност при командироването на съдии, прокурори и следователи от едно на друго място. Според новите регламенти административният ръководител трябва да мотивира заповедта за командироване, като трябва да посочи натовареността на органа на съдебната власт, в който се командирова магистратът и фактическите основания за командироването му. В това число е необходимо да се съобрази с няколко критерия – продължителност на професионалния стаж в съответната материя, за която се командирова; висок професионализъм при изпълнение на служебните задължения; лични мотиви. В правилата съществува и забрана за командироване на административни ръководители. Това само по себе си е ясно от чистата житейска логика – след като един магистрат е избран да ръководи и управлява една структура, то той едва ли може да си позволи да изостави задълженията си за сметка на командироване в друга структура. Въпреки това именно по тази точка възникнаха дебати по време на заседанието на ВСС (чети по-долу).

Начало на публичността

Безспорно положителна стъпка в правината посока е създаването на два регистъра на командироването на магистрати, които се поддържат от ВСС и ще доведат до известна публичност на решенията на отделните ръководители в магистратурите. Първият от тях касае вече командированите съдии, прокурори или следователи. В него трябва да се съдържат заповедта за командироване на конкретен магистрат, личните му данни, органите на съдебна власт от и в които е командирован, срокът на командировката и нейната продължителност, както и мотивите, наложили местенето на съответния съдия или прокурор.

Във втората част на регистъра се вписват длъжностите, за които предстои командироване на съдии, прокурори и следователи. На практика това означава, че шефовете на съдилища, прокуратури и следствени отдели ще имат задължението предварително да вписват предстоящите командирования. В този регистър трябва да се съдържат мотиви за степента на натовареност на органа на съдебната власт и други обстоятелства, налагащи командироването; предложение към магистратите да изразят желание за командироване, с излагане на критерии и условия, на които да отговарят и срок за подаване на заявления за командироване от желаещите
магистрати. Тази информация ще се публикува на интернет страницата на ВСС.

Това означава, че административният ръководител (ако спазва правилата) ще следва някаква, макар и базисна, система на командироване, ще мотивира необходимостта от командироване на магистрати и ще има публичен набор от желаещи да бъдат командировани. До известна степен това би могло да възпре тенденцията на безконтролно командироване, при това на близки до административния ръководител послушни магистрати. От друга страна, въпросът и по-точно „обличането му” в правила стои отворен. На практика няма никакъв регламент, според който шефът на съд, прокуратура или следствен отдел да е задължен да избере именно от този списък магистрати, заявили желание да бъдат командировани. Той/тя е напълно свободен да разгледа кандидатурите и да избере различен от тях магистрат – според необходимостта от експертно знание, например. Практиката досега обаче е показала, че обикновено се касае за чисто конюнктурен и не съвсем честен избор, в който административните ръководители са „оставени” произволно да командироват „лоялни” магистрати и така да ги държат в зависимост. Нещо повече – често новокомандированите поемат точно определени, „важни” дела, които трябва да приключат по целесъобразен начин. А когато това се случи, командированите съдии, прокурори и следователи израстват в кариерата безпрепятствено.

Будещи съмнения за участие в такива схеми бол. Тази тенденция уви е най-изразена в най-важните съдилища, прокуратури и следствени отдели. Кариерното израстване на шефа на комисията за конфискация, например, минава през командироването. Той е избран за шеф, след като прекарва известно време на поста зам.-министър на правосъдието с ресор „затвори”. Георгиев е посочен от бившия премиер Бойко Борисов поради „неговата висока професионална квалификация, опитът му в системата на наказателното правораздаване, административния му опит в Министерството на правосъдието и доброто име, с което се ползва в юридическите среди”. За номинацията на Георгиев в медиите се заговаря още в края на 2011 г . Тогава управляващите тихомълком променят новия и невлязъл в сила Закон за конфискацията, така че изискуемият юридически стаж се намалява от 12 на 10 години . Така намаленият стаж вече приляга на този на Георгиев, за да може да заеме тази висока властова позиция. (този подход навярно неслучайно напомня за действията на кабинета „Орешарски” и на сегашното Народно събрание преди да възпроизведе следователят, медиен магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС).

Името на Пламен Георгиев нашумява покрай няколко обществено значими дела, които той като прокурор наблюдава. Кариерата му стремително тръгва нагоре след като през 2007 година е назначен в Софийската районна прокуратура. След като неуспешно се опитва да стане съдия в Софийския районен съд и в Районния съд в Елин Пелин, по-късно е командирован в Софийската градска прокуратурата, а после и във Върховната касационна прокуратура. В края на 2011 г. Пламен Георгиев печели конкурс за прокурор в Специализираната прокуратура, където е предложен и за заместник на административния ръководител. Не встъпва в длъжност, тъй като става заместник-министър на правосъдието при Диана Ковачева, където отговаря за ресор затвори и съдебна охрана. Пламен Георгиев изплува и около т. нар. скандал „Мишо Бирата”.

От публикуваните в медиите подслушвани разговори между директора на Агенция “Митници” Ваньо Танов, министъра на финансите Симеон Дянков, неговия заместник Владислав Горанов и тогавашния зам.-директор на Агенция”Митници” – Антоний Странджев и премиера Бойко Борисов, изникнаха съмнения за чадър над пивоварна на покойния бизнесмен Михаил Михов – Мишо Бирата. В един от разговорите премиерът Борисов заявява, че Михов не трябва да бъде проверяван, защото „там съм поел ангажимент.” Именно прокурор Георгиев е човекът, който е поискал разрешение Ваньо Танов да бъде подслушван. Обвинителят обаче упорито твърди, че тези разговори не са стигнали до него, тоест не са му докладвани от служители на ДАНС. Бележити са и други негови дела – провалите на процесите срещу бившия зам.-министър на вътрешните работи Раиф Мустафа за подкуп, срещу кмета на Кърджали Хасан Азис за така нареченото „Водно огледало” – дело, което бе прекратено заради несъставомерност.

Големият сблъсък

Правилата предизвикаха първия публичен сблъсък между главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев. Точката за приемането им се докладва от шефката на правната комисия Юлиана Колева (ГЕРБ), която заяви, че ВСС може само да препоръча на административните ръководители да спазват тези правила, но не може да ги задължи, защото командироването е техен прерогатив. Колева обясни, че регламентите имат за цел да въведат единни критерии. Тя припомни и в какво се състои проблемът с командироването – то се използва за заобикаляне на конкурсите, а освен това дава преимущество на командированите магистрати при конкурсите за повишаване, защото те са по-запознати с работата в съответния орган.

Шефът на ВАС обаче настоява изрично да бъде записано, че това са „препоръчителни правила”, а попълването на регистрите с командированите магистрати да не е задължително. Възразява и срещу точката, с която се забранява командироването на административни ръководители, с мотив, че командироването е изцяло в правомощията на началниците.

Намесва се главният прокурор, който казва, че не може всичко да е пожелателна дейност, тъй като ВСС не функционира като НПО. „Нима Правилата за преместване на магистрати по чл. 194 от ЗСВ (който урежда правомощията на ВСС по преместването на магистрати б.а.) също са препоръчителни, защото ако е така, то той ще прави каквото си иска, заяви още Цацаров. Нещо повече – ако Регистърът за командировани магистрати не е задължителен за попълване, то няма административен ръководител, който да си прави труда да го попълва, следователно няма да има смисъл и да се води”, обяснява Цацаров, който взима инициативата в свои ръце и предлага в правилата да се запише, че командироватане е временно и по изключение, а към него може да се прибягва не само по повод на продължителен отпуск на магистрат, но и при продължително командироване.

Цацаров даде за пример прокурорка от ВКП, която е служебно ангажирана в чужбина за дълъг период от време, но на нейното място в момента не може да се командирова друг, пише „Правен свят”. Главният прокурор настоява не само да се запази забраната за командироване на административни ръководители, но да се добави и такава за заместник-административните ръководители. Като пример посочи окръжния прокурор на Смолян, командирован във ВКП. “Той или си подава оставката, или се връща в Смолян. Аз прекратих всички командировки”, отсече Цацаров. Според главния прокурор е необходимо в правилата да бъде записано задължението административните ръководители в срок до един месец да приведат командироването в съответствие с новите регламенти.

Председателят на ВАС обаче репликира, че преместването по закон е от правомощията на ВСС, докато командироването е във властта на административните ръководители. „Назначаването на съдебни служители е от правомощията на административните ръководители. Защо, въпреки това, те питат ВСС не само за бройката, но и кого да назначат”, обърна се към Колев главният прокурор. И добави, че от ВСС се иска да даде ясен знак, че е дошъл краят на времето, когато командироването се използва като “трасиране на пътя за успешно издържане на конкурсите”.

В крайна сметка ВСС възприема позицията на главния прокурор с изключението забраната за командироване да важи и за зам.-шефовете, а Георги Колев оттегля предложението си правилата да са само препоръчителни. Гласуването е почти единодушно, против гласуват само шефът на ВАС и Светла Петкова.

Възраженията на председателя на ВАС не са никак учудващи, защото той е един от началниците в съдебната власт, които редовно ползват възможността да командироват магистрати в подопечния му съд. Според източници на „Съдебни репортажи”, през 2012 г. във ВАС са работили близо 15 командировани магистрати. Някои от тях, близки до Георги Колев, неизменно се озоваваха в съставите, които разглеждат щекотливи дела.

Разпространението на тази практика е подпомагано успешно от непрозрачния начин, по който се определят петчленните съдебни състави във ВАС – на случаен принцип се избират единствено докладчиците по делата, а членовете на състава се посочват по незнайно какъв признак. А те именно са мнозинство и формират съдебни решения.

Командироването е широко разпространено и в две други не по-малко важни структури в съдебната власт – Софийската градска прокуратура и Софийския градски съд. Както „Съдебни репортажи” писа, в рамките на 2011 и 2012 г. братът на шефа на Столичното следствие Петьо Петров – Емил Петров е командирован в СГП от Районна прокуратура-Враца, без ясен мотив. Това се извежда от факта, че оценката от атестацията на Петров е „добра”. Както е известно, огромният процент атестирани магистрати обикновено получават (независимо от качеството на работата си) оценка – „много добра”.

В СГП Петров се заема с дело, което твърде много прилича на намеса на прокуратурата в икономическите отношения между една банка и един завод. Поема и делото срещу кмета на Монтана Златко Живков. Здравият разум сочи друг подход- командированите прокурори от по-ниската прокуратура да разследват големия брой дела за традиционна престъпност, а прокурорите от СГП, чиито качества са преценени на конкурс за съответствие с длъжността, да гледат по-сложните или тези, при които не трябва да съществува никакво съмнение за тенденциозност, политическо или икономическо вмешателство.

В интервю за „Правен свят” и.д. шефът на СГП Евгени Диков казва, че „основният проблем е, че СГП работи с две трети от състава, който би трябвало да има”. И дава пример – с решение на ВСС от 23 май са разкрити пет нови длъжности в СГП. Освен това има 18 незаети бройки и още 12 на прокурори, които са командировани във ВКП, ВАП и апелативна прокуратура. „На практика това е една трета от състава на СГП. Ако щатът бъде зает дори само на 90 %, няма да има тези проблеми”, обяснява Диков и посочва, че поради недостига на хора се налага обвинители от „районна прокуратура или от някъде другаде да бъдат командировани в СГП”.

Отново пред „Правен свят” председателят на СГС Владимира Янева казва, че към онзи момент (към края на май) командированите съдии са 24. „Аз, например, не съм командировала магистрат, което да засегне натовареността на района, от който идва. Напротив, командировала съм от райони, в които ми казват – ние имаме ниска натовареност, няма проблем да дадем кандидат. Повече от половината от командированите в СГС съдии са от страната, не от Софийския районен съд”, обяснява обяснява Янева.

И още: „В един момент имах 11 свободни места, взимах хора откъдето имаше възможност. Ако можех да си ги избирам и да искам хора, които да работят най-добре, които да имат най-дълъг стаж, щях да отида при двама административни ръководители, да им дам два списъка и всичко да бъде слънце. Но няма как да станат такива задкулисни договорки”. На въпрос по какви критерии командирова, шефът на СГС казва, че гледа „какво ще ми предложат, ако кандидатът отговаря на изискванията за по-дълъг стаж и да е работил по материята, ще го командироваме”. Ръководи се и „от материята”.

Така или иначе от административните ръководители зависи дали съвестно ще избират професионалисти, които да командироват или ще се ръководят от задкулисни съображения. Но правилата и публичността са средство да им е все по-трудно да създават нечестно фаворизиране – като фактически повишават (това носи и по-висока заплата) магистрати, които няма да преодолеят проблема с натовареността, а ще го задълбочат чрез некомпетентност. Все по-трудно ще може да се види случка, подобна на тази от март, при която бившият член на ВСС и председател на дисциплинарната му комисия Петър Стоянов от военен наказателен съдия, никога неразглеждал административни дела, беше командирован от Георги Колев за съдия във ВАС – последна инстанция на дългогодишни административни съдии.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Syd

Съдии настояват за образуване на дисциплинарно производство срещу Иван Гешев

Поведението на избрания за главен прокурор и правосъдния министър е неприемливо дори от гледна точка на най-ниските изисквания за етично отношение, вежливост и възпитание
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

ВСС отказа да започне нова процедура за избор на главен прокурор, мнозинството гласува Иван Гешев да оглави прокуратурата

Атанаска Дишева съобщи, че единственият кандидат за поста я заплашва. Правосъдният министър демонстрира недопустимо отношение към опонентите на Гешев
Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

vks

Без прецедент 292-ма съдии с обръщение към гражданите: Обругаването на съда е нетърпимо в правова държава и не носи обществена полза, а само краткосрочни политически дивиденти

Магистратите призовават за осъзнато и отговорно поведение в защита на основните демократични ценности, човешкото достойнство и обществения мир
vss

Съюзът на съдиите към ВСС по казуса “Полфрийман”: Дадохте знак, че съдия, който не се съобразява с общественото мнение и политическите лидери, ще бъде обругаван

Снимка: Дневник

Вместо да защити съдиите по казуса “Джок Полфрийман”, Съдийската колегия се присъедини към атаките към съдебния състав

Кадровиците споделят усещането за “нарушен баланс между правото и справедливостта”

Вашият коментар