Иван Колев – членът на ВСС, през който минаха над два милиарда лева – част първа

09-09-2012; категория: Uncategorized; автор: Росен Босев;

https://eds.economedia.bg/picimport/getfile.php?filepath=/mnt/photoarc/original1/P0145891T.jpg&fileid=641967&preview=thumbs/thumbs-21

Според изследване на Отворено общество от 2009 г.,България е една от държавите, които отделя най-много средства в Европа за да финансира съдебната си система – над 385 милиона лева годишно. За сравнение – това е колкото субсидията на всички висши училища и БАН.

При положение, че държавата отделя достатъчно (над средното ниво в Европа) средства за правосъдие, остава въпросът – как те се управляват. Отговорът му зависи от Висшия съдебен съвет (ВСС). Бюджетът на съдебната система се олицетворява от председателя на комисията “Бюджет и финанси” Иван Колев.

Ако разгледаме протколите на ВСС за последните пет години, Колев ще бъде запомнен с репликата: “По следващата точка комисията предлага да се вземе решение, с което да се утвърдят промени по бюджетните сметки на органите на съдебната власт, съгласно приложението.” Изричал я е стотици пъти. А ако медиите през последните години, Колев ще бъде запомнен с едно – човекът, оповестил, но и в същото време затъмнил скандала с плевенският бизнесмен Красимир Георгиев, станал известен като Красьо Черния.

Иван Колев е част от ядрото на този състав на съдебния съвет

– През ръководената от него комисия са били разпределени почти два милиарда лева (бюджетът за съдебната власт по времето на този ВСС). Именно комисията ръководена от Колев е одобрила всички плащания, свързани с проектите, за които съветът е спечелил финансиране по Оперативна програма “Административен капацитет” – над 5.5 милиона лева…

– Присъствието на Иван Колев във ВСС съвсем не се изчерпва с финансите. Името му седи зад ключовите избори на председателите на Софийския апелативен съд, Софийския градски съд, Върховния административен съд. В края на мандата си, укорен от главния прокурор, че е нарекъл кандидат за важен пост по малко име, защото не си спомнял фамилията му, Иван Колев отговаря:

Аз съм наблюдавал работата на почти всички магистрати в България и не мога да им помня имената на всички колеги.”

Кой всъщност е Иван Колев?

…Следовател, адвокат, магистрат под пагон, синдик, председател на съд, член на ВСС…

От единствената достъпна (в интернет) официална биография на Иван Колев, качена благодарение на депутата от РЗС Яне Янев, който го номинира за член на Инспектората в края на миналата година, разбираме, че на 18 години Колев е завършил едно от най-старите училища в България – гимназията “Максим Райкович” в Дряново.

Осем години по-късно – през 1978 година, той завършва право в Софийския университет. Още същата година започва работа в милицията като следовател. Работи във Велико Търново осем години, след което напуска. През 2004 г. пред в. “Сега” той обяснява решението си , че повече няма “нито какво да даде, нито какво да вземе от тази професия – в работата си следователите използват само определени текстове от Наказателния кодекс и много малко от Наказателно-процесуалния.”

Пак от същата публикация разбираме, че Колев иска да стане адвокат и чака осем месеца без работа, през които “получава няколко предложения – за прокурор в Павликени или Елена и за военен съдия в Плевен.”

В крайна сметка става военен съдия в Плевен. След промените – през 1991 г. – той напуска, за да стане инспектор към министерство на правосъдието (или както четем от архивите на парламента – съдебен инспектор във Военносъдебния отдел на Министерството на правосъдието). Длъжност, която заема точно осем месеца. Отново пред в. “Сега” споделя, че “никак не му е било по вкуса да проверява колегите си и да пише доклади”. Което не му пречи 20 години по-късно пак да поиска да стане съдебен инспектор, а преди това да стане член на ВСС – работа, която също е свързана с различни проверки на магистратите.

През 1991 г. Иван Колев отново става съдия директно във военната колегия на Върховния съд. Въпреки, че има скромен съдийски опит (едва четири години) и тогава няма случайно разпределение на делата, което да не отчита личността на съдиите при определянето им в съдебните състави, той е включен в съставите по емблематични за процесите на прехода дела – за начина на образуването им и за възможностите успешно да бъдат приключени за обвинението. Той е член на състава, разгледал делото за унищожаването на архивите на ДС срещу о.з. генерал Атанас Семерджиев и о.з. генерал Нанка Серкеджиева, които са обвинени за унищожаването на 144 235 досиета на бившата ДС. Той е и в състава, прекратил делото за лагерите в Ловеч и Скравена с мотива, че давността е изтекла.

Колев е съдия до 1998, а после става адвокат. Пред вестник “Сега” той разказва, че адвокатската професия му харесва: “Не само заради повечето приходи, но и заради свободата. Както казва Дон Кихот: “Свободата, Санчо, е най-важното”.

Малката подробност, която Колев спестява е, че е избрал свободата след като през 1997 г. се опитва безуспешно да стане член на ВСС. Предложен е от червени депутати (Стефка Наумова и Спас Мулетаров), но получава скромна подкрепа и кандидатурата му е отхвърлена.

През същия период Иван Колев е бил синдик на няколко предприятия в София-оркъг, сред които е и фабриката за мебели “Медикет” в Етрополе. Последната днес е собственост на депутата от ГЕРБ Емил Димитров и около нея е структуриран целият му бизнес.

Докато е адвокат, един от клиентите му е прокурорът Николай Колев – бившата дясна ръка на Филчев, застрелян в края на 2002 г.

Иван Колев представлява Николай Колев по делото срещу уволнението му от Върховната административна прокуратура и го печели. Пред в. “Сега” Иван Колев разказва, че двамата с покойния прокурор не били приятели. “Причина за дразгите е проверка на имуществото на Колев (б.авт. Иван Колев), наредена от прокуратурата” пише в. “Сега”. Защо е била извършвана проверка на имуществото на Иван Колев от прокуратурата и как е приключила са въпроси, които никога не са били поставяне публично – нито при избора на Колев за председател на СРС, нито при избора му за член на всс

Иван Колев адвокатства до 2004 г, когато едно посещение в Софийския районен съд, по думите му, обръща кариерата му. От в. “Сега” разбираме, че той попада в съда, за да намери дело, но процедурата му отнема три дни. Възмущава се от органиазацията и в “компания на колеги юристи се изказва доста неласкаво за СРС.”

Неназованите от него юристи го провокират: “ като толкова много знае, да оправи нещата.” Иван Колев приема предизвикателството : “Защо да не отида.” Това е едната версия. Другата звучи така: “В последните години бях адвокат, но имах желание пак да се върна в съдебната професия и това се случи.” казва той пред местния вестник “Дряновска Искра”.

През октомври 2004 г. Иван колев е номиниран от петима членове за председател на срс (за двама от тях сме сигурни – венета марковска, зам.-председателката на вас, станала член на съвета от квотата на съдиите и скандалният заради с репликата си, отправена към свързания със СИК известен русенски бизнесмен Илиян Пенев – Мацола, “оферирай”, прокурор Николай Ганчев). Срещу него се изправят Лозан Панов (кандидатура на Светлин Михайлов – тогава председател на СГС) и Красимир Влахов, номиниран от други членове на ВСС. До избор не се стига.

Изборите се повтарят един месец по-късно. На мястото на Панов този път е Мариян Марков. В надпреварата отново участват Красимир Влахов и Иван Колев. Този път Колев е избран.

Малко след избора си той казва: “Основната ми задача е не толкова да администрирам съдиите, колкото да намеря сграда и да създам добри условия за работата им” казва Колев пред в. “Сега”.

Той е председател на СРС точно три години. През това време Иван Колев нито успява да намери сграда на СРС, нито създава добри условия за работа на съдиите. Магистрати от СРС дори си спомнят, че може би единственото му запомнящо се решение е да смени обслужващата банка на съда с Централна кооперативна банка.

Сред членовете на ВСС, избрали Колев за шеф, е Александър Воденичаров, който освен злополучен ректор на ЮЗУ е и член на надзорния съвет на същата банка.

Иван Колев напуска председателския пост на СРС, но не за да се върне към адвокатството, както е обещал, а защото приема номинацията за член на ВСС от съдийската квота.

Номинира го съдия Петя Крънчева, понастоящем заместник на председателя на СГС Владимира Янева. Колев е избран за член на ВСС и оставя съда в тежката битова ситуация, в която го е заварил, но още по-натоварен.

Нищо не се променя и за петте години през които Иван Колев е член на ВСС – най-големият съд продължава да работи в същата сграда с недостатъчна площ и мизерни условия.

Съпругата на Иван Колев – Стойна Колева е нотаруис във Велико Търново. Едната му дъщеря е съдебен помощник във върховния административен съд, назначена от последния председател на ВАС Георги Колев.

Първите две години на Иван Колев във ВСС

На 5 октомври 2007 г. ВСС се събира на първото си заседание – тогава са създадени само две комисии –временна “Бюджет и финанси”, която той оглавява и атестационната комисия. Колев получава право на първи подпис, правомощие, което получават още само двама членове на съвета – Стефан Петров и Вельо Велев.

През февруари 2008 г. “случайният принцип” прави Иван Колев член на пет от седемте комисии, които ще избират висши административни длъжности в съдилищата. Колев влиза в конкурсните комисии за главен секретар на ВАС и ЗА съдебен администратор в ОС-Враца, ОС-Русе, ОС-Ямбол, Админситративен съд София-област, Административен съд -Видин.

Иван Колев е избран за член работната група, която трябва да намери нова сграда на ВСС. Номиниран е за представител на съвета в работната група по проблемите на Единната информационна система за противодействие на престъпността, работната група по мониторинг на Закона за съдебната власт. През 2008 г. Иван Колев влиза в групата, която ще проверява дела с обществен интерес в Софийския градски съд. ВСС му възлага подобна задача и в началото 2009 г. Проверява делото срещу Ивайло Дражев и италианския бизнесмен Лино Тонан. По-късно на базата на проверката по това дело и още 16 наблюдавани дела е изготвен доклад, който сочи злоупотребата с правота на защита като една от основните причини за отлагане на делата, с писмо до представляващата всс от 5.10.2009 г. председателят на висшия адвокатски съвет репликира, като казва, че след проверка на 17-те дела, се установява, че само по едно от тях (тъкмо делото на Дражев) е налице забавяне поради системно неявяване на защитнитици, но участието на защитник не е било задължително. Посочва, че ако е било разяснено на подсъдимия, че участието на защитника му, който не се е явил без уважителни причини, не е задължително и че процесът няма да се отлага повече по същата причина, то делото вероятно би се отложило само веднъж. Подобни препоръки към съда Стоилов и Колев не са отправили, а обстоятелството, че участието на защитника не е било задължително, няма данни да е било забелязано.

В началото на лятото на 2009 г., месец преди парламентарните избори, Иван Колев става причината за скандал, с който винаги ще помним този състав на ВСС.

Иван Колев – видимият създател на скандала «Красьо» – частично и може би дирижирано осветляване на лобистки въздействия в «другия кръг»

Иван Колев е в началото на скандала с т. нар. Красьо Черния, превърнал се в обобщен образ на всички съмнения за търговия на постове в българската съдебна система.

На заседанието на ВСС на 18.06.2009 г. внезапно той прави изненадващо за наблюдателите изявление пред членовете на ВСС и присъстващите журналисти: “Определени хора обикалят България и твърдят, че разполагат с нашите гласове и при избора на административни ръководители  искат на наш гръб да богатеят. Става думата за някакъв Красо от Плевен [...] Същият този човек носи един списък с имената на осем членове от ВСС, в които е посочено и моето име, и който казва, че той разполага с гласовете на тези осем членове, някъде твърди, че са и до 13 човека, които могат да гласуват така, както той им каже. Всичко щях да го подмина, така, с лека ръка, но вчера отново един от участниците в изборите ми каза, че са ходили и са искали някъде над 200 000 евро, доколкото разбрах… Същият този човек, аз поразпитах за него, оказа се известен плевенски измамник, където трябва, ще съобщя за същия, но действително хората му вярват. Най-лошото е, че той са му повярвали и в една партийна централа, където уважавани от мен хора също вярват, че действително той разполага с гласовете на членове на ВСС. [...] Това е възмутителното и заради това исках да ви уведомя да знаете, че има такива хора, които обикалят и може би ние трябва да вземем някакви по-сериозни мерки, защото никога няма да си позволя да взема пари от колега! Не съм го правил и като адвокат, когато съм защитавал колега, още по-малко за назначаването на някой колега съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт. Всичко друго мога да си позволя, но не и това! И смятам, че това е страшно обидно и ние трябва да се опитаме да прекратим такива злоупотреби с нашите имена!”

Племен Стоилов подема и призовава да бъде сезирана прокуратурата да започне разследване, защото в противен случай “ще поощрим подобни измамници да продължат да си играят с ВСС и с неговия авторитет!”.

ВСС взема решение (т.11 от Протокола на заседанието на ВСС от 18.06.2009г.) да сезира прокуратурата.

В изпълнение на решението Иван Колев подава на 19.06.2009г. сигнал до главния прокурор (вх. № 3818/19.06.2009г.).

Какво се е случило дотук и как то се отразява на хигиената в бъдеще?

1. Изказването на Колев се отличава не само с това, че е изневиделица, но и че е откровено несъвместимо с биографията му на дългогодишен юрист, който се занимава с наказателни дела. Показва или огромна некомпетентност, или пък е съзнателен акт, който не обслужва правосъдието. Хипотезите за това поведение могат да бъдат различни освен незнание – Колев изпреварва обвинение срещу себе си, ако не е сигурен, че такива данни вече не са постъпили в прокуратурата и търси медийна защита (в стил – «той съобщи»), предупреждава някого или… пък дава ход на операция «почистване на лобито на другия отбор».

Като резултат – публичното оповестяване известява евентуално и 8-те до 13-те членове на ВСС, които се занимават с търговия на гласове, ако наученото от Колев не е невярно, и самият «Красо от Плевен».

2. Изказването на Колев е необичайно и защото е всеизвестно, че преди публичните заседания на ВСС предишния ден се провеждат закрити, на които членовете обсъждат дневния ред, вземат решения, а в откритите – само казват заключителните реплики “за пред хората”.

Този път обаче Иван Колев действа съвсем прозрачно, като прескача “скритото” обсъждане на новината – не казва на колегите си предишния ден, за да остане тя само помежду им и евентуално още тогава да бъде посъветван от тях да сигнализира прокуратурата.

Оттук нататък възниква въпросът как се разследват предполагаеми корупционни отношения, ако замесените знаят, че разследването почва? Ами трудно, а както се разбра впоследствие – според прокуратурата – и невъзможно. Със сигурност вече не и чрез широко разпространената иначе у нас употреба на специални разузнавателни средства, които поначало биха били много подходящи за този вид търговия с влияние, която предполага активна комуникация, включително телефонна, между замесените лица.

На 24 юни 2009 г. главният прокурор Борис Велчев по отношение на изказването на Иван Колев заявява следното: „Много ми се искаше да не се реагира емоционално на заседание на ВСС, а да стане по по-професионален начин. Ако имахме информацията достатъчно предварително и дискретно, можехме да използваме всички средства, за да разкрием дейността на съответното лице. Сега, след като се разгласи случаят, тази възможност спадна. Иска ми се преди да се говори във ВСС, да се сезират компетентните органи“.

3. Изказването на Колев, освен необичайно и със съкрушително въздействие върху възможностите за разследване, показва и съмнителни от гледна точка на морала възгледи.

Подчертано е, че Колев пари от колеги не взима “…защото никога няма да си позволя да взема пари от колега! Не съм го правил и като адвокат, когато съм защитавал колега, още по-малко за назначаването на някой колега съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт. Всичко друго мога да си позволя, но не и това!”

А като най-лошото от лошите неща е изведено узнаването от партийна централа, хората в която били повярвали, че е възможно точно така да се случват нещата във ВСС – с предаване на пари на посредник от заинтересования да спечели административната позиция магистрат.

По отношение на “партийната централа” – Иван Колев повече нищо не казва. За него не важи принципът, като кажеш “а”, трябва да си готов да кажеш и “б”. Разпитан малко по-късно по разследването за търговия с влияние, Колев е лаконичен до дискретност, че е научил за съществуването и разказите на Красьо от колега от провинцията и … отказва да каже коя е партийната централа, защото периодът бил предизборен. Остава да виси завинаги нерешен въпросът, като е бил все така предизборен периодът и по време на заседанието, защо Колев не спестява информацията за партийната централа, а дава обилна храна на въображението, което не се изисква да е богато – дали пък тази партийна централа, като е повярвала за възможностите на Красьо да общува ефективно кадрово с от 8 до 13 членове на ВСС, не се е възползвала. Дали пък изпуснатата информация от Иван Колев не удря по членовете на ВСС, които са близки до тази централа? Най-важното “дали” е свързано с прокуратурата – проверила ли е тези хипотези. Доколкото обаче производството срещу Красимир Георгиев за търговия с влияние е прекратено, със сигурност разбираме, че и да е проверявала прокуратурата различните възможни варианти, нищо не е могло да бъде установено. По липсата на настоятелност обаче Иван Колев да назове партията възникват съмнения в желанието да бъде разплетена мистерията около тази на пръв поглед спонтанна реплика на председателя на финансовата комисия на ВСС. Никой от разследващите или пък наблюдаващия прокурор не напомня на Колев, че изборите през 2009 г. са проведени на 5.07.09 г, а той е бил разпитан преди 23.06.09 г.

От биографията на Красимир Георгиев се вижда, че той е бил свързан с партията НДСВ. През 2005 г. е бил част от предизборния щаб на НДСВ в Плевен по време на парламентарните избори. Това става ясно, след като в магистратския скандал в медиите е включено името на тогавашния кмет на Плевен Найден Зеленогорски. Тогава той съобщава: “Лъжа е, че съм говорил с въпросния Красьо, не ми е писал sms, не ми се е обаждал, нито пък аз на него“. И изказва предположението, че Георгиев има номера му в телефона си от парламентарните избори през 2005 г., когато Зеленогорски е бил председател на щаба на СДС, а Красьо е бил в щаба на НДСВ.)

Към предизборната дейност на НДСВ в Плевен отношение има и началникът на „Протокол и Връзки с обществеността“ на ВСС – Латинка Митева. Преди да заеме пост в съвета, Митева е бивш кореспондент на “Дарик” в Плевен, говорител на областната управа, а после – говорител на ПГ на НДСВ.

В заседанието на 1.07.2009 г. по време на дебата за избор на председател на Софийски градски съд председателят на ВАС Константин Пенчев, бивш депутат от НДСВ, прави изявление за много по-едри и стари задкулисни зависимости на ВСС от отношенията на Красимир Георгиев с магистрати в рамките на една изборна кампания и така въвежда образа на втори по-влиятелен властови кръг от този, свързан с Красьо: “Съдиите не вярват, че най-важните кадрови въпроси на съдебната система се решават около тази маса, от тези 25 човека. Те имат впечатлението, че това жадувано мнозинство от 13 гласа се формира около маса с бяла покривка в един приятелски кръг. Става дума за членове на този Висш съдебен съвет и други по-висшестоящи или по-низшестоящи юристи, които от години кадруват в съдебната система, от години плетат пъзела на съдебната система и които знаят, че в момента са ни поставили в невъзможност да изберем”.

За партийните връзки на самия иван колев можем да съдим само по фактите от биографията му– през 1997 г. той е харесан от бсп. Близо 15 години по-късно – през декември 2011 г. той е предложен за инспектор във ИВСС от РЗС. Партия, която според червения депутат Румен Овчаров е създадена от БСП и която набра скорост заради топлите връзки на Янев с бившия съветник в ДАНС, днес подсъдим, Алексей Петров. След изборите янев първо беше опозиция на герб, след което стана партньор на управляващите. Именно като в позицията си на “партньор при нужда” РЗС номинира Иван Колев за инспектор.

Нито магистратите, нито гражданите разбраха от потока полуистини и недомлъвки, а може би – и лъжи, дали и доколко скандалът Красьо е и партийно оцветен.

II. Делото “Красимир Георгиев и влиянието му във ВСС”

След сигнала на Иван Колев прокурор Първолета Никова от СГП образува наказателно производство срещу неизвестен извършител за две престъпления:

- по чл.304б, ал.1 предл. 1 и 2 от НК – за това, че от неустановена дата до 18.06.2009 г. в гр.София, поискал или приел дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приел предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица във връзка със службата им – членове на Висшия съдебен съвет, да дадат своя вот при гласуване за избор на определена длъжност – административен ръководител или зам.административен ръководител в съдебната система.

- по чл. 304, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК – за това, че от неустановена дата до 18.06.2009 г., в гр.София, предложил или обещал дар или каквато и да е облага – сумата от около 200 000 евро на длъжностни лица – членове на Висшия съдебен съвет, за да извършат действия по служба, а именно да дадат своя вот при гласуване за избор на определена длъжност – административен ръководител или зам. административен ръководител в съдебната система.

Впоследствие заради показания от Красимир Георгиев, дадени в същото производство, срещу него започва дело за лъжесвидетелстване – за това, че «устно съзнателно потвърдил неистина, като твърдял, че няма познанства с лица от съдебната система, не познава магистрати, а вдействителност познавал такива».

От мотивите на оправдателната присъда на СГС по същото дело разбираме следните обстоятелства:

След образуването на делото за корупция по сигнала на Колев прокурор Никова получава факс за проверката на ДАНС, която установила, че най-вероятно посоченият в сигнала на Колев гражданин е Красимир Васков Георгиев.

Прокурор Никова започнала лично да извършва действия по разследването и в периода 19.06.2009 г.-23.06.2009 г. разпитала като свидетели прокурора Иван Даскалов, съдията Миглена Тянкова и членовете на ВСС Иван Колев и Стефан Петров. Тези хора били посочени от Иван Колев като присъствалите на срещата, на която той бил уведомен за съществуването на „лицето Краси от гр. Плевен” и за информацията, която той разпространява, включително и с хора от партийна централа.

Иван Колев е разпитван с искане да повтори разказа си за начина, по който научил за Красимир Георгиев. Прокурорът му позволява да спести фактите за партийната централа. Така разследващите се лишават от възможност да проверяват дали такъв разговор въобще е воден, дали Колев казва истината за всичко, което знае във връзка с този случай, а също дали има данни за партийна корупция. Без въпросите – коя е партията, която е приела Красимир Георгиев за достоверен герой с достоверни възможности да приема и предава пари за ВСС с оглед продажбата на гласове за началнически постове, Софийска градска прокуратура не би могла да изясни корените на явлението и дали то въобще съществува.

Пак от разпита на Колев в досъдебното производство се разбира, че той самият провел за себе си предварително извънпроцесуално разследване. Понеже от разговорите научил, че Красимир Георгиев има връзка с паркинга на Община Плевен, се обадил на плевенски общински функционер да попита за него. Първоначално плевенчанинът отговорил, че не познава такова лице, но по-късно се сетил за кого става въпрос. Колев разказал и, че “колежката” му Цвета Маркова била чула за такъв гражданин, който предлага срещу значителна сума пари уреждане на назначаване на ръководен пост.

В крайна сметка производството по делото за корупция е прекратено поради недоказаност, но мотивите на държавното обвинение не са обявени публично.

От март 2012 г. прокурор Никова е командирована във Върховна административна прокуратура, където работи до ден днешен.

Но още преди прекратяването на делото за търговията с влияние в заседанието на ВСС, проведено на 22.10.2009 г., Колев приема за установено, че върху ВСС не е имало въздействие: “… тъй като бях причина за възникването на този скандал. Знаете много добре, че когато вземах тогава отношение аз бях възмутен от поведението на едно лице, което съвсем неправомерно обикаля и лъже колегите магистрати, че има влияние върху Висшия съдебен съвет. Самото разследване доказа точно това нещо, че то няма влияние върху Висшия съдебен съвет. Двама колеги, които са имали някакви контакти с него посочиха по какъв случай са ги имали, дори да приемем, декларацията аз нямам нищо против да я гласуваме, решението, което предлага комисията, това с нищо не променя облика и морала на Висшия съдебен съвет. “

На 22.10.2009 Колев казва и още: “И второ, аз по никакъв начин не се смятам виновен заради това, че това лице е лъгало магистратите. Ние искахме да предпазим тях, да не се поддават на това внушение. Както знаете, че не е само това лице. В България обикалят поне още сто човека, които обещават, че могат да помогнат за Висшия съдебен съвет. Това винаги ще става, както при всяка държавна институция.”

Малко по-късно на 4.12.2009 г. Колев оневинява не само ВСС, но и замесените в разговорите магистрати „…ние действително сатанизираме този “Красьо”, направихме го национален герой. За мен много колеги пострадаха. Целта, когато аз изнесох тези данни за него, целта беше съвсем друга. Това беше да престане да заблуждава колегите и се надявах, че трябваше да се образува дело за измама срещу него, а не да се образуват дела срещу колегите и срещу членове на ВСС за глупости, но това е решение на Прокуратурата, тя знае какво да прави, предполагам, че ще се стигне до истината…».

С други думи – още преди прокуратурата да е провела и приключила разследването Колев за себе си го е решил – ВСС е невинен, Красимир Георгиев е измамник, но не е единствен – в страната множество измамници обещават помощ тъкмо с контакти във ВСС.

Дело за измама срещу Красимир Георгиев обаче не е образувано, което означава, че за прокуратурата не е имало достатъчно данни за това.

В същото време в мотивите на присъдата по делото за лъжесвидетелстване Софийски градски съд не дава вяра на показанията на разпитаните свидетели магистрати, а на писмените доказателства, “доколкото всички разпитани по делото свидетели в една или друга степен имат интерес да премълчат уличаващи ги факти за връзките си с подсъдимия Красимир Васков Георгиев и да омаловажат връзките си с него, които (с оглед показанията на свидетелите Петър Василев Мидов, Тодор Николов Тодоров, Веселина Николова Герова и Пламен Стоянов Найденов) не са се ограничавали с разговори за времето, за децата, за поп-фолка и техниките в строителството, а са били свързани пряко с кандидатстването на голяма част от свидетелите за ръководни постове в съдебната система.» Съдът извежда това заключение и въз основа на «съпоставката на времето и продължителността на разговорите по телефона между подсъдимия Георгиев и съответните свидетели, които съвпадат с периода на тяхното кандидатстване в конкурсите, обявени от ВСС».

Думите на Колев за невинноста на ВСС влизат в противоречие и с последвалите събития и собственото му поведение – 18 магистрати и 2 членове на ВСС са наказани за това, че са уронили престижа на съдебната власт, като са общували с Красимир Георгиев интензивно преди собственото им участие в избори за административни ръководители на съдилища и прокуратури, а някои са уволнени. Дисциплинарните производства приключват след прозренията на Иван Колев от октомври и декември 2009 г. Самият Колев е в дисциплинарните състави, разглеждащи делата на съдията Стоян Попов от Районен съд – гр. Варна (наказан на 08.04.2010 г. от ВСС с намаляване на заплатата с 10% за шест месеца); на съдията Генко Драгиев – Военен съд – гр. София, наказан от ВСС на 25.02.2010 г. с понижаване в ранг за срок от две години; на Апелативния прокурор на Пловдив Андрея Атанасов – наказан на 29.04.2010 г. от ВСС с понижаване в ранг за срок от две години; на зам.-окръжният прокурор на Плевен Димитър Захариев – наказан на 29.04.2010 г. от ВСС с понижаване в ранг за срок от две години. Повече информация в – Красьогейт  – в имена и цифри.

В крайна сметка делото за лъжествидетелстването приключва благоприятно за Георгиев, защото на практика е за престъпление, което е «произведено» от прокуратурата. Георгиев, както и всеки гражданин, не би могъл да лъжесвидетелства в рамките на разследване, което се води срещу него, защото има признато от закона право да избере как да се защитава, а също и право да не се уличава в престъпление.

Отново от мотивите на присъдата на СГС се разбира и нещо повече. В разпита си от 24.06.2009 г., макар общо да е заявил, че не познава магистрати, Красимир Георгиев е признал познанството си със Стойко Стоев като член на ВСС и със съдия Румен Лазаров от ОС-гр. Плевен, т.е. с магистрати.

В резюме равносметката от действията за разследването на Красьо във връзка със съобщените от Колев твърдения в заседанието на ВСС прилича на симулация “как да не хванеш истинското престъпление” по следния сценарий – започва се разследване срещу Красьо за търговия с влияние. Разследваният се вика на разпит (още като свидетел, но делото е срещу него). Разпитват го, той донякъде отрича, донякъде признава. После материалите по делото се отделят в две производства, за да може да бъде привлечен Георгиев за лъжесвидетелстване, а в рамките на едно дело никой не може да бъде хем свидетел, хем обвиняем. Въпросът защо Красьо трябва да бъде гонен за претекст, а не за “брокерството”, заради което изригна общественото недоволство в този случай, изглежда, че няма ясен отговор.

Но твърдението на Красимир Георгиев, включено в обвинението му за лъжесвидетелстване, от показанията му на 24.06.2009г. остава – „Нямам познанства с лица от съдебната система. Аз не съм адвокат, дори не съм юрист, аз не познавам магистрати още повече не виждам каква дейност мога да извършвам с тях.”

Наистина каква дейност е могъл да извършва 27 годишният Красимир Георгиев, съсобственик на дискотека в Плевен, едновременно и с магистрати, кандидатстващи за началници, и с членове на ВСС, които в същия този период са избирали началниците в съдебната власт? Каква ли връзка има интензивната им комуникация, приключваща с момента, в който се е случвало гласуването и защо ли Иван Колев разказва, че Георгиев разпространявал слухове, че може да купува назначенията с пари? (За напомняне – членът на ВСС Стойко Стоев има 213 засечени телефонни разговори, зам.-окръжният прокурор на Плевен Димитър Захариев – 93 разговори, съдията от Апелативен съд – Велико Търново – Милчо Ванев – 66 разговора и 3 смс-а, прокурорът от апелативна прокуратура Иван Петров – 53 разговори и няколко срещи и т.н.)

Но ако дадем последната дума на Иван Колев по този случай, тя красноречиво ще изобличи всички дефицити на смисъла – няма последователност, няма логика и въобще няма и сянка от принципи или стремеж за защита на човешкото достойнство и обществения интерес. Обобщението звучи така в заседанието на ВСС на 16.07.2012 г.: “Какъв беше този случай? При него ние уведомихме обществеността, че има хора извън съдебната система, които ходят и обещават „светло бъдеще” на наши колеги магистрати, като ги заблуждават, че могат да помогнат при кадруването във ВСС. Ние казахме, че това не може да стане при този състав на ВСС, сигнализирахме колегите да не се поддават на такива манипулации и изрично доказахме последващата си дейност, че ние избирахме при кадровото израстване само тези хора, които имаха лични професионални и делови качества и отговаряха на законовите изисквания. Сами разбирате, че по този начин ние си създадохме много врагове, знаете какво се раздуха тогава по медиите. ВСС беше единственият орган в страната, който може да се каже, че си изчисти къщичката във всяко едно отношение, като за съжаление покрай сухото изгоря и мокрото. И аз лично смятам, че двамата наши колеги, които бяха от ВСС, така си заминаха, без да имат някакво отношение по кадруването и без да са замесени в отношения със съответното лице.

Колев не търси отговор на въпроса – защо членовете на ВСС са си “заминали” напразно, а наказаните магистрати – не. Нито на въпроса как е възможно да участваш в дейност по наказване, без да вярваш в нарушението, или пък как можеш да твърдиш, че искаш да бъде установена истината, като я възпрепятстваш (с оповестяването на информацията за Красьо в заседанието на ВСС) или пък като я премълчаваш (коя е партийната централа). Тези въпроси изглежда, че не са възникнали у оратора въобще.

Иван Колев по кадрови въпроси в искрите на скандала Красьо

Първоначално след оповестяването за съществуването на Красьо Иван Колев пита магистратите, които се явяват на конкурс: “Колежке, на всички задаваме въпрос имате ли някакви познанства с лицето “Красьо”?”(заседанието на 22.10.2009 г., въпрос към кандидат за РС – гр. Каварна).

При избора на председател на Плевенския окръжен съд на 6.9.2009 г. Кандидатурите са две – Николай Янков Господинов и Румен Петров Лазаров. Лазаров е попитан от Петър Стоянов, член на ВСС, за познанството си с Красьо. Стоянов се позовава на интервюта, в които Лазаров е споменал за познанството си с Красьо. Лазаров пояснява, че „…края на месец май г-н Иван Колев, още преди да се говори и преди да се знае за такъв случай, той ми каза, че зрее някакъв скандал и ме попита дали познавам Красимир Георгиев и какво мога да му кажа на него. Тогава аз му казах накратко, защото бях на улицата, тези неща, една част от тях, разбира се, казах му, че е непочтен човек, че съм го изгонил от съда, казах му включително и това, че знам, че е близък с бившия член на ВСС г-н Стоев и тези неща той ги беше написал до районния прокурор, тъй като наблюдаващият и разследващият прокурор по-точно ми каза, че това е записано в заявлението.“.

Иван Колев се застъпва за кандидата Румен Лазаров:„Също така смятам, че той е един много честен човек, а това, че беше замесено неговото име с този “Красьо”… аз се обадих точно на този човек, се обадих и го питах – Румене, ти познаваш ли някакъв Красьо черничък и т.н., както беше описанието му. Той вика – не знам, ще проверя и ще ти се обадя, като му казах там един номер на кола. След това той ми се обади и ми каза – ако става дума за това лице, той е един, сега няма да го квалифицирам, доста отрицателно се изказа за него и каза, че същото, което и сега предаде, че оня е ходил в кабинета му и той го е изгонил и казва: не се занимавай с него, този човек не става, според него.“

Срещу Румен Лазаров ВСС не образува дисциплинарно производство, нито взема решение да се препоръча да му бъде обърнато внимание. За сравнение – на други 12 магистрата (извън наказаните 18) е обърнато внимание, на някои от тях и заради обстоятелството, че номерът на телефона им е бил запаметен в мобилния телефон на Красимир Георгиев (например, на заместник-председателя на ВКС Марио Бобатинов).

По-късно и за друг магистрат Иван Колев ще изтъкне, че има заслуги за “осветяването” на Красимир Георгиев. В заседанието от 17.02.2011 г. при дебата на кандидатурите за председател на Окръжен съд – гр. Шумен Иван Колев се изказва в подкрепа на наказания за контакти с Красимир Георгиев съдия Тодор Тодоров: “Колеги, аз се чувствам задължен да се изкажа. При наличието на един човек, който беше наказан именно във връзка със случая “Красьо”. Искам да ви кажа, че тогава аз гласувах против неговото наказание, знаете и моето изказване. Г-н Тодоров беше човекът, който сигнализира за това лице и той беше човекът, който го разпозна, защото нито аз знаех кой е този човек, когато направих моето изказване, нито някои други в страната освен тези, които са се срещали с него и знаеха за кого става дума. Аз смятам, че беше една грешка неговото наказание, тъй като това е човекът, който разкри, че има такова лице и той като помогна за изясняване на случая отнесе едно тежко наказание.”

Очаквайте – Как Иван Колев управляваше бюджета на съдебната власт? Докладът на Сметната Палата. История за шест апартамента и сагата със сградата на СРС. Разходването на средства по ОПАК. Иван Колев и кадровата политика на съвета.

автори: Ирина Божидарова, Росен Босев и Страхил Василев

 

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Сигналите срещу Иван Гешев били опит за компрометиране на кандидата и процедурата за избор на главен прокурор

Гешев притежава високи нравствени качества, заключи Етичната комисия
Снимка: Дневник

Очаквано и единодушно Комисията за атестирането и конкурсите прие: Иван Гешев притежава професионални качества за главен прокурор

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Цялата Прокурорска колегия номинира Иван Гешев в мръсното и кално състезание за нов главен прокурор

miroslava

След ВСС и съдебният инспекторат със “специално” отношение към съдия Мирослава Тодорова

ИВСС публикува личните данни на съдийката и семейството й, оттам твърдят, че се касае за пропуск
Снимка: Дневник

Няма внесени кандидатури за главен прокурор

vss

Съветът на Европа: Проектът “Кирилов” не осигурява независимо разследване на главния прокурор и би могъл го затрудни

Снимка: Капитал

ВКС: Създаването на механизъм за отговорността на главния прокурор минава през промени в Конституцията

Данаил Кирилов: Утре ще искате да извеждаме на линч главния прокурор
Syd

Неправителствени организации за предложенията на правосъдния министър: Създава се механизъм за натиск върху председателите на върховните съдилища

Данаил Кирилов: Целта не е да се удари Лозан Панов
Снимка: Капитал

След разрешение от ВСС градски или спецпрокурор ще разследва тримата големи

Не става ясно как проектът за промени отговаря на критиките за липса на механизъм за независимо разследване на обвинител №1
Снимка: Дневник

Лозан Панов: Липсата на контрол над главния прокурор го прави най-силната политическа личност

Вашият коментар