Спомняте ли си за Красимир Георгиев? Младият бизнесмен, от Плевен, кръстен от медиите Красьо Черния, разтресе съдебната система преди 2 години. Тогава в пристъп на откровение, членът на Висшият съдебен съвет (ВСС) Иван Колев сподели: “Определени хора обикалят Българияи твърдят, че разполагат с нашите гласове и при избора на административни ръководители искат на наш гръб да богатеят. Става думата за някакъв Красо от Плевен [...] Същият този човек носи един списък с имената на осем членове от ВСС, в които е посочено и моето име, и който казва, че той разполага с гласовете на тези осем членове, някъде твърди, че са и до 13 човека, които могат да гласуват така, както той им каже. Всичко щях да го подмина, така, с лека ръка, но вчера отново един от участниците в изборите ми каза, че са ходили и са искали някъде над 200 000 евро, доколкото разбрах… Същият този човек, аз поразпитах за него, оказа се известен плевенски измамник, където трябва, ще съобщя за същия, но действително хората му вярват.”
Признанието на Колев саботира разследването и прокуратурата започна да установява контактите на Красимир Георгиев с магистрати по вторични данни. Стана ясно, че не един и двама магистрати са го търсили, за да лобира за тях във ВСС.
Последва разследване, имаше 20 наказани магистрати, някои от които даже бяха уволнени дисциплинарно. След това… нищо. Част от наказанията скоро ще изтекат, а някои от пострадалите в скандала магистрати вече „говорят чрез актовете си” по първите страници на вестниците.
Ние в „Съдебни репортажи” считаме, че съдебната система трябва да бъде предвидима и прозрачна. Това не може да стане без да бъде напълно ясно какво крие миналото на всеки един магистрат, както и как ВСС е успял да се справи, когато е трябало да се произнесе по съмнения за интегритета на въпросния съдия, прокурор или следовател.
Поради това ви представяме в табличен вид разбор на скандала с Красьо Черния (ТУК в Google Docs, както и по-надолу в този текст). В него ще видите имената на замесените съдии и прокурори, предложенията на дисциплинарната комисия към ВСС, решенията на съвета и резултатите от обжалването им пред Върховния административен съд.
Основен източник на информация за проведените разговори е председателят на етичната комисия на ВСС Цони Цонев и по-специално негови изказвания от 29 октовмри 2009г., както и от 19 ноември същата година.
От наличните ни данни виждаме, че общо 32 магистрати са присъствали в „тефтерчето на Красьо”, а един сам си е признал, че го познава. Кадровиците на Темида са проявили своята строгост спрямо тези от тях, които са кандидатствали в конкурси за съдебни назначения или се смята, че са опитали да се облагодетелстват от контактите си със съдебния лобист. Наказаните са 20, а дисциплинарно уволнените – 8. Преобладаващата част от „наказанията” на ВСС са понижения в ранг (за две или три години) – 10. Един магистрат, Стоян Попов, е наказан с намаляване на трудовото възнаграждение за 10 месеца.
Впрочем, случаят с Попов е любопитен и по друга причина. Съдията от Районен съд – Варна попадна под ударите на ВСС за едно входящо и едно изходящо повикване към номера на Красьо. От друга страна, магистрати като Галя Наумова (27 разговора с Красьо) и Добромир Андреев (33 разговора) получиха единствено „приятелски съвет” да поддържат по-добра хигиена на контактите си. Според ВСС, те не са извлекли професионална изгода от разговорите с Красимир Георгиев.
Що се отнася до останалите наказани, трудно може да се извлече някаква зависимост между броя на разговорите с Красьо и строгостта на наказанието от ВСС – например зам.-окръжният прокурор на Пазарджик Ангел Панков е отстранен от длъжността си на административен ръководител заради 19 разговора, докато колегата му от Плевен Димитър Захариев е понижен в ранг за срок от 3 години заради цели 93 разговора с плевенския бизнесмен.
Наложените наказания почти във всички случаи бяха обжалвани пред Върховния административен съд. Неговите три- и петчленни състави директно потвърдиха решенията на ВСС във всички случаи, освен при Йордан Иванов. Производството по жалбата на прокурора от Бургаската апелативна прокуратура беше засекретено заради предоставени от ДАНС документи за проведените от телефона му разговори.
Интересна подробност е, че самият настоящ шеф на ВАС Георги Колев е бил търсен три пъти от Красьо докато е бил председател на Софийския градски съд. Така и не стана ясна темата на тези неосъществени разговори.
Към момента „Красьогейт” е по-скоро част от историята. Наказанията са влезли в сила, някои даже изтичат. Въпреки това, не може да се каже, че случилото се е било един добър урок за Висшия съдебен съвет и подобен лобистки скандал не може да се повтори. Напротив, ВСС не действа достатъчно последователно както при разкриването на замесените, така и при наказването им. Това прави появата на някой нов Красьо повече от сигурна.
Текст: Явор Николов
Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди
Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Магистрат с „абсолютно компрометирани качества“ или „добър човек“. Кой ще оглави най-големия административен съд в страната?

Заради „неверни, негативни неща“ единственият кандидат за председател на РС-Благоевград се отказа от конкурса

Без изненади: братът на бившия член на ВСС Димитър Узунов оглави Окръжния съд в Благоевград

2 коментара
Pingback: Иван Колев – членът на ВСС, през който минаха над два милярда лева – част първа | Съдебни репортажи
Pingback: Иван Колев – членът на ВСС, през който минаха над два милиарда лева – част първа | Съдебни репортажи