ВСС отстрани от длъжност обвиняемите Веселин Пенгезов и Петър Петков

Висшият съдебен съвет (ВСС) отстрани временно от длъжност председателя на Софийския апелативен съд (САС)Веселин Пенгезов и председателя на Военно-апелативния съд Петър Петков. Искането беше внесено в съвета от главния прокурор Сотир Цацаров заради обвиненията, които бяха повдигнати на двамата съдии по дело, което се разследва от 2010 г. и касае изпълнение на проект по програма ОПАК.

Както „Съдебни репортажи“ писа, Пенгезов и Петков са обвинени като извършител и помагач за длъжностно присвояване в големи размери, както и че са представили и са направили опит да представят неверни сведения пред Дирекция „Оперативна програма „Административен капацитет” към Министерство на финансите – Управляващия орган по Оперативна програма „Административен капацитет”. Шефът на САС получи обвинение и за това, че не е изпълнил служебните си задължения – не е обявил обществена поръчка по проекта за сумата от 402 560 лв. и от това са настъпили тежки последици, както и по чл. 248а, ал. 3 от Наказателния кодекс, чиито текст казва, че лице, което управлява или представлява юридическо лице или търговец, за да получи кредит, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. По този текст обвинение бе повдигнато и на шефа на кабинета на министър-председателя Мария Дивизиева.

Пенгезов и Петков бяха отстранени и като административни ръководители и като редови съдии. Искането на главния прокурор обаче предизвика продължителен дебат на какво основание от Закона за съдебната власт следва съветът да вземе своето решение. Въпросът бе поставен от члена на ВСС Камен Иванов, според който кадровият орган трябва да уточни дали отстраняването е по реда на алинея 1-ва или 2-ра на чл. 230 от ЗСВ*. Разликата е, че при алинея 1-ва ВСС задължително отстранява магистрата, докато при алинея втора прави самостоятелна преценка дали това се налага.

Според Иванов същественият въпрос в конкретния случай е дали престъпленията, в които двамата съдии са обвинени, са свързани с упражняване на съдебна власт. Преценката се извежда от чл. 132 от Конституцията, според който „при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер“. Иванов обясни, че Пенгезов и Петков са обвинени не като правосъдни органи, а като администратори и от това следва, че решението на ВСС трябва да е по втората хипотеза на чл. 230 от ЗСВ. Затова и съветът трябва да прецени по същество дали мярка като временно отстраняване ще бъде адекватна, тъй като тя се налага за продължителен и неопределен период от време. Иванов бе подкрепен от Калин Калпакчиев, който също наблегна, че чл. 132 от Конституцията касае извършени престъпления от магистрати при осъществяване на правосъдието и в този случай ВСС е задължен да ги отстрани. Калпакчиев посочи, че ако ВСС приеме, че в този казус е приложима ал. 2 на чл. 230 от ЗСВ, съветът е задължен да изложи конкретни мотиви към преценката какво налага отстраняването на двамата съдии.

В дискусията се включи и Сотир Цацаров, който помоли Калпакчиев да изясни какво е неговото мнение по въпроса, а да не преповтаря вече повдигнат от колегата му Камен Иванов въпрос. Уточни и че първото обвинение на Пенгезов е свързано с ръководната му функция, като административен ръководител на САС и възложител на обществени поръчки.

“Ако ВСС реши, че е по чл. 230, ал. 1, безусловно отстраняване трябва да бъде гласуване. Ако реши, че е по ал. 2, за нуждите на нормалното осъществяване на процеса, отстраняване се налага. Нашето искането е непроменено”, каза Цацаров.

Калпакчиев пък отвърна, че неговото становище е, че ВСС трябва да действа по ал.2 от чл. 230 от ЗСВ, тъй като обвиненията касаят изпълнение на проект по ОПАК, а това не е пряка дейност по осъществяване на правосъдието и в този случай трябва да се преценяват доказателствата за обосноваността на обвинението. Такъв извод се налагал от представените на ВСС от прокуратурата данни, но изводът можел да бъде и друг, тъй като членовете на съвета не разполагали с цялата информация.

Отговорът на Калпакчиев предизвика и ответна реакция от главния прокурор, който каза, че ВСС няма да получи никакви други данни, защото прокуратурата не е длъжна да представя доказателства от делото заради тайната на разследването.

На различно от колегите си становище беше Ясен Тодоров, който каза, че в ЗСВ като дейност по правораздаването се имало предвид и администрирането на органи на съдебната власт. В дискусията се включи и Юлия Ковачева, която заяви, че дебатът не е излишен, тъй като той пряко ще повлияе на законността на решението на съвета, защото ще представлява неговото мотивиране. Тодоров пък допълни, че Пенгезов и Петков не биха могли да участват в проекта по ОПАК, ако не били магистрати. Подкрепиха го Галя Георгиева и Светла Петкова.

Председателят на ВКС проф. Лазар Груев посочи, че Конституционният съд има няколко решения, които засягат този въпрос, според които основната конституционна функция на съда е правораздаването, а на прокуратурата – повдигането и поддържането на обвинения. „В този смисъл, на мен ми се струва, че сме изправени пред хипотезата на ал.2, защото обвиненията не са свързани с правораздаването “, каза Груев и апелира към министъра на правосъдието при бъдещи промени в ЗСВ разпоредбата на чл. 230 да се запише по-ясно.

Главният прокурор заяви, че въпросът се обсъжда „във въздуха над нас в тази зала“ и членовете на ВСС трябва да вземат решение. И в този смисъл съветът трябвало да обсъжда не по коя хипотеза да действа, а дали искането на прокуратурата е основателно или не.

Галина Карагьозова подкрепи колегите си Иванов и Калпакчиев и припомни решението на тричленния състав на Върховния административен съд (ВАС), който отмени отстраняването от длъжност на апелативния прокурор на Бургас Емил Христов. Освен двете хипотези в ЗСВ, които са обсъдени в решението, съдът припомняше колко опасни са разследванията срещу неизвестен извършител магистрат. “Такъв магистрат очевидно е уязвим и неговите професионални решения лесно могат да бъдат манипулирани от хора, имащи някаква власт (процесуална или друга, например нерегламентирана) върху бързината на разследването. Несъмнено срещу всеки магистрат може да бъде образувано наказателно (досъдебно) производство, срокът на разследването по което да бъде безкрайно удължаван”, казва съдията-докладчик по делото Александър Еленков.

Затова ВАС казва, че ВСС е бил длъжен да провери обосноваността на образуваното досъдебно производство срещу Христов, защото срещу всеки магистрат може да бъде образувано дело, без то да почива да доказателства за извършено престъпление. Освен това решението на съда деликатно припомня на ВСС, че е органът, който според Закона за съдебната власт е длъжен да защитава независимостта на съдебната власт, поради което бавните разследвания на прокуратурата срещу магистрати, които не са привлечени като обвиняеми, са служебен проблем на съдебните кадровици. Затова и още в определението, с което допусна събирането на доказателствата, ВАС изрично посочи, че разследванията срещу магистрати трябва да приключват бързо с категоричен резултат, защото в противен случай те могат да бъде държана в зависимост. Припомняме, че делото срещу Пенгезов и Петков датира от преди четири години.

Галина Карагьозова се позова на тези изводи на съда и особено на частта в решението, в която изрично се казва, че по ал. 2 ВСС е длъжен да обсъди основателността на образуваното производство, без да се меси в работата на прокуратурата. Намеси се шефът на ВАС Георги Колев, който каза, че това решение може да бъде отменено, защото предстои произнасяне на петчленен състав на съда. Милка Итова пък заяви, че било неетично да се цитира решение на съда, което не е влязло в сила. Карагьозова отвърна, че е отбелязала това и цитира решението, за да мотивира необходимостта от правилна преценка по той текст трябва да бъдат отстранени двамата магистрати.

Цацаров пък напомни, че решението касае случай, в който обвинение срещу магистрата не е повдигнато. Главният прокурор реагира остро на думите на Карагьозова, че ВСС трябва да прецени дали наказателното производство е започнало основателно. „Такова право ВСС няма, няма и прокуратурата, Слава Богу, в тази държава такова право има само съдът. Моля ви, не влизайте в ролята на съд. Няма да стане!“, заяви той.

В крайна сметка съветът прие, че в конкретния случай отстраняването по ал. 2. Като мотив Галя Георгиева посочи, че обвиненията са несъвместими с длъжностите, които заемат двамата магистрати. Пенгезов бе отстранен с 16 гласа за, 1 против и трима въздържали се, а Петков – с 16 гласа за и 4 против.

Бившият шеф на Инспектората към Върховната касационна прокуратура Малена Филипова понижена до апелативен прокурор

След близо година продължило дисциплинарно производство срещу бившия шеф на Инспектората към Върховната касационна прокуратура (ВКП) Малена Филипова бе понижена от прокурор във ВКП до апелативен прокурор за срок от година и половина, реши днес ВСС. Едно от първите действия на главния прокурор Сотир Цацаров след встъпването му в длъжност бе да нареди проверка и ревизия в Инспектората на Върховната касационна прокуратура, който отговаря за делата срещу магистрати. Впоследствие Цацаров разформирова ИВКП с твърдения за необясними практики от страна на тогавашния шеф на звеното Малена Филипова. Под нейно ръководство, разкри тогава главният прокурор, в ИВКП са унищожавани документи, образувани са проверки по анонимни сигнали и са преследвани прокурори заради решенията им по дела в съдебна фаза, за някои от обвинителите е събирана информация за личния им живот, а част от преписките не са завеждани надлежно. Именно заради съмненията за поръчкови преписки срещу определени прокурори Цацаров изцяло смени екипа обвинителите, които работят в звеното и няколко пъти публично изрази недоумение за похватите на работа в инспектората.

Срещу Филипова бе образувано дисциплинарно производство по предложение на главния прокурор през април миналата година, като тогава Цацаров поиска налагане на най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение. Източници на „Съдебни репортажи“ от ВСС обясниха, че голяма част от нарушенията, включително и част от тези, открити при ревизията на ИВСС, за които Филипова бе дисциплинарно преследвана, не са се доказали в производството.

На днешното заседание на ВСС бе образувано и второ дисциплинарно производство срещу ръководителя на Специализираната прокуратурата Светлозар Костов, по-известен като наблюдаващ прокурор по делото „Октопод“. Предложението бе на главния прокурор Сотир Цацаров и е свързано с оказан натиск от Костов върху негови подчинени от Спецпрокуратурата.

*Чл. 230. (1) В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство.

(2) Когато, извън случаите по ал. 1, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство.