ИВАН КОЛЕВ (ВДЯСНО)

Иван Колев и проектите на ВСС по ОПАК

Освен бюджета на съдебната власт през мандата си ВСС получи и финансова помощ от Европейския съюз като бенефициент по Оперативна програма “Административен капацитет”. Става дума за три проекта по които съветът е получил около 5.6 млн. лв. – „Компетентни и мотивирани магистрати и съдебни служители” (2.2 млн. лв.), „Обновени информационни системи за по-добро обслужване. Нормативна уредба на електронното правосъдие” (2 млн. лв.) и „Ефективност, отчетност и координация в съдебната система” (1.39 млн. лв.)

Какъв е ефектът от “усвояването” на тези средства не е ясно, но едно е сигурно – проблемите, към които тези проекти са били насочени, до ден днешен остават нерешени. Например – по “Обновени информационни системи за по-добро обслужване” е предвидена като крайна цел “по-пълна автоматизация на движението на съдебните дела” или “интегрирано действие на всички системи за управление на съдебните дела.”И двете цели обаче бяха сред акцентите, които кандидатите за следващия ВСС бяха заложили в концепциите си, т.е. тези дейностисе приемат като неосъществени. Още повече – проблемът със софтуера за случайно разпределение на делата не само, че не беше решен, а се задълбочи драстично през последните години, като ВСС системно и целенасочено си затваряше очите за проблема.

Същевременно ВСС ревностно криеше информацията за това кой и за какво получава пари по тези проекти. След като отказите на съвета бяха отменени като незаконосъобразни от ВАС стана ясно, че голяма част от членовете на съвета са заработвали и като… експерти по проектите за ОПАК. Ситуацията става абсурдна, защото членовете на ВСС назначават членове на ВСС за ръководители на екипи по проектите. Последните от своя страна пък взимат решение да сключат граждански договор, като наемат някого от членовете на ВСС за експерти:

„ Другата допълнителна точка. Комисията предлага да се вземе решение, с което да се утвърди управленски екип за организация, управление и отчитане на дейността по проект на ВСС “Ефективност, отчетност и координация в съдебната система” по подприоритет 1.5. “Прозрачна и ефективна съдебна система” на Оперативна програма “Административен капацитет”, както следва: ръководител проект – Иван Димов; координатор информационна стратегия – Милена Милева; координатор във връзка с делата от особен обществен интерес – Пламен Стоилов; координатор статистика и отчетност – Катя Обрешкова; координатор превенция на корупцията – Георги Гатев; технически сътрудник – Иванка Котева; счетоводител – Евгения Кръстева.

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 1 октомври 2009 г.)

В други случаи Иван Колев сам предлага на ВСС да го назначи като експерт по проекта. Така например се случва по проекта „Въвеждане на модерни, надеждни и ефикасни процедури за планиране и изпълнение на бюджета на съдебната власт“. Иван Колев предлага на ВСС да избере Иван Колев за член на контролния съвет към проекта. По втория транш (след 2011 г.) проекти по ОПАК Колев вкарва „в играта“ колегите си Мая Кипринска (в два проекта), Цони Цонев, Радка Петрова, Стефан Петров, Вельо Велев и Костадинка Наумова. Всичките тези проекти имат за цел изпълнение на задачи, които са в мандата на ВСС и за които не би следвало неговите членове (които работят на пълно работно време и взимат допълнително възнаграждение за участието си по комисии) да получават допълнително средства.

Ролята на ръководената от Колев финансова комисия в разходването на средствата по ОПАК не е малка, защото именно тя внася предложения за извършване на плащанията към подизпълнителите. Винаги това обаче става без много-много обяснения и така непросветеният наблюдател (т.е. всеки, който не е член на ВСС) въобще не може да разбере за какво става дума. Често плащания за стотици хиляди левове са внасяни… като допълнителна дневна точка:

Две допълнителни точки имам, ако може. Комисията предлага да се даде съгласие да се изплати сума в размер на 202 500 лв. по договора между ВСС и “Информационно обслужване” по приоритети на ОПАК “Подобряване на обслужването от страна на органите на съдебната власт чрез развитие на информационните технологии”. Също така да се даде съгласие да се изплати сума в размер на 178 085 по договор между ВСС и “Сименс” ЕООД по подприоритет пак на ОПАК, “Подобряване на обслужването от страна на органите на съдебната власт”. Комисията предлага да се даде съгласие да се изплати сума в размер на 45 198 лв. по договор между ВСС и “Норма” АД по подприоритет 3.3. на ОПАК “Подобряване на обслужването от страна на органите на съдебната власт чрез развитие на информационните технологии” във връзка с договор. Това са и трите, все по тези програми, които минават по ОПАК. Тези пари, които ние изплащаме предварително, се изплащат, а впоследствие трябва да бъдат преведени вече по тези програми от Европейския съюз. Трябва да ни бъдат възстановени, да. Ние сме длъжни да ги изплатим, няма как да не го направим това нещо. Явно е гласуването.

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 1 октомври 2009 г.)

Проблемите с управлението на проектите не се свършват с плащанията по договорите, а и със спешната необходимост да се приключват.

ИВАН КОЛЕВ: По т. 37 комисията предлага да се вземе решение, с което да се даде съгласие да се изплати сума в размер на 33 хиляди и 300 лв. във връзка със сключени граждански договори по ОПАК.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз ли ще подписвам нещо?

ИВАН КОЛЕВ: Не, не. Спешно трябва да приключим по ОПАК проектите. Има три проекта, които трябва спешно да ги приключим, за да може да си вземем парите още тази година.

ИВАН КОЛЕВ: Три по ОПАК.

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 31 октомври 2009 г.)

Въпросът на представляващата Мингова издава донякъде притеснение (пак ли трябва да подписва нещо за много пари) и най-вече – неведение. Проектите са стари, но това не е ясно на аудиторията, въпроси относно изпълнението няма, а основният мотив в “доклада” на Колев е, че приключването е спешно, за да може ВСС “да си вземе парите” по възможност до два месеца.

Интересът на Колев и останалите членове на ВСС към финансирането с европейски средства междувременно се разраства. В края на 2009 г. съветът взима решение, с което на практика поставя в зависимост всяка структура в съдебната власт, която иска да кандидатства за подобно финансиране:

По т. 53 комисията предлага да се вземе решение, с което органите на съдебната власт да информират предварително ВСС за участието си в проектите по ОПАК и други международни проекти и програми. Висшият съдебен съвет ще разрешава на органите на съдебната власт участието им в проекти само при наличие на достатъчни финансови и човешки ресурси.

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 17 декември 2009 г.)

ВСС създава монопол върху управлението и така отваря нова форма на зависимост на председателите на съдилищата към благоволението на председателя на финансовата комисия на кадровия орган.

По-късно на няколко пъти комисията на Колев ще внесе предложения според които ВСС „не възразява“ структури на съдебната власт да кандидатстват по подобни проекти, но „само в рамките“ на техните собствени бюджети. Това връзва ръцете на съдилищата, които едвам смогват да покриват разходите си за съществуване.

Начинът, по който са били проведени проектите по ОПАК и в частност избора на изпълнители и приложението на Закона за обществените поръчки, бяха разкритикувани от Сметната палата – воденият от ВСС регистър на поръчките, например, според одитиращия екип “не дава възможност за предоставяне на пълна и навременна информация на ръководството и не осигурява проследимост във времето на всички документи и действия, свързани с провеждането на процедурите”. Докладът на одитната институция установява поръчки, които са били прекратени, след като ВСС е включил в документацията изисквания, които необосновано ограничават фирмите, които могат да участват. В друг случай не е публикувано задължителното обявление в Официалния вестник на ЕС, което без съмнение е ограничило кръга от фирми, които биха могли да подадат оферти, а в трети – проверяващите въобще не са могли да открият поканата за участие в една от обществените поръчки. Сметната палата посочва още, че при две от процедурите неоснователно ВСС е “скъсил” срока между обявяването на процедурата и крайния срок за подаване на офертите.
Друго нарушение е как ВСС е сключил два договора с идентичен предмет (подготовка на проектни предложения) и с обща стойност 26 хил. лв. Разбивайки по този изкуствен начин поръчката, ВСС е приложил по-облекчената процедура и вместо да събере три оферти и да избере най-добрата, директно е сключил договор.

Иван Колев или как се управляват парите на съдебната власт?

Заключение първо – абсолютно непрозрачно. Освен докладването на дежурното „ промени по бюджетни сметки на органи на съдебната власт за еди-коя-си-година“, Иван Колев като председател на комисията по бюджет редовно отправя предложения към членовете на съвета за сключването на най-различни договори.

Липсата на публичност в ръководената от Колев комисия се вижда ясно в отчетите й. Въпреки че такива се приемат всяка година, на сайта на ВСС има качен само един – този за 2011 г. От него разбираме, че „през 2011 г. Комисия „Бюджет и финанси” е разпределила по органи на съдебната власт средства в размер на 47 249 646 лв.” и е изразила положителна оценка за собствената си работа. Нататък следва изброяване на дейностите на работата на комисията и усвоените и разходвани суми в числа. Научаваме само предмета на договорите и най-много – фирмата изпълнител. Това не е достатъчно, за да разберем дали работата на Комисията е състоятелна или не. Дори и да приемем, че членовете на ВСС имат информацията за стойността на всеки договор, това никога не става обществено достояние. Случаите са десетки, ето само някои от тях:

Предлагаме ВСС да вземе решение, с което да упълномощи проф. Мингова да подпише договор с “Алфа Грисин Инфотех БГ” за абонаментна поддръжка на дизелов генератор за срок от една година.

Предлага ВСС да вземе решение, с което да упълномощи проф. д-р Анелия Мингова – представляващ ВСС, да подпише договор с “Димар Инженеринг” ЕООД за абонаментно техническо обслужване на следните видове инсталации: отопление, вентилация и климатизация, и автоматизация на ОВК за срок от една година.

Комисия “Бюджет и финанси” предлага Висшият съдебен съвет да приеме решение, с което да упълномощи главния секретар на ВСС да подпише договор с “Национален дворец на културата – Конгресен център София ” ЕАД за предоставяне ползването на зала 3 и прилежащите фоайета на ет.6 и 7, находящи се в НДК, ведно с техническото оборудване за провеждане на Общите събрания за избор на членове на Висшия съдебен съвет.

По т. 66 комисията предлага на ВСС да вземе решение, с което да упълномощи професор Мингова да подпише договор с “ЕСОФ БГ” ООД за изграждане на противообледенителна система за лед и сняг на покрива на сградата на Висшия съдебен съвет, находяща се на ул. “Екзарх Йосиф” № 12. Явно гласуване.

Предлагаме (Иван Колев – бел. авт.) ВСС да упълномощи Иван Колев да сключи договор с Рафаел Маджар за наем на недвижим имот, гр. София, ул. “Княз Борис” № 141. Явно е гласуването

Пак по предложение на Комисията на Колев на 1 юли 2010 г. ВСС сключва договор за охрана от частен СОТ за един от апартаментите, които Министерството на правосъдието е предоставило за ползване на членовете на съвета, които не са от София. Каква е стойността на договора не е ясно, но чак след нарочно запитване до съвета разбираме, че апартаментът е бил ползван от членът на съвета Радка Петрова, а частната охрана е била наета, тъй като в него е имало имущество, което е било на ВСС.

Липсата на мотивация на решенията за управление на имуществото на съдебната власт, често води до комични ситуации, показателни за липсата на планиране. Така например един автомобил може само за няколко месеца да бъде прехвърлен от една структура в друга, а после – върнат обратно:

Дава сългасие лек автомобил марка “Фолксваген пасат” с рег. № СА 58-43 НР, с рама № WVWZZZ3СZ9P065260, двигател № СВА 298371 и лек автомобил “Ситроен Ксара Пикасо” с рег.№ СА 00-53 АВ, с рама № VFCH6FZB39960356 и двигател № 10LT251342167, числящи се на Прокуратурата на Република България, да се предадат безвъзмездно за ползване на Висш съдебен съвет.

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 8 юни 2010 г.)

 Съгласно чл. 11, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост и във връзка с чл. 28, ал. 3, т. 1 от Закона за държавната собственост, предоставя безвъзмездно на Прокуратурата на Република България лек автомобил “Ситроен Ксара Пикасо” с рег. № СА0053 АВ и двигател № 10LT251342167, собственост на Висшия съдебен съвет.

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 20 април 2011 г.)

Има случаи, в които Иван Колев изпада в ситуация на потенциален конфликт на интереси, но пропуска да се отведе и дори да сигнализира за това на колегите си.

ИВАН КОЛЕВ: По т. 27 комисията предлага да се вземе решение, с което да се даде съгласие да бъде направен абонамент за 2010 г. за списание “Общество и право” за всички съдилища, прокуратури и следствени служби, включително ВКС, ВАС, НСлС, Прокуратура на Р България, Инспектората към ВСС и Висш съдебен съвет.

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 29 ноември 2010 г.)

В случая става дума за не повече от 20 хил. лв. И няма абсолютно нищо нередно и лошо в това съдиите и прокурорите да имат достъп до специализирани периодични издания. Малката подробност е, че списанието „Общество и право“ се издава от Съюза на юристите в България, а Колев е член на Управителния му съвет (според декларацията за конфликт на интереси, която е подал)

През годините комисията на Иван Колев успява да се уреди различни правомощия, които превръщат председателя й във формален властови фактор в съдебната система. По предложение на самия Колев на 1 октомври 2009 г. ВСС му дава пълномощие да одобрява разходи до 30 хил. лв.

Две години по-късно, пак след собствено предложение, председателят на Комисия “Бюджет и финанси” получава право да подписва всички документи, свързани с изпълнението на длъжността на “представляващ Висшия съдебен съвет”.

По-късно „Комисия “Бюджет и финанси” в състав не по-малко от трима нейни членове, в периодите, когато не се провеждат заседания на ВСС, е оправомощена да взема решения, свързани с финансирането на органите на съдебната власт и с взаимоотношенията с компетентните държавни органи по изпълнението на бюджета на съдебната власт.“

Проблемите в управлението на финансите на съдебната власт бяха констатирани и от Сметната палата. От доклада й стана ясно, че ВСС умишлено изкривява бюджета, като залага излишък, който след това се разпределя като допълнително материално стимулиране. Одитната институция казва, че комисията на Колев е структурирана така, че има неясна и размита отговорност между членовете й.

Този доклад е подминат тихомълком от членовете на съвета, като Иван Колев само докладва, че съветът трябва да „приеме решение, с което да се приеме одитен доклад и таблица за установените грешки и нередности от извършения от Сметната палата одит и заверка на годишния финансов отчет за 2009г. на съдебната власт и Висшия съдебен съвет.“

Иван Колев, сградата на СРС и едни апартаменти…

Както разказахме в първата част, преди да стане член на ВСС Иван Колев е председател на най-големия съд в България – Софийския районен съд (СРС). Той е избран за поста с обещанието, че ще се справи с невъзможните битови условия на работещите там.

Това не се случва, защото Колев си тръгва по средата на мандата. Когато попада във ВСС, той демонстрира разбиране към външната видимост на проблемите, но без никакъв практически резултат:

„…ако на първия или на втория етаж възникне пожар от четвъртия етаж всички хора ще ги избием, тъй като няма как да слязат, стълбището е широко 1,10 м. съм го мерил и отдавна сградата трябваше да бъде закрита, тази която е на “Драган Цанков”. Аз нееднократно съм викал и комисии, които също поставиха въпроса, че не може да функционира тази сграда, но когато им казах: напишете, че трябва да спре работа, те казаха, че не смеят и тогава така остана.“

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 27 май 2010 г.)

 На същото заседание Иван Колев предлага ВСС да… създаде една комисия, която да „набележи мерки“.

Седмица по-късно Колев ще разкаже на съвета, че се е срещнал с министър-председателя. Решението след срещата е представено така – „сградата, която е в момента на “Драган Цанков”, отново да бъде върната на съдебната власт, тъй като преди това тя беше предоставена на Главно управление “Строителни войски”“; „част от съставите на Софийски районен съд временно да бъдат преместени в сградата на бул. Цар Борис III“; „ да се помисли по-нататък за изграждане на нова сграда някъде около Централна гара.“

Три месеца по-късно Иван Колев е преосмислил ситуацията:

 „Другото, което е, спомняте си, когато ходихме да разговаряме с Бойко Борисов, там се говореше за някакъв парцел, който е на гарата, не е подходящ този парцел. Нека да не се лъжем за този парцел. По-хубаво, както се казва да се събори цялата сграда на ГСВ и прекрасен съд може да се направи, дори и на друго място, но на гарата не.“

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 2 септември 2010 г.)

В края на същия месец нещата претърпяват обрат и Иван Колев докладва:

„В предложения от Министерски съвет бюджет на съдебната власт за 2011г. не са предвидени средства и няма да могат да се осъществят следните основни задачи: Преместване на състава на Софийски районен съд в сградата на бул. Цар Борис.“

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 23 септември 2010 г.)

От протоколите на ВСС виждаме, че занапред Колев се вълнува от сградния проблем на СРС тогава, когато трябва да се приеме бюджет за следващата година, за да може да се планира разход, който да се прехвърли за следващата година.

За вечното нерешаване на проблема “сграда на СРС” той посочва и виновник – Министерството на правосъдието:

„Ние с наше решение, както прочетох, предоставихме, тъй като това беше искане на Министерство на правосъдието, 3 милиона лева, които трябваше да бъдат усвоени през тази година да се извърши този ремонт. Както виждате, нищо не е направено от Министерство на правосъдието и заради това тези пари трябва да бъдат върнати, за да бъдат осчетоводени по съответния ред, ние няма какво друго да направим. Моля да гласувате явно.“

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 15 декември 2011 г.)

Атаката на Иван Колев към правосъдния министър е мнима. Този изблик на смелост и критичност естествено се случва в отсъствието на правосъдния министър. В същото време, по други проблеми, Колев не се притеснява да е настоятелен лице в лице и да пита активно министъра, в случая Маргарита Попова:

“Благодаря, г-жо министър, тъй като не чух във Вашето изложение един въпрос, който нас лично много ни вълнува, тъй като навремето ВСС даде съгласие и министър Тачева, по нейни данни, така всички знаем, че са закупени 6 апартамента за 600 000 евро, в квартал Овча купел, за нуждите на ВСС и Инспектората. Никой вече не говори за тези апартаменти и ние не знаем какво става с тях. Бяха 6 апартамента с 6 гаража. Молбата ни е, ако има някаква информация за това нещо, има ли ги тези апартаменти, купени ли са или не са купени, просто да ни кажете.“

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 27 юли 2011 г.)

Явно Колев не е получил отговор на така важния въпрос за тези шест апартамента, защото отправя идентичен въпрос и към Пламен Георгиев, заместник на наследника на Попова – Диана Ковачева, една година по-късно:

“Извинявам се, че пак взимам думата. Благодаря Ви много за това, което казахте, г-н заместник-министър. Вярно е, че ще работим, както ние, така и следващият ВСС с този екип на Министерство на правосъдието, защото и досега демонстрирахте това желание за съвместна работа и в тази връзка искам само да Ви дам още информация, тъй като нееднократно сме поставяли пред предишните министри на правосъдието – ВСС преди години даде 600 хиляди евро за закупуване на шест апартамента за нуждите на ВСС. Тези апартаменти, доколкото ние имаме информация бяха купени, но къде са, какво стана с тях никой не знае.”

(Из стенографския протокол от заседанието на ВСС проведено на 17 май 2012 г.)

Проблемът със сградата на СРС ще бъде решен „по втория начин“, след като през лятото на тази година Министерски съвет взе решение да предостави сградата на т.нар. военно НДК. Това стана обаче не заради последователната политика на ВСС и ръководената от Колев комисия, а след “ходатайство”. Без да стане ясно какво става с парцела до гарата, стопански оправдано ли е и полезно ли е за правосъдието разделянето на съда на две отделени на значително разстояние една от друга части.

Очаквайте част три – Иван Колев и кадровикът на познатитe.

Според изследване на Отворено общество от 2009 г.,България е една от държавите, които отделя най-много средства в Европа за да финансира съдебната си система – над 385 милиона лева годишно. За сравнение – това е колкото субсидията на всички висши училища и БАН.

При положение, че държавата отделя достатъчно (над средното ниво в Европа) средства за правосъдие, остава въпросът – как те се управляват. Отговорът му зависи от Висшия съдебен съвет (ВСС). Бюджетът на съдебната система се олицетворява от председателя на комисията “Бюджет и финанси” Иван Колев.

Ако разгледаме протколите на ВСС за последните пет години, Колев ще бъде запомнен с репликата: “По следващата точка комисията предлага да се вземе решение, с което да се утвърдят промени по бюджетните сметки на органите на съдебната власт, съгласно приложението.” Изричал я е стотици пъти. А ако медиите през последните години, Колев ще бъде запомнен с едно – човекът, оповестил, но и в същото време затъмнил скандала с плевенският бизнесмен Красимир Георгиев, станал известен като Красьо Черния.

Иван Колев е част от ядрото на този състав на съдебния съвет

– През ръководената от него комисия са били разпределени почти два милиарда лева (бюджетът за съдебната власт по времето на този ВСС). Именно комисията ръководена от Колев е одобрила всички плащания, свързани с проектите, за които съветът е спечелил финансиране по Оперативна програма “Административен капацитет” – над 5.5 милиона лева…

– Присъствието на Иван Колев във ВСС съвсем не се изчерпва с финансите. Името му седи зад ключовите избори на председателите на Софийския апелативен съд, Софийския градски съд, Върховния административен съд. В края на мандата си, укорен от главния прокурор, че е нарекъл кандидат за важен пост по малко име, защото не си спомнял фамилията му, Иван Колев отговаря:

“Аз съм наблюдавал работата на почти всички магистрати в България и не мога да им помня имената на всички колеги.”

Кой всъщност е Иван Колев?

…Следовател, адвокат, магистрат под пагон, синдик, председател на съд, член на ВСС…

От единствената достъпна (в интернет) официална биография на Иван Колев, качена благодарение на депутата от РЗС Яне Янев, който го номинира за член на Инспектората в края на миналата година, разбираме, че на 18 години Колев е завършил едно от най-старите училища в България – гимназията “Максим Райкович” в Дряново.

Осем години по-късно – през 1978 година, той завършва право в Софийския университет. Още същата година започва работа в милицията като следовател. Работи във Велико Търново осем години, след което напуска. През 2004 г. пред в. “Сега” той обяснява решението си , че повече няма “нито какво да даде, нито какво да вземе от тази професия – в работата си следователите използват само определени текстове от Наказателния кодекс и много малко от Наказателно-процесуалния.”

Пак от същата публикация разбираме, че Колев иска да стане адвокат и чака осем месеца без работа, през които “получава няколко предложения – за прокурор в Павликени или Елена и за военен съдия в Плевен.”

В крайна сметка става военен съдия в Плевен. След промените – през 1991 г. – той напуска, за да стане инспектор към министерство на правосъдието (или както четем от архивите на парламента – съдебен инспектор във Военносъдебния отдел на Министерството на правосъдието). Длъжност, която заема точно осем месеца. Отново пред в. “Сега” споделя, че “никак не му е било по вкуса да проверява колегите си и да пише доклади”. Което не му пречи 20 години по-късно пак да поиска да стане съдебен инспектор, а преди това да стане член на ВСС – работа, която също е свързана с различни проверки на магистратите.

През 1991 г. Иван Колев отново става съдия директно във военната колегия на Върховния съд. Въпреки, че има скромен съдийски опит (едва четири години) и тогава няма случайно разпределение на делата, което да не отчита личността на съдиите при определянето им в съдебните състави, той е включен в съставите по емблематични за процесите на прехода дела – за начина на образуването им и за възможностите успешно да бъдат приключени за обвинението. Той е член на състава, разгледал делото за унищожаването на архивите на ДС срещу о.з. генерал Атанас Семерджиев и о.з. генерал Нанка Серкеджиева, които са обвинени за унищожаването на 144 235 досиета на бившата ДС. Той е и в състава, прекратил делото за лагерите в Ловеч и Скравена с мотива, че давността е изтекла.

Колев е съдия до 1998, а после става адвокат. Пред вестник “Сега” той разказва, че адвокатската професия му харесва: “Не само заради повечето приходи, но и заради свободата. Както казва Дон Кихот: “Свободата, Санчо, е най-важното”.

Малката подробност, която Колев спестява е, че е избрал свободата след като през 1997 г. се опитва безуспешно да стане член на ВСС. Предложен е от червени депутати (Стефка Наумова и Спас Мулетаров), но получава скромна подкрепа и кандидатурата му е отхвърлена.

През същия период Иван Колев е бил синдик на няколко предприятия в София-оркъг, сред които е и фабриката за мебели “Медикет” в Етрополе. Последната днес е собственост на депутата от ГЕРБ Емил Димитров и около нея е структуриран целият му бизнес.

Докато е адвокат, един от клиентите му е прокурорът Николай Колев – бившата дясна ръка на Филчев, застрелян в края на 2002 г.

Иван Колев представлява Николай Колев по делото срещу уволнението му от Върховната административна прокуратура и го печели. Пред в. “Сега” Иван Колев разказва, че двамата с покойния прокурор не били приятели. “Причина за дразгите е проверка на имуществото на Колев (б.авт. Иван Колев), наредена от прокуратурата” пише в. “Сега”. Защо е била извършвана проверка на имуществото на Иван Колев от прокуратурата и как е приключила са въпроси, които никога не са били поставяне публично – нито при избора на Колев за председател на СРС, нито при избора му за член на всс

Иван Колев адвокатства до 2004 г, когато едно посещение в Софийския районен съд, по думите му, обръща кариерата му. От в. “Сега” разбираме, че той попада в съда, за да намери дело, но процедурата му отнема три дни. Възмущава се от органиазацията и в “компания на колеги юристи се изказва доста неласкаво за СРС.”

Неназованите от него юристи го провокират: “ като толкова много знае, да оправи нещата.” Иван Колев приема предизвикателството : “Защо да не отида.” Това е едната версия. Другата звучи така: “В последните години бях адвокат, но имах желание пак да се върна в съдебната професия и това се случи.” казва той пред местния вестник “Дряновска Искра”.

През октомври 2004 г. Иван колев е номиниран от петима членове за председател на срс (за двама от тях сме сигурни – венета марковска, зам.-председателката на вас, станала член на съвета от квотата на съдиите и скандалният заради с репликата си, отправена към свързания със СИК известен русенски бизнесмен Илиян Пенев – Мацола, “оферирай”, прокурор Николай Ганчев). Срещу него се изправят Лозан Панов (кандидатура на Светлин Михайлов – тогава председател на СГС) и Красимир Влахов, номиниран от други членове на ВСС. До избор не се стига.

Изборите се повтарят един месец по-късно. На мястото на Панов този път е Мариян Марков. В надпреварата отново участват Красимир Влахов и Иван Колев. Този път Колев е избран.

Малко след избора си той казва: “Основната ми задача е не толкова да администрирам съдиите, колкото да намеря сграда и да създам добри условия за работата им” казва Колев пред в. “Сега”.

Той е председател на СРС точно три години. През това време Иван Колев нито успява да намери сграда на СРС, нито създава добри условия за работа на съдиите. Магистрати от СРС дори си спомнят, че може би единственото му запомнящо се решение е да смени обслужващата банка на съда с Централна кооперативна банка.

Сред членовете на ВСС, избрали Колев за шеф, е Александър Воденичаров, който освен злополучен ректор на ЮЗУ е и член на надзорния съвет на същата банка.

Иван Колев напуска председателския пост на СРС, но не за да се върне към адвокатството, както е обещал, а защото приема номинацията за член на ВСС от съдийската квота.

Номинира го съдия Петя Крънчева, понастоящем заместник на председателя на СГС Владимира Янева. Колев е избран за член на ВСС и оставя съда в тежката битова ситуация, в която го е заварил, но още по-натоварен.

Нищо не се променя и за петте години през които Иван Колев е член на ВСС – най-големият съд продължава да работи в същата сграда с недостатъчна площ и мизерни условия.

Съпругата на Иван Колев – Стойна Колева е нотаруис във Велико Търново. Едната му дъщеря е съдебен помощник във върховния административен съд, назначена от последния председател на ВАС Георги Колев.

Първите две години на Иван Колев във ВСС

На 5 октомври 2007 г. ВСС се събира на първото си заседание – тогава са създадени само две комисии –временна “Бюджет и финанси”, която той оглавява и атестационната комисия. Колев получава право на първи подпис, правомощие, което получават още само двама членове на съвета – Стефан Петров и Вельо Велев.

През февруари 2008 г. “случайният принцип” прави Иван Колев член на пет от седемте комисии, които ще избират висши административни длъжности в съдилищата. Колев влиза в конкурсните комисии за главен секретар на ВАС и ЗА съдебен администратор в ОС-Враца, ОС-Русе, ОС-Ямбол, Админситративен съд София-област, Административен съд -Видин.

Иван Колев е избран за член работната група, която трябва да намери нова сграда на ВСС. Номиниран е за представител на съвета в работната група по проблемите на Единната информационна система за противодействие на престъпността, работната група по мониторинг на Закона за съдебната власт. През 2008 г. Иван Колев влиза в групата, която ще проверява дела с обществен интерес в Софийския градски съд. ВСС му възлага подобна задача и в началото 2009 г. Проверява делото срещу Ивайло Дражев и италианския бизнесмен Лино Тонан. По-късно на базата на проверката по това дело и още 16 наблюдавани дела е изготвен доклад, който сочи злоупотребата с правота на защита като една от основните причини за отлагане на делата, с писмо до представляващата всс от 5.10.2009 г. председателят на висшия адвокатски съвет репликира, като казва, че след проверка на 17-те дела, се установява, че само по едно от тях (тъкмо делото на Дражев) е налице забавяне поради системно неявяване на защитнитици, но участието на защитник не е било задължително. Посочва, че ако е било разяснено на подсъдимия, че участието на защитника му, който не се е явил без уважителни причини, не е задължително и че процесът няма да се отлага повече по същата причина, то делото вероятно би се отложило само веднъж. Подобни препоръки към съда Стоилов и Колев не са отправили, а обстоятелството, че участието на защитника не е било задължително, няма данни да е било забелязано.

В началото на лятото на 2009 г., месец преди парламентарните избори, Иван Колев става причината за скандал, с който винаги ще помним този състав на ВСС.

Иван Колев – видимият създател на скандала «Красьо» – частично и може би дирижирано осветляване на лобистки въздействия в «другия кръг»

Иван Колев е в началото на скандала с т. нар. Красьо Черния, превърнал се в обобщен образ на всички съмнения за търговия на постове в българската съдебна система.

На заседанието на ВСС на 18.06.2009 г. внезапно той прави изненадващо за наблюдателите изявление пред членовете на ВСС и присъстващите журналисти: “Определени хора обикалят България и твърдят, че разполагат с нашите гласове и при избора на административни ръководители  искат на наш гръб да богатеят. Става думата за някакъв Красо от Плевен [...] Същият този човек носи един списък с имената на осем членове от ВСС, в които е посочено и моето име, и който казва, че той разполага с гласовете на тези осем членове, някъде твърди, че са и до 13 човека, които могат да гласуват така, както той им каже. Всичко щях да го подмина, така, с лека ръка, но вчера отново един от участниците в изборите ми каза, че са ходили и са искали някъде над 200 000 евро, доколкото разбрах… Същият този човек, аз поразпитах за него, оказа се известен плевенски измамник, където трябва, ще съобщя за същия, но действително хората му вярват. Най-лошото е, че той са му повярвали и в една партийна централа, където уважавани от мен хора също вярват, че действително той разполага с гласовете на членове на ВСС. [...] Това е възмутителното и заради това исках да ви уведомя да знаете, че има такива хора, които обикалят и може би ние трябва да вземем някакви по-сериозни мерки, защото никога няма да си позволя да взема пари от колега! Не съм го правил и като адвокат, когато съм защитавал колега, още по-малко за назначаването на някой колега съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт. Всичко друго мога да си позволя, но не и това! И смятам, че това е страшно обидно и ние трябва да се опитаме да прекратим такива злоупотреби с нашите имена!”

Племен Стоилов подема и призовава да бъде сезирана прокуратурата да започне разследване, защото в противен случай “ще поощрим подобни измамници да продължат да си играят с ВСС и с неговия авторитет!”.

ВСС взема решение (т.11 от Протокола на заседанието на ВСС от 18.06.2009г.) да сезира прокуратурата.

В изпълнение на решението Иван Колев подава на 19.06.2009г. сигнал до главния прокурор (вх. № 3818/19.06.2009г.).

Какво се е случило дотук и как то се отразява на хигиената в бъдеще?

1. Изказването на Колев се отличава не само с това, че е изневиделица, но и че е откровено несъвместимо с биографията му на дългогодишен юрист, който се занимава с наказателни дела. Показва или огромна некомпетентност, или пък е съзнателен акт, който не обслужва правосъдието. Хипотезите за това поведение могат да бъдат различни освен незнание – Колев изпреварва обвинение срещу себе си, ако не е сигурен, че такива данни вече не са постъпили в прокуратурата и търси медийна защита (в стил – «той съобщи»), предупреждава някого или… пък дава ход на операция «почистване на лобито на другия отбор».

Като резултат – публичното оповестяване известява евентуално и 8-те до 13-те членове на ВСС, които се занимават с търговия на гласове, ако наученото от Колев не е невярно, и самият «Красо от Плевен».

2. Изказването на Колев е необичайно и защото е всеизвестно, че преди публичните заседания на ВСС предишния ден се провеждат закрити, на които членовете обсъждат дневния ред, вземат решения, а в откритите – само казват заключителните реплики “за пред хората”.

Този път обаче Иван Колев действа съвсем прозрачно, като прескача “скритото” обсъждане на новината – не казва на колегите си предишния ден, за да остане тя само помежду им и евентуално още тогава да бъде посъветван от тях да сигнализира прокуратурата.

Оттук нататък възниква въпросът как се разследват предполагаеми корупционни отношения, ако замесените знаят, че разследването почва? Ами трудно, а както се разбра впоследствие – според прокуратурата – и невъзможно. Със сигурност вече не и чрез широко разпространената иначе у нас употреба на специални разузнавателни средства, които поначало биха били много подходящи за този вид търговия с влияние, която предполага активна комуникация, включително телефонна, между замесените лица.

На 24 юни 2009 г. главният прокурор Борис Велчев по отношение на изказването на Иван Колев заявява следното: „Много ми се искаше да не се реагира емоционално на заседание на ВСС, а да стане по по-професионален начин. Ако имахме информацията достатъчно предварително и дискретно, можехме да използваме всички средства, за да разкрием дейността на съответното лице. Сега, след като се разгласи случаят, тази възможност спадна. Иска ми се преди да се говори във ВСС, да се сезират компетентните органи“.

3. Изказването на Колев, освен необичайно и със съкрушително въздействие върху възможностите за разследване, показва и съмнителни от гледна точка на морала възгледи.

Подчертано е, че Колев пари от колеги не взима “…защото никога няма да си позволя да взема пари от колега! Не съм го правил и като адвокат, когато съм защитавал колега, още по-малко за назначаването на някой колега съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт. Всичко друго мога да си позволя, но не и това!”

А като най-лошото от лошите неща е изведено узнаването от партийна централа, хората в която били повярвали, че е възможно точно така да се случват нещата във ВСС – с предаване на пари на посредник от заинтересования да спечели административната позиция магистрат.

По отношение на “партийната централа” – Иван Колев повече нищо не казва. За него не важи принципът, като кажеш “а”, трябва да си готов да кажеш и “б”. Разпитан малко по-късно по разследването за търговия с влияние, Колев е лаконичен до дискретност, че е научил за съществуването и разказите на Красьо от колега от провинцията и … отказва да каже коя е партийната централа, защото периодът бил предизборен. Остава да виси завинаги нерешен въпросът, като е бил все така предизборен периодът и по време на заседанието, защо Колев не спестява информацията за партийната централа, а дава обилна храна на въображението, което не се изисква да е богато – дали пък тази партийна централа, като е повярвала за възможностите на Красьо да общува ефективно кадрово с от 8 до 13 членове на ВСС, не се е възползвала. Дали пък изпуснатата информация от Иван Колев не удря по членовете на ВСС, които са близки до тази централа? Най-важното “дали” е свързано с прокуратурата – проверила ли е тези хипотези. Доколкото обаче производството срещу Красимир Георгиев за търговия с влияние е прекратено, със сигурност разбираме, че и да е проверявала прокуратурата различните възможни варианти, нищо не е могло да бъде установено. По липсата на настоятелност обаче Иван Колев да назове партията възникват съмнения в желанието да бъде разплетена мистерията около тази на пръв поглед спонтанна реплика на председателя на финансовата комисия на ВСС. Никой от разследващите или пък наблюдаващия прокурор не напомня на Колев, че изборите през 2009 г. са проведени на 5.07.09 г, а той е бил разпитан преди 23.06.09 г.

От биографията на Красимир Георгиев се вижда, че той е бил свързан с партията НДСВ. През 2005 г. е бил част от предизборния щаб на НДСВ в Плевен по време на парламентарните избори. Това става ясно, след като в магистратския скандал в медиите е включено името на тогавашния кмет на Плевен Найден Зеленогорски. Тогава той съобщава: “Лъжа е, че съм говорил с въпросния Красьо, не ми е писал sms, не ми се е обаждал, нито пък аз на него“. И изказва предположението, че Георгиев има номера му в телефона си от парламентарните избори през 2005 г., когато Зеленогорски е бил председател на щаба на СДС, а Красьо е бил в щаба на НДСВ.)

Към предизборната дейност на НДСВ в Плевен отношение има и началникът на „Протокол и Връзки с обществеността“ на ВСС – Латинка Митева. Преди да заеме пост в съвета, Митева е бивш кореспондент на “Дарик” в Плевен, говорител на областната управа, а после – говорител на ПГ на НДСВ.

В заседанието на 1.07.2009 г. по време на дебата за избор на председател на Софийски градски съд председателят на ВАС Константин Пенчев, бивш депутат от НДСВ, прави изявление за много по-едри и стари задкулисни зависимости на ВСС от отношенията на Красимир Георгиев с магистрати в рамките на една изборна кампания и така въвежда образа на втори по-влиятелен властови кръг от този, свързан с Красьо: “Съдиите не вярват, че най-важните кадрови въпроси на съдебната система се решават около тази маса, от тези 25 човека. Те имат впечатлението, че това жадувано мнозинство от 13 гласа се формира около маса с бяла покривка в един приятелски кръг. Става дума за членове на този Висш съдебен съвет и други по-висшестоящи или по-низшестоящи юристи, които от години кадруват в съдебната система, от години плетат пъзела на съдебната система и които знаят, че в момента са ни поставили в невъзможност да изберем”.

За партийните връзки на самия иван колев можем да съдим само по фактите от биографията му– през 1997 г. той е харесан от бсп. Близо 15 години по-късно – през декември 2011 г. той е предложен за инспектор във ИВСС от РЗС. Партия, която според червения депутат Румен Овчаров е създадена от БСП и която набра скорост заради топлите връзки на Янев с бившия съветник в ДАНС, днес подсъдим, Алексей Петров. След изборите янев първо беше опозиция на герб, след което стана партньор на управляващите. Именно като в позицията си на “партньор при нужда” РЗС номинира Иван Колев за инспектор.

Нито магистратите, нито гражданите разбраха от потока полуистини и недомлъвки, а може би – и лъжи, дали и доколко скандалът Красьо е и партийно оцветен.

II. Делото “Красимир Георгиев и влиянието му във ВСС”

След сигнала на Иван Колев прокурор Първолета Никова от СГП образува наказателно производство срещу неизвестен извършител за две престъпления:

- по чл.304б, ал.1 предл. 1 и 2 от НК – за това, че от неустановена дата до 18.06.2009 г. в гр.София, поискал или приел дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приел предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица във връзка със службата им – членове на Висшия съдебен съвет, да дадат своя вот при гласуване за избор на определена длъжност – административен ръководител или зам.административен ръководител в съдебната система.

- по чл. 304, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК – за това, че от неустановена дата до 18.06.2009 г., в гр.София, предложил или обещал дар или каквато и да е облага – сумата от около 200 000 евро на длъжностни лица – членове на Висшия съдебен съвет, за да извършат действия по служба, а именно да дадат своя вот при гласуване за избор на определена длъжност – административен ръководител или зам. административен ръководител в съдебната система.

Впоследствие заради показания от Красимир Георгиев, дадени в същото производство, срещу него започва дело за лъжесвидетелстване – за това, че «устно съзнателно потвърдил неистина, като твърдял, че няма познанства с лица от съдебната система, не познава магистрати, а вдействителност познавал такива».

От мотивите на оправдателната присъда на СГС по същото дело разбираме следните обстоятелства:

След образуването на делото за корупция по сигнала на Колев прокурор Никова получава факс за проверката на ДАНС, която установила, че най-вероятно посоченият в сигнала на Колев гражданин е Красимир Васков Георгиев.

Прокурор Никова започнала лично да извършва действия по разследването и в периода 19.06.2009 г.-23.06.2009 г. разпитала като свидетели прокурора Иван Даскалов, съдията Миглена Тянкова и членовете на ВСС Иван Колев и Стефан Петров. Тези хора били посочени от Иван Колев като присъствалите на срещата, на която той бил уведомен за съществуването на „лицето Краси от гр. Плевен” и за информацията, която той разпространява, включително и с хора от партийна централа.

Иван Колев е разпитван с искане да повтори разказа си за начина, по който научил за Красимир Георгиев. Прокурорът му позволява да спести фактите за партийната централа. Така разследващите се лишават от възможност да проверяват дали такъв разговор въобще е воден, дали Колев казва истината за всичко, което знае във връзка с този случай, а също дали има данни за партийна корупция. Без въпросите – коя е партията, която е приела Красимир Георгиев за достоверен герой с достоверни възможности да приема и предава пари за ВСС с оглед продажбата на гласове за началнически постове, Софийска градска прокуратура не би могла да изясни корените на явлението и дали то въобще съществува.

Пак от разпита на Колев в досъдебното производство се разбира, че той самият провел за себе си предварително извънпроцесуално разследване. Понеже от разговорите научил, че Красимир Георгиев има връзка с паркинга на Община Плевен, се обадил на плевенски общински функционер да попита за него. Първоначално плевенчанинът отговорил, че не познава такова лице, но по-късно се сетил за кого става въпрос. Колев разказал и, че “колежката” му Цвета Маркова била чула за такъв гражданин, който предлага срещу значителна сума пари уреждане на назначаване на ръководен пост.

В крайна сметка производството по делото за корупция е прекратено поради недоказаност, но мотивите на държавното обвинение не са обявени публично.

От март 2012 г. прокурор Никова е командирована във Върховна административна прокуратура, където работи до ден днешен.

Но още преди прекратяването на делото за търговията с влияние в заседанието на ВСС, проведено на 22.10.2009 г., Колев приема за установено, че върху ВСС не е имало въздействие: “… тъй като бях причина за възникването на този скандал. Знаете много добре, че когато вземах тогава отношение аз бях възмутен от поведението на едно лице, което съвсем неправомерно обикаля и лъже колегите магистрати, че има влияние върху Висшия съдебен съвет. Самото разследване доказа точно това нещо, че то няма влияние върху Висшия съдебен съвет. Двама колеги, които са имали някакви контакти с него посочиха по какъв случай са ги имали, дори да приемем, декларацията аз нямам нищо против да я гласуваме, решението, което предлага комисията, това с нищо не променя облика и морала на Висшия съдебен съвет. “

На 22.10.2009 Колев казва и още: “И второ, аз по никакъв начин не се смятам виновен заради това, че това лице е лъгало магистратите. Ние искахме да предпазим тях, да не се поддават на това внушение. Както знаете, че не е само това лице. В България обикалят поне още сто човека, които обещават, че могат да помогнат за Висшия съдебен съвет. Това винаги ще става, както при всяка държавна институция.”

Малко по-късно на 4.12.2009 г. Колев оневинява не само ВСС, но и замесените в разговорите магистрати „…ние действително сатанизираме този “Красьо”, направихме го национален герой. За мен много колеги пострадаха. Целта, когато аз изнесох тези данни за него, целта беше съвсем друга. Това беше да престане да заблуждава колегите и се надявах, че трябваше да се образува дело за измама срещу него, а не да се образуват дела срещу колегите и срещу членове на ВСС за глупости, но това е решение на Прокуратурата, тя знае какво да прави, предполагам, че ще се стигне до истината…».

С други думи – още преди прокуратурата да е провела и приключила разследването Колев за себе си го е решил – ВСС е невинен, Красимир Георгиев е измамник, но не е единствен – в страната множество измамници обещават помощ тъкмо с контакти във ВСС.

Дело за измама срещу Красимир Георгиев обаче не е образувано, което означава, че за прокуратурата не е имало достатъчно данни за това.

В същото време в мотивите на присъдата по делото за лъжесвидетелстване Софийски градски съд не дава вяра на показанията на разпитаните свидетели магистрати, а на писмените доказателства, “доколкото всички разпитани по делото свидетели в една или друга степен имат интерес да премълчат уличаващи ги факти за връзките си с подсъдимия Красимир Васков Георгиев и да омаловажат връзките си с него, които (с оглед показанията на свидетелите Петър Василев Мидов, Тодор Николов Тодоров, Веселина Николова Герова и Пламен Стоянов Найденов) не са се ограничавали с разговори за времето, за децата, за поп-фолка и техниките в строителството, а са били свързани пряко с кандидатстването на голяма част от свидетелите за ръководни постове в съдебната система.» Съдът извежда това заключение и въз основа на «съпоставката на времето и продължителността на разговорите по телефона между подсъдимия Георгиев и съответните свидетели, които съвпадат с периода на тяхното кандидатстване в конкурсите, обявени от ВСС».

Думите на Колев за невинноста на ВСС влизат в противоречие и с последвалите събития и собственото му поведение – 18 магистрати и 2 членове на ВСС са наказани за това, че са уронили престижа на съдебната власт, като са общували с Красимир Георгиев интензивно преди собственото им участие в избори за административни ръководители на съдилища и прокуратури, а някои са уволнени. Дисциплинарните производства приключват след прозренията на Иван Колев от октомври и декември 2009 г. Самият Колев е в дисциплинарните състави, разглеждащи делата на съдията Стоян Попов от Районен съд – гр. Варна (наказан на 08.04.2010 г. от ВСС с намаляване на заплатата с 10% за шест месеца); на съдията Генко Драгиев – Военен съд – гр. София, наказан от ВСС на 25.02.2010 г. с понижаване в ранг за срок от две години; на Апелативния прокурор на Пловдив Андрея Атанасов – наказан на 29.04.2010 г. от ВСС с понижаване в ранг за срок от две години; на зам.-окръжният прокурор на Плевен Димитър Захариев – наказан на 29.04.2010 г. от ВСС с понижаване в ранг за срок от две години. Повече информация в – Красьогейт  – в имена и цифри.

В крайна сметка делото за лъжествидетелстването приключва благоприятно за Георгиев, защото на практика е за престъпление, което е «произведено» от прокуратурата. Георгиев, както и всеки гражданин, не би могъл да лъжесвидетелства в рамките на разследване, което се води срещу него, защото има признато от закона право да избере как да се защитава, а също и право да не се уличава в престъпление.

Отново от мотивите на присъдата на СГС се разбира и нещо повече. В разпита си от 24.06.2009 г., макар общо да е заявил, че не познава магистрати, Красимир Георгиев е признал познанството си със Стойко Стоев като член на ВСС и със съдия Румен Лазаров от ОС-гр. Плевен, т.е. с магистрати.

В резюме равносметката от действията за разследването на Красьо във връзка със съобщените от Колев твърдения в заседанието на ВСС прилича на симулация “как да не хванеш истинското престъпление” по следния сценарий – започва се разследване срещу Красьо за търговия с влияние. Разследваният се вика на разпит (още като свидетел, но делото е срещу него). Разпитват го, той донякъде отрича, донякъде признава. После материалите по делото се отделят в две производства, за да може да бъде привлечен Георгиев за лъжесвидетелстване, а в рамките на едно дело никой не може да бъде хем свидетел, хем обвиняем. Въпросът защо Красьо трябва да бъде гонен за претекст, а не за “брокерството”, заради което изригна общественото недоволство в този случай, изглежда, че няма ясен отговор.

Но твърдението на Красимир Георгиев, включено в обвинението му за лъжесвидетелстване, от показанията му на 24.06.2009г. остава – „Нямам познанства с лица от съдебната система. Аз не съм адвокат, дори не съм юрист, аз не познавам магистрати още повече не виждам каква дейност мога да извършвам с тях.”

Наистина каква дейност е могъл да извършва 27 годишният Красимир Георгиев, съсобственик на дискотека в Плевен, едновременно и с магистрати, кандидатстващи за началници, и с членове на ВСС, които в същия този период са избирали началниците в съдебната власт? Каква ли връзка има интензивната им комуникация, приключваща с момента, в който се е случвало гласуването и защо ли Иван Колев разказва, че Георгиев разпространявал слухове, че може да купува назначенията с пари? (За напомняне – членът на ВСС Стойко Стоев има 213 засечени телефонни разговори, зам.-окръжният прокурор на Плевен Димитър Захариев – 93 разговори, съдията от Апелативен съд – Велико Търново – Милчо Ванев – 66 разговора и 3 смс-а, прокурорът от апелативна прокуратура Иван Петров – 53 разговори и няколко срещи и т.н.)

Но ако дадем последната дума на Иван Колев по този случай, тя красноречиво ще изобличи всички дефицити на смисъла – няма последователност, няма логика и въобще няма и сянка от принципи или стремеж за защита на човешкото достойнство и обществения интерес. Обобщението звучи така в заседанието на ВСС на 16.07.2012 г.: “Какъв беше този случай? При него ние уведомихме обществеността, че има хора извън съдебната система, които ходят и обещават „светло бъдеще” на наши колеги магистрати, като ги заблуждават, че могат да помогнат при кадруването във ВСС. Ние казахме, че това не може да стане при този състав на ВСС, сигнализирахме колегите да не се поддават на такива манипулации и изрично доказахме последващата си дейност, че ние избирахме при кадровото израстване само тези хора, които имаха лични професионални и делови качества и отговаряха на законовите изисквания. Сами разбирате, че по този начин ние си създадохме много врагове, знаете какво се раздуха тогава по медиите. ВСС беше единственият орган в страната, който може да се каже, че си изчисти къщичката във всяко едно отношение, като за съжаление покрай сухото изгоря и мокрото. И аз лично смятам, че двамата наши колеги, които бяха от ВСС, така си заминаха, без да имат някакво отношение по кадруването и без да са замесени в отношения със съответното лице. “

Колев не търси отговор на въпроса – защо членовете на ВСС са си “заминали” напразно, а наказаните магистрати – не. Нито на въпроса как е възможно да участваш в дейност по наказване, без да вярваш в нарушението, или пък как можеш да твърдиш, че искаш да бъде установена истината, като я възпрепятстваш (с оповестяването на информацията за Красьо в заседанието на ВСС) или пък като я премълчаваш (коя е партийната централа). Тези въпроси изглежда, че не са възникнали у оратора въобще.

Иван Колев по кадрови въпроси в искрите на скандала Красьо

Първоначално след оповестяването за съществуването на Красьо Иван Колев пита магистратите, които се явяват на конкурс: “Колежке, на всички задаваме въпрос имате ли някакви познанства с лицето “Красьо”?”(заседанието на 22.10.2009 г., въпрос към кандидат за РС – гр. Каварна).

При избора на председател на Плевенския окръжен съд на 6.9.2009 г. Кандидатурите са две – Николай Янков Господинов и Румен Петров Лазаров. Лазаров е попитан от Петър Стоянов, член на ВСС, за познанството си с Красьо. Стоянов се позовава на интервюта, в които Лазаров е споменал за познанството си с Красьо. Лазаров пояснява, че „…края на месец май г-н Иван Колев, още преди да се говори и преди да се знае за такъв случай, той ми каза, че зрее някакъв скандал и ме попита дали познавам Красимир Георгиев и какво мога да му кажа на него. Тогава аз му казах накратко, защото бях на улицата, тези неща, една част от тях, разбира се, казах му, че е непочтен човек, че съм го изгонил от съда, казах му включително и това, че знам, че е близък с бившия член на ВСС г-н Стоев и тези неща той ги беше написал до районния прокурор, тъй като наблюдаващият и разследващият прокурор по-точно ми каза, че това е записано в заявлението.“.

Иван Колев се застъпва за кандидата Румен Лазаров:„Също така смятам, че той е един много честен човек, а това, че беше замесено неговото име с този “Красьо”… аз се обадих точно на този човек, се обадих и го питах – Румене, ти познаваш ли някакъв Красьо черничък и т.н., както беше описанието му. Той вика – не знам, ще проверя и ще ти се обадя, като му казах там един номер на кола. След това той ми се обади и ми каза – ако става дума за това лице, той е един, сега няма да го квалифицирам, доста отрицателно се изказа за него и каза, че същото, което и сега предаде, че оня е ходил в кабинета му и той го е изгонил и казва: не се занимавай с него, този човек не става, според него.“

Срещу Румен Лазаров ВСС не образува дисциплинарно производство, нито взема решение да се препоръча да му бъде обърнато внимание. За сравнение – на други 12 магистрата (извън наказаните 18) е обърнато внимание, на някои от тях и заради обстоятелството, че номерът на телефона им е бил запаметен в мобилния телефон на Красимир Георгиев (например, на заместник-председателя на ВКС Марио Бобатинов).

По-късно и за друг магистрат Иван Колев ще изтъкне, че има заслуги за “осветяването” на Красимир Георгиев. В заседанието от 17.02.2011 г. при дебата на кандидатурите за председател на Окръжен съд – гр. Шумен Иван Колев се изказва в подкрепа на наказания за контакти с Красимир Георгиев съдия Тодор Тодоров: “Колеги, аз се чувствам задължен да се изкажа. При наличието на един човек, който беше наказан именно във връзка със случая “Красьо”. Искам да ви кажа, че тогава аз гласувах против неговото наказание, знаете и моето изказване. Г-н Тодоров беше човекът, който сигнализира за това лице и той беше човекът, който го разпозна, защото нито аз знаех кой е този човек, когато направих моето изказване, нито някои други в страната освен тези, които са се срещали с него и знаеха за кого става дума. Аз смятам, че беше една грешка неговото наказание, тъй като това е човекът, който разкри, че има такова лице и той като помогна за изясняване на случая отнесе едно тежко наказание.”

Очаквайте – Как Иван Колев управляваше бюджета на съдебната власт? Докладът на Сметната Палата. История за шест апартамента и сагата със сградата на СРС. Разходването на средства по ОПАК. Иван Колев и кадровата политика на съвета.

автори: Ирина Божидарова, Росен Босев и Страхил Василев

Продължение на I част – Пламен Стоилов и някои (не)случайни сходства с болшевишката реторика по повод на съпротивата на съдии и правозащитници да не се поставя в риск справедливостта на наказателния процес и да се създава впечатление, че подсъдимите са осъдени още с внасяне наобвинителния акт в съда.

II фаза – 2011 – 2012 г.

За Пламен Стоилов и съдиите, които “отблъскват атаката” да им се влияе при решаване на делата

На 12.05.2011 г. Стоилов докладва на ВСС, че през февруари и март Комисията му се е срещала с административните ръководители по апелативните съдебни райони и с редови магистрати, които споделили, че одобряват въвеждането на резервния защитник, но срещат трудности в работата си при назначаването му. Висшият адвокатски съвет бил издал указания до адвокатските колегии да не определят резервни защитници. Висшият адвокатски съвет заявява категорично, че такова указание няма. Но моделът наКИМОРДООИ се затвърждава – общи констатации, които задължително клонят към едно послание – необходимо е рестриктивно законодателство спрямо правата и свободите на гражданите в процеса, а отговорността за несполуките е на адвокатите.

В доклада сепоставя и въпросът за морална отговорност на магистратите, проявили либерализъм към общественоопасни лица, които по-късно са извършили тежки престъпления.

Думите силно напомнят за изказванията на министъра на вътрешните работи, който избирателно (по собствена селекция) след изменението на някои мерки за неотклонение на задържани обвиняеми в медиите споменава или че тези граждани са извършили тежки престъпления, или пък че има опасност да извършат тежки престъпления. Тази тенденция ескалира дотам, че на 2.07.2011 г. министър Цветанов обявява, че занапред операциите по залавяне на освободени от съда обвиняеми ще се кръщават на имената на съдиите. Няма съмнение, че подобно “озаглавяване” не е нито законно, нито морално, но няма и съмнение, че по този начин се упражнява натиск върху съда чрез създаване на фигурата на “врага” вътре в съдебната система. В тази заплаха за заклеймяване, както и в предложението на Стоилов магистратите “да носят морална отговорност”, се вижда сходство – и в разбирането за независимостта на съда като опасност, и като обща идея какъв е начинът да се преодолее това явно все още някому непонятно или пък ненужно демократично достижение.

Не знаем дали благоприличието или инстинктът за самосъхранение (все пак България е страна-членка на Европейския съюз в ситуация на продължаващ мониторинг от Европейската комисия) са станали причина тази част на доклада с предложението за връщане към корените на другарския съд, но с иновативна актуализация – за съдии, да не получи одобрението на ВСС.

Виждаме обаче, че идеите си остават същите. На 15.06.2011 г. се провежда заседание на Комисията по правни въпроси за обсъждане на Третия обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2010 г.

На заседанието присъстват членове на Инспектората на ВСС (сред които и номинираният за член на новия ВСС Ясен Тодоров), представители на ВСС, сред които и Пламен Стоилов. Нему е дадена възможността пред депутатите да докладва за работата на Комисията си.

Насоката на разговора с Пламен Стоилов се задава първо от Юлиана Колева – депутат от ГЕРБ (и номинирана сега за член на следващия ВСС) и от председателката на Правната комисия Искра Фидосова. Юлиана Колева пита дали ВСС прави “анализ на причините, които водят до оправдателни присъди по известни дела”. Фидосова допълва своята гледна точка за контрола върху съдебните процеси (фокусът е само върху съда, за прокуратурата не се споменава) и пита: “Административните ръководители на съответните съдилища имат ли те достатъчен поглед върху хода на тези знакови дела с голям обществен интерес и с каква периодичност стига до вас този отчет или доклад, или каквато и форма да използвате, за да се стигне до това да има ефективност в крайна сметка, защото всички това искаме.”

В отговор Пламен Стоилов разказва, че ВСС е задължил “всички административни ръководители в страната да следят пряко хода на делата с висок обществен интерес” и те всеки месец представят отчети “за промените в хода на всяко едно дело с висок обществен интерес.”

От думите му става известно също, че ВСС не се задоволява с ежемесечните отчети, ами и на “всеки 6 месеца провежда директни срещи с административните ръководители по апелативни райони и действащи магистрати, главно тези, които водят делата с висок обществен интерес, и на тези срещи обсъждаме всички проблемни моменти, които водят до необосновано забавяне на хода на делата.”

Стоилов заявява, че целта на председателстваната от него Комисия е по-висока и по-широка от наименованието й: “Нашата крайна цел е не само да въздействаме върху делата с висок обществен интерес, а там, където се налагат положителни практики, те да се прилагат по отношение на всички наказателни дела. Тогава вече ще има по-силен ефект върху наказателното производство в страната.”

Стоилов определя зададения въпрос за оправдателните присъди към него като “най-деликатния”. И след това искрено обяснява кое му е деликатното: “За съжаление, казвам за съжаление, защото Висшият съдебен съвет има желанието, но няма законовата възможност. Ние не можем нито да анализираме причините за многобройните оправдателни присъди, нито да правим препоръки или каквито и да било други решения затова, защото ние по закон нямаме такава функция. Всичко това, което касае оправдателните присъди и въобще присъдите, подлежи само и единствено на инстанционен контрол. Така че ние нямаме такава възможност.”

След като недвусмислено заявява, че ВСС няма правомощия да се меси в съдебните процеси, Стоилов обяснява стъпка по стъпка какво все пак ВСС е направил, за да преодолее законовите спънки за намеса:

- Постигане на конкретни ефекти, макар чрез „индиректни”, „деликатни” „широки дискусии” „по вида на присъдите” –

„При последните посещения по апелативни райони ние предизвикахме широка дискусия с действащите магистрати по въпросите за ефективно и справедливо правосъдие. Това са въпроси, които макар и индиректно, засягат и вида на присъдите и вида на наказанията, съобразно тежестта на извършените деяния. Обсъдихме и други въпроси за множеството условни присъди, но всичко това е много деликатно затова, защото е извън компетенциите на Висшия съдебен съвет.”

- Навлизане “в територията“ на независимостта на съда “с деликатност и разбиране” за преодоляване на съпротивата на съдиите да се обсъждат определени дела

“Освен това искам да ви кажа, че определено имаме реакция от страната от страна на магистратите за това, че ние опитваме да навлезем в територията на тяхната независимост и вътрешните им убеждения. Ние се опитваме да преодолеем тази съпротива. Показваме и деликатност и разбиране, обсъждаме проблемите най-общо, без да си позволяваме обсъждане на конкретни казуси и дела, но въпреки това действително там срещаме известни затруднения и то се дължи само на това, че ние нямаме законови основания и възможности да въздействаме по отношение на този фактор.”

“Висшият съдебен съвет направи няколко опита да навлезе в тази територия табу…Атаката ни беше отблъсната обаче с основанието, че наказателната политика се определя от Върховния касационен съд и от законодателя в края на краищата”.

Стоилов оправдава опитите да се наруши законът, като се въздейства върху вътрешното убеждение на съдиите, с това, че “в определени моменти частната и генералната превенция са потиснати до такава степен, че те се превръщат и в криминогенен фактор.”

Вижда се, че и без анализа на оправдателните присъди от ВСС, за който в Народното събрание Юлиана Колева, Искра Фидосова и Пламен Стоилов изразяват съжаление, че не е позволен от закона, Стоилов е решил за себе си какъв е проблемът с оправдателните присъди – проблемът е, че те не са осъдителни.

Признанието на Стоилов, че той и членовете на Комисията не се отказват – “продължаваме нашите опити в тази насока, да приближим фактически нашето правосъдие до чувството на хората за ефикасност и за справедливост” - поражда поредица остри реакции на правозащитниците. Думите на Стоилов неприкрито изразяват убеждението му, че дейността на съда по конкретните дела трябва да бъде контролирана и коригирана чрез различни хитрини и подмолни похвати. Неприкрито, защото нередността на подобен манталитет не се схваща като проблем, а още по-малко – като скандал.

На 17.06.2011 г. Българският хелзинкски комитет с открита позиция определя думите на Пламен Стоилов като признание, че ВССнатискасъдаподела.

На 22.06.2011 г. Асоциацията за европейска интеграция и права на човека изпраща декларация до председателя на Народното събрание, министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет. Изказването на Пламен Стоилов в Народното събрание е квалифицирано като еманация на “концептуалната дезориентация на ВСС за неговата обществена и конституционна роля”. Заявява се, че думите на Стоилов: “Опитахме деликатно да преодолеем тази съпротива, като говорим общо, а не по конкретни дела, но атаката ни бе отблъсната…” подлежат на незабавно разследване, защото ако са верни, “е извършено престъпление против правосъдието”.

Реакция от страна на ВСС за самопризнанията на Пламен Стоилов – няма. Няма реакция и по отношение на позициите на правозащитните организации. Съответно – няма последици, всичко продължава по старому и с деликатните опити за “атаки” и самосъжаление от страна на Стоилов, че законодателството пречи атаките да станат директни.

Година по-късно в юлския доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка ще има тежки констатации, че един от основните проблеми на управлението в съдебната власт е ценностен. В превод – управлението именно на тази власт, която е призвана да раздава справедливост, се затруднява да познае кое е добро и кое зло, кое трябва и кое не бива да се върши.

С коментара си за вестник “Стандарт“ от 31.07.2012 г. Стоилов дава допълнително храна за размисъл относно ценностите, които изповядва: „Ако погледнете, и самото законодателство дава възможност за задълбочаването й (на кризата – б. а.) в някои посоки – неговият либерализъм например, който може би е неизбежен за системата, в която живеем… От една страна, се облекчават наказателните закони, а от друга, се създават условия за “болестотворни микроби, които водят до тежки заболявания”.

II част. Пламен Стоилов в сянката на едно входящо телефонно обаждане от Красьо

 1. Мястото на Пламен Стоилов в скандала, добил образна популярност като “Красьо Черничкия”

През 2010г. ВСС образува 18 дисциплинарни производства срещу магистрати, за които има данни, че са общували с т. нар. “Красьо Черничкия” в период, в който са кандидатствали за административни ръководители в съдилища и прокуратури.

Обективната основа, на която ВСС обявява, че взема решение дали да накаже определен магистрат или не, е телефонната и личната комуникация на Красимир Георгиев – брой обаждания, срещи, съдържанието на паметта на мобилния телефон на Георгиев, в която били вписани множество телефонни номера на магистрати.

Образувани са дисциплинарни производства и срещу двама членове на ВСС - Иван Димов и Стойко Стоев, които впоследствие са уволнени дисциплинарно – за Димов има засечени 33 разговора с Красьо, за Стоев – общо 213 разговора и СМС-и.

Стоилов също има засечен разговор с Георгиев, но не е наказан, защото регистрираното позвъняване е входящо и е с продължителност от 5 секунди. Специалната комисия, която проверява случая, решава, че Стоилов не е нарушил етичните правила. Божидар Сукнаров, член на ВСС и комисията, изразява становището си: “Ако бях на мястото на Стойко Стоев, Иван Димов и Пламен Стоилов, щях да си подам оставката“.

По-късно Стоилов ще обясни своята гледна точка за участието си в скандала: “Това е тежка провокация към мен. Може би съм засегнал нечии интереси. Ако целта е да бъде спрян в борбата си, не са познали. Няма да си тръгна оттук опозорен“. Той пояснява, че откакто е във ВСС води две тежки битки – за оцеляването на следствието и за промяна на законодателството, което в момента обслужва престъпни интереси.

За сравнение - как постъпва ВСС в други случаи?

Взема решение да бъде “обърнато внимание” на Иво Радев – районен прокурор на Плевен, и на Марио Бобатинов – заместник – председател на ВКС, защото, макар да няма данни да са говорили по телефона или да са се срещали с Красимир Георгиев, техните телефонни номера фигурират запаметени в неговия телефон.

Съдията Стоян Попов от Районния съд - Варна, за когото има данни, че има едно входящо и изходящо обаждане с Красьо, е наказан от ВСС с „намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца”. Пламен Стоилов е член на дисциплинарния състав, който разглежда случая със съдията Попов.

Пламен Стоилов е и в дисциплинарните състави по пет от делата по аферата Красьо – срещу Даниел Минов – и.д. председател на Великотърновския окръжен съд (уволнен), Стойко Стоев (уволнен), Андрея Атанасов (освободен от длъжност административен ръководител – апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – гр. Пловдив); Милчо Ванев (понижен в ранг за срок от две години) – съдия в Апелативния съд – Велико Търново; Димитър Захариев – зам.-окръжен прокурор на Плевен (понижаване в ранг от “прокурор в апелативна прокуратура” в ранг “прокурор в окръжна прокуратура” за срок от три години). Кой как е наказан, четете в тази публикация.

Решението на ВСС да се обърне внимание на Иво Радев не е пречка по-късно Пламен Стоилов да е сред тези членове на ВСС, които на 3.11.2011 г. гласуват той да бъде назначен за окръжен прокурор на Плевен в едно от поредицата скандални заседания на ВСС.

В интервю от 16.12.2009 г. за в. “24 часа“ по повод на проверката на едно от наблюдаваните от Комисията му дела (за убийството на студента Борилски) в Апелативния съд – гр. Велико Търново Стоилов отговаря на въпрос за председателя на състава и докладчик по делото Милчо Ванев, дисциплинарно наказан с “понижаване в ранг” за срок от две години за 66 разговора и 3 смс-а, разменени с Красимир Георгиев. Стоилов дава висока оценка за работата на съдията, който “ръководи процеса умело” и споменава нещо, което като външно за процеса лице не би следвало да знае – “Имаме уверението му (на Милчо Ванев – б. а.), че делото ще приключи окончателно до края на януари 2010 г… Следващото заседание е насрочено за 11 януари, а в края на същия месец ВСС ще провери пак делото.”

Така разбираме, че докато Милчо Ванев е имал неприключено дисциплинарно производство (наказан е с решение на ВСС по протокол № 6/11.02.2010 г.), той е имал два вида разговори с Пламен Стоилов – единият за делото Борилски, а другият – за собственото си дело, защото Пламен Стоилов е бил в тричленния му дисциплинарен състав. Както не знаем какво е било съдържането на поредицата разговори на Красимир Георгиев с Ванев и на единствения със Стоилов, така и няма да разберем дали неизбежният втори разговор за дисциплинарното му нарушение и за потенциалните тежки последици за кариерата му е бил причина Ванев да е по-словоохотлив със Стоилов – в първия разговор. Виждаме обаче, че Ванев е споделил със Стоилов факти за движението на делото Борилски извън процеса и знанието на страните. А дали това, че е наказан през февруари 2010 г. се е отразило на твърдостта на “уверението” на съдията, че делото ще приключи до края на януари, също е въпрос на догадки. Вижда се обаче, че за 66 разговора и 3 смс-а Милчо Ванев не е наказан дори с понижаване в длъжност, а например – Даниел Минов (също съдия от района на Апелативния съд Велико Търново) за 14 разговора и 1 среща – е уволнен.

В периода на образуване на дисциплинарните производства Пламен Стоилов няма други изказвания от януари 2010г. – до 9.12.2010 г., отразени в протоколите от заседанията на ВСС.

Името му се появява на 16.09.2010 г., когато ВСС го командирова в Унгария заучастие в Четвъртата международна конференция на Регулаторните съдебни власти и на Балканския регион, и на 14.10.2010 г., когато ВСС отново го командирова във Варшава, Полша, в изпълнение на проект по ОПАК „Ефективност, отчетност и координация в съдебната система“.

2. Пламен Стоилов по кадрови и обществени въпроси след “провокацията” с Красьо.

Протоколите на ВСС не съдържат множество изказвания на Пламен Стоилов по кадрови и дисциплинарни въпроси.

През юни 2010 г. той е включен в дисциплинарния състав на съдията от ВАС Панайот Генков, чието наложено наказание впоследствие беше отменено от ВАС поради обстоятелството, че не е описано какво точно е нарушил.

На 26.01.2011 г. Пламен Стоилов подкрепя съвместно с оформеното около новия председател на ВАС Г. Колев “ядро” в съвета неуспелия кандидат Стефан Гроздев за и.д. председател на Софийския апелативен съд. За него гласуват Георги Колев, Цони Цонев, Стефан Петров, Иван Колев, Цветанка Табанджова, Пенка Маринова и Пламен Стоилов.

На 30.06.2011 г. Пламен Стоилов гласува „за“ кандидатурата на Светлозар Костов, наказан със “забележка” от ВСС заради репликата “Вързахме кънките на Стависки“, за административен ръководител на Специализираната прокуратура.

В заседанието на 3.02.2012 г. той се изказва в подкрепа на бившия апелативен прокурор на Пловдив Росен Димов, за когото стана известно, че е бил разследван в Гърция за валутно престъпление. При обсъждане на повишаването му вдлъжност -прокурор във Върховната касационна прокуратура – Стоилов обосновава своето застъпничество така: “Колеги, смятам че трябва да вземадумата, тъй като в продължение на повече от две години съм контактувал служебно лично с г-н Росен Димов. Работил съм в Пловдивския апелативен район. Изпълнявах длъжността „директор”на Окръжна следствена служба – Пазарджик и по този повод добре познавам и професионалните, а мисля че и моралните качества на г-н Димов. Що се касае до професионализма, всички сме съгласни, че той е един висок професионалист. Просто нямаше казус, по който той да откаже да анализира и да даде категорично становище. Нямаше такъв случай. Освен това по негово време в Пловдивския апелативен район, както и сега, за щастие, според мен, правото се прилагаше строго в рамките на закона и безкомпромисно, бих казал…При това положение аз съм изправен пред дилемата, когато трябва да гласувам дали да се ръководя от това, което съм прочел и което аз не мога нито да оспоря, нито да потвърдя, защото нямам данни за това, или да се ръководя от собствените си лични, непосредствени впечатления за г-н Росен Димов. Аз предпочитам да направя второто и затова Ви казвам, че ако се стигне до гласуване, категорично ще подкрепя кандидатурата на г-н Росен Димов.”

Пламен Стоилов не коментира възможността данните за Росен Димов да бъдат проверени от ВСС, така че той, като член на кадровия орган, да излезе от тази наистина сложна ситуация – “не мога нито да оспоря, нито да потвърдя”.

На 23.06.2011 г. Пламен Стоилов се изказва за смс-ите, които членовете на ВСС получават от различни граждани в знак на недоволство от избора на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд (СГС) на 30 май 2011г.: „На какво сме свидетели? – Ескалиращ сценарий с верижно подаване на оставки, декларации за искане на оставки и персонален груб натиск върху всеки член на Висшия съдебен съвет чрез десетки СМС-и, включително и такива с персонални обиди и заплахи. Тези опити за дресировка на Висшия съдебен съвет са непродуктивни и дестабилизиращи съдебната система“

Ползва се една и съща натрапчива авторитарна реторика, която не допуска като възможност нито Стоилов, нито ВСС да се вслушат и да търсят смисъла на оставките на съдиите Галина Захарова и Капка Костова като членове на ВСС, на острата рекция на съдийската общност срещу непрозрачното вземане на кадрови решения или на действително “ескалиращото” гражданско недоволство. Вместо това се поддържа образът на “барикадата” и на ВСС, който зад нея “не се поддава” на никаква “дресировка”. Няма и намек за спомен, че ВСС е служител на съдебната система, че не само трябва да се вслушва в критиките, но и да посвети цялата си дейност на това да убеди и магистратите, и гражданите, че служи безкористно и компетентно.

В същия реторичен стил Стоилов въвежда още един образ: „Майките с черните забрадки, които са загубили синовете си, мълчат“.

Популистката патетика, разбира се, не пречи на трезвата преценка, че нито изоборът на семейната приятелка на вътрешния министър, предпочетена по неясни критерии за председател на най-големия окръжен съд в страната, нито незаконните опити за влияение върху независимостта на съда по определени дела, се правят в интерес на пострадалите и цялото общество.

По-късно изборът на Владимира Янева за председател на СГС се определя в докладите на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка като едно от емблематичните непрозрачни назначения в съдебната власт, а липсата на чуваемост и на адекватна осъзната реакция от страна на ВСС – като част от ценностната криза.

През 2012 г. най-често засяганата от Стоилов тема в заседанията на ВСС са дисциплинарните производства срещу съдия Мирослава Тодорова, председател на Управителния съвет на ССБ. Протоколите показват, че по тези въпроси той взема в пъти по-дейно участие в заседанията на ВСС от предходните години. Той е и един от петимата членове на съвета, внесли искането по дисциплинарното дело за уволнението й.

На 16.02.2012г. Пламен Стоилов предлага да се извърши проверка на две дела, разглеждани от съдия Мирослава Тодорова, за които преди това се е изказал в медиите вътрешният министър Цветанов. Едното – неприключило към този момент в Софийския военен съд, а другото – с присъда, постановена от първата инстанция, срещу сочения за наркобос Васил Маникатов. Стоилов заявява: „Ще направяпредложение пред ВСС за вземане на решение във връзка с две дела, които в последно време придобиха особено значение и предизвикаха сериозен отзвук в обществото.“

Встрани от темата, че делата не могат да придобият значение “напоследък” (вследствие на интереса на Цветанов към тях), защото поначало си го имат, синхронът в мислите и думите на председателя на КМОРДООИ и на вътрешния министър е ясно забележим.

На 1.03.2012 г. по предложение на бившите следователи Пламен Стоилов и Кирил Гогев, прокурора Вельо Велев и съдиите Иван Колев и Теодора Нинова е образувано дисциплинарно производство срещу съдия Мирослава Тодорова. Дискусията по въпроса се провежда на изключени камери. Пламен Стоилов пояснява: „В този смисъл тези факти иобстоятелства засягат определени лица. И аз също се присъединявам към колегата Стоянов, че според мен би било по-правилно да бъдат изключени мониторите“.

Няколко месеца по-късно – на 16.07.2012 г.,“фактите и обстоятелствата”, които засягат “определени лица”, вече не само не са основание за изключване на мониторите, а напротив – налагат свикване на извънредно заседание на ВСС за разгласяване на версията на присъстващата част от съвета за дисциплинарното производство на Тодорова. Стоилов елиминира законната пречка да се говори на “изключени монитори” за дисциплинарно производство отново с познатите доводи за заговор срещу ВСС отвън и за неясната фигурана на “врага”:

–„ВСС беше поставен в една изключително неблагоприятна ситуация, в която ние сме принудени дни наред да слушаме не просто критики, а изстъпления срещу ВСС, без да можем да се защитим с фактите, тъй като по закон нямаме право да огласяваме факти и обстоятелства от дисциплинарното производство.“

– И последен въпрос – говори се за борба за независимост на съдебната система. Искам да напомня на тези “борци за независимост“, че Висшият съдебен съвет е държавен орган, който е автономен и независим, но въпреки това върху него се оказва брутален натиск както от групи съдии, така от неправителствени организации. По отношение на нашата дейност се изказват категорични некомпетентни становища, включително и от държавни институции, и въпреки този натиск Висшият съдебен съвет е вземал автономно решенията си и винаги ги е обяснявал пред обществото. Това, че някой не желае да ни чуе, е отделен въпрос.

 – Стоилов предлага “извлечение от протокола от заседанието на Висшия съдебен съвет в тази му част, ведно с цитираните материали, да се изпратят на главния прокурор по компетентност. Второ – горепосочените материали да бъдат качени на Интернет-страницата на Висшия съдебен съвет. Същите материали да се изпратят на медиите.”

Под “неблагоприятна ситуация” за ВСС Стоилов има предвид обществения и медиен отзвук от уволнението на Мирослава Тодорова от 12.07.2012 г. Ден по-късно съдии излизат на безпрецедентен протест пред сградата на съвета в столицата. С техни представители от името на ВСС се среща отново Пламен Стоилов. Може би тези събития Стоилов определя като “изстъпления”, които му дават право в извънредното заседание на ВСС на 16.07.2012 г. да чете номера на дела и срокове, които тепърва ще се проверяват в съда. Използван е претекст, от който нелепата ситуация не става по-законна – Стоилов изнася версията си за делата на Тодорова публично и в нейно отсъствие, тъй като това били данни от медиите.

По-късно, на 23.07.2012 г., на обществен форум съдията от ВКС Борислав Белазелков ще коментира така обречения идеологически сблъсък между съдиите със собствения им кадрови орган, който иска да е независим от тях:  

“Аз съм съдия от 1986 г., виждал съм зрелия социализъм, видях промяната и се насладих на дълги приказки за съдебна реформа. Видях обаче много по-ужасни неща от страха, когато съдиите излязоха на протест… В коя система някой излиза на протест? В система, в която неговият глас няма как иначе да се чуе. Няма кой да чуе гласа на съдията от страна на тези, които организират неговата дейност, затова той трябва да излезе на улицата, за да бъде чут. Изводът е: няма ВСС.”  

Независимо от уволнението на Тодорова в заседанието на 26.07.2012 г. на ВСС Пламен Стоилов уведомява за постъпилото три дни по-рано писмо от Владимира Янева, председател на СГС, за две дела на Тодорова. Стоилов предлага писмото да бъде вкарано като извънредна допълнителна точка в дневния ред. А взетото решение е да се сигнализира прокуратурата. От заседанието става ясно, че ВСС не е проверявал данните от писмото на Янева.

На 2.08.2012г. Пламен Стоилов внася предложение във ВСС Петя Крънчева, заместник-председател на СГС, да бъде проверена за делата си през последната година. Съветът приема предложението и възлага проверката на ИВСС. За разлика от случая с Тодорова през февруари, този път нито Стоилов, нито други членове на съвета отиват да извършват лична проверка. Не се извършва и двойна проверка – от ВСС, и от ИВСС. Все пак по случая с Крънчева министър Цветанов не се е изказвал, а проверката е била предизвикана от упоритостта на медиите.

автори: Ирина Божидарова, Страхил Василев

Изборът на нов ВСС съвсем наближава. Затова не бива да забравяме какво наследство му оставя старият. От наследството зависят и проблемите, с които новият ВСС ще се сблъска. За да стане този път наистина по-различно, а не по-лошо или до втръсване същото, новите членове трябва да имат сили и възможности да се справят тъкмо със старите проблеми.

Затова продължаваме с представянето на следващия емблематичен член за атмосферата и политиката на настоящия ВСС – в няколко части ще представим приноса на Пламен Стоилов като член на ВСС за защита на независимостта на съдебната власт и утвърждаване на върховенството на закона.

Припомняме публично известните факти за Пламен Стоилов от протоколите от заседанията на ВСС, подписаните от него доклади, от изказванията му в Правната комисия на Народното събрание и от медийните му изяви.

Професионална биографи Пламен Стоилов е роден през 1949 г. в София. Завършил е право в СУ.  Работил е основно като следовател, а като адвокат – през периода 1993 – 1999 г.

Със заповед № К-434/17.01.1983 г. е назначен за следовател по ДС. Със заповед № 90/28.07.1983 г. е преназначен за старши следовател, а със заповед № 2132/01.07.1987 г. е преназначен за главен следовател на отдел 1 на ДС – с компетентност да разглежда престъпленията срещу Народната република.

До 2007 г., преди да стане член на ВСС, е бил ръководител на 4 отдел, в Националната следствена служба, който се разследва престъпления, свързани с наркоразпространение.

По-късно ще стане известно, че според прокуратурата от 2003 г. до август 2010 г. на територията на София е действала организирана престъпна група, ръководена от Златомир Иванов – с прякор Баретата, за разпространение на различни наркотици – с ясна йерархия, множество замесени граждани, наказателни бригади, големи приходи и участъци, съвпадащи с районите на полицейските управления, обозначени със същите числа.

Към разкриването на тази дейност, която по твърдения на прокуратурата се е извършвала в значителен период от време, през коeто той е ръководел съответния следствен отдел, Племен Стоилов – няма отношение.

На 58 години Стоилов е избран за член на Висшия съдебен съвет от квотата на следствието. Споменаваме възрастта не като израз на дискриминационно отношение, а като фактор, който наред с информацията за изявите на Стоилов по въпросите от компетентността на ВСС, е от тези обективни данни, от които поначало и навсякъде по света се извежда каква е мотивацията на кандидата да се заеме с определена обществена служба – в случая, свързана с подобряване на администрирането на съдебната система.

Ето защо намираме за значим факт, че след края на мандата на ВСС 63-годишният Стоилов, ако се върне на работа в орган на съдебна власт, ще работи още 2 години, защото всички магистрати се пенсионират на 65 години., т.е. възможностите да търпи негативите от “плодовете” на управлението на този съвет, в който сам е участвал, са времево силно ограничени.

Преди встъпването си във ВСС Пламен Стоилов не е известно да е вземал публично отношение по проблемите на съдебната власт, различни от проблемите на следствието.

На общото събрание на следователите от цялата страна, на което е избран, Пламен Стоилов обещава да се отчита пред колегите си на всеки шест месеца. Обещава да отстоява независимостта на следствието. Дали Пламен Стоилов е спазил обещанието пред колегите си и на шест месеца е търсил начин да отчита работата си – не знаем, тъй като това не е оповестявано в медиите или пък на заседанията на съвета.

Във ВСС е избран за председател на специалната Комисия по изпълнение на мерките за организация на работата по делата с особен обществен интерес (КИМОРДООИ). Работата му в тази комисия е особено съществена, защото по време на мандата й, се забелязва тенденция тя да се откъсне от наименованието си и да не се занимава само с проверка на “организацията” на работата по делата, а да клони все по-откровено в проверка на работата по делата.

I част: Пламен Стоилов и някои (не)случайни сходства с болшевишката реторика по повод на съпротивата на съдии и правозащитници да не се поставя в риск справедливостта на наказателния процес и да се създава впечатление, че подсъдимите са осъдени още с внасяне наобвинителния акт в съда.

I фаза 2008 – 2010 г.
Всичко започва със създаването наработна група по изпълнение на Мерките за организацията на работата по дела с особен обществен интерес в органите на съдебната власт. Неин председател е Пламен Стоилов, а членове – Елена Митова, Пенка Маринова, уволненият впоследствие Стойко Стоев ?и Славка Каменова.
От протокола на заседанието разбираме, че задача на групата е да “обобщи резултатите от проведените регионални съвещания, както и постъпващата ежемесечна информация във ВСС от административните ръководители по изпълнението на възложените мерки и да предлага на ВСС конкретни решения.”
Два месеца по-късно групата, която трябва само да обобщава, е изпратена с решение на ВСС на проверка в Софийски градски съд “ за установяване на причините, довели до забавяне на дела с особен обществен интерес.”

Следва и първият повод за конфронтация на съдиите и неправителствените организации във връзка с политиката на ВСС да надхвърля властта си при проверка на висящи наказателни процеси, като препоръчва организационни мерки, чието спазване поставя в опасност безпристрастността на съда или убедеността на страните в нея.
С решение от 3.12.2008 г. ВСС, като изслушва работната група, препоръчва на административните ръководители:
- да провеждат ежемесечносъвместни заседания на съд, прокуратура и органите на досъдебното производство с цел анализиране на причините за прекратяване и връщане на делата от съда на прокуратурата, за забавяне на разглеждането им, обсъждане на противоречивата съдебна практика;
- да съобразяват кариерното израстване на съответните магистрати с конкретни постигнати от тях резултати по дела с особен обществен интерес.
Срещу това решение реагират с отделни писма Съюзът на съдиите в България (ССБ) и 5 други неправителствени организации – “Български адвокати за правата на човека”, Правната програма на “Отворено общество”, Българският хелзинкски комитет, Асоциацията за европейска интеграция и човешки права, Програма “Достъп до информация”. Настояват ВСС да го отмени.
В отвореното си писмо до министъра на правосъдието правозащитните неправителствени организации заявяват, че решително се противопоставят на всеки опит да бъдат накърнени независимостта и безпристрастността на българския съд, без оглед на изтъкваните подбуди или основания. Твърдят, че препоръчаните съвещания надхвърлят проблема с връщането на делата, защото е очевидна реалната възможност извън процеса съдът да обсъжда висящи дела. Изразяват опасения, че оценката на резултатите от “дела с особен обществен интерес” е по същество изискване за произнасяне на осъдителни присъди по дела, класифицирани по неясен критерий.
В писмото си от 12.03.2009 г. ССБ също заявяват, че прилагането на препоръчаните от ВСС мерки поставя в опасност конституционно гарантирания принцип за независимостта на съда и застрашава стабилността на постановените от него актове. Съдиите казват: “Убедени сме, че провеждането на периодични срещи между съда и една от страните в процеса, била тя и държавна институция, за дебатиране на проблеми във връзка с разглеждането на делата дава основания да възникнат съмнения, че се упражнява нерегламентирано въздействие и дори натиск върху вътрешното убеждение на съдията по конкретни наказателни производства”.
В същото време припомнят, че подобряването на качеството на правосъдната дейност става другояче – чрез правилно управление на кадрите в съдебната система и чрез повишаване на квалификацията на съдиите, прокурорите чрез включването им в специализирани обучителни програми.

Много скоро след този идеен сблъсък възникват нови поводи за припомняне и защита на независимостта на съда като основна ценност на правовата държава.
На 18.02.2009 г. Стоилов представя на ВСС изготвения от председателстваната от него комисия доклад по т. нар. “знакови дела” за факторите, „водещи до бавно и неефикасно правосъдие“, с предложения “за организационни мерки и законодателни промени за преодоляването им”. Докладът e приет на същото заседание на ВСС.
В него на основата на проверката на 17 наказателни дела от общ характер са формулирани причините за забавяне на наказателните дела по принцип.
Като първа причина е посочена злоупотребата с правото на защита. Според Стоилов и комисията най–честият похват за неоправдано удължаване на сроковете за разглеждане на наказателните дела било спекулирането със здравословното състояние на обвиняемите и защитниците.
В доклада е записано, че представяните медицински документи за отлагане на съдебните заседания най-често се отнасяли до “актуалния момент – времето на съдебното заседание”, поради което последващата проверка дали е имало заболяване била силно затруднена.
И докладът, а после и Стоилов при устното му защитаване пред ВСС, не обясняват как, след като “проверката е затруднена”, т.е. не е установила, че съответните подсъдими и защитници са излъгали, че са били болни, защо поведението им е окачествено като злоупотреба с правото им да искат да участват в заседанието здрави.
В доклада обстойно е развито, че “при сега действащото законодателство на практика, при недобросъвестност от страна на подсъдим и неговия защитник, наказателният процес може да бъде блокиран окончателно”. А “налаганите в тези случаи глоби от съда не преустановяват опитите за забавяне хода на делото, тъй като се заплащат от подсъдимите, когато са заможни граждани.”
В доклада се осъжда и възможността подсъдимият да иска събиране на доказателства “в продължителен период от време”, защото “поетапното им искане и представяне” в съда водело до забавяне с месеци. Подсъдимите настоявали за повторен разпит на свидетели, които “по правило променяли показанията си в полза на обвиненото лице”. Съдът е порицан, че “не винаги изследва докрай причината за промяна на показанията и предприема предвидените в закона мерки в цялата им строгост”.
Докладът, подписан от Стоилов, не съдържа конкретни факти и примери от проверените дела, въз основа на които са формирани изводите, а само обобщения, които ясно показват няколко мирогледни позиции на членовете на Комисията и нейния председател:
- Наказателният процес винаги може да бъде блокиран от страните – това е непреодолимо и наученото от учебниците, че е въпрос на компетентност на съда да не го позволи, не вдъхва доверие на Комисията.
- Глобите нямат значение за заможните граждани, а останалите не са споменати, т.е. нямат значение за Комисията.
- Укоримо е подсъдимите да се защитават, като правят искания за събиране на доказателства, след като прокуратурата изчерпа своите. Въобще правото да имат защитна стратегия не им се признава, по-скоро поражда раздразнение стремежът им да искат да докажат неоснователността на обвинението.
- Комисията не е спряла проверката си само до “организацията” на делата, а е чела и показанията на свидетели, съпоставяла ги е и е определила като неприемливо, че в някои случаи пред съда свидетелите не говорят това, което са говорили пред разследващите. Даже е приела, че свидетелите в съдебно заседание по правило променят показанията си в полза на подсъдимите (Едно уточнение – според НПК всички свидетели, разпитани в досъдебното производство, трябва да бъдат “повторно разпитани” в съдебно заседание, а ако говорят различно, има ред и начин, по който съдът да прецени кога казват истината.)

Този доклад е първата заявка на Пламен Стоилов да вкара ВСС в наказателния процес – с някои констатации директно, а също и чрез създаване на общото впечатление, че подобна намеса е законна. А подобно впечатление съвсем не е безобидно, когато се създава от органа, който оценява качествата на съдиите, повишава ги и ги уволнява. Никак не е без значение и че заявката е направена в момент, в който до приключване на мандата на ВСС остават три години.
Докладът предлага конкретни мерки “от законодателен и организационен характер за преодоляване на злоупотребите с правото на защита” – на всяка една инстанция защитникът на обвиняемия или повереникът на пострадалия да имат право най–много два пъти да боледуват извинително, а при третото им заболяване да са задължени да си определят заместник или пък съдът да има право да му назначи служебен. Ако са служебно ангажирани, адвокатите да се задължат “да си назначат” заместник. “При продължителни и упорити действия на страните за забавяне хода на процеса съдията да има право да се произнесе с определение, в което да констатира злоупотреба с права на страната” – това щяло да улесни държавата при евентуален процес в Страсбург за бавно правосъдие.

Без съмнение протакането на дело по вина на подсъдимия е проблем, който изисква незабавно решаване. Но правосъдието трябва да е дейност, в която професионализмът на съдията внушава доверие, а това е несъвместимо с конфронтацията му със страните в хода на процеса. Предложението за “заклеймяването” на страна от съда, и то на тази, която няма властови ресурс, по време на разглеждането на делото показва в житейски план известно настървение, а пък според критериите на споменатия Страсбургски съд – не само че не решава никакъв проблем на държавата, но и й създава нов. Съвсем отделен е въпросът, че Европейският съд прави преценка на разумността на срока за разглеждане, като сам преценява и поведението на страните, и това на съда. И съвсем трети – че позицията на оглавяваната от Стоилов комисия би следвало по дефиниция да цели да се премахнат основанията за нарушаване на правата на гражданите, а не да изхожда от презумпцията, че съдът в Страсбург е бил заблуден и излъган.

В отговор на доклада на КИМОРДООИ реагира Висшият адвокатски съвет (ВАС) с писмо до председателстващата ВСС. Отбелязва се, че българската адвокатура обединява 12 000 души, които ежедневно участват в хиляди съдебни заседания и действия по разследването. Поради това проверените 17 дела са „не са сериозна извадка, която да може да послужи за каквито и да било изводи”. За много по-солидна основа за размисъл се приемат осъдителните решения на ЕСПЧ, по които страната е осъдена тъкмо поради това, че неспазването на разумния срок е било извън поведението на подсъдимите и защитниците.
Възраженията на адвокатите внушават съмнение в намерението наистина да се отстранят забелязаните недостатъци, защото ВАС с писмото настоятелно моли ВСС да им изпрати списъка с тези 17 дела, за да проверят дали наистина адвокатите са нарушили задълженията си. Казва се: “Ако комисията се е натъкнала на нарушения, извършени от адвокати, законно и етично би било тя да сезира органа, който е компетентен да извърши проверка и да инициира дисциплинарно производство срещу виновните лица”. Такива сигнали обаче не били постъпили във ВАС.
ВСС не разглежда писмото и не изпраща отговор до ВАС.
Впоследствие докладът на КИМОРДООИ е разгледан в Комисията за борба с корупцията в Народното събрание, за да се обсъдят предложените законодателни промени. Комисията отказва да се занимава с тези предложения.
Междувременно на 20.03.2009 г. председателя на ВАС Д.Доковска изпраща писмо? до представляващата ВСС Анелия Мингова, уведомявайки, че е получила доклада на комисията и ще започне сериозно проучване.

2. Законодателството до 2009 г. – пречка на борбата срещу престъпността и в нейна помощ.
Още веднага след встъпването си във ВСС Пламен Стоилов изразява категоричното си становище за основната пречка за трудната и често неуспешна борба с престъпността. В интервю през септември 2007 г. за вестник “Банкер” той съобщава,че ще се бори срещу “криминалния либерализъм”, който бил резултат от “формализма” “в нашето законодателство. То е поразено по много тежък начин от криминален либерализъм. Затова говори самият факт, че на свобода се разхождат стотици престъпници с по пет-шест висящи дела. За да стане така, някой следовател, прокурор или съдия е решил, че няма опасност те да извършат друго престъпление и да се укрият. Но както всеки може да се убеди сам, те го правят и то непрекъснато.”
Думите на Пламен Стоилов не помагат да разберем как “втвърдяването” на наказателното законодателство би помогнало да бъдат разкрити неразкритите престъпления (и тук съвсем нямаме предвид само около 150-те поръчкови убийства, а всички останали – статистиката за прекратените производства срещу неизвестни извършители е значителна) и какво да се прави с презумпцията за невинност, която не позволява (не само у нас, но и по света) човек, ако не е осъден, да бъде третиран за престъпник – от всички граждани и още в по-голяма степен от член на ВСС.
В извънредно заседание на 11.09.2009г., посветено на представения Маргарита Попова план за мерките за напредъка в областта на правосъдието и вътрешния ред, Пламен Стоилов казва: „След като магистратите са въоръжени с един ефикасен Закон за борба с престъпността, оттук нататък за тях компромис не бива да има особено и в случаите, в които може би се забелязват и някакви корупционни практика извън процесуални съображения… според мен сега действащото законодателство, наказателно законодателство, не способстваше за борба с престъпността, а в много случаи просто я подпомагаше“

През октомври 2009 г. Пламен Стоилов внася във ВСС проект на решение от името на КИМОРДООИ за законодателни промени. Тези предложения неотклонно следват вече предложените през март същата година.

С писмо до представляващата ВСС от 5.10.2009 г. председателят на ВАС репликира доклада на Стоилов, като казва, че след проверка на 17-те дела, се установява, че само по едно от тях е налице забавяне поради системно неявяване на защитнитици, но участието на защитник не е било задължително. Посочва, че ако е било разяснено на подсъдимия, че участието на защитника му, който не се е явил без уважителни причини, не е задължително и че процесът няма да се отлага повече по същата причина, то делото вероятно би се отложило само веднъж. Председателят на ВАС предлага членовете на ВСС да се запознаят с конкретните резултати от проверката на 17-те дела и тогава да се уверят в “заблуждаващия характер” на изводите.

3.Как се проверява висящ процес още след първото съдебно заседание. Проверката по делото, наречено от самия ВСС в прессъобщението си на името на полицейската операция “Наглите”
В заседанието на 30.11.2010 г. по повод на отлагането на дело за отвличане, по което има голям медиен интерес, Пламен Стоилов като председател на Комисията казва: “ВССотчитаизключителнатаважностнатоваделоищенаправивсичковъзможно, врамкитенаправомощиятаси, даоправдаеочакваниятанаобществотозабързиобективенпроцес“.

Всъщност делото е отложено, защото доскорошният защитник на един от подсъдимите починал преди заседанието, а новият поискал да се запознае с материалите по делото. Допълнителна причина била неявяването и на защитника на друг подсъдим.
На 2.12.2010 г. 27 съдии от Наказателното отделение на СГС изпращат писмо до ВСС, като остро възразяват“срещу провеждането на насрочената от Комисията по изпълнение мерките по организация работата по делата с висок обществен интерес в органите на съдебната власт (КИМОРДООИ) среща на 6.12.2010г. със съдиите от 7-ми наказателен състав на СГС, разглеждащи делото срещу “Наглите” (цитираме буквално прессъобщението, като съдии не бихме си позволили да наричаме подсъдимите с наименованието на полицейската операция по задържането им).”
В писмото се заявява, че среща със съдиите по висящо делои провеждане на  разговор за начина на разглеждането му в бъдеще ще подкопае усещането на обществото и на страните в независимостта на съда, защото ВСС е органът, от който зависи професионалната кариера на съдиите в състава на същия съд.
Настоява се да не се поставя в риск процесът, като се даде основание в бъдеще да се дискутира дали на подсъдимите е бил осигурен справедлив процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ от независим и безпристрастен съд.

Съдиите от СГС отбелязват, че Комисията, оглавявана от Стоилов, няма правомощия да иска справки от съда, който гледа делото, и тъкмо поради това в самия Правилник за организацията на ВСС е предвидено, че органът може да изисква такива от административните ръководители (като на външни лица отпроцеса) само за движението на делото.

Към реакцията на съдиите от СГС се присъединяват и съдии от СРС и общо 106 съдии подписват протест срещу възможността ВСС да разговаря с част от съдебния състав по висящо дело.

Заради съпротивата на съдиите Стоилов съобщава на 3.12.2010 г. – „Поканата е отменена“ (бел. авт. – поканата към съдебния състав за явяване във ВСС по делото „Наглите ). Той обяснява, че по време на срещата не е имал намерение да оказва натиск, а „само да обсъди тактиката за воденето на процеса“.
Вместо среща във ВСС представителите на КИМОРДООИ, сред които и Стоилов,отиват в СГС, за да се запознаят на място с делото.

Медиите реагират веднага за двойния стандарт на Комисията му, тъй като през септември същата година, когато делото било върнато от съдията-докладчик на прокуратурата заради процесуалнинарушения, тя не счела за нужно да извършва каквато и да било проверка в СГП или да търси среща с обвинителя.

При обобщение на резултатите от проверката на причините за отлагане на първото съдебно заседание и предприетите действия от съда по организация на следващите заседания (която не установява никаква нередности),членовете на КИМОРДООИ оправдават напора на действията си с това, че те ще бъдат „предупреждение за страните в процеса да не използват традиционните способи за отлагане“.

В продължението I част, II фаза на опитите за намеса в работата на съда – 2011-2012 г.: За Пламен Стоилов и съдиите, които “отблъскват атаката” да им се влияе при решаване на делата (изказване на Стоилов в Народното Събрание)
ІІ част – Пламен Стоилов в сянката на едно от Красьо; Пламен Стоилов по кадрови въпроси.
автори Ирина Божидарова и Страхил Василев