Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Изборът на нов ВСС съвсем наближава. Затова не бива да забравяме какво наследство му оставя старият. От наследството зависят и проблемите, с които новият ВСС ще се сблъска. За да стане този път наистина по-различно, а не по-лошо или до втръсване същото, новите членове трябва да имат сили и възможности да се справят тъкмо със старите проблеми.

Затова продължаваме с представянето на следващия емблематичен член за атмосферата и политиката на настоящия ВСС – в няколко части ще представим приноса на Пламен Стоилов като член на ВСС за защита на независимостта на съдебната власт и утвърждаване на върховенството на закона.

Припомняме публично известните факти за Пламен Стоилов от протоколите от заседанията на ВСС, подписаните от него доклади, от изказванията му в Правната комисия на Народното събрание и от медийните му изяви.

Професионална биографи Пламен Стоилов е роден през 1949 г. в София. Завършил е право в СУ.  Работил е основно като следовател, а като адвокат – през периода 1993 – 1999 г.

Със заповед № К-434/17.01.1983 г. е назначен за следовател по ДС. Със заповед № 90/28.07.1983 г. е преназначен за старши следовател, а със заповед № 2132/01.07.1987 г. е преназначен за главен следовател на отдел 1 на ДС – с компетентност да разглежда престъпленията срещу Народната република.

До 2007 г., преди да стане член на ВСС, е бил ръководител на 4 отдел, в Националната следствена служба, който се разследва престъпления, свързани с наркоразпространение.

По-късно ще стане известно, че според прокуратурата от 2003 г. до август 2010 г. на територията на София е действала организирана престъпна група, ръководена от Златомир Иванов – с прякор Баретата, за разпространение на различни наркотици – с ясна йерархия, множество замесени граждани, наказателни бригади, големи приходи и участъци, съвпадащи с районите на полицейските управления, обозначени със същите числа.

Към разкриването на тази дейност, която по твърдения на прокуратурата се е извършвала в значителен период от време, през коeто той е ръководел съответния следствен отдел, Племен Стоилов – няма отношение.

На 58 години Стоилов е избран за член на Висшия съдебен съвет от квотата на следствието. Споменаваме възрастта не като израз на дискриминационно отношение, а като фактор, който наред с информацията за изявите на Стоилов по въпросите от компетентността на ВСС, е от тези обективни данни, от които поначало и навсякъде по света се извежда каква е мотивацията на кандидата да се заеме с определена обществена служба – в случая, свързана с подобряване на администрирането на съдебната система.

Ето защо намираме за значим факт, че след края на мандата на ВСС 63-годишният Стоилов, ако се върне на работа в орган на съдебна власт, ще работи още 2 години, защото всички магистрати се пенсионират на 65 години., т.е. възможностите да търпи негативите от “плодовете” на управлението на този съвет, в който сам е участвал, са времево силно ограничени.

Преди встъпването си във ВСС Пламен Стоилов не е известно да е вземал публично отношение по проблемите на съдебната власт, различни от проблемите на следствието.

На общото събрание на следователите от цялата страна, на което е избран, Пламен Стоилов обещава да се отчита пред колегите си на всеки шест месеца. Обещава да отстоява независимостта на следствието. Дали Пламен Стоилов е спазил обещанието пред колегите си и на шест месеца е търсил начин да отчита работата си – не знаем, тъй като това не е оповестявано в медиите или пък на заседанията на съвета.

Във ВСС е избран за председател на специалната Комисия по изпълнение на мерките за организация на работата по делата с особен обществен интерес (КИМОРДООИ). Работата му в тази комисия е особено съществена, защото по време на мандата й, се забелязва тенденция тя да се откъсне от наименованието си и да не се занимава само с проверка на “организацията” на работата по делата, а да клони все по-откровено в проверка на работата по делата.

I част: Пламен Стоилов и някои (не)случайни сходства с болшевишката реторика по повод на съпротивата на съдии и правозащитници да не се поставя в риск справедливостта на наказателния процес и да се създава впечатление, че подсъдимите са осъдени още с внасяне наобвинителния акт в съда.

I фаза 2008 – 2010 г.
Всичко започва със създаването наработна група по изпълнение на Мерките за организацията на работата по дела с особен обществен интерес в органите на съдебната власт. Неин председател е Пламен Стоилов, а членове – Елена Митова, Пенка Маринова, уволненият впоследствие Стойко Стоев ?и Славка Каменова.
От протокола на заседанието разбираме, че задача на групата е да “обобщи резултатите от проведените регионални съвещания, както и постъпващата ежемесечна информация във ВСС от административните ръководители по изпълнението на възложените мерки и да предлага на ВСС конкретни решения.”
Два месеца по-късно групата, която трябва само да обобщава, е изпратена с решение на ВСС на проверка в Софийски градски съд “ за установяване на причините, довели до забавяне на дела с особен обществен интерес.”

Следва и първият повод за конфронтация на съдиите и неправителствените организации във връзка с политиката на ВСС да надхвърля властта си при проверка на висящи наказателни процеси, като препоръчва организационни мерки, чието спазване поставя в опасност безпристрастността на съда или убедеността на страните в нея.
С решение от 3.12.2008 г. ВСС, като изслушва работната група, препоръчва на административните ръководители:
- да провеждат ежемесечносъвместни заседания на съд, прокуратура и органите на досъдебното производство с цел анализиране на причините за прекратяване и връщане на делата от съда на прокуратурата, за забавяне на разглеждането им, обсъждане на противоречивата съдебна практика;
- да съобразяват кариерното израстване на съответните магистрати с конкретни постигнати от тях резултати по дела с особен обществен интерес.
Срещу това решение реагират с отделни писма Съюзът на съдиите в България (ССБ) и 5 други неправителствени организации – “Български адвокати за правата на човека”, Правната програма на “Отворено общество”, Българският хелзинкски комитет, Асоциацията за европейска интеграция и човешки права, Програма “Достъп до информация”. Настояват ВСС да го отмени.
В отвореното си писмо до министъра на правосъдието правозащитните неправителствени организации заявяват, че решително се противопоставят на всеки опит да бъдат накърнени независимостта и безпристрастността на българския съд, без оглед на изтъкваните подбуди или основания. Твърдят, че препоръчаните съвещания надхвърлят проблема с връщането на делата, защото е очевидна реалната възможност извън процеса съдът да обсъжда висящи дела. Изразяват опасения, че оценката на резултатите от “дела с особен обществен интерес” е по същество изискване за произнасяне на осъдителни присъди по дела, класифицирани по неясен критерий.
В писмото си от 12.03.2009 г. ССБ също заявяват, че прилагането на препоръчаните от ВСС мерки поставя в опасност конституционно гарантирания принцип за независимостта на съда и застрашава стабилността на постановените от него актове. Съдиите казват: “Убедени сме, че провеждането на периодични срещи между съда и една от страните в процеса, била тя и държавна институция, за дебатиране на проблеми във връзка с разглеждането на делата дава основания да възникнат съмнения, че се упражнява нерегламентирано въздействие и дори натиск върху вътрешното убеждение на съдията по конкретни наказателни производства”.
В същото време припомнят, че подобряването на качеството на правосъдната дейност става другояче – чрез правилно управление на кадрите в съдебната система и чрез повишаване на квалификацията на съдиите, прокурорите чрез включването им в специализирани обучителни програми.

Много скоро след този идеен сблъсък възникват нови поводи за припомняне и защита на независимостта на съда като основна ценност на правовата държава.
На 18.02.2009 г. Стоилов представя на ВСС изготвения от председателстваната от него комисия доклад по т. нар. “знакови дела” за факторите, „водещи до бавно и неефикасно правосъдие“, с предложения “за организационни мерки и законодателни промени за преодоляването им”. Докладът e приет на същото заседание на ВСС.
В него на основата на проверката на 17 наказателни дела от общ характер са формулирани причините за забавяне на наказателните дела по принцип.
Като първа причина е посочена злоупотребата с правото на защита. Според Стоилов и комисията най–честият похват за неоправдано удължаване на сроковете за разглеждане на наказателните дела било спекулирането със здравословното състояние на обвиняемите и защитниците.
В доклада е записано, че представяните медицински документи за отлагане на съдебните заседания най-често се отнасяли до “актуалния момент – времето на съдебното заседание”, поради което последващата проверка дали е имало заболяване била силно затруднена.
И докладът, а после и Стоилов при устното му защитаване пред ВСС, не обясняват как, след като “проверката е затруднена”, т.е. не е установила, че съответните подсъдими и защитници са излъгали, че са били болни, защо поведението им е окачествено като злоупотреба с правото им да искат да участват в заседанието здрави.
В доклада обстойно е развито, че “при сега действащото законодателство на практика, при недобросъвестност от страна на подсъдим и неговия защитник, наказателният процес може да бъде блокиран окончателно”. А “налаганите в тези случаи глоби от съда не преустановяват опитите за забавяне хода на делото, тъй като се заплащат от подсъдимите, когато са заможни граждани.”
В доклада се осъжда и възможността подсъдимият да иска събиране на доказателства “в продължителен период от време”, защото “поетапното им искане и представяне” в съда водело до забавяне с месеци. Подсъдимите настоявали за повторен разпит на свидетели, които “по правило променяли показанията си в полза на обвиненото лице”. Съдът е порицан, че “не винаги изследва докрай причината за промяна на показанията и предприема предвидените в закона мерки в цялата им строгост”.
Докладът, подписан от Стоилов, не съдържа конкретни факти и примери от проверените дела, въз основа на които са формирани изводите, а само обобщения, които ясно показват няколко мирогледни позиции на членовете на Комисията и нейния председател:
- Наказателният процес винаги може да бъде блокиран от страните – това е непреодолимо и наученото от учебниците, че е въпрос на компетентност на съда да не го позволи, не вдъхва доверие на Комисията.
- Глобите нямат значение за заможните граждани, а останалите не са споменати, т.е. нямат значение за Комисията.
- Укоримо е подсъдимите да се защитават, като правят искания за събиране на доказателства, след като прокуратурата изчерпа своите. Въобще правото да имат защитна стратегия не им се признава, по-скоро поражда раздразнение стремежът им да искат да докажат неоснователността на обвинението.
- Комисията не е спряла проверката си само до “организацията” на делата, а е чела и показанията на свидетели, съпоставяла ги е и е определила като неприемливо, че в някои случаи пред съда свидетелите не говорят това, което са говорили пред разследващите. Даже е приела, че свидетелите в съдебно заседание по правило променят показанията си в полза на подсъдимите (Едно уточнение – според НПК всички свидетели, разпитани в досъдебното производство, трябва да бъдат “повторно разпитани” в съдебно заседание, а ако говорят различно, има ред и начин, по който съдът да прецени кога казват истината.)

Този доклад е първата заявка на Пламен Стоилов да вкара ВСС в наказателния процес – с някои констатации директно, а също и чрез създаване на общото впечатление, че подобна намеса е законна. А подобно впечатление съвсем не е безобидно, когато се създава от органа, който оценява качествата на съдиите, повишава ги и ги уволнява. Никак не е без значение и че заявката е направена в момент, в който до приключване на мандата на ВСС остават три години.
Докладът предлага конкретни мерки “от законодателен и организационен характер за преодоляване на злоупотребите с правото на защита” – на всяка една инстанция защитникът на обвиняемия или повереникът на пострадалия да имат право най–много два пъти да боледуват извинително, а при третото им заболяване да са задължени да си определят заместник или пък съдът да има право да му назначи служебен. Ако са служебно ангажирани, адвокатите да се задължат “да си назначат” заместник. “При продължителни и упорити действия на страните за забавяне хода на процеса съдията да има право да се произнесе с определение, в което да констатира злоупотреба с права на страната” – това щяло да улесни държавата при евентуален процес в Страсбург за бавно правосъдие.

Без съмнение протакането на дело по вина на подсъдимия е проблем, който изисква незабавно решаване. Но правосъдието трябва да е дейност, в която професионализмът на съдията внушава доверие, а това е несъвместимо с конфронтацията му със страните в хода на процеса. Предложението за “заклеймяването” на страна от съда, и то на тази, която няма властови ресурс, по време на разглеждането на делото показва в житейски план известно настървение, а пък според критериите на споменатия Страсбургски съд – не само че не решава никакъв проблем на държавата, но и й създава нов. Съвсем отделен е въпросът, че Европейският съд прави преценка на разумността на срока за разглеждане, като сам преценява и поведението на страните, и това на съда. И съвсем трети – че позицията на оглавяваната от Стоилов комисия би следвало по дефиниция да цели да се премахнат основанията за нарушаване на правата на гражданите, а не да изхожда от презумпцията, че съдът в Страсбург е бил заблуден и излъган.

В отговор на доклада на КИМОРДООИ реагира Висшият адвокатски съвет (ВАС) с писмо до председателстващата ВСС. Отбелязва се, че българската адвокатура обединява 12 000 души, които ежедневно участват в хиляди съдебни заседания и действия по разследването. Поради това проверените 17 дела са „не са сериозна извадка, която да може да послужи за каквито и да било изводи”. За много по-солидна основа за размисъл се приемат осъдителните решения на ЕСПЧ, по които страната е осъдена тъкмо поради това, че неспазването на разумния срок е било извън поведението на подсъдимите и защитниците.
Възраженията на адвокатите внушават съмнение в намерението наистина да се отстранят забелязаните недостатъци, защото ВАС с писмото настоятелно моли ВСС да им изпрати списъка с тези 17 дела, за да проверят дали наистина адвокатите са нарушили задълженията си. Казва се: “Ако комисията се е натъкнала на нарушения, извършени от адвокати, законно и етично би било тя да сезира органа, който е компетентен да извърши проверка и да инициира дисциплинарно производство срещу виновните лица”. Такива сигнали обаче не били постъпили във ВАС.
ВСС не разглежда писмото и не изпраща отговор до ВАС.
Впоследствие докладът на КИМОРДООИ е разгледан в Комисията за борба с корупцията в Народното събрание, за да се обсъдят предложените законодателни промени. Комисията отказва да се занимава с тези предложения.
Междувременно на 20.03.2009 г. председателя на ВАС Д.Доковска изпраща писмо? до представляващата ВСС Анелия Мингова, уведомявайки, че е получила доклада на комисията и ще започне сериозно проучване.

2. Законодателството до 2009 г. – пречка на борбата срещу престъпността и в нейна помощ.
Още веднага след встъпването си във ВСС Пламен Стоилов изразява категоричното си становище за основната пречка за трудната и често неуспешна борба с престъпността. В интервю през септември 2007 г. за вестник “Банкер” той съобщава,че ще се бори срещу “криминалния либерализъм”, който бил резултат от “формализма” “в нашето законодателство. То е поразено по много тежък начин от криминален либерализъм. Затова говори самият факт, че на свобода се разхождат стотици престъпници с по пет-шест висящи дела. За да стане така, някой следовател, прокурор или съдия е решил, че няма опасност те да извършат друго престъпление и да се укрият. Но както всеки може да се убеди сам, те го правят и то непрекъснато.”
Думите на Пламен Стоилов не помагат да разберем как “втвърдяването” на наказателното законодателство би помогнало да бъдат разкрити неразкритите престъпления (и тук съвсем нямаме предвид само около 150-те поръчкови убийства, а всички останали – статистиката за прекратените производства срещу неизвестни извършители е значителна) и какво да се прави с презумпцията за невинност, която не позволява (не само у нас, но и по света) човек, ако не е осъден, да бъде третиран за престъпник – от всички граждани и още в по-голяма степен от член на ВСС.
В извънредно заседание на 11.09.2009г., посветено на представения Маргарита Попова план за мерките за напредъка в областта на правосъдието и вътрешния ред, Пламен Стоилов казва: „След като магистратите са въоръжени с един ефикасен Закон за борба с престъпността, оттук нататък за тях компромис не бива да има особено и в случаите, в които може би се забелязват и някакви корупционни практика извън процесуални съображения… според мен сега действащото законодателство, наказателно законодателство, не способстваше за борба с престъпността, а в много случаи просто я подпомагаше“

През октомври 2009 г. Пламен Стоилов внася във ВСС проект на решение от името на КИМОРДООИ за законодателни промени. Тези предложения неотклонно следват вече предложените през март същата година.

С писмо до представляващата ВСС от 5.10.2009 г. председателят на ВАС репликира доклада на Стоилов, като казва, че след проверка на 17-те дела, се установява, че само по едно от тях е налице забавяне поради системно неявяване на защитнитици, но участието на защитник не е било задължително. Посочва, че ако е било разяснено на подсъдимия, че участието на защитника му, който не се е явил без уважителни причини, не е задължително и че процесът няма да се отлага повече по същата причина, то делото вероятно би се отложило само веднъж. Председателят на ВАС предлага членовете на ВСС да се запознаят с конкретните резултати от проверката на 17-те дела и тогава да се уверят в “заблуждаващия характер” на изводите.

3.Как се проверява висящ процес още след първото съдебно заседание. Проверката по делото, наречено от самия ВСС в прессъобщението си на името на полицейската операция “Наглите”
В заседанието на 30.11.2010 г. по повод на отлагането на дело за отвличане, по което има голям медиен интерес, Пламен Стоилов като председател на Комисията казва: “ВССотчитаизключителнатаважностнатоваделоищенаправивсичковъзможно, врамкитенаправомощиятаси, даоправдаеочакваниятанаобществотозабързиобективенпроцес“.

Всъщност делото е отложено, защото доскорошният защитник на един от подсъдимите починал преди заседанието, а новият поискал да се запознае с материалите по делото. Допълнителна причина била неявяването и на защитника на друг подсъдим.
На 2.12.2010 г. 27 съдии от Наказателното отделение на СГС изпращат писмо до ВСС, като остро възразяват“срещу провеждането на насрочената от Комисията по изпълнение мерките по организация работата по делата с висок обществен интерес в органите на съдебната власт (КИМОРДООИ) среща на 6.12.2010г. със съдиите от 7-ми наказателен състав на СГС, разглеждащи делото срещу “Наглите” (цитираме буквално прессъобщението, като съдии не бихме си позволили да наричаме подсъдимите с наименованието на полицейската операция по задържането им).”
В писмото се заявява, че среща със съдиите по висящо делои провеждане на  разговор за начина на разглеждането му в бъдеще ще подкопае усещането на обществото и на страните в независимостта на съда, защото ВСС е органът, от който зависи професионалната кариера на съдиите в състава на същия съд.
Настоява се да не се поставя в риск процесът, като се даде основание в бъдеще да се дискутира дали на подсъдимите е бил осигурен справедлив процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ от независим и безпристрастен съд.

Съдиите от СГС отбелязват, че Комисията, оглавявана от Стоилов, няма правомощия да иска справки от съда, който гледа делото, и тъкмо поради това в самия Правилник за организацията на ВСС е предвидено, че органът може да изисква такива от административните ръководители (като на външни лица отпроцеса) само за движението на делото.

Към реакцията на съдиите от СГС се присъединяват и съдии от СРС и общо 106 съдии подписват протест срещу възможността ВСС да разговаря с част от съдебния състав по висящо дело.

Заради съпротивата на съдиите Стоилов съобщава на 3.12.2010 г. – „Поканата е отменена“ (бел. авт. – поканата към съдебния състав за явяване във ВСС по делото „Наглите ). Той обяснява, че по време на срещата не е имал намерение да оказва натиск, а „само да обсъди тактиката за воденето на процеса“.
Вместо среща във ВСС представителите на КИМОРДООИ, сред които и Стоилов,отиват в СГС, за да се запознаят на място с делото.

Медиите реагират веднага за двойния стандарт на Комисията му, тъй като през септември същата година, когато делото било върнато от съдията-докладчик на прокуратурата заради процесуалнинарушения, тя не счела за нужно да извършва каквато и да било проверка в СГП или да търси среща с обвинителя.

При обобщение на резултатите от проверката на причините за отлагане на първото съдебно заседание и предприетите действия от съда по организация на следващите заседания (която не установява никаква нередности),членовете на КИМОРДООИ оправдават напора на действията си с това, че те ще бъдат „предупреждение за страните в процеса да не използват традиционните способи за отлагане“.

В продължението I част, II фаза на опитите за намеса в работата на съда – 2011-2012 г.: За Пламен Стоилов и съдиите, които “отблъскват атаката” да им се влияе при решаване на делата (изказване на Стоилов в Народното Събрание)
ІІ част – Пламен Стоилов в сянката на едно от Красьо; Пламен Стоилов по кадрови въпроси.
автори Ирина Божидарова и Страхил Василев