Председателят на ВКС поиска дисциплинарни производства срещу съдии заради драстични нарушения при разрешенията за използване на СРС-та

Три предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу съдии от Софийския градски съд (СГС), които са били оправомощени да издават разрешения по искания за използване на специални разузнавателни средства, е внесъл председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това съобщиха от ВКС. Предложенията са мотивирани с констатациите в доклада на ръководството на СГС за дейността по Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за 2015 г. и 2016 г.

Както “Съдебни репортажи” писа, докладът откри, че по стотици случаи на практика не е имало съдебен контрол по ЗСРС, а в предложенията на Панов се сочат данни за извършени дисциплинарни нарушения от съдиите по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ (действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт).

От ВКС не съобщават имената на тримата съдии, предложени за наказание от Панов, но в периода 2015-2016 г. разрешения са давани от бившия председател на СГС Владимира Янева (която бе осъдена окончателно за незаконни СРС-та по делото “Червей” и уволнена от съдебната система) и нейните заместници Иво Дачев, Николай Димов и Петя Крънчева. Разрешения са давали и съдиите Евелина Папазян, Димитрина Ангелова и Даниела Борисова – те са били упълномощени от следващото ръководство на съда.

В предложенията на председателя на ВКС се сочи, че тримата съдии са допуснали нарушения във връзка с произнасяне по чл. 15, ал. 1 от ЗСРС по конкретно посочени наказателни частни дела – давани са разрешения за следене на обекти, собственост на постоянни чуждестранни дипломатически и консулски представителства в Република България, както и по отношение на лица, които се ползват от дипломатически и консулски имунитет или са служители в представителствата, което е нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения.

И за тримата съдии са констатирани нарушения, при които разрешенията за използване на СРС не са били изготвени от съответния оправомощен съдия, а са били изготвени предварително от страна на заявителя и са представени единствено за подпис от оправомощения съдия. Освен това са давани разрешения за използване на СРС над законово допустимия максимален срок по чл. 21 от ЗСРС, като надвишаването на законоустановения срок е с период над 50% от законовия лимит.

По отношение на един от съдиите е констатирано, че по наказателно частно дело заявителят е депозирал искане с цел издаване на разпореждане за използване на СРС за престъпление, което не е тежко умишлено или не е сред изрично изброените в чл. 3, ал. 1 от ЗСРС. При тези обстоятелства искането е недопустимо, но независимо от това е дадено разрешение за използване на специално разузнавателно средство.

“В предложенията на председателя на ВКС пише, че посочените нарушения от съдиите накърняват престижа на съдебната власт. Като не са съобразили изискванията на закона и са допуснали незаконосъобразно разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства спрямо дипломатически и консулски представителства и са приложили формален подход при разрешаване на ползването на СРС, съдиите са нарушили основните принципи за независимост, безпристрастност, справедливост и прозрачност при изпълнение на задълженията си”, съобщават от ВКС и допълват, че председателят на ВКС твърди: „Несъобразяването на специалните изисквания на закона в случая създава трайно усещане у обществото за незачитане на основните начала на правовата държава… Накърнени са гарантираните от Конституцията на Република България (КРБ) право на лична свобода и неприкосновеност, неприкосновеността на личния и семейния живот на гражданите, допуснато е отклонение от установената в чл. 32, ал. 2 от КРБ забрана, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия, без неговото знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи”.

“В предложенията се подчертава, че дейността на съдията като орган по чл. 15, ал. 1 от ЗСРС, на който е възложено да контролира използването на специални разузнавателни средства, е от изключително съществено значение за функционирането на гражданското общество и правовата държава, поради спецификата на изключителните способи по ЗСРС, която се отличава с драстично ограничаване правната сфера на лицата, спрямо които те се прилагат. Липсата на ефективен, действителен и реален съдебен контрол, освен че може да засегне необосновано основни права на гражданите, като неприкосновеността на личността и жилището, тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, може да доведе и да създаде условия за недобросъвестно използване на събрана чрез СРС информация, включително за цели, извън посочените в закона”, се казва още в съобщението на ВКС.

Анализът, изготвен от ръководството на СГС, бе оповестен в началото на април, а председателят на ВКС поиска от Съдийската колегия да го обсъди и да вземе мерки. Мнозинството в колегията обаче замете проблемите под килима и прие доклада само за сведение. Документът бе изпратен от председателя на СГС Калоян Топалов и на главния прокурор Сотир Цацаров заради наличието на “достатъчно на брой нарушения, които да бъдат проверени за наличие на извършени противоправни деяния, изпълващи състав на престъпление по Наказателния кодекс на Република България”.

Припомняме, че в началото на 2015 г. ВСС отказа на два пъти да образува дисциплинарно производство срещу Владимира Янева заради нарушенията по делото “Червей”. Предложението бе депозирано от бившия правосъден министър Христо Иванов. Впоследствие Иванов обжалва отказа и ВАС постанови, че актът на ВСС е незаконен.