Президентът отказа да формира независима комисия за „Яневагейт“

Президентът Росен Плевнелиев призова Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата да разследват скандала „Яневагейт“ и отказа да сформира „независима комисия“ от представители на трите власти, която да провери съмненията за търговия с влияние от изтеклите записи. Това става ясно от позиция на държавния глава, качена на сайта на институцията. По-рано днес за инициирането на такава комисия призова председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, който се е срещнал днес с президента. Преди близо седмица Съюзът на съдиите също отправи призив към президента да упражни правомощията си.

Според Плевнелиев една правова държава е изградена на принципа на върховенството на закона, а той „означава на първо място всеки държавен орган следва много стриктно да се придържа към своите законоустановени правомощия без да изземва правомощия на други органи и без да се намесва в работата на другите власти“. „Ако практиката покаже правен вакуум, Народното събрание е единственият орган, който е компетентен да приеме необходимата законова регламентация. Равната отдалеченост по Конституция на президентската институция от трите власти не означава възможност за държавния глава да изземе правомощия на която и да е от властите – законодателна, изпълнителна и съдебна“, се посочва в позицията на президента. И още – търсенето на решения извън конституционните и законови норми не може да гарантира независимостта на съдебната власт и да доведе до решаване на проблемите, а до тяхното задълбочаване и до размиване на отговорността.

Плевнелиев подчертава, че в България има компетентни органи, които разполагат и с необходимите инструменти, за да достигнат до обективната истина и с възможностите след това да ангажират съответната отговорност от тези, които са нарушили закона. „Тъй като няма съответната компетентност, президентът не разполага и със съответните инструменти. Той не може да разпитва, да възлага технически експертизи, да оценява доказателства и т.н. Тоест, дори и да се състави подобна комисия, тя не би имала средствата, с които да достигне до обективната истина“, мотивира отказа си президентът. Според него „силата на една държава не се гради върху това най-високостоящите политици да разрешават всички спорове, а по-скоро върху ясната система от правила, който позволява колкото и високо да стои един политик или магистрат, винаги да има един орган, който може да разследва неговите действия и винаги да има механизъм, който да позволява да се санкционират неправомерните деяния“.

В позцията се казва, че държавният глава и председателят на ВКС призовават компетентните институции в лицето на ВСС и прокуратурата да разследват този казус, да изяснят цялата истина обективно, прозрачно и бързо и да я представят пред българското общество.

От президентството обаче не коментират позицията на Европейската комисия по скандала.

Междувременно въпреки призивите на правосъдния министър и част от членовете на ВСС съветът да обсъди становището на Брюксел по скандала кадровият орган изненадващо отложи дискусията. Първоначално тя бе насрочена за ранния следобед, но съветът прекара близо час и половина в дебати кой член на ВСС да присъства на заседанието на временната парламентарна комисия за промени в конституцията, въпреки че още преди месеци кадровият орган официално обяви, че поправките не могат да бъдат приети от обикновено Народно събрание.

Първо председателят на Върховния административен съд (ВАС), който по-рано заяви, че не вижда защо ВСС трябва да обсъжда „несъстоятелни факти“, предложи заседанието на съвета да бъде прекратено, кaто за него автоматично се застъпи Галя Георгиева. После Колев, за когото Янева твърди, че „сговарял“ членовете на кадровия орган да я отстранят, промени позицията си и предложи дебатът относно становището на ЕК да се проведе след като проверката в Етичната комисия на „Яневагейт“ приключи. Предложението бе прието с 11 “гласа” за и 8 “против”.

Преди това възникна и спор какво се казва в позицията на ЕК, изпратена до „Медиапул“. От прокуратурата препратиха официален отговор на запитване от страна на главния прокурор Сотир Цацаров до представителството на ЕК в България, в което се казва, че медийните публикации, които твърдят, че Брюксел настоява за временното оттегляне на Цацаров, за да бъде разследван скандалът, са некоректни. От представителството сочат: “Ролята на Европейската комисия не е да влиза в дискусии как всяка страна-членка следва да организира независимо разследване на индивидуални случаи. Това, което е от значение за нас е независимостта на съдебните процедури, които ние наблюдаваме редовно в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Следващият доклад в рамките по Механизма ще бъде публикуван в началото на следващата година“.

„Медиапул“ пък публикува кореспонденцията си с ЕК, в която на въпроса: “Трябва ли замесените ръководители на магистратурата да се оттеглят (да бъдат временно отстранени от поста), за да се проведе обективно разследване?”, от Брюксел отговарят: “Независима проверка (на казуса “Яневагейт”- б.а.) може да се направи единствено, ако тези, за които се твърди, че са замесени, бъдат изключени от участие в процеса”.
Отговорът на представителството до прокуратурата бе изчетен дословно днес на заседанието на ВСС от председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров, също споменат от Янева като „нейн човек“.

След това се разрази разгорещена дискусия, по време на която Калин Калпакчиев заяви, че най-важното е по случая да бъде извършена пълна и независима проверка и определи като “евтин пропаганден номер” опита за изместването на темата. Думите му предизвикаха острата реакция на Георги Колев, който заяви, че въпросното изместване на темата идвало от него и неговите групи. В отговор Калпакчиев заяви, че Янева и Ченалова говорели за групи и попита какви са тези, които визира председателят на ВАС. Колев му отговори, че това били всички, които подкрепяли изказванията му, както и медиите, подклаждащи скандала около изтеклите записи. С което приключи и заседанието на ВСС.