Костинбродската афера с изборните бюлетини завърши с оневиняването на Росен Желязков

Софийски градски съд (СГС) призна за невинен бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков по делото за бюлетините в Костинброд. Желязков бе единственият подсъдим в процеса и застана пред съда за това, че умишлено не е организирал контрола над отпечатването и складирането на бюлетините за предсрочните парламентарни избори през май 2013 г. с цел набавяне на облага на печатницата “Мултипринт”. Делото беше разглеждано по съкратена процедура от състав, председателстван от съдия Ани Захариева, а решението на съда подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен съд (САС).

На днешното заседание от прокуратурата пледираха за 2 години условна присъда с 4 години изпитателен срок за подсъдимия, като се мотивираха, че вследствие неизпълнението на служебните му задължения са настъпили вредни за обществото последици от нематериален характер. Адвокатът на Желязков Трендафил Трендафилов отбеляза, че по така представеното обвинение може да бъде привлечен под отговорност и министър-председателят. Защитникът допълни, че главният секретар на МС има главно координационни функции, като задълженията му са свързани с администрацията на МС, а не с Министерски съвет като орган на властта. Адвокатът на Желязков допълни, че никъде не било посочено какъв трябва да бъда характерът и обемът на контрола, който трябвало да упражнява Желязков при изпълнението на поръчката от страна на “Mултипринт”.

След произнасянето на присъдата Росен Желязков коментира пред медии, че няма намерение да съди държавата, както и че е доволен от изхода на делото.
Скандалът избухна, след като в деня на размисъл преди предсрочните парламентарни избори през май 2013 г. Николай Бареков, тогава все още журналист в ТВ7, а сега евродепутат, съобщи, че при акция в печатницата в Костинброд са намерени бюлетини, чиято цел е да подменят вота. От прокуратурата пък наляха масло в огъня, като потвърдиха новината за намерените бюлетини с уточнението, че били „готови за експедиция”. През следващите месеци от държавното обвинение така и не разрешиха загадката за какво са били предназначени бюлетините и защо е изпълнен такъв „надпечат”, още по-малко пък откриха доказателства за готвена огромна манипулация на вота. В крайна сметка назначената експертиза показа, че в печатницата в Костинброд са открити 351 075 годни бюлетини и 121 712 броя брак. Въпреки това, и до днес не е ясен отговорът на въпроса за какво са били предназначени допълнително отпечатаните бюлетини.

Така по делото за грандиозната изборна измама обвинения получи единствено бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков. Според прокуратура той не е изпълнил служебните си задължения в периода 27 април – 12 май 2013 г., като с цел да набави облага за печатница „Мултипринт”, не е осъществил контрол върху служителите от отдел „Административна и регионална координация” към МС по отношение на задълженията на печатницата по сключения договор за печатане и доставка на бюлетини. Прокуратурата твърди, че с бездействието си Желязков е спестил производствени разходи на печатницата.

Първият опит на прокуратурата да даде бившия главен секретар на МС на съд се провали, след като съдията-докладчик по делото Ани Захариева върна обвинителния акт заради допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на Желязков. Определението на съдията бе протестирано от прокуратурата пред Софийския апелативен съд като неправилно, но и оттам постановиха, че обвинителният акт е написан в „абстрактно-обобщен вид”, а от него не става ясно нито каква е била облагата за фирмата, нито в какво точно се изразява липсата на контрол от страна на Желязков. Делото в СГС тръгна по съкратена процедура, като в процеса не взеха участие близо половината свидетели, сред които подателят на сигнала за аферата “Костинброд” депутат от БСП Мая Манолова, служители на ДАНС, кметът на Костинброд. На първото заседание всички разпитани свидетели – собственикът на печатницата, спечелила обществената поръчка за изработване на бюлетините за извънредните парламентарни избори през миналата година, както и служители на фирмата „Мултипринт” разказаха с подробности как е бил организиран процесът по печатането и какъв е бил контролът върху съхранението на бюлетините, брака и надпечата. Всички те обаче обориха обвинителната теза на прокуратурата.