Съдиите от ВАС и ВКС да могат да участват в избора на своите председатели, предлагат членове на ВСС

Съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) да могат да предлагат кандидати за председатели на двете върховни съдилища, а гласуването във Висшия съдебен съвет (ВСС) на „тримата големи” да се осъществява с бюлетина, а не чрез електронната система. Това са част от предложенията на членовете на ВСС Калин Калпакчиев и Камен Иванов за промяна на правилата за избор на главния прокурор и председателите на ВАС и ВКС, приети от съвета през ноември 2012 г. (малко преди избора на Сотир Цацаров за най-високата позиция в прокуратурата). Предложенията на двамата кадровици са качени на личния блог на Калпакчиев и ще бъдат обсъдени от Правната комисия на ВСС другата седмица.

Сега предложения за кандидати за тримата големи се правят от членовете на ВСС. Калпакчиев и Иванов се мотивират, че при провеждането на избор на председател на ВКС и ВАС е необходимо да се гарантира, че кандидатите познават работата в съответния съд, процедурите му за действие и имат реален опит в тяхното прилагане. В същото време двамата председатели на върховните съдилища трябва да се ползват с изключителното доверие на върховните съдии. „Това е гаранция за високо ниво на професионализъм и интегритет, тъй като професионалната подкрепа на съдиите от върховната съдебна инстанция придава допълнителна легитимност на избора на председател”, се казва в мотивите към предложенията. Върховните съдии най-добре знаят кой познава добре работата им и има компетентност и интегритет да управлява ВКС и ВАС. Включването на съдиите в избора е гаранция, че ще бъде избран най-достойният кандидат – такъв, който в най-висока степен отговаря на законовите изисквания за заемане на поста и на обществените очаквания на този пост да застанат само хора с доказана компетентност и безупречен морал. Освен това зачитането на волята на съдиите от върховните съдилища ще спомогне ВСС да избере кандидат, чийто авторитет е признат и безспорен вътре в съда, тоест съответният върховен съд ще продължи да изпълнява функциите си без скандали и сътресения, които биха възникнали при избор на неподходящ кандидат.

Двамата членове на ВСС сочат и многобройни примери как е уреден въпросът с участието на съдиите от върховните съдилища в процеса на номиниране и избор на председатели в страните от Европейския съюз. В Полша назначението на председателя на Върховния съд се извършва от президента на републиката измежду кандидатите, номинирани по време на Общото събрание на съдиите от Върховния съд, като при всички положения, кандидатите се избират измежду съдиите от Върховния съд. Идентична е правната регламентация за избор на председател на Върховния съд на Латвия. В Люксембург назначението се извършва от Великия херцог на Люксембург по предложение на Общото събрание на Върховния съд. Общото събрание предлага три кандидатури и на практика се избира този кандидат, който е посочен на първо място в списъка. В Португалия председателят се избира чрез тайно гласуване от съдиите от Върховния съд. В Полша, Латвия, Словакия и други държави от ЕС председателят задължително се избира измежду съдиите от Върховния съд.

„Като се има предвид законодателната уредба и установената практика по назначенията в редица европейски държави, може да се направи изводът, че участието на съдиите от върховните съдилища при номиниране и избор на председателя на съда е начин за гарантиране на висока легитимност на процедурата за определяне на най-висшата длъжност в съдебната власт, чрез прилагане на конкретни мерки за прозрачност и отчетност”, мотивират се Калпакчиев и Иванов.

През април девет неправителствени организации - Съюзът на съдиите, Българският институт за правни инициативи, Българският хелзинкски комитет, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, Фондацията РискМонитор, Центърът за изследване на демокрацията, Центърът на НПО – Разград, Програмата за развитие на съдебната система и Българските адвокати за правата на човека настояват правилата за избор на “тримата големи” в съдебната власт да бъдат ревизирани в няколко принципни направления – за гарантиране възможността за участие на съдийските колегии на ВКС и ВАС в процеса по излъчване и изслушване на кандидати за председатели на тези съдилища; за създаване на гаранции за високите професионални и ръководни качества и доброто познаване на проблемите и нуждите на върховните съдилища от кандидатите, както и на тяхното припознаване от съдийските колегии в съответните съдилища; за предвиждане и провеждане на истински задълбочена проверка на всички възможни разумни съмнения в почтеността на кандидатите, включително и чрез предвиждане на подходяща форма на наблюдение от професионалните организации, за да се изпълни изискването за наличието на високи нравствени качества; за гласуване с интегрална хартиена бюлетина.

Както „Съдебни репортажи” писа, в отговор на писмото на НПО-та главният секретар на ЕК уведоми сектора, че комисията ще следи изкъсо избора на председател на ВКС и по-точно дали той ще бъде в съответствие с ясни стандарти за професионализъм и почтеност. В писмото на Катрин Дей до неправителствени организации се казваше също, че избраният трябва да се ползва с доверието на цялата съдебна система.

Именно в такава посока са и предложенията на Камен Иванов и Калин Калпакчиев. Те предлагат още при откриването на процедурата за избор да се приема и профил на длъжността – описание на необходимите качества за заемане на длъжността. Той трябва да се основава на оценка за състоянието и нуждите на органа на съдебна власт и съдържа характерните особености на длъжността председател на ВКС, ВАС и главен прокурор, и качествата, които кандидатите трябва да притежават. В мотивите към това предложение членовете на ВСС изтъкват, че по този начин се осигурява предвидимост и действителна прозрачност на процедурата. „Подготовката и приемането на подробно описание на професионалните и нравствени качества, необходими за успешно справяне с изискванията на длъжността (профил), предполага Висшият съдебен съвет да е направил предварителен анализ за състоянието на орана на съдебна власт, за чието ръководство се организира конкурсната процедура.
Професионален анализ на дейността и състоянието на Върховния касационен съд, Върховния административен съд е полезен не само, за да се отчете изминалият мандат на председателя с неговите достижения и недостатъци, но също така в решителна степен ще спомогне за вземането на рационалното и принципно решение за това какъв професионалист и с какви качества е нужен за справяне с функциите на председател на върховната съдебна инстанция”, сочат кадровиците. И допълват, че за разлика от председателите на инстанционните съдилища председателят на върховен съд трябва да притежава специфични качества, които да съответстват на особеното място, което заемат върховните инстанции в системата на съдебната власт, а необходимостта от от профил на длъжността е подчертавано в редица документи на организации в структурата на Съвета на Европа и Европейския съюз.

Членовете на ВСС предлагат и промяна на правилата, които касаят дейностите на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” и Комисията по предложенията и атестирането. Двете комисии събират и анализират данните, съдържащи се в публичните регистри и други достоверни източници на информация, изискват допълнителни документи от други държавни органи и отговори на въпроси от кандидатите. При заседанията на комисиите кандидатите имат право да присъстват, когато се обсъждат свързани с тях обстоятелства, а протоколът от заседанията се публикува на сайта на ВСС.

Освен това предложенията предвиждат в работата на двете ключови комисии да могат да участват в качеството на наблюдатели представители на съответните съсловни магистратски организации (съсловните организации на съдиите участват при избора на председател на ВКС и ВАС, а тези на прокурорите и следователите -при избор на главен прокурор) – те не могат да имат право на глас, но могат да имат право да поставят въпроси и да изразяват писмени становища и заключения, които се прилагат към окончателния доклад на комисията. Освен възможността магистрати и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, да изразяват становища за притежаваните нравствени качества от кандидатите, се предвижда те да могат и да правят искания за събиране на материали и за проверка на определени обстоятелства. А становищата и резултатите от проверките да се включват в окончателния доклад на комисията.

Предлага се в четиринадесетдневен срок преди изслушването на кандидатите пред ВСС двете комисии да изготвят доклад, в който да отразяват резултатите от извършените проверки, а той да се оповестява на интернет страницата на ВСС.

В мотивите към тези промени Камен Иванов и Калин Калпакчиев сочат, че многократно в докладите на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка, се отбелязва, че с цел да изгради доверие в институциите си, България трябва да натрупа практика решенията за назначенията, включително на висши постове във властта, да се извършват в съответствие с ясните стандарти за професионални качества и етика. „В последния доклад от януари 2014 г., като положителна практика в дейността на ВСС, се посочва отварянето на процедурите за назначаване на висши магистрати за обществеността. Същевременно в техническия доклад от януари 2014 г. се подчертава, че редица ключови процедури за назначение са показали, че разрешаването на въпроси, свързани с почтеността, продължава да бъде предизвикателство за участващите институции”, казват двамата кадровици и допълват, че в този смисъл създаването на специални разпоредби, които регламентират изрично дейността на КПА и КПЕПК за извършване на активни проверки и оценка на всички данни, отнасящи се до професионалните и нравствени качества на кандидатите за председател на ВКС, ВАС и главен прокурор, дава възможност за по-активно и пряко въвличане в процеса на избор на магистратите. То ще допринесе и за по-нататъшно отваряне на процедурите за избор за обществото и гражданите чрез възможността неправителствения сектор активно да участва в процедурата, като отправят искания за проверки и изразяват обосновани становища за професионалните и нравствени качества на кандидатите.

„Чрез участието на магистратите и представителите на гражданското общество ще се обезпечи почтеността, легитимността и външната убедителност на процедурата за избор на най-висшите представители на съдебната власт”, категорични са Иванов и Калпакчиев.

Двамата искат и промяна, свързана с необходимостта допуснатите кандидати за председател на ВКС и ВАС да се изслушват от съдиите от съответния върховен съд не по-късно от седем дни преди датата на провеждане на избора от ВСС. Такава процедура би позволила на кандидатите да представят и пред върховните съдии своите виждания за изпълнения на длъжността и за функционирането на върховните съдилища. „Съдиите от върховните съдилища са тези, които най-добре познават спецификата в дейността на върховните съдебни инстанции, респективно те могат да дадат най-компетентното професионално становище за качествата, които трябва да притежава председателят на съда. Изслушването пред върховните съдии е най-силната гаранция за прозрачност и доверие в процедурата за избор на председател”, сочат вносителите на предложенията. И дават примери – в Хърватия, Кипър, Финландия, Словения, Нидерландия председателят на Върховния съд се назначава от президента, но преди това се изслушва позицията на Общото събрание на съдиите от Върховния съд. В тези държави председателят задължително се избира измежду съдиите от Върховния съд. Подобно е положението и в Ирландия, Литва, Гърция, Швеция. В Нидерландия назначението се извършва измежду съдиите от Върховния съд, като съдиите предлагат кандидат. До този момент правителството винаги се е съобразявало с това предложение.

Едно от най-важните предложения на двамата кадровици е свързано с промяна на начина на гласуване във ВСС. Те са категорични, че електронното гласуване не осигурява необходимата легитимност на процедурата. Затова искат връщане на гласуването с интегрална бюлетина. Според закона гласуването е тайно, а за избран се счита този кандидат, който събере 2/3 от гласовете на кадровиците. Гласуването с бюлетина ще осигури равнопоставеност на кандидатите, а волята на членовете на ВСС се формира свободно и независимо единствено на база представянето им в хода на процедурата и оценката на професионалните им и личностни качества и не се влияе от резултатите от гласуването за другите кандидати. Освен това гласуването с бюлетина дава възможност за проверка на резултатите от гласуването – налице е протокол на изборната комисия с приложени бюлетини от гласуването.

Иванов и Калпакчиев изтъкват недостатъците на електронната система, които за първи път си проличаха при избора на главен прокурор през декември 2012 г. Тогава другите две кандидатури изобщо не бяха подложени на гласуване, а критики по отношение на процедурата имаше и в последния доклад на ЕК. Двамата кадровици сочат, че независимо от избрания подход на подреждането на кандидатурите – по азбучен ред, по постъпване на предложенията или чрез жребий, не се гарантира равнопоставеност на кандидатите. Това е така, защото само за първия от тях (без значение как е определена поредността) членовете на Съвета формират волеизявлението си единствено съобразно представянето му, а за всеки следващ оказва въздействие полученият резултат от предходното гласуване. Системата не дава възможност за проверка дали всеки член на ВСС е гласувал само веднъж „за” за някой от кандидатите. Такъв например бе случаят с гласуването за председател на РС-Асеновград, когато се оказа, че гласовете „за” са повече от присъстващите членове на ВСС. Проверка на резултатите от гласуването не е възможна и от заинтересованите лица и от органите, участници в административното производство.

Предложителите сочат и алтернатива – ако не се приеме предложението за гласуване с бюлетини, те предлагат следната разпоредба:„Всеки от кандидатите за административен ръководител се подлага на гласуване според поредността на постъпване на заявленията, чрез електронната система за гласуване. Всеки член на ВСС има право да гласува „за” само за един кандидат.”