Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

29-05-2023; категория: Данните говорят, Новини; автор: Екип на Български институт за правни инициативи;

В първата част на материала беше посочено, че за седемте месеца, в които Висшият съдебен съвет работи с изтекъл мандат Съдийската и Прокурорската колегия са провели общо 42 процедури за избор на ръководители в съдебната система. Съдийската колегия е провела 22 конкурса за председатели на районни съдилища, вкл. за Софийския районен съд, 2 конкурса за председатели на окръжни съдилища и 11 – за председатели на административни съдилища. Прокурорската колегия е провела 6 избора за административни ръководители на районни прокуратури, 1 – за окръжна прокуратура и един избор за преизбирането на директора на Националната следствена служба Борислав Сарафов.

В първата част на текста беше обърнато внимание на изборите, в които СК пренебрегва както волята на съдиите в подкрепа за конкретни кандидати за председатели в органи на съдебната власт, така и сериозни съмнения относно етичните качества, възникнали по отношение на съдийски кандидатури за ръководни постове. Налице са обаче и други систематични проблеми или по-скоро аномалии в кадровата политика на ВСС.

Такъв е казусът със създаването на „вечна съдебна номенклатура“, който се коментира в системата от години. Създаването на вечни началници и магистрати, които използват лидерските постове за кариерно израстване, заобикаляйки конкурсите, е тема, на която поредица от състави на ВСС не отдават нужното внимание.

Няколко избора за председатели на съдилища и ръководители на прокуратури в последните месеци правят впечатление във връзка с горепосочената аномалия. Преди 19 октомври 2022 г. съдия Мариана Шотева е председател на Административен съд – Пазарджик (Адм. съд – Пазарджик). Остава й повече от година и половина до изтичането на мандата. На тази дата тя е изслушана от СК в конкурс за административен ръководител на Административен съд – Пловдив (Адм. съд – Пловдив) и е избрана. Пред СК тя казва, че мотивацията й да кандидатства се корени във вече постигнатите цели като председател в Пазарджик и желанието ? да надгражда уменията си в съд с двойно повече съдии.

Попитана дали би участвала в конкурс за преместване като съдия в Пловдив, тя казва: „По-скоро не бих участвала за преместване като съдия в Административен съд-Пловдив, защото, както казах, аз обичам административната работа и работата с хора, в екип“. На друг въпрос – дали е имала предварителни разговори с членове на СК относно избора, съдия Шотева отговаря, че не е имала такива и допълва: „Предполагам, че питате за председателя на Върховния административен съд. Значи, при подаването на документите аз уведомих председателя Чолаков, че съм си подала документите за председател на Административен съд-Пловдив, защото така съм преценила, че е правилно…“.

По време на дискусията Олга Керелска и Атанаска Дишева сочат, че няма да подкрепят Шотева по принципни съображения – заради това, че тя е поела ангажимент да управлява друг административен съд – Адм. съд – Пазарджик, за пет години и не е изпълнила мандата си. „Това ми прави определено лошо впечатление. Но не е важно какво е впечатлението, което участието на колегата предизвиква у мен, а как тези избори – „каскадни” бих казала, на административни ръководители се отразяват на съдиите в съдебната система“, пояснява Керелска. И допълва, че „… непрекъснатото заемане и смяната на една административна длъжност с друга административна длъжност, като се ползват вратичките в закона, води до някои деформации, които не се отразяват добре както на поведението на съответния административен ръководител, така и на съответната система, която той ръководи“.

Дишева поставя три проблема – съдийката не е от съда, за който кандидатства, кандидатурата ? не е издигната от ОС на съда и на трето място – неизпълнения мандат като председател в Пазарджик. „Напускането по време на мандата аз бих могла също така да кажа, че това е почти по средата на мандата, създава впечатление за самоцелност на кандидатирането за заемане на административни длъжности“, подчертава тя.

„Прескачането“ на явяване на конкурси чрез участие в процедури за председатели е коментирано от председателя на ВАС Георги Чолаков. „След като нещо в закона не е забранено, значи е разрешено. Не знам какви етични закони се използват, като законът не забранява това като процедура. Имаме решение на Конституционния съд, което казва, че забраната касае участие в процедури и избор на административен ръководител в един и същи орган на съдебна власт. Доколкото знам, Пазарджик и Пловдив са два различни органа на съдебна власт…“, казва той. Даниела Марчева пояснява, че винаги е била против „… това клише, че не може да има вечни административни ръководители“.

Разговорът за смисъла на мандатите и създаването на вечни началници е подменен с изказване на Драгомир Кояджиков, който провижда в него „… една пошла и страшно обидна атака,…, и то срещу председателя на Върховния административен съд с едни провокативни въпроси: дали случайно някой не бил говорил с някого, ама дали пък и къде са говорили, тайно ли е станало, в кое помещение, ама в тъмната част от денонощието ли е било и кога?“.

Подобен е случаят и с Административен съд – Търговище. В конкурса се явяват трима кандидати, като един от тях оттегля кандидатурата си. За поста се борят съдия Анета Петрова – председател на районния съд в Търговище и редовия съдия от районния съд в Попово – Хрисимир Пройнов. Отново е поставен въпросът, че съдия Петрова е била избрана за председател на районния съд едва преди две години и не е довършила и половината от мандата си, но мнозинството я подкрепя и тя получава нов петгодишен мандат, този път начело на административния съд.

И още един пример за бързо кариерно развитие. Районният прокурор на Районна прокуратура – Габрово – Тихомир Петков, е единствен кандидат за поста окръжен прокурор на Габрово. Защо никой от окръжната прокуратурата не е подал документи в конкурса не става ясно, а и от обсъждането не личи членовете на Прокурорската колегия да се интересуват. Кариерното израстване на Петков буди респект. До 2020 г. той е бил районен прокурор на Севлиево. После е преназначен в районната прокуратура в Габрово от януари 2021 г., а веднага след това (само 4 дни след назначението), става заместник на районния прокурор в Габрово. В края на 2021 г. той оглавява временно районната прокуратурата и е избран за титуляр през февруари 2022 г. През ноември ПК го избира за окръжен прокурор.

Самият той уверява колегията, че ще се справи с работата на окръжно ниво. „Не е тайна, всички знаете, че аз съм в момента на районно ниво и винаги съм бил на районно ниво,…, но в същото време мога да кажа, че в предходен период и в продължение на 16 г. съм работил като следовател, което в професионален аспект говори за това, че съм водил досъдебни производства, които са били подсъдни на окръжен съд и в този смисъл имам водено от мен разследване за убийство, по което има две смъртни присъди, издадени, което е, как да кажа, архаизъм, не знам как ще прозвучи, това в професионален аспект“.

Калина Чапкънова пространно мотивира вота си „за“. И добавя: „По повод капацитета му да се справи, независимо, че той е от районно ниво и кандидатства за административен ръководител на окръжна прокуратура, твърдо съм убедена, че той попада именно в тази изключителна хипотеза, която ще ни даде възможност да го изберем. Определено пред нас няма друг кандидат, който да се кандидатира за тази позиция“.

Защо е така се опитва да обясни и Стефан Петров. „В малките окръжните прокуратури,…, няма голям наплив за административни ръководители и според мен има някаква причина за това“, казва той.

Оказва се обаче, че и в големите прокуратури няма наплив за ръководители. В конкурса за административен ръководител на Районната прокуратура в Бургас има само един кандидат – зам.-районният прокурор Мария Маркова. По време на изслушването й този въпрос се коментира. Прокурор Маркова казва, че е очаквала повече кандидати и не може да си обясни „този отлив от желание“ за ръководни постове. Георги Кузманов се опитва да даде обяснение. Сочи, че е говорил с прокурорите в Бургас, които „… се плашат да се качат на един такъв отговорен пост поради отговорността, тежестта и не е чак толкова голяма привлекателността да бъдеш административен ръководител в днешен ден предвид законовите ограничения, които има за административните
ръководители“.

Желание да поемат ръководен пост няма и у магистратите в районната прокуратура в Самоков. Там конкурсът в края на март печели Пенка Стойкова – прокурор в Районна прокуратура – Сливен. От обсъждането става ясно, че досега е имало две процедури за поста, но не е имало кандидати. А мотивацията на Стойкова да стане административен ръководител е, че семейството ? е в София.

Интересен е примерът и с наскоро приключилия конкурс за ръководител на районната прокуратура в Пловдив. Там кандидатите са двама – Чавдар Грошев, който търси одобрението на членовете на ПК за втори мандат, и Петър Петров – прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив. Петров е военен следовател до 2017 г., когато е преместен като окръжен прокурор. По време на дискусията главният прокурор Иван Гешев споменава за „… определени напрежения и междуличностни отношения, и микроклимат в Пловдивската районна прокуратура“. Той признава, че този орган на съдебната власт работи много добре, но ще подкрепи Петър Петров, защото е външен кандидат. „По-скоро, как да го кажа, да си административен ръководител се иска и, как да кажа, повече, повече твърдост. Може би не използвах правилната дума, затова моята оценка и моята подкрепа ще е за господин Петров“, пояснява Гешев.

Йордан Стоев мотивира вота си за Петров с твърдението, че той е показал по-критично отношение, което „… би спомогнало за по-бързото преодоляване на евентуалните проблеми или по-скоро на един застой, ако такъв се получи“. „Ще се съглася, че това може да бъде преодоляно, както посочи и главният прокурор, при един външен поглед, какъвто има колегата Петров, тоест аз считам, че този поглед върху дейността на Районната прокуратура ще бъде по-реалистичен“, казва той.

Стефан Петров има друг аргумент защо няма да подкрепи Грошев – той работи 17 години в една от най-натоварените прокуратури. „Да си ръководител на такава прокуратура изхабява, затова аз лично ще подкрепя колегата Петров, който е по-млад, нахъсан е, от изслушването забелязах, енергичен и мисля, че ако се спрем на него и го изберем за административен ръководител, може би резултатите на Районна прокуратура да се подобрят още повече с оглед на това, че един външен човек за тази прокуратура би предал нов импулс в работата ?“, заявява той. Но нито един член на ПК не споделя публично да има какъвто и да е проблем с резултатите на конкретната структура на прокуратурата.

Едно възможно обяснение за нежеланието на магистратите да се явяват на конкурси за ръководители може да се търси в наскоро преминалата процедура за избор на председател на Районен съд – Смолян. Това е втори конкурс, като в първия Съдийската колегия не избира единствения кандидат за поста – Сийка Златанова (и.ф. административен ръководител на съда). Във втората процедура, освен нея, кандидатства и редовият съдия от съда – Райна Русева. По време на изслушването „за“ съдия Златанова се изказват двама от членовете на колегията – Олга Керелска и Атанаска Дишева.

Драгомир Кояджиков взима думата, за да каже, че няма да подкрепи нито един от кандидатите, защото “подхранвали конфликт в съда“. Други изказвания няма, но резултатът е показателен. 6 гласа „за“ получава съдия Златанова и четири „против“. За съдия Русева гласува 1 „за“ и 9 „против“. Освен Кояджиков нито един друг член на СК не обосновава негативния си вот. Но конкурсите за председател на РС – Смолян затвърждават съмненията, че в процедурите често изглежда, че се чакат „по-подходящи“ кандидати. По какви критерии – остава да гадаем.

Впечатление прави и друг феномен в последните месеци – огромният брой кандидати, които подават документи за участие в конкурсите за председатели и впоследствие оттеглят кандидатурите си. Само за шест месеца най-малко 8 съдии са оттеглили участието си в избори за лидерски позиции. В някои случаи – процедурите са прекратени изцяло, защото кандидатът е бил само един. Какви си причините за вълната от отказали се от участие съдии, следва да каже СК след анализ, но непоследователната и в много случаи – обезсърчаваща магистратите кадрова политика, може би е част от проблема.

Изненадващо е, че ВСС толерира подобно поведение на кандидати за административни ръководители, които не са довършили мандата си като такива. Позицията е свързана освен с отговорност, така също и с доверие, което в случая е гласувано от съответната колегия на ВСС. Недовършването на мандата и желанието за стартиране на нов мандат, на практика, руши именно гласуваното доверие и по-скоро трябва да създаде негативно или подозрително отношение към подобен кандидат, но очевидно ВСС няма проблем и с това.

От БИПИ наблюдаваме процедурите за лидерските постове в съдебната власт вече повече от 10 години и виждаме увеличение на липсата на желание у магистратите да кандидатстват за тях. Голяма част от конкурсите протичат само с по един кандидат и без конкуренция на идеи за развитието на конкретната структура на съдебната власт. Няколко пъти сме апелирали за промяна в структурата на концепциите на кандидатите с цел да се
засили личният елемент и да се даде възможност за по-голяма изява на кандидатите, но и до момента този въпрос не е обсъждан. Задаваме редовно въпроси към кандидатите, които засягат и теми важни за системата, а не само за конкретния съд или прокуратура.

Заемането на лидерска позиция, особено в съдебната власт, е свързано както с отговорност, така и с мислене в перспектива по отношение на процеси, които могат цялостно да подобрят системата. Сред магистратите обаче е все по-популярно мнението, че конкурсите са предварително решени и кандидати, които не се ползват с одобрението и подкрепата на мнозинството в колегиите, просто нямат шанс. Нуждата от задълбочен анализ на кадровата политика на ВСС изглежда все по-голяма и кадровият орган може да помисли над това. Допълнителен аргумент, освен факта, че откакто ВСС се раздели на 2 колегии такъв не е правен, е и нуждата от сериозен преглед на критериите, по които биват избирани магистрати за лидерските позиции в системата. Тук трябва да се обърне сериозно внимание и на ролята на ОС на съдиите от съответния съд и изобщо значението на съдийското самоуправление като част от кадровата политика на висшия административен орган на системата.

Едно е сигурно – в последните седем месеца ВСС продължава последователно да решава конкурсите точно както и в „редовния“ си мандат – с недостатъчно обосновани кадрови решения, с набиващото се усещане за предрешеност, което води до отказ от избори, в които очевидно не участват „правилните“ кандидати. И тъй като вече повече от половин година членовете на ВСС работят „по изключение“, време е системата да се запита – къде са етиката и моралът на кадровици с изтекъл мандат да определят ръководителите в съдебната власт за следващите пет години?

Въпросът е още по-актуален предвид изненадващото единодушие на политическите сили за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев след скандала с предполагаемия атентат срещу него и неизяснените противоречия, които възникнаха (включително и изявленията на директора на НСлС Борислав Сарафов, който се оказа „подведен“ от началника си) и в този смисъл – възможния избор на и.ф. главен прокурор, а след това и на негов наследник.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Снимка: Bird.bg

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Обвиненията срещу Добромир Андреев - за ходатайство по дело между „Национална лотария“ и НАП
Снимка: Bird.bg

Магистрат с „абсолютно компрометирани качества“ или „добър човек“. Кой ще оглави най-големия административен съд в страната?

vss

Заради „неверни, негативни неща“ единственият кандидат за председател на РС-Благоевград се отказа от конкурса

VSS

Без изненади: братът на бившия член на ВСС Димитър Узунов оглави Окръжния съд в Благоевград

Снимка: Дневник

Налице е позитивизъм. Как за кандидата за председател на Окръжен съд – Благоевград гласуват ръководството на съда, командированите магистрати, председатели на други съдилища, съпругата му и…той самият

42 коментара

Вашият коментар