Основният свидетел по делото “КТБ”: Цветан Василев “оправял” касата на банката по два начина

Технология на кредитирането. С този анонс днес основният свидетел по делото за източването на Корпоративна търговска банка (КТБ) разказа за идеите на банкера Цветан Василев как да прикрива “дупките” в счетоводството на ръководената от него банка и дружествата кредитополучатели, които инвестирали в проекти по поръчение на Василев.

Главният свидетел на прокуратурата Бисер Лазов започна разказа си в 10 сутринта, но до въпроси на съда, прокуратурата и защитниците на 17-те подсъдими не се стигна до късния следобед. Лазов, който е бил доверен счетоводител на Цветан Василев още през далечната 1995 г., започна експозето си с обяснението, че ще бъде дълго – от една страна, защото процесът по източване на банката се е зародил години назад, и от друга – тъй като има сериозен говорен дефект – заеква.

Той демонстрира впечатляваща памет за събития, срещи, разговори с Василев, както и за негови служители на най-ниско ниво. Помагаха му и подробните записки, които станаха обект на възражение от страна на един от адвокатите, който протестира, че свидетелят откровено чете от написаното и това не е същински разпит.

Лазов обяви, че нищо от случилото се през 2014 г., визирайки фалита на КТБ, не е запознало в “този миг”, а е било “функция от едни отношения, започнали далеко назад”. За подсъдимите сподели, че са били негови колеги, а той мислел, че са и негови приятели, а за Цветан Василев – че изключително много го уважавал заради неговата бизнес философия, която споделял. Лазов нееднократно повтаряше в хода на изложението си, че Василев имал иновативни идеи за финансовия пазар, а служителите му безпрекословно го следвали и изпълнявали всички поставени от него задачи, защото му вярвали. Познанството му с него датирало от 1994 г., когато Лазов започнал работа в Централна корпоративна банка, а тогава Василев бил управител на финансовата къща “Фина – С”. Впоследствие Василев започнал работа в същата банка и някъде около 97-98 г. предложил на Лазов да работи за него, защото имал нужда от доверено лице.

Василев му обяснил императивите, които следва – бизнесът му бил финансов, а това изисквало фирмата да има на разположение доверена банка, към която да се интегрира. Второ – фирмата да има само един шеф и това да е Василев, който считал, че единоначалието е най-подходящият модел за работа. Трето – поискал от него “да се имунизира” от размера на финансовите средства, които ще минават през него като счетоводител. И четвърто – “фирмата да бъде само една, независимо колко дружества я съставляват”, защото дружествата “се образуват и се заличават така, както има нужда бизнеса на фирмата”.

В разказа на Лазов силно впечатление правеше фактът, че той държеше да нарича дружествата, свързани с Василев, “фирмата” и дори си позволи да обясни, че на моменти е изпадал в съмнения дали не става дума за секта, заради безпрекословното подчинение на служителите на бившия банкер към всяка поставена задача. В началото “фирмата” се състояла от едва 5-6 дружества, а през 2014 г. – от над 150. Въпреки това “фирмата” имала една “каса”, а на Василев всяка сутрин се изготвяла една “справка” за активите и пасивите на всички фирми.

“Някой от тези принципи са ми помогнали в моето лично и професионално израстване, защото ги споделям”, обясни Бисер Лазов и допълни: “Аз мечтаех да вървя по неговия път (на Василев – б.а.). Ходихме по два пъти седмично на обяд, споделяхме си дори и лични неща. Обядвахме и мечтаехме”.

Първите индикации за нещо нередно Лазов усетил още когато Василев работил в ЦКБ – при ревизия на БНБ служителите били много уплашени. “Казваха ми: “Не, това е много тайно, това е ужас, а аз: “Какво ми шъткате тук…дайте всичката информация на инспекторите. Имах едно избухване: “Ама вие фирма ли сте, секта ли се, корпоративно образувание?”, спомни си свидетелят.

След това Василев започнал работа в Българска инвестиционна банка, но собственикът на банката казал на бившия банкер, че няма как да работи с неговата банка по начина, по който иска. Така половин година “фирмата” била без банка и след това Василев започнал работа в КТБ през 2000 г., когато банката била собственост на 11 офшорни фирми. “Тогава Василев ми каза, че са се обадили за някакъв надзорна инспекция от БНБ. Беше много притесненеи почна да търси начин да излиза от тази ситуация”, разказва свидетелят и уточни, че банкерът освен лица с опит, които да го съветват, започнал “усилено” да търси “лоби, защото си беше внушил, че без лоби в държавата, банката не може да се развива”.

Лазов разказа също, че на една от срещите им Василев споделил идеята си инвестициите на “фирмата” да бъдат директно финансирани от КТБ, а след това изброи и редица успешни сделки, които били идея и били реализирани от бившия банкер. Това ставало с няколко условия – дружествата кредитополучатели да не бъдат свързани с банката и лицето, което подписвало договорите от страна на на фирмите да бъде “под контрол” на Василев. “Първото такова подставено лице бях самият аз”, поясни свидетелят Лазов. След него в схемата се включили и други доверени лица във “фирмата” и станали управителите на дружества, които реално контролирал Василев. По думите на Лазов – не търсили облага, а правили услуга на Василев и така засвидетелствали уважението си към него.

Проблемите, според Лазов, започнали в периода 2008 г. – 2011 г., защото инвестициите започнали да се забавят, а една от сделките на ТЦ-ИМЕ с испанска фирма се провалила – фирмата платила капарото, но сделката не била финализирана. Нараснал сериозно и размерът на кредитирането, а “издържането на тези инвестиции доближаваше сумите за реализациите им”. “Това налагаше създаване на нови и нови дружества”, обясни свидетелят.

Въпросът за “касата” на КТБ бил повдигнат от Цветан Василев в края на 2008 г. за първи път, твърди Лазов. На среща между банкера, свидетеля и бившия изпълнителен директор на КТБ Орлин Русев, Василев им казал, че е “нужно да оправим касата”. Според свидетеля Василев предложил варианта дружествата под негов контрол да теглят кредити, да теглят парите от кредитите на каса, но само фиктивно и така “дупката” в банката да се минимализира. “Василев ми каза, че това е временно. За фирмите няма да има проблеми, защото ако банката е в добро състояние, винаги може да осигури съответната касова наличност за всички дружества във “фирмата”. Затова той ми разпореди салдото по счетоводните сметки на всички дружества да не надвишава няколко млн. лв., които могат много бързо да бъдат осигурени от банката”, свидетелства Лазов.

Освен това схемата включвала и задължението всички дружества-кредитополучатели да сключват договори с КТБ за ползване на трезори в банката. Така при евентуална ревизия на дружествата, “банката може да отвори трезора и да захлеби дружествата”, поясни той. Не стана ясно как би могло от банката да отворят трезор в отсъствието на управителя на съответното дружество, каквото е изискването.

“Оправянето на “касата” включвало и предоставяне на фиктивни банкови кредити, така че счетоводно “дупката” в банката да не съществува. За този вариант Лазов разбрал в края на 2011 г. на коледното парти на “фирмата”. Тогава Цветан Василев му споделил, че KPMG ще направят инвентаризация на “касата” и бил доста притеснен, защото нужната за “оправянето” сума била от порядъка на 152 млн. лв. Затова в първите дни след Коледа и преди края на 2011 г. КТБ раздало множество кредити. Тогава Лазов срещнал и първия отпор от колегите си във “фирмата”, но Василев го уверил, че контролира нещата и това няма да се повтори.

В края на деня Бисер Лазор разказа също, че Василев често използвал офшорни компании – притежавал 50. Използвал ги за да симулира или замести действителни собственици или международни инвеститори. Такива били случаите с ТЦ-ИМЕ, ТВ7 и други. Офшорките били използвани и при “негови взаимоотношения с известни личности, когато той не искаше да става ясно”. Тези известни личности обаче не бяха споменати в залата на спецсъда. За сметка на това в началото на разпита си Бисер Лазов разказа, че е виждал Иван Костов в офиса на Цветан Василев и даже му било разпоредено да намери начин как да се плащат 25 хил. лв. месечен наем за сграда, която оглеждали. А докато я оглеждали се появила дъщерята на Костов – Мина.

Разпитът на Бисер Лазов продължава и утре.