Оттегляне на промените за корупцията в частния сектор, поискаха от бизнес-организациите

Промените в Наказателния кодекс, които криминализират голяма част от гражданския оборот, трябва да бъдат оттеглени. Това становище застъпиха бизнес и потребителски организации, представителите на Върховния касационен съд и адвокатурата на обществено обсъждане в правната комисия на парламента. Обсъждането бе анонсирано миналата седмица от председателя на комисията Данаил Кирилов заради сериозния отпор срещу измененията, които ще позволят на прокуратурата да се намесва в търговски и граждански спорове.

В началото на дискусията правосъдният министър Цецка Цачева защити проекта на министерството и отново повтори, че той е резултат от препоръки в доклада на европейските прокурори след функционалния анализ на прокуратурата от миналата година. Цачева посочи, че до изработване на проекта се стига след ангажименти в управленската програма на правителството за борба с корупцията, Консултативен съвет при президента, посветен на тази тема и един вот на недоверие. “Не приемам мнение, че, видите ли, той (проектът – б.а.) изненадващо е внесен в Народното събрание, минал всички задължителни съгласувателни процедури. Налеч съм от мисълта, че сме намерили най-точната редакция”, обясни правосъдната министърка и допълни: “Не мога да приема, че става дума за чиновнически произвол, каквито определения чух, защото ние сме действали добросъвестно.” Тя заяви, че очаква дискусията днес да даде ясен и категоричен отговор дали подходът за симетричност и огледалност на текстовете за корупция в публичния и частния сектор трябва да се запази. “Изцяло обаче отхвърлянето на законопроекта не намирам за основателно”, категорична бе тя. Позицията й бе подкрепена единствено от представителите на прокуратурата – Пенка Богданова и Мария Шишкова, според които има много положителни моменти в законопроекта.

Не на такова мнения бяха останалите участници в общественото обсъждане. Остри критики отправи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев, който заяви, че очевидно има проблем със законопроекта, след като се провежда дискусия след като промените са приети на първо четене. “Дали може да бъде отстранен този проблем – според мен по-скоро не, защото заданието е грешно”, посочи той. Категоричен бе, че не може да бъде търсена аналогия, там където тя не съществува, а именно “да се пренесат корупционните престъпления от държавния в частния сектор”. Даде пример – ако един инвеститор си назначи директор, който да управлява инвестициите му, но той го окраде, това е проблем на инвеститора. “Къде е мястото на прокурора тук? Това не е публичен ресурс. Друг проблем – ако мой контрагент не изпълни договореностите си, забави плащане, къде е мястото на прокурора? Аз му искам рекламация, обезщетение, отиваме на съд или арбитраж, къде е мястото на прокуроа тук?, обясни той. Призова прокуратурата да бъде оставена да свърши другата си работа, която е достатъчно, а да не се бърка в частния сектор, където има свобода на договаряне.

Според него няма нужда от допълнителни редакции и по отношение на лица, които управляват чужди пари – борсови компании, банки, финансов сектор, защото над тях има регулаторни органи – Българска народна банка и Комисия за финансов надзор. “Отново не е ясно защо трябва да се намесва прокуратура”, допълни той. Велев определи резултатът от промените като “недопустима държавна намеса и свръхрегулация”, което ще доведе до загуба на границата между нарушение на административната дисциплина и престъпление. “Може в един момент да се окаже, че всички са потенциални престъпници и какво следва – подборен разстрел, замръзване на инвестициите”, заяви той. Изрази и сигурност, че проектът няма да се приеме в този вид, “най-малкото от инстинкт за самосъхранение на народните представители”, които след мандата си няма да имат имунитет и могат да попаднат по ударите на НК. “Самото говорене на тая тема гони инвеститорите”, категоричен бе Велев.

Евгени Иванов от Конфедерацията работодателите и индустриалците взе повод от скорошно изказване на Цецка Цачева срещу критиците на законопроекта (?”Несъстоятелни са тези страхове. Неоправдани. Отговорността ще бъде на тези впоследствие, които ще понесат моралната отговорност за страховете, които будят в гражданите.” – б.а.). “Ще споделя едно голямо наше притеснение. В обществото се чу, че всички, които не одобряваме този законопроект, ще носим отговорност, морална отговорност. И това става при отсъствие на този закон, а какво щеше да е, ако той беше факт?”, попита той, имайки предвид, че промените отварят широко вратата за прокурорски произвол.

Заместник-председателят на Българската стопанска камара, а преди това вицепремиер и зам.-главен прокурор Маргарита Попова също се присъедини към критиките. Отбеляза, че като всички изказали се досега, няма съмнения, че проектът на МП е създаден “с най-добри чувства”, но изрази притеснения как ще бъдат прилагани нормите, ако бъдат приети в този вид. По думите й най-големият проблем в частния сектор са административните тежести, техният характер и как се прилагат. Попова похвали активността на Върховната административна прокуратурата, която възлога “тематични проверки в местната власт, които също намаляват административната тежест и играят ролята на регилатор”, но и предупреди, че промените ще отворят вратата за магистратски произвол. В типично нейн стил разкритикува “някои чуждестранни специалисти”, които са отправили подобна препоръка и припомни доклад на GRECO (?Групата на държавите, борещи се срещу корупцията), в който се казва, че антикорупционното законодателство е добро. От бизнеас, добави тя, се притеснявали от честите промени в законодателството, за които не се знае как ще бъдат приложени от магистратите.

Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата се обяви за отхвърляне на законопроекта, защото “той е изцяло негоден да регулира такива отношения”. По думите му една оценка на въздействието на подобно законодателство ще покаже, че търговските няма да плащат такси по граждански дела, а ще подават сигнали до прокуратурата. “В доклада на европрокурорите се говори стотици пъти за корупция в публичния сектор, а не в частния”, категоричен бе той. Тодоров предупреди, че ако измененията в НК се приемат от палата ще сезират Европейската комисия и ще продължат да се борят срещу законодателното решение, защото то вреди на икономиката.

Адвокат Милен Ралчев от Висшя адвокатски съвет припомни позицията на адвокатурата, че този законопроект е изграден изцяло на погрешна философия. “Ако има проблем с корупцията, то той е само в публичния сектор”, поясни той. От адвокатурата считат, че с нормите се надхвърлят стандартите в наказателното правораздаване в страна членка на ЕС и с това се нарушава забраната за затвор за неизпълнение на договори, описана в Протокол 4 от Европейската конвенция за правата на човека. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов обаче го прекъсна с думите: “Достатъчно, благодаря”.

Адвокат Валя Гигова обясни, че ако измененията бъдат приети окончателно това ще доведе нови клиенти при адвокатите, но адвокатурата не подкрепя законопроекта. Даде и пример – до всеки собственик на фирма ще трябва да стои наказателен адвокат, за да се състави договор и той “да не влиза в полето на инкриминацията”.

Съдия Антоанета Данова от ВКС бе категорична: “Нищо не налага промяна на така регулираните досега отношения”. По отношение на подкупа в частната сфера припомни рамково решение от 2003г на Съвета на Европа, в което се дефинира, че подкуп има само когато длъжносното лице е нарушило служебни задължения. Обясни също, че решението казва, че не може държавите-членки да разширяват приложното поле на закона.

Що се касае до препоръките в доклада на европрокурорите, послужили на МП за изготвянето на спорния законопроект, съдия Данова каза:”Там всъщност се дава препоръка за преразглеждане на чл. 282 от НК”.

„По отношение на корупцията в частни сектор – доколко е удачно да се въвеждат нови самостоятелни състави и да се разширяват съществуващите, е задача на законодателя да оцени потребността на обществото от подобен род промени“, бе становището на зам.-главния прокурор Мария Шишкова по спорните текстове.