Конституционният съд: Новата подсъдност и правила в спецсъда не го превръщат в извънреден (мотиви)

Преместването на делата за високата корупция в специализираните наказателни съдилища и особените правила, въведени с последните промени в НПК, не превръщат спецсъдилищата в извънредни. Това се казва в мотивите на Конституционния съд по искането на Върховния касационен съд и Висшия адвокатски съвет за обявяване на противоконституционност на чл. ?411а, ал. 1, т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс.
?
Става дума за промените в НПК, прокарани спешно от управляващите и ДПС, с които се променя подсъдността на делата за корупция, които ще се гледат от специализираните съдилища. Досега те се разглеждаха от Софийския градски съд.
През юли на спецсъдилищата бяха възложени делата за над 40 престъпления, извършени от народни представители; членове на Министерския съвет и заместник-министри; председатели на държавни агенции и държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции и техните заместници; управителя на Националния осигурителен институт, управителя на Националната здравноосигурителна каса, изпълнителния директор и директорите на териториалните дирекции на Националната агенция по приходите; директора на Агенция „Митници“, началници на митници, митнически бюра и пунктове; членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства; областни управители и заместник областни управители; съдии, прокурори и следователи; членове на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората на ВСС.

ВКС и ВАдС твърдяха, че прехвърлянето на определени дела в спецсъда по критерий заеманата от дееца длъжност нарушава конституционната забрана за създаване на извънредни съдилища. В мотивите на КС обаче се твърди, че това не е така. “В изложената от вносителите теза се очертават елементи на крайност – акцентиране върху един единствен критерий и изразена категоричност – отричането на други възможни критерии, които изключват каквито и да било други разрешения. Подобен подход сам по себе си крие риск от едностранчивост или най-малкото поражда резервираност. Той не почива и на позитивна конституционноправна или друга законова регламентация, не отчита застъпени преобладаващи или безспорни становища в доктрината, или дефиниращи понятието специализиран съд отправни точки, съдържащи се в обвързващи страната ни актове на международни юрисдикции или институции”, считат конституционните съдии. Допълват, че конституционният законодател е предвидил съществуването на специализирани съдилища, като военните съдилища и Върховния административен съд и сочат, че Конституцията изрично прогласява и насърчава възможността със закон да се създават и други специализирани съдилища – чл. 119, ал. 2, макар специализацията в областта на правораздаването най-често да се изразява в специализация само по предмет или само по субект.

“Конституционният съд счита, че вариантите в специализираното правораздаване са разнообразни, както и многообразни са критериите за предметна и/или субективна (персонална) диференциация на извършителите на престъпления”, пише в решението на КС, в което се припомня, че съществува “национална по териториалния си обхват и обособена по съдържание „вътрешна, частична“, условно наречена „специализация“, основана на смесен предметно-субективен критерий, а именно компетентността на Софийски градски съд (СГС)” и до този момент “не е оспорван като неконституционен”. В решението се цитират и примери за съществуването на специално установена юрисдикция със смесена субективно-предметна компетентност на съдилища във Франция, Украйна, Словакия. “Конституционният съд счита, че критерият за специализация не може да се сведе ? приори до един единствен – само предметен или само субективен (персонален). Допустимо е, а и приведените аргументи и примери свидетелстват за това, че критерият може да бъде разнороден (смесен – предметен и субективен едновременно) или най-общо такъв, какъвто законодателят сметне за необходимо да очертае и обоснове надлежно с оглед специфичните за дадения момент нужди, породени от криминологичната обстановка в страната и належащите задачи за овладяване и борба с определен вид престъпност, в това число и чрез наказателно-правната репресия”, се сочи в решението, в което конституционните съдии заключват, че “критерият за специализация е предоставен изцяло в дискрецията на законодателя, без последният да се счита предварително ограничен в избора си за един или друг подход”.

“Да се приеме, че законодателят при решаването на въпросите за специализация на съдилищата задължително следва да се основава само на предметния или само на субективния критерий би означавало да се отрече правото му на целесъобразна преценка или на утвърденото в доктрината разбиране, че основанията за установяване на една или друга компетентност на дадени съдилища, на една или друга подсъдност на дадена категория наказателни дела, са преди всичко от политическо и след това от процесуално-техническо естество”, мотивират се от КС.

Конституционният съд не приема и довода, че по-кратките срокове за насрочване на делата, съответно по-кратките срокове за подготовка и организиране на защитата, съставляват специални процедурни правила, които биха могли да обосноват елемент на извънредност по отношение на специализирания наказателен съд. “Наистина налице е отклонение, но то е установено в особени правила за специализирана наказателна юрисдикция и има за цел ускоряване на процеса. Отсъстват елементи, които да фаворизират неоснователно някои от участниците в наказателното производство за сметка на други, защото по-краткият срок е в същата степен задължителен, както за съда, така и за обвинението и защитата. Не без значение е обстоятелството, че този срок е относим единствено към подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. По отношение на организиране на защитата в досъдебното производство няма отклонения във връзка със сроковете относно времетраенето на проучването на делото, което се определя в зависимост от фактическата и правната сложност, неговия обем и другите обстоятелства, които са от значение за времетраенето на проучването”, пише в решението, според което разглежданото съкращаване на срокове не е драстично, неприемливо или неразумно, с оглед осигуряване баланса между обществения и личния интерес.

Конституционният съд не споделя разбирането на пленума на ВКС за неравно третиране на граждани, изразяващо се в това, че при обвинение за едно и също престъпление лицата, посочени в чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК, имат право на контрол на постановения акт на две инстанции, а лицата извън определените в оспорената норма, разполагат с право да предизвикат контрол на постановения съдебен акт само пред една инстанция.

КС не се съгласява и с доводите за противоконституционност, изведени от новите правила в Закона за съдебната власт – правомощието на председателя на специализирания апелативен наказателен съд да командирова съдии; заемането на свободни щатни длъжности „по изключение“, предвиденото допълнителното възнаграждение на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в специализираните съдилища и прокуратури. От ВАдС мотивират искането и с мотив, че по искане на главния прокурор магистрат може да бъде отстранен от длъжност, когато е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер и това позволява да се формират съдебни състави ад хок чрез избягване на общия ред за образуване на съдебен състав по конкретното дело.

КС обаче сочи, че правомощието в точно изброени хипотези за командироване на съдии от председателя на специализирания апелативен наказателен съд, се основава изцяло върху всички главни изисквания от вече установен, многократно прилаган и принципно неоспорван правно-технически способ на командироване, поради което отсъства какъвто и да било елемент на радикална промяна в процедурата на командироване. “Обстоятелството, че това правомощие се установява само за този административен ръководител е резултат от спецификата на новосъздадения съд, сега вече и с разширена компетентност, в това число и в неговата по-ограничена кадрова обезпеченост, която обективно налага използването на допълнителни възможности за бързо и оперативно разрешаване на проблеми, породени от недостатъчна кадрова наличност в рамките на този съд, и изискването за формиране на непредубедени, безпристрастни съдебни състави”, смятат конституционните съдии.

Според КС е допустимо спецмагистратите да получават различно от общото възнаграждение. “Различна е криминологичната характеристика на разглежданите от общите наказателни съдилища престъпност от тази, включена в компетентността на специализирания наказателен съд, различни са предизвикателствата срещу сигурността, интегритета, независимостта и безпристрастността на магистратите и служителите в общите наказателни съдилища и тези от специализираните такива”, пише в решението. Освен това, мотивират се от КС, и сега ЗСВ допуска отклонения от общите правила по отношение на магистрати в органи на съдебната власт, спрямо други от същото ниво, които отклонения се отразяват на възнагражденията и са от значение за кариерното израстване – съдиите в Софийски градски съд, в Специализирания наказателен съд и в Административен съд – град София, са с ранг на съдия в апелативен съд, а съдиите в Софийски районен съд са с ранг на съдия в окръжен съд.

По отношение на аргумента на ВАдС за опасността главният прокурор да влияе на съдебните състави, КС пише следното: “Съдът не приема изложените от вносителите опасения, че посредством искане на главния прокурор за отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател, който е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, би се позволило съставянето в специализирания наказателен съд на съдебни състави ад хок чрез избягване на общия ред за образуване на съдебен състав, както и че създаването на нова подсъдност по субекти ще се съпроводи и с нов начин за формиране на персоналния състав на специализирания наказателен съд чрез заобикаляне на конкурсното начало и класирането при назначаване, повишаване или преместване на съдии от този съд. Неприемливо е да се поддържа, че при съществуващите способи за пряк или непряк контрол – ВСС чрез пленума и колегиите, Инспекторатът към ВСС, съдийското самоуправление, неправителствените организации, особената чувствителност на медиите, публичността и повишената отчетност на главния прокурор, последният ще съумее да изгради и поддържа своеобразна сложна система за предварително проследяване и узнаване на резултати от бъдещо случайно разпределение на съдебни дела, така че своевременно да предприеме приписваните му евентуално злонамерени действия по своеобразно „съдебно съставно инженерство ад хок“ или за отстраняване на вече включени в състави „неудобни“ съдии. Не по-малко неприемливо е да се поддържа, че новата съдебна подсъдност на специализирания наказателен съд ще се съпроводи и с нов начин на формиране на персоналния му състав чрез заобикаляне на конкурсното начало и класирането при назначаване, повишаване или преместване на съдии от този съд, предвид подробната законодателната уредба и предвидените гаранции за спазването й.”

В заключение конституционните съдии сочат, че “приложеният от законодателя в чл.411а, ал.1 т.4 НПК смесен (предметно – субективен) критерий при изменената компетентност на специализирания наказателен съд съставлява надлежно упражняване по целесъобразност на конституционно установено правомощие, поради което не превръща специализирания наказателен съд в извънреден”.