ГЕРБ светкавично насрочи изслушване на председателя на Бюрото за СРС-та по предложение на главния прокурор

Председателите на две парламентарни комисии – за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения и по вътрешна сигурност и обществен ред – Димитър Лазаров и Цветан Цветанов, са насрочили светкавично съвместно заседание, на което да бъде изслушан председателят на Бюрото за контрол на СРС-та. Това става ясно от сайта на Народното събрание.

Според съобщението предмет на съвместното заседание ще е “изслушване на Председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за отправените твърдения за тежки нарушения на закона за прилагането и използването на СРС”. Заседанието е насрочено само четири дни, след като главният прокурор Сотир Цацаров направи такова предложение към Лазаров и Цветанов. Особено силно впечатление прави фактът, че формулировката на предмета на заседанието съвпада изцяло с тази в писмото на главния прокурор. В него се казваше, че медийните изяви на Бойко Рашков “бяха отправени…твърдения за тежки нарушения на закона при прилагането и използването на СРС, за нарушения на прокуратурата и ДАНС, както и множество упреци към ръководството на ПРБ и ДАНС”.

В писмото Сотир Цацаров предлагаше на “народните представители тези твърдения да бъдат обсъдени на нарочно заседание на ресорната комисия или на съвместно заседание на двете комисии”. Освен това предлагаше на заседанието да бъде поканен целият състав на Бюрото за контрол на СРС-та, тъй като то е колективен орган, както и председателите на ДАНС и ДАТО. Третото, което главният прокурор предлагаше заседанието да е открито за медиите, защото “само така гражданите могат да получат информация, която отговаря на истината и не е изкривена от лични амбиции и партийни пристрастия”.

Пред “Съдебни репортажи” днес Рашков заяви, че не е получил официална покана за заседанието на парламентарните комисии, насрочено за утре.

Писмото на Цацаров бе публикувано в деня, в който председателя на Бюрото за контрол на СРС-та заяви в интервю за Нова телевизия, че  издал заповед, с която забранява на прокурорите да съдействат на бюрото при техните проверки. Рашков показа заповедта, която е с дата 20 ноември 2015 г., според която Цацаров забранява на прокурорите да предоставят документи, на които се основава искания за използване на СРС-тата, резултати, получени в хода на прилагането на СРС-та и получените веществени доказателствени средства.

Ден по-късно Цацаров отрече обвиненията и заяви, че не може да се любопитства какво си говорят обвиняемият и свидетелят и попита защо две години след заповедта Рашков се е сетил, че тя пречи на проверките на бюрото.
“В това указание изрично е записано, че на членовете на бюрото се оказва пълно съдействие, включително с достъп до документи и помещения. Въпросът е – и той е правен – дали членовете на бюрото имат достъп до веществените доказателствени средства? Достъпът до веществените доказателствени средства, т.е. до записания разговор, до продукта от СРС, имат съответните служители на МВР, прокуратурата, следствието, ако то разследва или разследващите органи по закон. Всеки друг достъп се разрешава от наблюдаващия прокурор”, поясни той.

Главният прокурор обясни защо е поискал изслушване. „Зaщoтo в рeд cвoи изяви xвъpли мнoгo тeжки oбвинeния, кoитo тpябвa дa пoлyчaт oтгoвopи  тo нe в cтилa нa г-н Paшкoв. Вcичкo oнoвa, кoетo тoй твъpди, тpябвa дa пoлyчи cвoя oтгoвop имeннo в пaрлaмeнтaрнитe кoмиcии. Зaтoвa cъм прeдлoжил дa сe пoкaни цялoтo бюрo, г-н Paшкoв нe e цялoтo бюрo, дa чyeм и тяx. Haчинът, пo кoйтo мoжe дa сe oтгoвopи нa тeзи нeиcтини, изрeчeни дaли пoрaди пoлитичeскa aмбиции или дрyгo e в пaрлaмeнтa. Зaтoвa и зaceдaниeтo тpябвa дa e oткpитo – нимa имa прeчкa чacт oт нeгo дa e зaкpитo, aкo г-н Paшкoв paзпoлaгa c клacифициpaнa инфopмaция? Hямaм никaквo нaмeрeниe дa влизaм в личeн диcпyт c г-н Paшкoв – в НС тpябвa дa гoвopим c дoкyмeнти, тoй нe e cилeн в тoвa“.

Припомняме, че преди две седмици в парламента председателят на бюрото обяви, че проверките са констатирали множество нарушения при СРС-та, включително незаконно подслушване на политици, магистрати и журналисти. Цацаров отново бе поканен на откритото заседание, на което Рашков не можеше да изнася конкретни факти заради забрана в закона. “Не чух отговор на два въпроса. Подслушване на журналисти? Не. Масово подслушване на политици, магистрати, журналисти? Не. Това, че се намираме в условията на открито заседание съвсем не е оправдание да кажем, че такова може да има”, обяви Цацаров. По думите му твърденията, че 10 % от всички СРС-та касаят журналисти, политици и магистрати, са дълбоко неверни”, каза тогава главният прокурор. И обвини Рашков, че 80% от това, което е казал е имало “политическа окраска”. От ГЕРБ веднага влязоха в стилистиката на главния прокурор, като председателят на правната комисия Данаил Кирилов обяви, че Рашков не е изнесъл конкретни данни, а “спомени и въображения”.

Интересна подробност е, че заповедта, издадена от главния прокурор датира от преди две години и е издадена в пика на скандалите за неправомерно разрешаване на използване на СРС-та от страна на бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева. В този период делото “Червей”, по което впоследствие Янева бе осъдена, че е дала разрешение за използване на СРС–та извъд законовия срок, се гледаше на първа инстанция. А междувременно в началото на ноември 2015 г. “Биволъ” започва да публикува записите, известни като “Яневагейт”, от които изплуваха съмнения за корупция на най-високо ниво. Припомняме, че в записите Янева разказваше как премиерът Бойко Борисов натискал Сотир Цацаров да образува дело на бившата председателка на СГС по скандала “Червей”, а главният прокурор обещал да го “завоалира”. В записите Янева разказваше и за действията на овладяното мнозинството във ВСС, за председателя на Върховния административен съд Георги Колев. Именно дейността на бюрото бе основата за разкриване на скандала “Червей”, а след това и на факта, че в мандата на Янева поголовно незаконно са разрешавани СРС-та.

В публикация от днес “Медиапул” разкрива и допълнителна предистория, която бележи началото на конфликта между бюрото и прокуратурата. Става въпрос за работна среща, организирана на 8 април 2015 г. от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов с участието на ръководители на окръжни съдилища, Цацаров и заместникът му Борислав Сарафов, шефовете на ДАНС и ДАТО – Димитър Георгиев и Цветан Китов, професионалното ръководство на МВР, Бойко Рашков и заместникът му Георги Гатев.

А тема на срещата е проблем, възникнал при проверките на бюрото. Оказва се, че бюрото не може да проверява случаите, при които службите са проследявали даден телефон, за да установят самоличността на човека, който го използва. При тези случаи законът задължава службите да контролират набелязания обект (телефонен номер – бел.ред.) само до момента, в който стане ясна самоличността на притежателя му. След това използването на СРС-то трябва да бъде преустановено, за резултата от него да бъде информиран разрешилият го съд и да бъде поискано ново СРС, чрез което вече да бъде подслушван субектът (притежателят на телефонния номер – бел.ред.).

Според публикацията на „Медиапул“ в тези случаи често се заобикаля на максималния 6-месечен срок, в който службите могат да проследяват комуникациите на един човек. Първо се иска СРС за установяване на самоличност, което се експлоатира половин година, след което се иска подслушване на вече установения притежател на телефона за нови 6 месеца. Резултатът е, че човекът е бил под контрола на службите в продължение на цяла година – нещо, което законът формално не позволява.

„За да установи подобно нарушение обаче, СРС-бюрото трябва да провери в кой точно момент е била установена самоличността на заподозрения и дали след това телефонът му е продължил да бъде проследяван без за целта своевременно да е поискано ново СРС. Тази информация обикновено се съдържа в материалите, които службите, прилагащи СРС-тата, изпращат на водещия разследването. Именно тези, до които Цацаров забранява достъпа преди повече от 2 години“, пояснява изданието.

На срещата се коментира именно този проблем, като от прокуратурата твърдят, че бюрото не следва да четат протоколите от СРС-та. Главният прокурор заявява, че бюрото няма тези права. „Няколко вече са случаите, в които членове на бюрото, особено в СГП, желаят да четат материали по същество… Общото правило тук е това на чл. 198 от НПК, а именно материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение от прокурор. Ние сме длъжни да окажем пълно съдействие на бюрото, предоставяйки всичко, което отразява процедурите – искания, разрешения и прочие, но материалите по същество не могат да бъдат предоставяни. Това е моето становище и на моите колеги. За нас на моменти се проявява интерес, особено по отношение на експерти на бюрото, който по някои досъдебни производства изглежда малко нездрав”, заявява по време на срещата Цацаров.

Репликира го Рашков, според когото „изглежда в прокуратурата има някаква нагласа да ограничава правомощията на бюрото, което е смущаващо”. И добавя, че според закона “бюрото има право не само да наблюдава, а и на активна дейност, да изисква информация от всички органи по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от ЗСРС, както и да се запознава с всички материали във връзка с използването и прилагането на СРС-та”. „Що се касае до ВДС, за които вече взех отношение, ще завърша с това: имаме един случай, в който действително е важно да погледнем нещо във ВДС във връзка с проверка, за която имаме разрешение. Написал съм официално писмо до главния прокурор, защото много добре знам какво пише в чл. 198 от НПК. Както сами разбирате, тука не става дума за медия, която иска да разпространява факти от досъдебното производство, а за държавен орган, който иска да провери нещо в тази връзка. Тъй като наблюдаващият прокурор решава този въпрос по НПК, ние ще изчакаме, ако такова разрешение се даде, ще проверим каквото смятаме, че трябва да се провери, ако не получим такова разрешение, ние ще преустановим проверката”, добавя шефът на бюрото.

Отговаря му Цацаров: “Ние не приемаме варианта, при който може да се счете, че бюрото без разрешение на наблюдаващия прокурор може да чете ВДС. Ако например г-н Гатев желае да чете доказателства по делото за КТБ, то ще трябва да получи разрешение от наблюдаващия прокурор”. След това напуска срещата без да чуе мнението на Гатев, който взима думата, за да обясни подробно проблема.

“Ние действително сме изправени в определени случаи пред едни проблеми, които са свързани със законосъобразното прилагане на СРС и тези, които касаят разпоредбите по чл. 12, т. 4 от ЗСРС. Никой от нас не си позволява да проверява ВДС, дали от любопитство или от други съображения. Искаме да проверим дали действително се касае за законосъобразно прилагане на СРС. Когато се прави искане по т. 4 за установяване самоличността на лицето, не може ние да приемем, с оглед на това, че трябва само да се установи лицето, което трябва да стане в близките няколко дни, в продължение на повече от 2 месеца да се прилага СРС по отношение установяване на лице и да бъдат събрани 60 страници материал. Забележете, ВДС по отношение установяване на лице се състои от 60 страници материал. Когато ние правим тази проверка искаме да видим въз основа на това ВДС дали действително е бил спазен законът. […] Има моменти, в които лицето е установено още първия или втория ден, но СРС-то продължава с месеци. По този начин се извършва нарушение”, посочва Георги Гатев.

След което се обръща с въпрос към Сарафов: “Вие мислите ли, че бюрото е създадено ние да ходим едва ли не на гости, да вземем например искането, да вземем разрешението и да кажем: до тук са нашите функции. Ако някой си въобразява, че това е функцията на бюрото, много се заблуждава. Ние сме орган за контрол и затова може да проверяваме и оперативните дела. Нашият контрол се състои и в това да проверяваме органа по чл. 15 от ЗСРС, запознат ли е съдията с материалите и дал ли е законосъобразно решение. Законът казва, че ние имаме право на всички материали, които имат отношение към даването на самото разрешение. Ние нямаме отношение към ВДС, но когато проявяваме интерес към него, повтарям, че не го правим, защото си мислим, че там ще съберем любопитна информация!”

Според „Медиапул“ по-късно Рашков се обръща за съдействие към главния прокурор по въпросната проверка по делото „КТБ“, но получава отговор да адресира искането до наблюдаващия прокурор. Четири дни по-късно Рашков праща писмо до водещия разследването, с което го моли да предостави “възможност на представители на бюрото да се запознаят с протокол, отразяващ изготвянето на веществено доказателствено средство (ВДС)”. В писмото се уточнява, че в проверката ще вземат участие Георги Гатев и главен експерт Евелина Таскова. Наблюдаващият прокурор обаче отказва, а Рашков изпраща на 19 май 2015 г. три конкретни въпроса на водещия разследването – дали чрез въпросното СРС е била установена самоличността на притежателя на подслушвания телефон, дали след това е било преустановено прилагането на СРС-то, както и дали в протокола за изготвяне на ВДС е била отразена самоличността на въпросното лице. Отговор от наблюдаващият прокурор по „КТБ“ обаче на постъпва и така проверката се оказва висяща и до този момент, тъй като бюрото не може да изготви заключение има ли или не нарушение на Закона за СРС-та.

Припомняме, че в средата на лятото по предложение на прокуратурата ДАНС отне достъпа до класифицирана информация на зам.-председателя на бюрото Георги Гатев, който заведе дело във ВАС. Решението на съда се очаква.