ВКС атакува измененията на НПК пред Конституционния съд – превръщат спецсъдилищата в извънредни

17-11-2017; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

vks
Върховният касационен съд (ВКС) е сезирал Конституционния съд (КС) с искане за обявяване на противоконституционност на част от текстове от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Става дума за промените в НПК, прокарани спешно от управляващите и ДПС, с които се променя подсъдността на делата за корупция, които ще се гледат от специализираните съдилища. Досега те се разглеждаха от Софийския градски съд.

През юли на спецсъдилищата бяха възложени делата за над 40 престъпления, извършени от народни представители; членове на Министерския съвет и заместник-министри; председатели на държавни агенции и държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции и техните заместници; управителя на Националния осигурителен институт, управителя на Националната здравноосигурителна каса, изпълнителния директор и директорите на териториалните дирекции на Националната агенция по приходите; директора на Агенция „Митници“, началници на митници, митнически бюра и пунктове; членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства; областни управители и заместник областни управители; съдии, прокурори и следователи; членове на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората на ВСС.

В искането до КС върховните съдии сочат, че разпоредбата на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК е в противоречие с конституционните норми, прогласяващи Република България за правова държава и недопускащи извънредни съдилища („Извънредни съдилища не са допустими в правовите държави, каквато по Конституция е Република България, защото те се създават за обслужването на определени политически цели в разрез с разбирането за независим съд, който по дефиниция не може да обслужва такива цели“ – б.а.)

От ВКС посочват, че независимо от различните редакции, които претърпява чл. 411а от НПК, до настоящия момент законодателят е бил последователен при обективиране на концепцията си, че изключителната подсъдност на специализираните съдилища обхваща всички престъпления, които могат да бъдат квалифицирани като организирана престъпност. Критерият за определяне на подсъдността на делата, разглеждани от СНС, е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъпление. В този смисъл са и мотивите за неговото създаване, припомнят от ВКС.

„Оспореното изменение и допълнение на НПК представлява съществено отстъпление от идеята, че компетентността на специализираните съдилища се определя единствено съобразно предметен критерий, свързан с правната квалификация на деянието. Посочени са няколко категории субекти, чиято длъжност предопределя промяна на подсъдността и разглеждане на делата от специализираните вместо от общите съдилища. Специализацията на съда няма как да бъде обвързана със субекта, тъй като особеното качество на дееца намира отражение в материално правната норма, включително и в санкционната й част, обичайно предвиждаща по-тежка наказателна репресия“, пише в искането до КС. Върховните съдии подчертават, че съчетаването на предмета и субекта като критерий за подсъдност на този съд, не може да обоснове „специализация“, в каквато посока бяха мотивите за промените в НПК.

Съдиите от ВКС приемат, че определянето на подсъдността на специализирания съд съобразно субекта на престъпление го характеризира като извънреден съд. Още повече този извод се потвърждава от съчетаването на специалното качество на субекта, като определящо подсъдността на делото, със специална процедура, по която се разглежда делото, установена законодателно за специализирания съд. Една от характерните черти на извънредния съд е той да правораздава по създадени специално за целта правила и такива правила са установени по отношение на СНС, включително и чрез въведената с § 88 от ЗИДНПК разпоредба на чл. 411д, ал. 2 от НПК, предвиждаща по-кратък срок за насрочване на делото в разпоредително заседание, мотивират се ВКС.

Оттам припомнят Решение № 10/2011 г. по конституционно дело № 6/2017 г. на Конституционния съд, в което пише: „особено съществено, за да не бъде определен специализираният наказателен съд като извънреден и да отговаря на изискванията за безпристрастност и независимост, е, на първо място, той да прилага общоустановените правила, които се съдържат в материалните и процесуалните закони, които прилагат общите съдилища, и, на второ място – условията и редът за назначаване на съдиите в него да са същите, прилагани при назначаване на съдиите в цялата съдебна система“.

И добавят, че именно на тези, посочени от КС критерии, не съответства сега действащия статут на специализирания съд. Това е така заради промените в Закона за съдебната власт от края на миналия месец, които дадоха правомощие на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд при определени условия (когато съдия от апелативния специализиран наказателен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд), да командирова, освен съдия от СНС, също така и съдия от друг окръжен или апелативен съд с ранг на съдия във ВКС при съгласие на председателя на съответния окръжен или апелативен съд. Това правомощие на председателя на АСНС обаче е изключително и не е предоставено на никой друг ръководител на орган на съдебна власт.

Друго отклонение от общоустановените правила са въведените от законодателя „бонуси“ до 6 заплати годишно за спецмагистратите. „Това законово предвиждане поставя магистратите и служителите от специализираните структури в привилегировано положение по отношение на тези от общите съдилища и специализирания военен съд. Според върховните съдии налице е различно третиране, понеже по отношение на магистратите от общите съдилища и военния съд, определянето на допълнително възнаграждение е предвидено да е въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт, докато за магистратите от специализираните структури допълнителното възнаграждение е по критерий „индивидуална оценка на резултатите от дейността“. Нееднакъв е стандартът при определяне на допълнително възнаграждение на магистратите от общия и военния съд и тези от специализираните структури, понеже по отношение на първата група магистрати ВСС е компетентният да стори това, без да се изисква да бъдат създавани и спазвани определени правила, докато по отношение на втората група магистрати, компетентна е съответната колегия на ВСС, като е предвидено всяка колегия да състави правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността. Освен това, обвързването на допълнителното възнаграждение на магистратите от специализираните структури с „резултатите от дейността“, не е относим за всички магистрати и създава двоен стандарт“, сочат от ВКС.

От ВКС атакуват и друга промяна в НПК – на чл. 127(„Досегашният текст става ал. 1 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя „ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и приложените към тях ревизионни доклади, както и докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) от извършени финансови инспекции и одитните доклади по чл. 56 от Закона за Сметната палата (ЗСП) и приложените към тях документи“).

Според върховните съдии чрез оспорената разпоредба ревизионните актове, докладите по чл. 19 от ЗДФИ и одитните доклади по чл. 56 от ЗСП се приравняват на доказателствено средство в наказателния процес. „Разпоредбата противоречи на чл. 121, ал. 1 от Конституцията, установяваща конституционно изискване съдилищата да осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, както и не е в унисон с разпоредбата на чл. 6 от ЕКПЧ за правото на справедлив процес, по отношение на изискванията за състезателност и равенство на средствата“, пише в искането до КС.

Съобразно нормата на чл. 105, ал. 2 от НПК не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. С оспореното допълнение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от НПК ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и приложените към тях ревизионни доклади, както и докладите по ЗДФИ от извършени финансови инспекции и одитните доклади по ЗСП, а също и приложените към тях документи, са приравнени на писмените доказателствени средства. „Приравняването на изброените документи на писмени доказателствени средства е в конфликт с изискването на чл. 121, ал. 1 от Конституцията, доразвито в чл. 105, ал. 2 от НПК. Оспорената разпоредба е в конфликт и с чл. 6 от ЕКПЧ, установяваща правото на справедлив процес, в аспектите на изискването за състезателност и за равенство на средствата. недопустимо е приравняването на изброените в оспорената норма писмени документи на писмени доказателствени средства, понеже доказателствата, установявани с тях, не се събрани и проверени в състезателна процедура, с обезпечаване на равенство на средствата“, категорични са върховните съдии.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Syd

Поетапно въвеждат ЕИСС по региони и според натовареността на съдилищата

Снимка: Дневник

ВСС окончателно смачка скандала „ЦУМ-гейт“ и отказа да изслуша главния съдебен инспектор за злоупотреба с право

Лозан Панов: Точкова да постъпи отговорно и да си подаде оставката
sud-delo

Пълен хаос с ЕИСС, няма да заработи до края на годината, а след това – неяснотата остава

Снимка: Дневник

ССБ: Отказът на главния съдебен инспектор да изпълни решение на съда и да оповести резултата от проверката „ЦУМ-гейт“ дискредитира ИВСС

Снимка: Дарик

Венецианската комисия за пореден път напомня, че България трябва да осигури независимо разследване на главния прокурор

Снимка: Дневник

Външен одит на ЕИСС ще има, „ама друг път“

sud-delo

Съдийската колегия осъди атака на Валери Симеонов срещу съдии от ВКС

Снимка: Дневник

Членове на ВСС видяха внушения с политически привкус в искането на Съюза на съдиите за дебат и отстраняване на главния прокурор заради действия, които рушат правовата държава

Иван Гешев отказа да участва в дискусията
Снимка: ПРБ

Иван Гешев пред депутати: Главният прокурор няма как да извърши престъпление – почти невъзможно е

Обвинител №1 не отговори конкретно на нито един въпрос за обществено значими разследвания
vss

ВСС отказа да обсъди евентуално стартиране на процедура за отстраняване на главния прокурор

Дебатът по искането на Съюза на съдиите ще се проведе на 22 октомври

Вашият коментар