Държава на свършените факти

Вчера започна демонтирането на паметника “1300 години България” пред НДК. Дебатът за съдбата на монумента тече от години, като от Столична община аргументират необходимостта от унищожаването на паментика с факта, че той е опасен, заради критичното състояние на творбата. Като допълнителен аргумент в полза на позицията на общината се привежда и твърдението, че решението на Столичния общински съвет (СОС) от края на 2014 г. за събаряне на монумента многократно е потвърждавано от съда (думите са на зам.-кмета на София Тодор Чобанов в интервю пред БНТ от 28 юни) – факт, който е юридически неверен. Няколко състава на Административния съд София град, както и на Върховния административен съд са прекратявали производствата по жалба на съавтора на паметника проф. Валентин Старчев, като са приемали липса на правен интерес на жалбоподателя.

И докато фактическото разрушаване на монумента вече тече, миналата седмица в Софийския градски съд (СГС) е подадена искова молба от проф. Старчев, с която се иска Столична община да прекрати разпоредителните дейности с паметника. Основание за иска е Законът за авторското право и сродните му права. Според исковата молба, с която “Съдебни репортажи” се запозна, проф. Старчев твърди, че правото му на защита обхваща и защитата срещу всяко физическо въздействие върху монумента, включително върху негови части или върху цялостната му конструкция.

Какво твърди жалбоподателят?

В исковата молба се казва, че решението на СОС от 2014 г. е индивидуален административен акт, приет вън от законовата компетентност на съвета, и в този смисъл е нищожен. Според жалбоподателя СОС не може да се разпорежда с обекта, защото той е държавна публична собственост, тъй като никога не е прехвърлян на Столична община с изричен акт на предоставяне на собствеността върху паметника, като самостоятелен обект на право на собственост, различно от собствеността върху терена и има статута на сградата на НДК, която също не е общинска собственост. Освен това обектите на държавна и общинска публична собственост са неотчуждаеми, т.е. на техните собственици, освен в изрично определени от закона случаи, е забранено да извършват правни действия на разпореждане с имотите. С други думи, след като законът забранява отчуждаването, СОС не може и да унищожава конкретния обект.

Проф. Старчев заявява в молбата си до СГС, че решението на СОС е акт на злоупотреба с право. „Основен мотив за унищожаването на монумента е неговото плачевно физическо състояние понастоящем. Ако Столична община бе изпълнявала добросъвестно задълженията си по опазване на този паметник, неговото физическо състояние би било идентично или близко до това на откриването му. Опитът да се почерпят права (облаги) от собственото неправомерно – в отклонение от задълженията по закон, съответно недобросъвестно поведение, противоречи пряко на принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение“, се сочи в иска.

Жалбоподателят моли съда да го признае за заинтересовано лице по спора, а решението на СОС за унищожаването на паметника да бъде провъзгласено за нищожно. Твърди също, че всички описани действия или бездействия на Столична община представляват действия по неправомерно ползване на обекта на авторското право, което противоречи на законоустановените задължения на Столична община.

Съществена подробност е, че с иска жалбоподателят настоява съдът да спре предварителното изпълнение на решението на СОС до приключване на делото. Справка на „Съдебни репортажи“ в сайта на СГС показва, че с определение от вчера съдът е отказал да спре изпълнението. Ето защо изниква въпросът какви ще са фактическите последици от решението на съда по делото, след като демонтирането на паметника вече е в ход. И как биха могли да бъдат защитени авторските права на авторите, ако монументът вече не съществува?