Калин Калпакчиев призова членовете на ВСС да съобщят ще вземат ли обезщетение след края на мандата

Членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Калин Калпакчиев призова колегите си да заявят ще взимат ли обезщетение след края на мандата си. Позицията на Калпакчиев е публикувана в блога му.

Припомняме, че на 16 март съветът реши, че членовете на ВСС, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС имат право на обезщетения като магистрати по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ (“При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20″).

Миналият четвъртък Калпакчиев, Соня Найденова и Галина Карагьозова предложиха ВСС да отмени решението си, тъй като членовете на ВСС не са съдии, прокурори и следователи, но мнозинството очаквано отказа.

В позицията си Калпакчиев декларира, че не е поискал и не е получил обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ при встъпването му като член на ВСС. “Няма да поискам изплащане на обезщетение в размер на двадесет заплати след прекратяване на мандата ми като член на ВСС след 03.10.2017 г. Това е моя осъзната позиция, тъй като още в началото на мандата във ВСС имах виждането, че това е временна служба, след която ще се върна на съдийската си работа”, пояснява той.

И продължава: “За някои поставянето на въпроса за изплащане на обезщетения на членовете на ВСС може да изглежда дребнаво. Този частен случай илюстрира дълбок ценностен разлом в съдебната власт. Антиномията е – правосъдието като „банка за услуги” и правосъдието като въздаване на справедливост и възстановяване на социалната хармония. От една страна стои употребата на правосъдието като „банка за услуги” – поставяне на съдебната власт в услуга на партийни и олигархични интереси; прокарване на роднински и приятелски назначения; стремеж към привилегирован статус на съдебната номенклатура за сметка на останалите съдии; служебни автомобили, почивни бази (чистачки, камериерки, шофьори, все любими теми за членовете на ВСС) и прочие. Оттук идва и стремежът за осребряване на престоя във ВСС и инспектората. Така се създава и поддържа хранителната среда за съдебната номенклатура. От друга страна са „високите хоризонти на правото – разсъдък, разум, естествена справедливост, свободата като основен принцип.”[i] Но такъв разговор няма място в този състав на Висшия съдебен съвет, за който в пълна степен можем да отнесем стиховете на фламандския поет Херман де Конинк: „Тук никъде е и сега е никога.“

Освен това Калпакчиев призовавам всички кандидати за членове на Висшия съдебен съвет открито и публично да заявят позицията си за законосъобразността на решението на ВСС, както и да дадат отговор на въпроса как ще гласуват като бъдещи членове на кадровия орган по постъпили заявления за изплащане на обезщетения от бившите членове на съвета.

“Призовавам всички кандидати за членове на ВСС да вземат публично становище по въпроса за сигурността на информационната система за дистанционно електронно гласуване, както и за необходимостта от извършване независима външна проверка на първичните кодове на информационната система за електронен избор на членове на ВСС от квотата на съдиите, прокурорите и следователите”, се казва още в позицията му.

[i] Правосъдието като „банка за услуги” и за “високите хоризонти на правото” са думи на високоуважавания съдия Румен Янков.