Масово и безконтролно подслушване

20-04-2017; категория: Данните говорят, Мнение; автор: Петко Петков;

Снимка: Капитал

Снимка: Капитал


Препечатваме анализ на бившия заместник-правосъден министър и съдия в Софийския районен съд Петко Петков, публикуван в новия брой на сп. “Икономист

Два от 6010. Толкова са отказите спрямо постъпилите заявления за използване на специални разузнавателни средства (СРС) за прихващане и подслушване на телефонната комуникация в град София за 2011 година. За същото време, но на друго място – в Ню Йорк, разрешенията за телефонно подслушване в 8,5-милионния град са малко над 1500.

На 4 април Софийският градски съд публикува доклад за дейността на отдел „Защита на класифицираната информация”, в който бяха обявени данни за нарушения при издаване на разрешения за използване на СРС, които са концентрирани в периода, в който председатели на съда бяха Георги Колев и Владимира Янева. Нарушенията са толкова фрапиращи и продължителни, че няма как да бъдат отхвърлени съмненията за съзнателна обезценка на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). Факт, който сериозно дисквалифицира съда като гарант за спазване на правото на неприкосновеност на личния живот и тайната на кореспонденцията, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека и Конституцията на Република България.

Разрешения в нарушение

Докладът констатира множество случаи, в които е давано разрешение за използване на СРС по искане на неоправомощени заявители за срокове, които надхвърлят разрешените от закона, както и за престъпления, за които законът изобщо не допуска използването на СРС. В голяма част от случаите това се е случвало без мотиви от страна на съда, а разрешенията са давани непредсказуемо – по искания с едно и също съдържание първоначално е постановен отказ за подслушване на телефонната комуникация, а впоследствие е дадено и разрешение. В голяма част от случаите в исканията не се е съдържала изискуемата информация за връзката между разследваното лице и телефонния номер, чието подслушване се иска, нито за вида на престъплението, което службите разследват или се опитват да предотвратят. В тези случаи съдът е следвало да постанови отказ поради липса на мотиви, но на практика преимуществено се е случвало обратното. Едно от значимите разкрития на доклада е и че със съдебно разрешение са подслушвани лица с дипломатически имунитет – факт, който не само е скандален, но е възможно да има и международни последствия.

Хаос в съдебния контрол

В същото време, в продължение на дълги години, съдебният контрол по събирането на т.нар. тайни доказателства се е осъществявал в условията на пълен хаос – при неправилно и непълно водене на съдебните регистри, без наличието на информация за това, кой от определените със заповед заместник-председатели е дал съответното разрешение, и без да се запази копие от направеното искане. Това едва ли е случайно, тъй като липсата на изрядно документиране на този чувствителен процес на намеса на специалните служби в личния живот на гражданите значително затруднява всяка последваща проверка, установяването на нарушения и ясното дефиниране на отговорните за нарушенията лица. При това положение вече е трудно доказуемо, че събраната информация е използвана за незаконни цели, но от друга страна – невъзможно е да бъдат разсеяни съмненията. Още повече, когато докладът съобщава, че съвсем незначителен брой СРС-та са се превърнали в обосновани с доказателства обвинения.

Неунищожена информация

Не по-малко чувствителна е и темата за съдбата на информацията, придобита чрез подслушване. Съгласно ЗСРС, ако придобитата информация не дава резултати за разследването по конкретното престъпление – тази информация следва да бъде унищожена под контрола на съда. В доклада обаче се констатира практика на последващото й, неправомерно съхраняване, както и на неправомерно унищожаване на информация. Това в голяма част от случаите е правено с предварително, бланкетно разрешение; без индивидуализиращи данни за това, каква точно информация е унищожена от структурите, които са осъществили подслушването, а често, когато това се изисква по закон – изобщо без произнасяне на съда, с което да се разреши унищожаването. Ето защо е напълно невъзможно да се установи каква част и коя точно от придобитата чрез подслушване и видеонаблюдение, но ненужна за разследването информация продължава да се съхранява от специалните държавни структури. Не може да се установи и дали информация, която би могла да послужи за разкриване на престъплението, не е била унищожена неправомерно, включително и по корупционни подбуди.

Негласността и принудителността на специалните разузнавателни средства винаги изискват да е налице пропорционалност между ограничаването на основните човешки права и преследваната с използването им цел – предотвратяване или разкриване на тежки престъпления. Както Европейската конвенция за правата на човека, така и вътрешното ни законодателство предвиждат възможност правото на неприкосновеност на личността и кореспонденцията да бъдат временно ограничени, но при изключителни обстоятелства, в полза на по-високо благо и само в случаите, в които другите способи за събиране на доказателства не са достатъчно ефективни. Поради това основен индикатор дали органите по разследването не преминават границата на необходимото, както и дали съдът е пълноценен гарант за правата на гражданите, е съотношението между броя на приложените специални разузнавателни средства (броя на подслушванията) и този на ефективното им използване в наказателното производство. Голямата диспропорция между двете е категоричен белег за срив в дейността както на специалните служби, така и на съда. От доклада се установява, че за периода 2009 – 2015 г. това съотношение е приблизително 1:10. Казано по друг начин, едва в 10% от случаите подслушаните от службите разговори са използвани впоследствие пред съда – факт, който е силно притеснителен. Отделен въпрос е дали те са били достатъчно информативни, за да обслужат правилното изясняване на делото. В тази насока все още проучване не е правено.

Въпреки липсата на уредба на тази правна материя на ниво Европейски съюз най-общият сравнителноправен анализ показва, че основните принципи при прилагането на СРС в България и в другите европейски държави е сходен. Всякога използването на тези методи предполага разрешение от съд, а в неотложни случаи – последващото му одобрение. Навсякъде се преценява пропорционалност между намесата в личната сфера на хората и преследваната цел и се съблюдава императивното изискване получената информация да бъде използвана само за целите, за които се иска – наказателното производство, а ненужната следва да бъде своевременно унищожена. Следователно не законът, а начинът, по който се прилага, е в основата на възникналия проблем.

Не ми е известно да има друга държава, в която подслушването да е било толкова масово и фактически – безконтролно. Според мен отговорността за това положение трябва да се понесе от бившите председатели на Софийския градски съд, които са създали условията за това. Разгледани в логическата връзка помежду им, техните действия са свели предвидената в ЗСРС форма на съдебен контрол до симулация, която не само е позволила пълна безконтролност на специалните служби, но им е придала фиктивно правно основание, каквото не е съществувало. До какви вреди е довело безконтролното приложение на специални разузнавателни средства, дали са били накърнени права и кои са засегнатите лица – никога няма да разберем.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Състезание за председател на Върховния административен съд ще има – трима от ВСС номинираха съдия Соня Янкулова

Снимка: Капитал

Правната комисия засили делата за корупция по високите етажи на властта към спецсъда

Данаил Кирилов игнорира аргументите “против” на ВКС от “позицията на депутатското кюфте”
Petya-Krancheva-1

Съдийската колегия образува дисциплинарно дело на съдия Петя Крънчева

tatqna_jilova

Физика на съдийския вот

Снимка: Дневник

Лозан Панов: Парламентарната квота във ВСС трябва да бъде намалена

Според председателя на ВКС в избора за нови членове на съвета съдиите са се доверили на съвестта си
Снимка: Дарик

Съдия Антоанета Аргирова от АССГ: Разпределението на парламенарната и съдебната квота не способства за независимостта на съдебната власт

Манипулацията на изборите за съдийската квота във ВСС не успя, категоричен е адвокат Георги Атанасов
VSS

Красимир Шекерджиев, Атанаска Дишева, Олга Керелска, Боряна Димитрова и Севдалин Мавров са останалите избрани за членове на ВСС от съдийската квота

Предстои попълването на кадровия орган от Народното събрание
Снимка: Дневник

На първи тур: Съдиите избраха Цветинка Пашкунова за член на Висшия съдебен съвет

Гласуването за останалите петима продължава утре
sud-delo

Асоциацията на прокурорите: Дебатът за изваждането на прокуратурата от съдебната власт провокира нагласа срещу държавното обвинение

g-atanasov

За мястото на глупостта и на прокуратурата

Вашият коментар