Съюзът на съдиите: Отстъпление от принципите на съдийското самоуправление би обезсмислилo съвсем предлаганите промени в ЗСВ

Разширяването на правомощията на общите събрания в съдилищата няма да доведе до хаос, а по-нататъшно отстъпление от принципите на съдийското самоуправление ще обезсмисли съвсем предлаганите с амбицията за реформа промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Това се казва в становище на Съюза на съдиите по втория пакет поправки в съдебния закон.

В сряда депутатите от правната комисия приеха на първо четене поправките, а от ДПС категорично се противопоставиха на текстовете, които целят демократизация на управлението на съда. Същата позиция изрази и председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, а председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов акцентира, че трябва да се търси баланс между отговорността, която носи административният ръководител и самоуправлението.

От ССБ призовават депутатите да приемат законопроекта и напомнят, че организацията вече е изразявала позиция, че с „отстъплението от първоначално предвижданата конституционна промяна, останаха неспазени съществуващите международни стандарти за мнозинство на съдии, избрани от техни колеги в органа, решаващ кадровите и дисциплинарните въпроси по отношение на съдиите и продължи да съществува възможност за политическо влияние върху тази дейност”. „В този смисъл е важно в рамките на така проведената частична конституционна реформа да се обезпечи максимално доближаване до тези стандарти. Призоваваме Ви също така да съобразите преди второто гласуване на Законопроекта нашите бележки по него”, сочат от съюза.

В позицията категорично се казва, че ССБ подкрепя предвидените в Законопроекта нови правомощия на общите събрания на съдилищата, съответно на пленумите на ВКС и ВАС. „Същевременно намираме за отстъпление от проекта в първоначалния му вид предвидената възможност по инициатива на една трета от съдиите в съответния съд общото събрание само да изразява становища по въпроси от компетентността на председателите. Предвидената в първоначалния вариант на проекта възможност общите събрания да вземат решения по въпроси, имащи организационен характер, напълно съответстваше на принципа за утвърждаване на съдийското самоуправление и намираме, че бяха лишени от основания критиките, че упражняването на такова правомощие би довело до организационен хаос в работата на съдилищата”, мотивират се оттам.

От ССБ подчертават, че намират за лишени от основания възраженията срещу предвидените в Законопроекта правомощия на общите събрания на съдилищата и на пленумите на ВКС и ВАС. „Следва ясно да бъде посочено, че тези правомощия се изразяват във възможността тези събрания да излъчват кандидатури за председатели, да изслушват кандидатите и изразяват становища за тях, както и становища за предложените за назначаване заместници, да обсъжда и приема годишния доклад за дейността на съответния съд, да дава становища по законопроекти, да приема вътрешни правила за организацията на дейността си и да определя процента на натовареност на председателите и заместници им. Тези правомощия не представляват намеса в упражняването на управленски функции. Презумирането, че осъществяването на тези правомощия ще доведе до хаос и безотговорност не държи сметка, че тези събрания ще се състоят от съдии, на които е възложена високоотговорна дейност, което предпоставя и наличието на достатъчно сериозно отношение към функциите, произтичащи от длъжността им”, категорични са съдиите. Възразяват и срещу необоснованите критики, с които се смесват въпросите за отговорността за действията на председателите на съдилища и заместниците им, и участието на общите събрания в номинирането на кандидатите.

„Основен правен постулат е личната отговорност за извършените действия или бездействия и в този смисъл е въпрос на добра правна уредба и ангажираност на органите, компетентни да решават въпросите за отговорността, ефективното действието на механизми, които да предотвратят и санкционират нарушения или неоправдани бездействия. Съществуващата досегашна уредба по никакъв начин не показа наличие на такива действащи механизми, поради което и няма никакво основание твърдението, че понастоящем е по-ясно кой носи отговорност при лошо управление на съдилищата, в сравнение с предлаганите промени”, казват от СББ.

Според съсловната организация именно чрез разширяването на съдийското самоуправление ще се насърчи отговорността на съдиите и ангажираността им в отстояването на независимостта на съда, както от възможни опити за външни вмешателства, така и чрез предотвратяване на вътрешни за системата нелегитимни въздействия. „В това отношение продължаваме да поддържаме предложението си ограничението за заемане на ръководна длъжност за два последователни мандата, да се отнася не само до един и същ орган на съдебната власт, а въобще за ръководна длъжност. Това е необходимо, за да се препятства създаването и развитието на т. нар. „съдебна номенклатура“, която е един от механизмите за вътрешно засягане на независимостта на съдиите при упражняване на функциите им”, пише в позицията на съюза.

ССБ оценяват положително ограничаването на възможността за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, чрез отпадането на приложението му в апелативните и върховните съдилища, но смятат, че възможността за първоначално назначаване трябва да се ограничи до районно ниво, „доколкото единствено в тези органи за пръв път назначените магистрати естествено ще започнат професионалното си развитие, работейки по първоинстанционни дела и преписки”.

По отношение на съдебните помощници от СББ считат, че съвременната тенденция за решаване на проблема със свръхнатовареността на съдиите е не чрез увеличаване на съдийските щатове, а чрез използване на съдебни помощници. „Районните съдилища са сред най-натоварените, поради което и няма своето легитимно основание отнемането на възможността в тези съдилища да не бъдат назначавани съдебни помощници”, категорични са съдиите.

И още едно възражение: „Продължаваме да поддържаме възражението си срещу продължаващото смесване на основанията за ангажиране на дисциплинарна отговорност и неспазването на правилата на Кодекса за етично поведение, предвиждано с предлаганата с § 157 редакция на чл. 307, ал. 3. На международно равнище съществуват множество препоръки, изискващи разграничаване на правилата за етично поведение от тези, установяващи основанията за носене на дисциплинарна отговорност . Освен системното нарушение на професионалните задължения, като дисциплинарно нарушение следва да се предвиди и поведение, накърняващо престижа на съдебната власт, без то да се обвързва с неспазването на правилата на Кодекса за етично поведение. Както сме поддържали при изготвянето на Законопроекта, в случай, че нарушение на тези правила е довело и до накърняване на престижа на съдебната власт, наличието на такава последица ще е достатъчно основание за дисциплинарно санкциониране”. ССБ подкрепят принципно предвидените промени по отношение на конкурсите и атестирането, защото са насочени към решаване на съществуващите проблеми по неритмично провеждане на конкурси за повишаване и преместване, липсата на пряка връзка между действителните професионални постижения и кадровото развитие, формализма и уравниловката при атестационните процедури. Въпреки това имат възражения срещу конкретни разпоредби.

„Не на последно място по значение намираме за необходимо да посочим, че в хода на обсъждането на Законопроекта в Съвета за прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система направихме предложения, отнасящи се до промяната на ЗСВ в частта за организацията на прокуратурата. Счетохме, че трябва да направим това, защото сме организация в обществена полза, която не се ограничава до защитата само на тясносъсловни интереси. Предложенията, които направихме и които не бяха възприети, се отнасяха до ограничаването на възможността за даване на указания от по-горестоящите прокурори, с които не е съгласен съответния прокурор, като в тези случаи обосновахме необходимостта даващият такива указания по-горестоящ прокурор сам да извърши съответните процесуални действия. Също така се противопоставихме на запазването на функционалната подчиненост от страна на всички прокурори на главния прокурор, доколкото предвиденото само в организационен аспект ограничаване на субординацията не е достатъчно за истинска децентрализация на прокуратурата”, категорични са съдиите.