Две години след старта на разследването „КТБ” прокуратурата откри данни за организирана престъпна група

Почти две години, след като прокуратурата стартира разследването за източване на „Корпоративно търговска банка” (КТБ) делото е изпратено по компетентност на специализираната прокуратура. Това съобщи днес говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова като обясни, че държавното обвинение е намерило данни и ще повдигне обвинения за организирана престъпна група.

„С постановление от днес специализираната прокуратурата е приела досъдебното производство по компетентност, тъй като анализът на доказателствата, който е направен от спецпрокуррорите е, че са събрани такива, обосноваващи повдигане на нови обвинения за създаване, ръководене и участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да се извършват длъжностни присвоявания като цяло”, анонсира Арнаудова.

Новината идва в деня, в който стана ясно, че Висшия съд в Белград е разрешил екстрадицията на Цветан Василев. От прокуратурата обаче все още не са уведомени официално за решението на съда. Решението на Висшия съд в Белград може да бъде обжалвано пред Апелативния съд в Белград, който миналата година отмени екстрадицията. След това окончателното решение дали Василев ще бъде върнат в България е на сръбския министър на правосъдието.

По делото „КТБ” като обвиняеми бяха привлечени 14 лица. Освен Цветан Василев прокуратурата привлече изпълнителни директори на банката Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев, шефът на управление “Кредитиране” Георги Зяпков, главната счетоводителка Мария Димова, както и заместничката й Борислава Тренева-Кючукова, двама подуправители на БНБ – Цветан Гунев и Румен Симеонов, както и ръководителя на специализирана служба за вътрешен одит на КТБ Снежанка Велева-Стефанова, двама служители на българското дружество на световноизвестната одиторска компания КПМГ – Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев.
По думите на Арнаудова ОПГ-то е действали в периода 1 януари 2009 г до юни 2014 г., когато прокуратурата и МВР нахлуха в офисите на дружествата, свързани с Цветан Василев.

Изпращането на делото по компетентност на спецпрокуратурата означава, че наказателното производство ще се разглежда от спецсъда, създаден в първия мандат на управлението на ГЕРБ. Именно той е компетентен да разглежда дела за организирани престъпни групи. Ходът на прокуратурата има и друг ефект – така то няма да попадне в Софийския градски съд (СГС), който от близо година е с ново ръководство, което пресече злоупотребите със случайното разпределение на делата, които белязаха мандата на бившата председателка Владимира Янева.

Случайно или не наблюдаващият прокурор по делото Иван Гешев, който през последните две години работи единствено по делото „КТБ” е сред кандидатите в конкурса за ръководител на спецпрокуратурата, който ще се проведе на 13 юли. От днес наблюдаващ прокурор по делото, по което са събрани 250 тома доказателства, разпитани са 475 свидетели, извършени са над 60 претърсвания и изземвания и са назначени 133 различни експертизи, е Ирина Арменова. По думите на Арнаудова изпращането на разследването в спецпрокуратурата няма да затрудни последващите действия в досъдебното производство.

Говорителят на главния прокурор уточни, че молбата за правна помощ за призоваването на Цветан Василев в била удовлетворена от сръбските власти и е налице редовно призоваване. На първите две дати, определени от прокуратурата обаче банкерът не се е явил, а последната дата е 20 юни. „Тоест прокуратурата е положила максимални усилия да осигури правна възможност на лицето да осъществи правото си на защита и да изпълни законовите процедури за приключване на досъдебното производство в отсъствие на обвиняемото лице. Дори и да не се яви – ще имаме доказателства за спазена процедура”, коментира Румяна Арнаудова.

Делото започна през юни 2014 г., което означава, че съвсем скоро се навършват две години от старта му. Според чл. 368 от Наказателно-процесуалния кодекс, ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда. В такъв случай, ако съдът установи обстоятелствата по чл. 368 връща делото на прокурора, който разполага с три месеца да внесе делото в съда с обвинителен акт или да го прекрати.

Според текста обаче в този срок не влиза времето, в който делото се е намирало в съда. „Прокурорите непрекъснато следят тези срокове, непрекъснато правят съответните изчисления и мога да кажа, че 344 дни делото е било в съда”, поясни прокурор Арнаудова и допълни, че държавното обвинение има готовност да приключи досъдебното производство по КТБ до края на календарната година.

Междувременно говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова коментира и поканата към главния прокурор от четирима депутати да бъде изслушан по делото „КТБ”. Вчера Сотир Цацаров отклони искането с мотив, че Конституцията позволява главният прокурор да бъде изслушан в парламента само след решение на Народното събрание.

В края на 2015 г. с промените в Конституцията бе дадена възможност парламентът да „може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика”. Днес Румяна Арнаудова обърна внимание „на конституционната разпоредба в нейния действителен смисъл”. „Категоричено тази разпоредба не предвижда изслушване на главния прокурор по конкретни дела”, каза тя, но подчерта, че ако парламентът все пак вземе такова решение главният прокурор ще се съобрази с него.