Право на отговор: Внушение е, че съдебният състав по делото “Петьо Петров” е специално селектиран, казва Боян Магдалинчев

Няма нищо умишлено при формирането на петчленния състав на Върховния административен съд (ВАС) по делото за освобождаването на Петьо Петров от съдебната система. Това казва пред “Съдебни репортажи” заместник-председателят на ВАС и ръководител на Втора колегия Боян Магдалинчев. По думите му в публичното пространство се правят внушения, че съдебният състав, който трябваше окончателно да реши спора дали Висшият съдебен съвет (ВСС) законосъобразно е освободил Петров, е селектиран специално. “Освен, че съм по някакъв начин засегнат с внушенията, които се налагат, определено се засяга институцията, в която работя”, сочи ръководителят на Втора колегия.

Както “Съдебни репортажи” писа, първото заседание по делото бе насрочено на 14 април, а съдебният състав бе формиран в нарушение на заповед на председателя на съда Георги Колев. Председател на състава бе Боян Магдалинчев, докладчикът по делото – Виолета Главинова, а останалите съдии бяха Анна Димитрова (ръководител на Пето отделение), Донка Чакърова и Сибила Симеонова (командирована във ВАС от Административен съд – Русе).

Съдия Диана Добрева от ВАС сигнализира, че съставът е формиран незаконно. Причината е, че според заповедта на Колев докладчикът по делото се избира на случаен принцип, а останалите съдии – по старшинство от отделението, в което правораздава докладчикът. Така, в конкретния случай по старшинство в състава би следвало да влезе съдия Илияна Дойчева, вместо командированата Сибила Симеонова.

Определянето на петчленните състави попада в задълженията на зам.-председателя на съда Боян Магдалинчев, който не отрече, че нарушение на заповедта за старшинството действително има, но е формално. Той разказа, че разпределението на делата, насрочени за 14 април (четвъртък) било направено в петък – на 8 април. “Гледам да се групират по старшинство делата дотолкова, доколкото могат да участват съдиите, Които имат доклад за този ден, а ако не могат да участват съдиите, гледам да групирам делата по няколко, за да не влизат и излизат от съдебната зала по всяко дело съдебните състави”, посочи той.

“Това дело го четох в петък, когато правих разпределението и видях, че Петьо Петров е нередовно призован. Това се вижда, когато вляза в деловодната програма, има списък на лицата за призоваване и е отразено дали някой е призован или не. Като прегледах внимателно делото още пред първата инстанция, видях, че то е по жалба на министъра на правосъдието, а Петьо Петров не е посочил никакъв адрес за призоваване”, каза Магдалинчев.

В документите по делото пред тричленния състав на ВАС (съдът реши, че ВСС незаконно е освободил следователя, тъй като въпросът с образуването на дисциплинарно производство срещу него все още е висящ), с които “Съдебни репортажи” се запозна, фигурира справка, изготвена от Софийската градска прокуратура (СГП), в която е посочен мобилен телефон на Петров, както и справка от ЕСГРАОН, в която са записани два адреса на следователя – постоянен адрес в София и настоящ адрес във Видин.

Боян Магдалинчев поясни, че от делото пред тричленния състав на съда се вижда, че Петров многократно е бил търсен и на двата адреса, но не е намерен. “Мобилният телефон не е електронен адрес по смисъла на Закона за електронните съобщения. Поради която причина, аз като видях по списъка на лицата, че не е бил призован, реших, че тогава – в петък, делото ще бъде отложено, няма как да се гледа, защото в ГПК имаме изискване, че делото може да се гледа, ако лицето е редовно призовано най-малко 7 дни преди съдебното заседанието. Тоест срокът не е спазен”, допълва зам.-председателят на ВАС.

Знаейки, че делото ще се отложи, Магдалинчев формирал състава, макар и в нарушение на заповедта за старшинството на председателя на ВАС. “Ако имаше повече време, вероятно в закрито заседание щях да предложа да се отложи делото и да се пренасочи за друга дата. Но тъй като наближаваше датата на заседанието, счетох, че е нормално в залата да се направи това нещо”, обяснява ръководителят на Втора колегия.

От документите по делото се вижда, че Петров е търсен на посочения от СГП мобилен телефон за връзка с него, за да бъде призован, но съобщението е прието от “ас. Петрова” (асистент – б.а.). Магдалинчев казва, че двамата с докладчика по делото съдия Виолета Главинова коментирали в съдебната зала и стигнали до консенсус, че Петров е нередовно призован. Причината: не било ясно коя е ас. Петрова, защото “в закона се изисква да се кажат имената и длъжността, за да се знае кой приема призовката”. Служителят, извършил призоваването, пък не отбелязал дали ас. Петрова е поела ангажимент да предаде на следователя съобщението за призоваване по делото. “Съставът се съгласи, че има нередовна процедура по призоваването и делото го отложихме за 19 май”, казва Магдалинчев.

Пак от делото пред тричленния състав обаче се вижда, че в крайна сметка съдебният състав е приел, че Петров е редовно призован именно на посочения мобилен телефон. Според зам.-председателя на ВАС обаче, ако петчленният състав бе дал ход на делото на 14 април би могло да бъде инициирана процедура за отмяна на решението на съда с основание, че Петьо Петров не е призован редовно.

Магдалинчев твърди, че медийният шум и сигнала, който получихме от съдия Диана Добрева по казуса, е плод на влошените отношения между двамата, които датират от миналата година, когато Асоциацията на българските административни съдии издига кандидатурата на съдия Игнат Георгиев за съдебен инспектор (съдия Добрева също бе кандидат за ИВСС).

Според съдия Диана Добрева в случая впечатление правят и други необичайни обстоятелства. Всички дела, които са образувани на 15 и 28 март, какъвто е случаят с процеса за освобождаването на Петьо Петров са насрочени за 14 април. Изключение правят дела, които на случаен признак са разпределени на съдия Добрева, но насрочени за май, което елиминира възможността тя да участва в състава по делото “Петров”. Ръководителят на Втора колегия Боян Магдалинчев казва, че насрочването на делата зависи от много фактори. “Производствата по Закона за съдебната власт са един вид бързи производства. Аз винаги следя да се насрочват за най-близката възможна дата. Делата на съдия Добрева не са от този характер”, сочи Магдалинчев и допълва, че единствено съдията–докладчик се определя съобразно постъпването на делото в съда.

Магдалинчев подчертава, че в медиите често се правят внушения и по отношение на командированите във ВАС съдии. “Упорито се опитва да се внушава, че командированите съдии са хора за поръчка. Такова нещо няма! Познават европейското законодателство, могат да се справят с директиви и отправяне на преюдициално запитване. Така че, малко е некоректно по отношение на тях да се казва: “Вижте, те са хора за поръчка”. Тези колеги са много по-почтени, много по-коректни и подготвени от колегите, които са доста години тук (във ВАС – б.а.)

Казусът с освобождаването на Петьо Петров се заплете след поредица от незаконосъобразни действия от страна на мнозинството във ВСС. През февруари миналата година Върховният касационен съд окончателно оневини бившия военен министър Николай Цонев, бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров за подкуп. Основен свидетел по процеса бе скандалният следовател Петров, а три съдебни инстанции приеха, че той е извършил престъпление – провокация към подкуп. Прокуратурата обаче си затвори очите и изчака да изтече давността за наказателно преследване срещу бившия шеф на следствието Петьо Петров.

ВСС също си затвори очи и не пое инициативата да образува дисциплинарно дело срещу Петров. Предложението за образуване на дисциплинарно дело бе на бившия правосъден министър Христо Иванов. С активното участие на главния прокурор Сотир Цацаров кадровиците отказаха да образуват дело срещу Петров, въпреки че по закон нямаха основания да не започнат дисциплинарно преследване срещу следователя. За сметка на това спешно уважиха молбата му да напусне съдебната система с полагащите му се 20 заплати обезщетение.

Така казусът се пренесе във ВАС, а съдът събори всички решения на ВСС по отношение на Петьо Петров. През октомври съдът окончателно реши, че кадровият орган трябва да образува дисциплинарно дело срещу следователя, но съветът реши да протаква с мотив, че във ВАС делото срещу освобождаването от длъжност на Петров е висящо.

Пет месеца по-късно ВСС изпълни решението на ВАС и образува дисциплинарно преследване срещу Петров. През това време съветът упорито измисляше всякакви процедурни хватки, за да не започне дисциплинарното преследване срещу следователя.

Това е третият публично оповестен случай на необичайно формиране на съдебни състави по дела от особен интерес. Делото за уволнението на Камен Ситнилски като член на ВСС също получи необичайно развитие. Ситнилски бе уволнен през март 2014 г. заради контролирано изтекли записи на разговори между магистрати, от които възникват съмнения за лобиране при избора на прокурорската квота във ВСС. Макар в Закона за съдебната власт изрично да е посочено, че изборeн член на кадровия орган може да бъде наказан с дисциплинарно уволнение, ако 17 от членовете на ВСС гласуват „за“, съветът го уволни с 16 гласа.

Решението очаквано бе обжалвано от Ситнилски, а дописването на закона от страна на кадровия орган не бе прието от тричленния състав на ВАС, който отмени акта на ВСС. Така делото стигна и до петчленния състав на ВАС по жалба освен на ВСС, и на Върховната административна прокуратура. Последва и поредното изключение за бившия член на съвета – петчленният състав бе формиран в нарушение на практиката на съда за старшинството във въззивните състави. Съставът с председател ръководителят на Втора колегия във ВАС съдия Боян Магдалинчев, съдия Анна Димитрова (докладчик и един от двама съдии, които еднолично бяха посочени от председателя на ВАС Георги Колев за ад хок съдии в съда в Страсбург), Андрей Икономов (дългогодишен председател на отделение в съда, известен с участието си в аферата „Приморско” и в делото, което заличи „Странджа” като природен парк през 2007 г.), Донка Чакърова и Еманоил Митев постанови, че 16 гласа стигат за уволнението на изборен член на ВСС. В този случай в петчленката трябваше по старшинство да вляза съдиите Марина Михайлова и Диана Добрева.

След сериозен отпор на председателя на ВАС Георги Колев ВСС все пак сигнализира инспектората, който първо отказа да изследва казуса, а после излезе със становище, че нарушение няма. Въпреки това по време на обсъждането на заседание на ВСС Калин Калпакчиев обясни пред колегите си, че в акта на ИВСС по проверката е видно, че има сериозни разминавания – в обстоятелствената част пишело, че петчленният състав по делото е сформиран измежду съдиите от Пето отделение, които са имали насрочени дела в същия ден, в който е трябвало да се гледа делото “Ситнилски”, а не по старшинство от отделението, от което е избраният докладчик по делото, но крайното становище е, че нарушение няма. Установеното от ИВСС всъщност означава, че се стеснява кръгът на съдиите, измежду които се формира петчленния състав. Затова Калпакчиев предложи ВСС да приеме, че нарушение в крайна сметка има.

Възрази му обаче председателят на ВАС Георги Колев, който каза, че „практически е спазено това старшинство“. Настоя, че сигналът на Ситнилски, по който е започнала проверката, е анонимен (под него има подпис на бившия член на ВСС, но не пише името му) и предупреди, че се развива „неприятна практика“ да се правят проверки по анонимни сигнали. Съветът пък прие за “сведение” нарушението и не наказа никого.

Проверка по друг случай, в който бе нарушена заповедта на Колев с активното участие на Боян Магдалинчев, пък въобще не беше правена. За този казус разказахме по делото за лифта на Платото в Банско, в което седемчленен състав на ВАС (с председател Боян Магдалинчев), формиран в нарушение на практиката на съда, отмени влязло в сила решение, с което лифтът бе окончателно признат за незаконен и отвори врати за поредните опити за “предоговаряне” на концесията на “Юлен”.