Висшият съдебен съвет незаконно е освободил Петьо Петров като магистрат

Решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което бившият шеф на Столичното следствие Петьо Петров бе освободен като магистрат, е било преждевременно. Кадровият орган е трябвало да изчака окончателното произнасяне на съда по спора дали отказът на съвета да образува дисциплинарно дело срещу Петров по предложение на министъра на правосъдието е законен и едва след това да се занимае с подадената от следователя оставка. Това стана ясно от решение на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), с което освобождаването на Петров е отменено, а преписката е върната на ВСС.

Съставът на ВАС (с председател и докладчик Александър Еленков и членове Атанаска Дишева и Тодор Тодоров) постановява, че оставката на следователя Петров може да бъде обсъждана от ВСС само след като съветът приключи дисциплинарното производство срещу него, ако го образува. Както „Съдебни репортажи“ писа, миналата година ВАС окончателно реши, че отказът на ВСС да преследва дисциплинарно Петров е незаконосъобразен. Това на практика означава, че кадровият орган трябва да изпълни решението на съда и да образува дисциплинарно дело срещу следователя за уронване на престижа на съдебната власт заради извършена провокация към подкуп по делото „Цонев, Сантиров, Попов“.

Въпреки това в края на миналата година ВСС „замрази“ въпроса, докато не се произнесе съдът и по законността на решението, с което оставката на Петров бе приета. Това решение на ВАС обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано от страните пред петчленен състав на съда.

Юристи, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че предвид досегашното поведение на ВСС по казуса с бившия шеф на Столичното следствие може да се предположи, че съветът ще обжалва последното решение на ВАС. Случаят може да се заплете и заради различни интерпретации на въпроса дали сроковете за образуване на дисциплинарно дело продължават да текат при обжалване пред съда. Правната логика обаче сочи, че сроковете би следвало да се спрат, защото в противен случай споровете пред съда стават безпредметни, тъй като до окончателното им решаване изтича шестмесечният срок за образуване на дисциплинарно дело.

В мотивите по делото ВАС сочи, че Конституционният съд е изразил становище, че разделението на властите не означава, че те не следва да взаимодействат и да не функционират съгласувано, а напротив – трите власти са обвързани с отношения на взаимен контрол и възпиране, които са заложени в Конституцията, а разделението на властите не трябва да води до изолация, а до сътрудничество и взаимодействие между тях. „Това становище на Конституционния съд всъщност е основано на един от принципите на правовата държава – принципа за върховенството на правото. В изпълнение на същия принцип министърът на правосъдието (орган на изпълнителната власт), осъществявайки правомощието, предоставено му с чл. 312, ал. 1, т. 5 ЗСВ, своевременно е направил предложение за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата (следовател към датата на предложението) Петьо Велков Петров за накърняване на престижа на съдебната власт чрез осъществяването на противоправна провокация към престъпление, която провокация пък според Върховния касационен съд е била извършена под контрола и ръководството на службите (ДАНС и МВР), под чийто контрол и ръководство (магистратът) е действал, провеждайки разследване, което се отклонява от принципите на законност и справедливост. По това предложение Висшият съдебен съвет е постановил незаконосъобразен отказ, отменен от Върховния административен съд. Затова Висшият съдебен съвет дължи отговор по същество на въпроса има ли виновно извършено от Петьо Велков Петров противоправно деяние, което накърнява престижа на съдебната власт и представлява дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. С оглед на принципа за върховенството на правото в демократичната и правова държава (каквато е Република България според нейната Конституция) е било необходимо Висшият съдебен съвет да образува и проведе дисциплинарно производство по предложението на министъра на правосъдието, и да отложи до неговото приключване произнасянето си по подадената от Петьо Велков Петров оставка“, мотивира се ВАС.

Вместо това обаче ВСС не е съобразил фактът, че отказът му да образува исканото от министъра на правосъдието дисциплинарно производство не е влязъл във формална сила и е приел, че срещу подалия оставка Петьо Велков Петров няма образувано дисциплинарно производство.

„Висшият съдебен съвет е бил длъжен да изчака решаването на спора за законосъобразността на неговия отказ и едва след като този отказ стане окончателен и необжалваем правен акт да приеме решение за освобождаване на Петьо Велков Петров от длъжност по подадената от него оставка“, категорични са върховните съдии.

Решението на ВКС по делото “Цонев, Сантиров, Попов” излезе през февруари миналата година, а с него се потвърдиха констатациите на долните инстанции, че следователят-свидетел е извършил престъпление. От прокуратурата обявиха, че започна проверка на действията на Петров, но в крайна сметка държавното обвинение пасивно изчака изтичането на давността за наказателно преследване срещу следователя. Малко след това главният прокурор Сотир Цацаров демонстрира завидна бързина и светкавично внесе във ВСС оставката на следователя, а на възраженията на част от членовете на съвета, че решението на ВКС задължава съвета да образува дисциплинарно дело срещу скандалния следовател, обвинител №1 реагира гневно и обвини кадровия орган в “имиджови измивания”.

Последваха няколко очаквани събития – мнозинството от ВСС безропотно се съобрази с волята на Цацаров и преди да освободи Петров като магистрат два пъти отказа да образува дисциплинарно производство срещу него – веднъж по предложение на петима членове на ВСС и по предложението на министъра на правосъдието Христо Иванов. Така Петров бе освободен от системата и получи обезщетение.