Техническият доклад на ЕК не пропусна необходимостта от реформа на прокуратурата и бездействието по скандалите за случайното разпределение и съмненията за корупция в СГС

27-01-2016; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

ek

Липсваща реформа на прокуратурата и отчетливи критики към дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това са акцентите както в официалния доклад на Европейската комисия за България (целия доклад може да видите ТУК), така и в придружаващия го технически доклад, оповестени днес. По правило официалният доклад на Брюксел завършва с препоръки към България, част от които са насочени към реформиране на прокуратурата и нуждата от независим анализ на институцията. „Политическата част“ от документа стъпва на заключенията, направени от европейските експерти в техническия доклад, в който подробно са проследени събитията от последната година в областта на правосъдието и вътрешните работи.

По отношение на прокуратурата в техническата част на доклада, експертите от Брюксел припомнят, че необходимостта от реформа в прокуратурата е отразена в приетата актуализирана Стратегия за съдебна реформа, в която са разписани и конкретни мерки – разработването на нов организационен модел на държавното обвинение, утвърждаване на инициативността и отговорността на на отделните административни ръководители в системата на прокуратурата и следствието, насърчаване на по-тясна специализация чрез създаване на на междуведомствени екипи, които да се справят сложните разследвания, засилване на отчетността на прокуратурата и проучване на факторите, които ограничават професионалната независимост и мотивацията на отделните прокурори. ЕК обаче отбелязва, че записаните цели засега са само на хартия, а изпълнението им тепърва предстои.

В доклада се посочва, че въпреки приемането на някои изменения на НПК в посока засилване на гаранциите за независимостта на отделните прокурори, необходимостта от по-нататъшна реформа на прокуратурата, насочена към силно централизираната структура на институцията, изглежда продължава да стои на дневен ред във възгледите на независимите наблюдатели и експерти и се потвърждава от независими изследвания за прокурорските нагласи.

Припомня се, че докладът от 2015 г. е препоръчал страната ни да преследва реформа в организацията на ВСС, който трябва да прилага обективни стандарти в назначенията в съдебната система, да подобри сигурността на случайното разпределение на делата, да провежда независими разследвания във всички случаи, когато има съмнения за манипулации на системата за случаен подбор. Брюксел обобщава, че идеите за реформа в съдебната власт са отговор на отдавна стоящите притеснения, че настоящият ВСС не се справя ефективно със защитната на съдийската независимост в българския контекст, което се дължи на съотношението между професионалната и политическата квота на членовете на съвета и на факта, че представителите на прокуратурата могат да влияят на решенията, касаещи съдиите и обратното. В този смисъл са цитирани и стандартите на Венецианската комисия по отношение на структурата на кадровия орган на съдебната власт.

Подробно е отразена хронологията по приемането на промените в Конституцията, като се отчита, че дебатът дали поправките в основния закон могат да бъдат приети от Велико Народно събрание, „очевидно е лимитирал обхвата на предложенията“ за реформи. ЕК отбелязва забавянето на гласуването на поправките в Конституцията, описва допитването на Народното събрание до Конституционния съд и изискването на становище по проектопредложенията от Венецианската комисия. Изрично е описано становището на комисията, че промените са позитивни, но реформите са недостатъчни. Брюксел сочи, че основният въпрос при обсъждането в Народното събрание на конституционните промени е било разпределението на квотите в съдийската и прокурорската колегия във ВСС, като „първоначалното разпределение е получило силна реакция от главния прокурор, според който то се увеличава риска от политическа намеса в прокуратурата“.

В техническия доклад се казва, че в крайна сметка въпросът отново е поставен при второто четене на поправките и „решен в полза на главния прокурор“. Подробно са описани и събитията, съпътстващи решението на парламента да подмени първоначално внесения от управляващите проект, който трябваше да гарантира съдийската независимост във ВСС и да даде минимални гаранции за отчетност на прокуратурата – в това число в документа се споменават оставката на правосъдния министър Христо Иванов и мотивацията му да напусне заради липсата на воля в мнозинството да защити съдийската независимост и да продължи реформата, както и протестът на съдиите пред Съдебната палата, подкрепени от председателя на ВКС Лозан Панов, в защита на първите предложения за промени.

Един от малкото позитиви в доклада е свързан с избора на председател на ВКС и председател на Софийския градски съд (СГС). За тях се посочва, че новите ръководители на двете съдилища се ползват с уважението на колегите си от съдебната система. Въпреки това се отчита, че процедурата за избор на съдия №1 се е провалила заради липсата на необходимото мнозинство за избор и са се наблюдавали притеснения за възможна политическа намеса в процедурата.

Особено остро са отразени провалите на ВСС да избере председател на Софийския апелативен съд (САС). Посочено е, че ключов съд като САС функционира без титуляр от пролетта на 2014 г., въпреки че кандидатът (съдия Нели Куцкова) се е ползвала с подкрепата на съдиите. „Предвид важната роля на председателя на съда липсата на титуляр на поста в този ключов съд се счита за важна празнина“, изтъкват от Брюксел и обобщават, че тези провали, заедно с предишни примери за назначения по високите етажи на съдебната власт могат да се считат за пример за това, че ВСС изпитва трудности да поеме отговорността за мениджмънта на системата. Не е пропуснато и изказването на премиера Бойко Борисов няколко дни преди избора за САС, в което Борисов директно посочва съдия Куцкова като пример за политизация.

Процедурата за избор на главен съдебен инспектор е оценена като „относително открита и публична особено с оглед на това, че кандидатите за поста са излъчени от съдиите“. В тази връзка от ЕК напомнят, че следващата стъпка е изборът на съдебните инспектори, а предвид записаното в Стратегията за съдебна реформа и поправките в Конституцията, които възлагат нови правомощия на ИВСС да проверява конфликта на интереси и декларациите на магистратите, „това дава повод за повишено внимание към степентта на откритост и селекцията на магистратите в процедурата“.

Случайното разпределение на делата

Особено внимателно е проследено развитието на обезпечаването на случайното разпределение на делата в съдилищата. В документа се сочи, че случайното разпределение се е превърнало в „емблематичен въпрос“ от гледна точка на защитата на системата от потенциални злоупотреби. ЕК припомня, че системата позволява конкретни дела да бъдат насочвани към отределени съдии по целесъобразност и заради „скрити мотиви“. На този въпрос се акцентира и заради „прецедентите на корупция в съдебната система и опасенията за политическа намеса в съдебната система“. Освен това е отбелязано, че различните внедрени в съдилищата системи и липсата на насоки за използването им е създало различни практики и е допринесло за създаване на „вратички“, с които случайното разпределение е заобикаляно.

В тази връзка от ЕК сочат, че Инспекторатът към ВСС е правил проверки, но институцията няма експертиза по отношение на софтуерните възможности за манипулация. Въпреки това съдебният инспекторат е успявал да идентифицира някои нередности и е потвърдил възможностите за заобикаляне на случайния подбор. Припомнени са стъпките, предприети от ВСС за създаване на единен софтуер за случайно разпределние.

Докладът подчертава, че в края на 2014 г. в СГС са избухнали около разпределението на две дела за несъстоятелност – „Белведере“ и „КТБ“, като по първото дори е имало реакция на посланик. В този контекст се отбелязва, че към този момент съдът вече е бил обект на критики по отношение на системата за случайно разпределение на делата. Брюксел не е пропуснал и факта, че скандалите са накарали съдии от СГС и от други софийски съдилища публично да поискат реакция от институциите. „Първоначално ВСС реагира бавно, но в крайна сметка извърши проверка, която потвърди възможностите за манипулация на софтуера“, казват от ЕК. В доклада обаче изрично се казва, че въпреки констатираните проблеми ВСС не е образувал дисциплинарни дела срещу ръководството на съда, отговорно за провалите. Проследени са и опитите на бившия министър на правосъдието да инициира такива дисциплинарни дела, както и стартът на разследването по „Червей“ срещу бившия председател на СГС Владимира Янева.

„Яневагейт“

Както в политическия доклад на ЕК, така и техническия особено внимание е обърнато на скандала „Яневагейт“, като са отбелязани ключови моменти – фактът, че Румяна Ченалова не само е потвърдила достоверността на разговорите, но и е изнесла данни, „сочещи наличието на мрежа от корупционни практики в и около СГС“. Документът набляга и на факта, че отговорните институции – ВСС и прокуратурата, са се забавили със старта на разследването с обяснението, че записите са незаконни.

Краят на проверката е намерил място и в двата доклада на ЕК, като е посочено, че решението на ВСС по проверката „Яневагейт“ е взето „при будещи недоумение обстоятелства“ и въпреки критиките на независимите наблюдатели за липса на прозрачност на проверката.

По отношение на новото ръководство на СГС в техническия доклад намират място няколко позитивни констатации – то е предприело мерки по отношение на случайното разпределение, командироването на съдии, сигурността на системата и сроковете при написване на делата, по негова инициатива са започнали дисциплинарни дела срещу съдии, които предишният управляващ екип не е инициирал. Тук особено позитивно стои констатациията, че председателят на ВКС Лозан Панов е предложил временно ръководство на съда, стъпка, която не е позволила създаването на вакуум в съда в „критичен момент“. От ЕК отбелязват, че след смяната на ръководството в съда е настъпила „положителна промяна на културата в съда в посока на по-голяма прозрачност, например чрез включване на Общото събрание на съдиите в процеса на вземане на решения“.

В техническия доклад от Брюксел описват огромния обхват на промените, предвидени от предишното ръководство на Министерството на правосъдието, в Закона за съдебната власт. Изрично е подчертано, че ЕК ще следи каква част от предложенията ще бъдат внесени в парламента и кои от тях ще бъдат приети.

Отчита се добрата работа на Комисията по натовареността във ВСС и усилията за реформиране на съдебната карта, като се подчертава, че бъдещо прилагане на новите стандарти за натовареност „може да има положително въздействие в редица области, включително системата за случайното разпределение на делата на отделни съдии и прокурори, както и в областта на атестирането и цялостното разпределение на ресурсите между съдебни райони“.

ВСС обаче продължава да е критикуван по отношение на практиката си на проверки и образуване на дисциплинарни дела. Припомнят се констатациите в предишните доклади на ЕК, че дисциплинарната практика на съвета буди полемика заради липсата на конкретни стандарти и множеството отмнени от съда решения по дисциплинарни дела срещу магистрати. „Броят на жалбите срещу решения на ВСС остава висок през 2015 г.“, сочат от ЕК и допълват: „Нещо повече, проблемите, идентифицирани в Софийския градски съд към края на 2014 г. отново повдигнаха въпроса за дисциплинарната практика на ВСС, тъй като съветът първоначално не реши да започне дисциплинарни производства, свързани с констатациите“, категорични са експертите. Освен опитите на ВСС да замаже отговорността на Владимира Янева и екипа и за състоянието на СГС, в доклада конкретно е посочено проблематичното решение на кадровия орган да образува дисциплинарно дело срещу бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров и да го освободи от системата с полагащото му се обезщетение.

Припомнен е и проблемът с дисциплинарките, в които вносители на предложения са и участници в дисциплинарния състав, който създава съмнения за липса на безпристрастен дисциплинарен процес за магистратите. В доклада Брюксел е включил и изработването на правила за дисциплинарните дела, но като негатив е посочено, че те осигуряват подробно описание на видовете процесуални нарушения, но не осигуряват подобно уточнение по отношение на нарушенията, свързани с неетично поведение или интегритета на магистратите, нито пък определят някакви стандарти за видовете санкции, които могат да се очакват за различни видове дисциплинарни нарушения. С други думи докладът отчита продължаващата практика на субективизъм при взимане на решения при наказването на магистрати.

От ЕК считат бламирането на антикорупционния закон за „голяма изненада“, тъй като изследванията показват, че страната е с най-висока корупция в ЕС, която подрива доверието на гражданите и бизнеса в институциите. Отчита се, че след приемането на страната ни в ЕС тя е създала институции и е променила законодателството, но въпреки това, настоящата „институционалната структура остава фрагментирана и до голяма степен неефективна“.

Освен това, сочи ЕК, ключови институции бяха обект на сериозни скандали. Тук е описан скандалът с бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов и фактът, че вече две години и половина комисията работи в намален състав. Други институции, създадени за борба с корупцията не са успели да докажат ефективността си – в това число БОРКОР, за когото е посочва, че показва лимитирани резултати. По отношение на борбата с корупцията Брюксел е категоричен, че недостатъците, констатирани от предишните доклади, остават.

Особено остро звучи констатацията, че информацията за започнали разследвания, внесени обвинителни актове и първоинстанционни съдебни решения по дела за корупция по високите етажи на властта е полезна за съставяне на цялостната картина на действията на страната ни, но Механизмът за сътрудническо и оценка следва да оцени „цялостното функциониране на системата в ефективното справяне с корупцията на високо равнище“ и в този смисъл са необходими окончателни присъди, които да удостоверяват постигнати конкретни резултати.

В този контекст е записано, че през 2015 г. общата картина на борбата с високата корупция „остава почти без промяна“, броят на окончателните присъди срещу високопоставени фигури са останали твърде малко, а повечето от тях са условни. Отбелязва се и, че по няколко нашумели дела първоинстанционните присъда са отменени след обжалване или обвиненията не са поддържани от прокуратурата (вероятно се касае за делата срещу Цветанов – б.а.), въпреки че „първоначално е имало твърдения за сериозни неправомерни действия“. Тук са включени, казват от ЕК, няколко дела срещу високопоставени политици. Освен това по данни на OLAF са докладвани случаи, в които остаа неясно защо разследващите в България не са започнали дела или в последствие те са прекратени.

В техническия доклад е отчетено създаденото спецзвено в прокуратурата, но се сочи, че засега има няколко дела в съда, а по други разследването продължава. Освен това от ЕК пишат, че ефективността на звеното ще се преценява в бъдеще, когато се види дали то е в състояние да засили дейността си пред идните месеци и да провежда разследвания за организирана корупция в по-големи мащаби, която включва „по-големи мрежи от извършители“. В това число особено предимство на спецзвеното на Сотир Цацаров би било да достигне до разследвания, които идентифицират хората, които са „в центъра“ на организирани корупционни мрежи. В допълнение в доклада е подчертано, че оценката на страна по борбата с корупцията на високо равнище ще зависи от действията по тези случаи и способността на България да постигне окончателни присъди в съда.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”

Вашият коментар