Делото срещу Христо Бисеров изначално е било обречено на провал от прокуратурата

26-01-2016; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;

biserov
Прокуратурата е внесла в съда делото срещу бившия зам.-председател на парламента и депутат от ДПС Христо Бисеров без да събере необходимите доказателства, за да докаже, че той не е платил данъци в особено големи размери (19 хил. лв.), а другите две обвинения срещу Бисеров – затова, че не е декларирал сделки с валутни ценности и не е декларирал пред Сметната палата около 700 000 лева по сметки в Швейцария, са несъставомерни. Това става ясно от мотивите на Софийския градски съд към оправдателната му присъда.

В края на 2013 г. Бисеров изненадващо подаде оставка от всички постове. Четири дни по-късно от прокуратурата съобщиха, че е образувала досъдебно производство срещу него за данъчни престъпления и пране на пари. Ден преди да започне разследване срещу бившия депутат, по думите на главния прокурор Сотир Цацаров, в прокуратурата е пристигнал сигнал от ДАНС. Според данните на контраразузнаването Бисеров и доведеният му син Ивайло Главинков са „извършвали парични преводи в щатски долари и в евро от сметка в банка в европейска страна към сметка в банка на друга европейска страна”. Впоследствие са отворили влогове (срочни депозити), теглили са суми в брой и са превеждали пари към свързани търговски дружества, някои от които регистрирани в офшорни зони.

В крайна сметка обаче прокуратурата внесе обвинителен акт само срещу Бисеров след година и половина разследване и то не за пране на пари, а за неплащане на данъци и затова, че не е декларирал сделки с валутни ценности и е затаил истина в писмена декларация. На 5 май СГС върна делото на прокуратурата за отстраняване на нарушения в обстоятелствената част на обвинителния акт. В определението на съда бе записано, че изложените в обвинителния акт обстоятелства са недостатъчни, за да очертаят в пълнота рамката на обвинението.

От мотивите на СГС (с председател Снежина Колева) стана ясно, че прокуратурата не е събрала доказателства, с които да подкрепи тезата си, че Бисеров не е платил данъци. Пред съда са представени единствено суифт съобщения между банките, но съдът счита, че това не са първични документи и не могат да послужат като доказателство, че титуляр на сметките в Швейцария е именно Бисеров. От друга страна по делото е представена и експертиза, чието заключение обаче не се приема от съда, тъй като изначално в заданието, формулирано от прокуратурата, на експерта е указано да включи и средствата по суифт съобщенията.

В мотивите се припомня и хронологията по съдебните поръчки до Швейцария, от която става ясно, че швейцарските власти са изискали уточняващи подробности от прокуратурата, за да свалят банковата тайна. След получения от българските власти отговор, властите в Швейцария сочат, че “швейцарското право не съществува съответна наказателно-правна норма, която да разглежда като наказуемо поведението, в което се обвинява Бисеров – в писмена декларация до финансова служба да премълчи наличието на банкови сметки в Швейцария и по този начин да наруши Закона за прозрачност на имуществените активи на лица, заемащи важни държавни постове”. Освен това съгласно швейцарското законодателство, необявяването на имущество в данъчна декларация също не се преследва. В допълнение от Швейцария подчертават, че страната не предоставя правна помощ по дела от фискалната област, като изключение се прави, когато става дума за данъчна измама в Швейцария или се касае за правна помощ в областта на индиректните данъци съгласно Споразумението за борба с измамите, какъвто обаче не е настоящия случай. Швейцарците сочат, че от отговора на българската страна не се разбира и по какъв начин се подкрепят подозренията, че сметките на Бисеров се свързвали с пране на пари.

На практика, заради отказа на Швейцария да вдигне банковата тайна, прокуратурата приема, че преводите на парите представляват доход за годината, в която държавното обвинение твърди, че Бисеров не си е платил данъците. Това обаче е само предположение и не се подкрепя от никаква доказателства. По отношение на данъчната ревизия, която установява неплатени данъци, СГС сочи: “И това е така, не само защото двете производства – наказателно и данъчно са независими от едно от друго, а и тъй като е различен подхода, уреден от законодателя за тях – в наказателното, извода, че е избегнато установяване и плащане на данъци в размер на 18 965, 49 лева, т.е. обвинението, следва да е доказано по несъмнен начин, недопускащ предположения. А в данъчното производство, т.к. ревизията при Бисеров е протекла при приложението на особените правила по чл. 122 ДОПК, се счита, че фактическите констатации в ревизионния акт са верни до доказване на противното…Този подход е различен от приетия в наказателното производство, където тежест на обвинението е да го докаже, а обвиняемия и подсъдимия се считат за невиновни до доказване на противното. Ето защо се прие, че от наличието на определено данъчно задължение с ревизионен акт, независимо влязъл ли е в сила (а в случая не е) не се следва такъв извод и в наказателното производство”, се казва в мотивите.

Що се касае до второто обвинение – по чл. 255 ал. 1 за нарушения на валутния закон с недекларирани сделки с валутни ценности, съдът казва, че от установеното по делото се предопределя оневиняването на Бисеров, но изрично посочва, че промяна в Наказателния кодекс от м.г. в този текст, също води до оправдаването му. Според последната редакция на нормата за престъпление се счита само това поведение, свързано с неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз. Това означава, че нарушения относно режима на сделките с валутни ценности е декриминализиран, което автоматично оправдава Бисеров.

Третото обвинение на бившия зам.-председател на парламента – за документно престъпление по чл. 313, ал.1 пък е несъставомерно. Според прокуратурата Бисеров е извършил документно престъпление, като не е декларирал в декларацията си пред Сметната палата сметките си в Швейцария. Както „Съдебни репортажи“ писа, прокуратурата е катастрофирала неведнъж в опит да докаже, че недекларирането на суми пред Сметната палата е документно престъпление. Подобно обвинение получи бившият директор на Националната агенция по приходите Мария Мургина, която бе оправдана окончателно от съда, като магистратите приеха, че декларациите пред Сметната палата имат уведомителен характер и с тях не може да бъде извършвано документно престъпление, защото съдържат информация, която вече е декларирана по друг начин.

В мотивите на СГС се казва, че декларациите пред Сметната палата имат за цел единствено да създадат публичност на имуществото на тези лица, но не акцентират върху достоверност на обстоятелствата в тях.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

VSS

Болничен отложи избора на председател на Районен съд – Благоевград

Снимка: Дневник

Защото ви обещаха…вие ще сте председател на този съд. Или за апетитите към председателските постове в Благоевградския съдебен район

Съмненията за предрешеност на конкурсите за административни ръководители на районния и окръжния съд в Благоевград се засилват
Снимка: Дневник

След неубедително изслушване и куп въпроси без отговор: ВСС преизбра Даниела Дончева за председател на Софийския апелативен съд

Снимка: Дарик

Софийски командирован съд: Kак се командироват съдии в най-големия апелативен съд

Снимка: Дневник

Има ли нарушение на процедурата в конкурса за председател на Софийския апелативен съд?

В САС 1/3 от съдиите са командировани с еднолична заповед на председателя Даниела Дончева по неясни критерии
Снимка: Дневник

Странните кадрови решения за Благоевградския съдебен район

galina_zaharova

Съдия Галина Захарова бе избрана за председател на Върховния касационен съд

Снимка: ПРБ

ВСС доказа, че главният прокурор е недосегаем

Искането на правосъдния министър за отстраняване на Иван Гешев беше отхвърлено като недопустимо
Syd

Поетапно въвеждат ЕИСС по региони и според натовареността на съдилищата

Снимка: Дневник

ВСС окончателно смачка скандала „ЦУМ-гейт“ и отказа да изслуша главния съдебен инспектор за злоупотреба с право

Лозан Панов: Точкова да постъпи отговорно и да си подаде оставката

Вашият коментар